Младежи
Моят експеримент с вярата
Когато бях на 13 години, започнах всеки ден да чета Книгата на Мормон и всеки ден оттогава насам съм бил благославян.
Нашият клас за 13-годишни в Неделното училище не беше прочут с благоговението си. Обаче имахме прекрасна учителка, която даваше най-доброто от себе си да преподава всеки урок чрез Духа. Един подобен урок бе за четенето на Писанията.
В края на урока тя ни отправи една покана. Отнасяше се до всички ни, но по някаква причина тя гледаше право към мен, докато казваше, “Приканвам ви да четете от Книгата на Мормон всеки един ден!” Помислих си, “Ще видиш ти. Ще го направя!”
Започнах с глава1 от 1 Нефи още същата вечер и продължих да чета всеки ден. Вероятно нямах правилното отношение към задачата, когато започнах, но с времето започнах да харесвам начина, по който ме караше да се чувствам четенето на Книгата на Мормон. Четенето всяка вечер се превърна в приятен, носещ удоволствие навик.
Месеци по-късно стигнах до Алма 32 и бях впечатлен от идеята за един експеримент с вярата. В училище тъкмо бяхме учили за провеждането на научни опити, тъй че коленичих и казах на Небесния Отец, че започвам един експеримент. Помолих да мога да узная дали Книгата на Мормон е истинна.
Като мисля сега за събитието, знам, че Небесният Отец е отговорил на молитвите ми много пъти. Всекидневното четене на Книгата на Мормон ми даде повишена способност да преодолявам злото. Чувствах се по-близо до моя Отец в Небесата. Чувствах се укрепен от силата на Светия Дух да преодолявам препятствия. Казаното от Алма относно експериментирането с Божието слово е вярно: “(то) започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно” (Алма 32:28).