„Дарбата и силата Божии“, глава 6 от Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, 2018 г.
Глава 6: „Дарбата и силата Божии“
ГЛАВА 6
Дарбата и силата Божии
Когато Джозеф се завръща в Хармони през лятото на 1828 г., Мороний отново му се явява и взема плочите. „Ако си достатъчно смирен и разкаян – казва ангелът, – ще ги получиш отново на двадесет и втори септември“1.
Съзнанието на Джозеф е помрачено2. Той осъзнава, че е сгрешил, като е пренебрегнал Божията воля и е дал ръкописа на Мартин. Бог вече му няма доверие да пази плочите и тълкувателите. Той има чувството, че заслужава всяко едно наказание от небесата3.
Смазван от чувство за вина и съжаление, той пада на колене, изповядва греховете си и моли за прошка. Той размишлява над това къде е сбъркал и какво би могъл да подобри, ако Господ му позволи да превежда отново4.
През един юлски ден, докато Джозеф се разхожда близо до дома си, Мороний му се явява. Ангелът му дава тълкувателите и Джозеф вижда в тях божествено послание: „Делата и намеренията, и целите Божии не могат да бъдат осуетени, нито могат да се сведат до нищо“5.
Думите носят успокоение, но не след дълго биват заменени от укорителни слова. „Но колко строги бяха заповедите към теб – казва Господ. – Ти не трябваше да се страхуваш от човека повече, отколкото от Бога“. Той заповядва на Джозеф да се отнася по-внимателно със свещените неща. Летописите върху златните плочи са много по-важни от репутацията на Мартин или желанието на Джозеф да се харесва на хората. Бог ги е приготвил, за да поднови Своя древен завет и за да учи всички хора да се уповават на Исус Христос за спасение.
Господ увещава Джозеф да си спомни за Неговата милост. „Покай се за това, което си извършил – заповядва Той – и ти все още си избран“. Той още веднъж призовава Джозеф да бъде Негов пророк и гледач. Но го предупреждава да се вслушва в словата Му.
„Но ако не сториш това – заявява Той, – ти ще бъдеш изоставен и ще станеш като другите човеци, и не ще имаш повече дар“6.
През същата есен родителите на Джозеф пътуват на юг до Хармони. Изминали са почти два месеца, откакто Джозеф е напуснал дома им в Манчестър, без да са получавали новини от него. Те се тревожат, че случилите се през лятото трагедии са го съкрушили. В рамките на няколко седмици той е загубил първото си дете, почти изгубва жена си и губи страниците с ръкописа. Те искат да се уверят, че двамата с Ема са добре.
На по-малко от два километра от мястото, към което са се запътили, Джозеф-ст. и Луси са на върха на щастието си, когато виждат Джозеф да стои спокоен и радостен на пътя пред тях. Той им разказва как е изгубил доверието на Бог, покаял се е за греховете си и е получил откровение. Господният укор го е огорчил, но подобно на древните пророци той записва откровението, за да може и другите хора да го прочетат. Това е първият път, когато той записва Господни слова, отправени към него.
Джозеф също така разказва на родителите си, че Мороний му е върнал плочите и тълкувателите. Джозеф разказва, че ангелът е изглеждал доволен. „Той ми каза, че Господ ме обича поради моята вярност и смирение“.
Сега летописите са на сигурно място в къщата, скрити в един сандък. „Мой писар в момента е Ема – казва им Джозеф, – но ангелът каза, че Господ ще изпрати някого да ми помага с писането и аз вярвам, че ще го направи“7.
На следващата пролет Мартин Харис пристига в Хармони с лоши новини. Неговата съпруга е подала жалба в съда, твърдейки, че Джозеф е измамник, който се преструва, че превежда златни плочи. Сега Мартин очаква да получи призовка, за да свидетелства в съда. Той ще трябва да заяви, че Джозеф го е заблудил, иначе Луси ще повдигне обвинения и срещу него8.
Мартин притиска Джозеф да му даде още доказателства, че плочите са истински. Той иска да разкаже в съда всичко за превода, но се притеснява, че хората няма да му повярват. В края на краищата Луси е претърсвала къщата на семейство Смит и никога не е намирала летописи. И въпреки че в продължение на два месеца е бил писар на Джозеф, Мартин също никога не е виждал плочите и не би могъл да свидетелства за тях9.
Джозеф отнася този въпрос до Господ и получава отговор за своя приятел. Господ няма да каже на Мартин какво да говори в съда, нито ще му даде повече доказателства, докато Мартин не се смири и не упражни вяра. „Ако те не повярват на словата Ми, не ще повярват и на тебе, служителю Мой Джозеф – казва Той, – дори и да би било възможно да им покажеш всички тези неща, които съм ти поверил“.
Въпреки това Господ обещава да бъде милостив към Мартин, ако той постъпи както е постъпил Джозеф през това лято и се смири, уповава се на Бог и се поучи от грешките си. Господ казва, че трима верни свидетели ще видят плочите в определеното време и Мартин може да бъде един от тях, ако престане да търси одобрението на другите10.
Преди да приключи със словата Си, Господ заявява: „Ако това поколение не вкорави сърцата си – казва Той, – Аз ще установя църквата Си сред тях“11.
Джозеф размишлява над тези думи, докато Мартин записва откровението. След това той и Ема слушат, докато Мартин го чете на глас, за да проверят дали е точно. Докато четат, бащата на Ема влиза в стаята и се заслушва. Когато приключват, той пита чии са тези думи.
– Думите на Исус Христос – обясняват Джозеф и Ема.
– Считам всичко това за измама – казва Айзък. – Не се занимавайте с тези неща12.
Без да обръща внимание на бащата на Ема, Мартин взима записаното откровение и се качва на дилижанса за вкъщи. Той е дошъл в Хармони, за да търси доказателства за плочите и си тръгва с откровение, потвърждаващо тяхното съществуване. Той не може да го използва в съда, но се връща в Палмира с ясното съзнание, че Господ го познава.
По-късно, когато Мартин се изправя пред съдията, той дава скромно, но въздействащо свидетелство. С ръка, вдигната високо към небесата, той свидетелства за истинността на златните плочи и заявява, че доброволно е дал петдесет долара на Джозеф, за да върши делото Господне. Без доказателства в подкрепа на обвиненията на Луси, съдът прекратява делото13.
Междувременно Джозеф продължава с превода, молейки се Господ скоро да му изпрати друг писар14.
Обратно в Манчестър, един млад мъж на име Оливър Каудъри отсяда при родителите на Джозеф. Оливър е с една година по-млад от Джозеф и през есента на 1828 г. започва да преподава в училището, което е на около два километра южно от фермата на семейство Смит.
Учителите често живеят със семействата на своите ученици и когато Оливър чува слухове за Джозеф и златните плочи, той пита дали не може да остане у семейство Смит. В началото семейството не му дава много подробности. Откраднатият ръкопис и местните клюки са ги направили предпазливи до такава степен, че не говорят по този въпрос15.
През зимата на 1828–1829 г. обаче, докато Оливър преподава на децата на семейство Смит, той спечелва доверието на своите домакини. По това време Джозеф-ст. се връща от пътуване до Хармони с откровение, в което се заявява, че Господ е на път да започне чудно дело16. Оливър вече е доказал, че искрено търси истината и родителите на Джозеф започват да му разказват за божественото призование на своя син17.
Това, което му казват, силно го заинтригува и той има желание да помага с превода. Подобно на Джозеф, Оливър е недоволен от съвременните църкви и вярва в Бог на чудеса, Който все още открива волята Си на хората18. Ала Джозеф и златните плочи са далеч и Оливър не знае по какъв начин би могъл да подпомага делото, ако остане в Манчестър.
През един пролетен ден, докато по покрива на къщата на семейство Смит вали силен дъжд, Оливър казва на семейството, че когато свърши срока в училище, иска да отиде в Хармони, за да помага на Джозеф. Луси и Джозеф-ст. го увещават да попита Господ дали това е правилно19.
Оливър отива да си легне и се моли в усамотение, за да узнае дали това, което е чул за златните плочи, е истина. Господ му показва видение на златните плочи и усилията, които Джозеф полага, за да ги превежда. Той изпитва чувство на мир и тогава разбира, че трябва да предложи помощта си, като стане писар на Джозеф20.
Оливър не казва на никого за своята молитва. Но веднага след края на учебната година, той и братът на Джозеф Самюел тръгват пеш за Хармони – на разстояние повече от сто и шестдесет километра. По пътя е студено и кално от пролетните дъждове и когато Оливър и Самюел пристигат на вратата на Джозеф и Ема, Оливър е с премръзнал пръст на крака. Въпреки това той е нетърпелив да се запознае с двойката и да види за себе си как действа Господ чрез един млад пророк21.
Веднъж пристигнал в Хармони, Оливър има чувството, че винаги е бил там. Джозеф разговаря с него до късно през нощта, изслушва историята му и отговаря на неговите въпроси. Очевидно е, че Оливър има добро образование и Джозеф с охота приема предложението му да стане писар.
След пристигането на Оливър първата задача на Джозеф е да осигури място за работа. Той моли Оливър да напише договор, в който Джозеф се задължава да плати на своя тъст за малката дървена къща, в която живее с Ема, а също и за хамбара, обработваемата земя и близкия водоизточник22. Родителите на Ема, загрижени за благополучието на своята дъщеря, се съгласяват с условията и обещават да помогнат с разсейването на опасенията на съседите спрямо Джозеф23.
Междувременно Джозеф и Оливър започват работа по превода. Те работят добре заедно седмици наред, често в присъствието на Ема, която върши ежедневната си работа в същата стая24. Понякога Джозеф превежда, като гледа през тълкувателите и чете на английски език знаците върху плочите.
На него често му е по-удобно да работи с един гледачески камък. Той слага гледаческия камък в шапката си, слага лицето си в шапката, така че да спира навлизането на светлина отвън и се взира в камъка. Светлината от камъка свети в тъмното, откривайки думите, които Джозеф диктува, докато Оливър бързо ги записва25.
По заповед на Господ, Джозеф не се опитва да преведе отново това, което е загубил. Вместо това той и Оливър продължават нататък с летописите. Господ разкрива, че Сатана е подлъгал нечестиви хора да вземат страниците, да променят думите и да ги използват, за да хвърлят съмнение върху превода. Но Господ дава уверение на Джозеф, че Той е вдъхновил древните пророци, които са направили плочите, да включат друг по-пълен разказ на изгубения материал26.
„Ще объркам Аз онези, които са променили словата Ми – казва Господ на Джозеф. – Аз ще им покажа, че Моята мъдрост е по-велика от лукавството на дявола“27.
Оливър се вълнува да работи като писар на Джозеф. Ден след ден той слуша, докато приятелят му диктува историята на сложните взаимоотношения между две големи цивилизации – нефити и ламанити. Той научава за праведни и нечестиви царе, за хора, които попадат в робство и биват избавени от него, за древен пророк, който използва гледачески камъни, за да превежда летописи, намерени сред полета с кости. Подобно на Джозеф, този пророк е откровител и гледач, благословен с дарбата и силата Божии28.
Летописите свидетелстват отново и отново за Исус Христос, а Оливър вижда по какъв начин пророците са ръководели църквата в древността и как обикновени мъже и жени са вършели делото Божие.
Въпреки това Оливър все още има много въпроси относно Господното дело и жадува за отговори. Джозеф търси да получи откровение за него чрез Урима и Тумима и Господ му отговаря. „Ако поискаш от Мен, ще получиш – заявява Той. – И ако попиташ, ще узнаеш тайнства, които са велики и чудни“.
Също така Господ увещава Оливър да си спомни свидетелството, което е получил преди да дойде в Хармони и което е запазил в тайна. „Не говорих ли мир на ума ти относно този въпрос? Какво по-велико доказателство можеш да имаш от това на Бога? – пита Господ. – Защото щом съм ти казал неща, които никой човек не знае, не си ли получил доказателство?“29
Оливър е смаян. Той веднага разказва на Джозеф за тайната си молитва и за божественото свидетелство, което е получил. Той казва, че никой не е бил в състояние да разбере за това освен Бог и сега той знае, че делото е истинно.
Те възобновяват работата, а Оливър започва да се пита дали той също не може да превежда30. Той вярва, че Бог може да работи чрез средства като гледачески камъни, а той си е служил от време на време с пръчка за откриване на подпочвена вода и подземни богатства. Въпреки това той не е сигурен дали неговата пръчка е действала чрез силата на Бог. Процесът на откровение е все още загадка за него31.
Джозеф отново отнася въпросите на Оливър към Господ и Господ казва на Оливър, че той има силата да придобива знания, ако се моли с вяра. Господ потвърждава, че пръчката за откриване на подпочвени води и подземни богатства на Оливър е действала посредством силата Божия, подобно на жезъла на Аарон в Стария завет. След това Той учи Оливър по-подробно относно откровенията. „Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух – заявява Той. – Сега ето, това е духът на пророчеството“.
Също така Той казва на Оливър, че може да превежда летописите подобно на Джозеф, ако се осланя на вярата. „Помни – казва Господ – че без вяра не можеш да сториш нищо“32.
След откровението Оливър е нетърпелив да превежда. Той следва примера на Джозеф, но когато думите не се появяват лесно, той се разочарова и се разстройва.
Джозеф вижда как приятелят му се измъчва и изразява своето съчувствие. На него му е отнело време да настрои сърцето и ума си към работата по превода, но изглежда Оливър е смятал, че може да усвои това бързо. Не е достатъчно човек да има духовна дарба. Той трябва да я култивира и да я развива с времето, за да може да я използва за делото Божие.
Скоро Оливър се отказва да превежда и пита Джозеф защо не е успял.
Джозеф пита Господ. „Ти си предположил, че Аз бих ти дал това, докато ти въобще не беше помислил, освен само да Ме помолиш – отговаря Господ. – Трябва да го проучиш в ума си; тогава трябва да Ме попиташ дали е правилно”.
Господ напътства Оливър да бъде търпелив. „Не е целесъобразно да превеждаш понастоящем – казва Той. – Делото, което си призован да извършиш, е да пишеш за служителя Ми Джозеф“. Той обещава на Оливър да му даде други възможности да превежда по-късно, но за сега той е писарят, а Джозеф – гледачът33.