Обща конференция
Сърца, обвързани в праведност и единство
Обща конференция, октомври 2020 г.


Сърца, обвързани в праведност и единство

В този повратен момент от 200-годишната история на Църквата ни, нека вземем решението да живеем праведно и да бъдем по-единни от всякога.

Праведността и единството са изключително важни 1 . Когато хората обичат Бог с цялото си сърце и праведно се стремят да станат като Него, в обществото има по-малко раздори и спорове. Има повече единство. Харесвам една истинска история, пример за това.

Генерал Томас Л. Кейн – един млад мъж, не от нашата вяра – помага на светиите и ги защитава, когато са принудени да напуснат Наву. В продължение на много години той е застъпник за Църквата 2 .

През 1872 г. генерал Кейн, талантливата му съпруга Елизабет Ууд Кейн и двамата им синове пътуват от дома си в Пенсилвания до Солт Лейк Сити. Те придружават Бригъм Йънг и съмишлениците му в едно пътуване на юг от Сейнт Джордж, Юта. Елизабет подхожда със скептицизъм към жените по време на първото си посещение в Юта. Тя е изненадана от някои от нещата, които научава. Например открива, че за жените в Юта е достъпна всяка работа, чрез която могат да изкарват прехраната си 3 . Също така открива, че членовете на Църквата са мили и проявяват уважение към индианците 4 .

По време на пътуването те отсядат във Филмор, в дома на Томас Р. и Матилда Робисън Кинг 5 .

Елизабет пише, че докато Матилда приготвя храна за президент Йънг и спътниците му, в стаята влизат петима индианци. Макар и непоканени, става ясно, че те очакват да се присъединят към останалите. Сестра Кинг ги заговаря „на техния диалект“. Те сядат със своите покривала, с приятно изражение на лицата си. Елизабет пита едно от децата на семейство Кинг: „Какво каза майка ви на тези мъже?“.

Синът на Матилда отговаря: „Тя каза: „Тези гости дойдоха първи и аз сготвих достатъчно само за тях; но вашата храна се готви на огъня в момента и ще ви извикам веднага щом стане готова“.

Елизабет пита: „Тя наистина ли ще го направи или просто ще им даде остатъци на прага на кухнята?“ 6

Синът на Матилда отговаря: „Майка ми ще им сервира точно както и на вас, и ще ги настани на своята маса“.

Тя така и прави, и „те яд(ат) съвсем културно“. Елизабет обяснява, че тази домакиня се издига на 100% в очите ѝ 7 . Цари повече единство, когато хората се отнасят помежду си с достойнство и уважение, дори и да са различни на външен вид.

Като ръководители не се заблуждаваме, че в миналото всички взаимоотношения са били съвършени, че поведението на всички е било като на Христос или че всички решения са били справедливи. Но нашата вяра учи, че всички сме чеда на нашия Отец в небесата и ние се покланяме на Него и Неговия Син, Исус Христос, Който е нашият Спасител. Ние желаем сърцата и умовете ни да са обвързани в праведност и единство и ще бъдем едно с Тях 8 .

Праведността е широко понятие, но определено включва спазването на Божиите заповеди 9 . Тя ни подготвя за свещените обреди, от които се състои заветната пътека, и ни благославя да получаваме напътствия от Духа 10 .

Праведността не се обуславя от това сега да имаме всички благословии в живота си. Може към момента да не сме семейни, да нямаме деца или да нямаме други желани от нас благословии. Но Господ е обещал, че праведните, които са предани, „могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие“ 11 .

Единството също е широко понятие, но със сигурност илюстрира първата и втората голяма заповед да обичаме Бог и да обичаме ближните си 12 . То характеризира народа на Сион, чиито сърца и умове са „обвързани в единство“ 13 .

Контекстът за моето послание е контрастът и уроците от Светите писания.

Изминали са 200 години, откакто през 1820 г. Отецът и Синът за пръв път се явяват и дават начало на Възстановяването на Евангелието на Исус Христос. 4 Нефи в Книгата на Мормон обхваща подобен двестагодишен период, след като Спасителят се явява и установява Своята Църква в древна Америка.

В историческия летопис, който четем в 4 Нефи, се описва един народ, в който няма зависти, нито спорове, метежи, лъжи, убийства, нито какъвто и да е вид похотливост. Благодарение на тази праведност, в летописа се казва, че „наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“ 14 .

Що се отнася до единството, в 4 Нефи пише: „Нямаше раздори в земята, понеже любовта Божия живееше в сърцата на людете“ 15 .

За съжаление, след това се описва драматична промяна, която започва през „двеста и първа(та) година“ 16 , когато нечестие и разделение унищожават праведността и единството. Дълбините на покварата, до които се достига след това, са толкова големи, че накрая великият пророк Мормон съкрушено казва на сина си Мороний:

„О, сине мой, как може да има подобен народ, който се наслаждава на такава мерзост,

как може да очакваме, че Бог ще спре ръката Си в отсъждане срещу нас?“ 17

В тази диспенсация, макар че живеем в специално време, светът не е благословен с праведността и единството, описани в 4 Нефи. Наистина живеем във времена на особено голямо разделение. Обаче милионите, приели Евангелието на Исус Христос, са се отдали на постигането както на праведност, така и на единство. Всички знаем, че можем и по-добре, и това е предизвикателството ни сега. Можем да бъдем силата, която да извисява и благославя обществото като цяло. В този повратен момент от 200-годишната история на Църквата ни, нека вземем решението като членове на Господната Църква да живеем праведно и да бъдем по-единни от всякога. Президент Ръсел М. Нелсън ни помоли да „проявяваме повече учтивост, расово и етническо единство и взаимно уважение“ 18 . Това означава да се обичаме едни други, да обичаме Бог и да приемаме всички като братя и сестри, и наистина да бъдем народ на Сион.

С нашите учения, които важат за всички, можем да бъдем един оазис на единството и да почитаме етнокултурното многообразие. Единството и многообразието не са противоположности. Можем да постигнем по-голямо единство, като насърчаваме приемането и уважението към многообразието. Докато служих в президентството на кол Сан Франциско Калифорния, имахме конгрегации, в които се говореше испански, тонгански, самоански, тагалог и мандарин. Нашите райони за англоговорящи се състояха от хора от много раси и култури. В тях цареше обич, праведност и единство.

Районите и клоновете в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се определят по местоположение или език 19 , а не по раса или култура. В членските картони не се посочва раса.

В началото на Книгата на Мормон, около 550 г. преди раждането на Христос, сме учени на основната заповед относно взаимоотношенията между чедата на Небесния Отец. Всички трябва да спазваме Господните заповеди и всички сме поканени да участваме в Господната добрина; „и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога, и юдеин, и езичник“ 20 .

От служението и посланията на Спасителя постоянно се вижда, че хората от всички раси и цветове са Божии чеда. Всички ние сме братя и сестри. В нашето учение вярваме, че в Съединените щати – страната, където се е случило Възстановяването – конституцията на САЩ 21 и свързаните с нея документи 22 , написани от несъвършени хора, са били вдъхновени от Бог за благославянето на всички хора. В Учение и завети четем, че тези документи са били „утвърден(и), и… трябва да бъд(ат) поддържан(и) за правата и защитата на всяка плът, според справедливи и свещени принципи“ 23 . Два от тези принципа са свободата на избор и отговорността за собствените ни грехове. Господ заявява:

„Ето защо, не е правилно който и да е човек да бъде под робството на друг.

И за тази цел Аз съм постановил Конституцията на тази страна чрез ръцете на мъдри човеци, които Аз издигнах точно за тази цел, и откупих земята чрез кръвопролитие“ 24 .

Това откровение е получено през 1833 г., когато светиите в Мисури са подложени на жестоко преследване. Въведението към Учение и завети, раздел 101 отчасти гласи: „Тълпите ги прогонват от домовете им в окръг Джаксън. … Заплахите със смърт срещу (членове на) Църквата са много“ 25 .

Това е време на напрежение на няколко фронта. Много граждани на Мисури смятат индианците за безмилостни врагове и искат да ги прогонят от земята. Освен това, мнозина от заселниците в Мисури притежават роби и се чувстват застрашени от хора с виждания, противопоставящи се на робството.

За разлика от това, нашите учения уважават индианците и желанието ни е да им проповядваме Евангелието на Исус Христос. По отношение на робството, нашите Писания ясно гласят, че никой човек не трябва да бъде под робството на друг 26 .

Накрая светиите са жестоко прогонени от Мисури 27 и след това са принудени да се преместят на запад 28 . Светиите преуспяват и намират мира, който съпътства праведността, единството и живота според Евангелието на Исус Христос.

Радвам се на застъпническата молитва на Спасителя, записана в Евангелието на Йоан. Спасителят признава, че Отец Го е изпратил и че Той, Спасителят, е изпълнил делото, за което е изпратен. Той се моли за учениците Си и за онези, които ще повярват в Христос, „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно“ 29 . Преди да бъде предаден и разпънат на кръст, Христос се моли за единство.

През първата година след Възстановяването на Евангелието на Исус Христос, записано в раздел 38 на Учение и завети, Господ говори за войни и нечестие и заявява: „Казвам ви, бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“ 30 .

Нашата църковна култура произлиза от Евангелието на Исус Христос. Посланието на апостол Павел към римляните е задълбочено 31 . Ранната Църква в Рим се състои от юдеи и езичници. Тези ранни юдеи имат юдейска култура и „спечелили своята свобода, започват да се умножават и да процъфтяват“ 32 .

Езичниците в Рим имат култура със значително елинистично влияние, което апостол Павел добре разбира, поради преживяванията си в Атина и Коринт.

Павел излага Евангелието на Исус Христос по всеобхватен начин. Той описва аспекти както от юдейската, така и от езическата култура 33 , които са в разрез с истинското Евангелие на Исус Христос. Той на практика ги моли да изоставят културните спънки от вярванията и културата си, които са несъвместими с Евангелието на Исус Христос. Павел увещава юдеите и езичниците да спазват заповедите и да се обичат едни други, като потвърждава, че праведността води до спасение 34 .

Културата на Евангелието на Исус Христос не е нито езическа, нито юдейска. Тя не се определя от цвета на нечия кожа или от местоживеенето. Макар и да се радваме на различните култури, ние трябва да изоставяме аспектите от тях, които са в разрез с Евангелието на Исус Христос. Нашите членове и новопокръстени често са от различни култури и раси. Ако следваме призива на президент Нелсън да събираме разпръснатия Израил, ще открием, че сме толкова различни, колкото са били юдеите и езичниците по времето на Павел. Въпреки това можем да сме единни в обичта си към Исус Христос и вярата си в Него. Посланието на Павел към римляните установява принципа, че следваме културата и ученията на Евангелието на Исус Христос. Това е моделът за нас и днес 35 . Обредите на храма ни сплотяват по специални начини и ни дават възможност да бъдем едно от гледна точка на вечността.

Ние почитаме нашите членове-пионери по света, не защото са били съвършени, а защото са преодолявали трудности, правили са жертви, стремили са се да бъдат като Христос, да изграждат вяра, и да са едно със Спасителя. Тяхното единство със Спасителя ги прави единни помежду им. Този принцип важи за вас и за мен днес.

Звънкият призив към членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е да се стремят да бъдат народа на Сион, които са едно сърце и един ум и живеят в праведност 36 .

Моля се да бъдем праведни, единни и изцяло съсредоточени над това да служим и да се покланяме на нашия Спасител Исус Христос, за Когото свидетелствам. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Учение и завети 38:27.

  2. Службата на Томас Кейн в полза на членовете многократно е представяна като „акт на безкористна жертва от един млад идеалист, който вижда несправедливостите, наложени на едно преследвано религиозно малцинство от едно жестоко и враждебно мнозинство“(въведение към Elizabeth Wood Kane, Twelve Mormon Homes Visited in Succession on a Journey through Utah to Arizona, ed. Everett L. Cooley [1974], viii).

  3. Вж. Kane, Twelve Mormon Homes, 5.

  4. Вж. Kane, Twelve Mormon Homes, 40.

  5. Вж. Lowell C. (Ben) Bennion and Thomas R. Carter, “Touring Polygamous Utah with Elizabeth W. Kane, Winter 1872–1873,” BYU Studies, vol. 48, no. 4 (2009), 162.

  6. Очевидно Елизабет предполага, че повечето американци по това време биха дали само огризки на американските индианци и биха се отнесли с тях по-различно, отколкото с другите си гости.

  7. Вж. Kane, Twelve Mormon Homes, 64–65. Забележително е, че много индианци, в това число и няколко вождове, стават членове на Църквата. Вж. също John Alton Peterson, Utah’s Black Hawk War (1998) 61; Scott R. Christensen, Sagwitch: Shoshone Chieftain, Mormon Elder, 1822–1887 (1999), 190–95.

  8. В тази диспенсация „праведните ще бъдат отбрани изсред всички народи и ще дойдат в Сион, пеейки песни на вечна радост“ (Учение и завети 45:71).

  9. Вж. Учение и завети 105:3–5. В Писанията се подчертава, че грижата за бедните и нуждаещите се е необходим елемент на праведността.

  10. Вж. Алма 36:30, вж. също 1 Нефи 2:20, Мосия 1:7. Краят на Алма 36:30 гласи: „доколкото не спазваш заповедите Божии, ти ще бъдеш отхвърлен от Неговото присъствие. Сега, това е според словото Му“.

  11. Мосия 2:41. Президент Лоренцо Сноу (1814 – 1901) учи: „Нито един светия от последните дни, който умре, след като е живял във вярност, няма да бъде лишен от каквото и да било, поради това, че не е успял да направи неща, които е нямал възможността да направи. Казано иначе, ако млад мъж или млада жена няма възможността да сключи брак, като живее във вярност до своята смърт, ще се радва на всички благословии, възвисяване и слава, дадени на всеки мъж или жена, които са имали тази възможност и са се възползвали от нея. Това е сигурно и неотменно“ ( Учения на президентите на Църквата: Лоренцо Сноу (2012 г.), с. 130). Вж. също Richard G. Scott, “The Joy of Living the Great Plan of Happiness,” Ensign, Nov. 1996, 75.

  12. Вж. 1 Йоан 5:2.

  13. Moсия 18:21, вж. също Моисей 7:18.

  14. 4 Нефи 1:16.

  15. 4 Нефи 1:15.

  16. 4 Нефи 1:24.

  17. Мороний 9:13–14.

  18. Russell M. Nelson, in “First Presidency and NAACP Leaders Call for Greater Civility, Racial Harmony,” May 17, 2018, newsroom.ChurchofJesusChrist.org; see also “President Nelson Remarks at Worldwide Priesthood Celebration,” June 1, 2018, newsroom.ChurchofJesusChrist.org.

  19. Учение и завети 90:11 гласи: „Всеки човек ще чуе пълнотата на евангелието… на собственото си наречие“. В съответствие с това, обикновено биват одобрявани конгрегации на база език.

  20. 2 Нефи 26:33.

  21. Вж. Constitution of the United States.

  22. Вж. United States Declaration of Independence (1776); Constitution of the United States, Amendments I–X (Bill of Rights), National Archives website, archives.gov/founding-docs.

  23. Учение и завети 101:77, курсив добавен.

  24. Учение и завети 101:79–80.

  25. Въведение към Учение и завети 101.

  26. Вж. Saints: The Story of the Church of Jesus Christ in the Latter Days, vol. 1, The Standard of Truth, 1815–1846 (2018), 172–74; James B. Allen and Glen M. Leonard, The Story of the Latter-day Saints, 2nd ed. (1992), 93–94; Ronald W. Walker, “Seeking the ‘Remnant’: The Native American during the Joseph Smith Period,” Journal of Mormon History 19, no. 1 (spring 1993): 14–16.

  27. Вж. Saints, 1:359–83; William G. Hartley, “The Saints’ Forced Exodus from Missouri, 1839,” in Richard Neitzel Holzapfel and Kent P. Jackson, eds., Joseph Smith, the Prophet and Seer (2010), 347–89; Alexander L. Baugh, “The Mormons Must Be Treated as Enemies,” в Susan Easton Black and Andrew C. Skinner, eds., Joseph: Exploring the Life and Ministry of the Prophet (2005), 284–95.

  28. Вж. Saints: The Story of the Church of Jesus Christ in the Latter Days, vol. 2, No Unhallowed Hand, 1846–1893 (2020), 3–68; Richard E. Bennett, We’ll Find the Place: The Mormon Exodus, 1846–1848 (1997); William W. Slaughter and Michael Landon, Trail of Hope: The Story of the Mormon Trail (1997).

  29. Йоан 17:21.

  30. Учение и завети 38:27.

  31. Посланието към римляните цялостно заявява учението. В Римляните се съдържа единственото споменаване на Единението в Новия завет. Докато служех като президент на кол с членове от различни раси и култури, говорещи на много различни езици, започнах да ценя Посланието към римляните поради това, че сплотява различни хора чрез Евангелието на Исус Христос.

  32. Frederic W. Farrar, The Life and Work of St. Paul (1898), 446.

  33. Вж. Farrar, The Life and Work of St. Paul, 450.

  34. Вж. Римляните 13.

  35. Вж. Dallin H. Oaks, “The Gospel Culture,” Liahona, Mar. 2012, 22–25; вж. също Richard G. Scott, “Removing Barriers to Happiness,” Ensign, May 1998, 85–87.

  36. Вж. Моисей 7:18.