Обичайте враговете си
Знанието, че всички сме Божии чеда ни дава разбиране за ценността на всички останали и способността да се издигаме над предразсъдъците.
Господните учения са за вечността и за всички Божии чеда. В това послание ще дам няколко примера от Съединените щати, но преподадените принципи са приложими навсякъде.
Живеем във времена на гняв и омраза в политическите взаимоотношения и обществения живот. Усетихме това през лятото, когато някои преминаха границата на мирните протести и започнаха да унищожават. Усещаме го и в някои от настоящите кампании за държавни постове. За съжаление, част от това дори преля в политически изявления и груби коментари по време на наши събрания в Църквата.
При демократично управление винаги ще имаме различни мнения относно предложени кандидати и политики. Въпреки това, като последователи на Христос, ние трябва да се откажем от гнева и омразата, с които политическите избори се обсъждат или отричат на много места.
Едно от ученията на Спасителя, вероятно добре познато, но рядко прилагано:
„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си“.
Но Аз ви казвам: „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, вършете добро на онези, които ви мразят, и молете се за ония, които ви позорят и преследват“ (Matthew 5:43–44) 1 .
В продължение на поколения юдеите са били учени да мразят враговете си, а по това време страдат поради господството и жестокостите на римската окупация. При все това, Исус ги учи: „Обичайте враговете си“ и „Вършете добро на онези, … които ви позорят“.
Какви революционни учения относно личните и политическите взаимоотношения! Но все пак, точно това заповядва нашият Спасител. В Книгата на Мормон четем: „Защото истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други“ (3 Нефи 11:29).
Не е лесно да обичаме враговете и неприятелите си. „Повечето от нас не са стигнали до това ниво на… любов и прошка“ – отбелязва президент Гордън Б. Хинкли, като добавя: „Изисква се самодисциплина, сякаш по-голяма от тази, на която сме способни“ 2 . Но това трябва да е съществено, тъй като е част от двете големи заповеди на Спасителя: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог“ и „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37, 39). А трябва да е и възможно, защото Той също учи: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите“ (Матей 7:7) 3 .
Как спазваме тези божествени заповеди в един свят, в който също така сме подвластни на човешките закони? За щастие, имаме примера на Самия Спасител как да намираме баланс между Неговите вечни закони и практическата страна на човешките. Когато неприятели се опитват да Го уловят чрез въпрос дали юдеите трябва да плащат данъци на Рим, Той посочва образа на Цезар на монетите им и заявява: „Отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога“ (Лука 20:25) 4 .
И така, ние трябва да спазваме човешките закони (да отдаваме на Цезаря), за да живеем мирно под гражданската власт, и също така спазваме Божиите закони към нашата вечна дестинация. Но как да правим това, особено как да се научим да обичаме своите неприятели и врагове?
Учението на Спасителя да не „спорим гневно“ е добра първа стъпка. Дяволът е бащата на раздора и точно той изкушава хората да спорят гневно. Той подклажда вражди и омраза сред отделните хора и в рамките на групите от хора. Президент Томас С. Монсън учи, че гневът е „оръжието на Сатана“, тъй като „да бъдеш ядосан е да се предадеш на влиянието на Сатана. Никой не може да ни накара да се ядосаме. Това е наш избор“ 5 . Гневът е пътят към разделението и враждите. Ние вървим напред, обичайки неприятелите си, когато избягваме гнева и омразата към тези, с които не сме съгласни. Ще е от полза за нас, ако дори сме готови да се учим от тях.
Сред другите начини да развиваме силата да обичаме другите е простият метод, описан в един стар мюзикъл. Когато се опитваме да разберем хора с различна култура, трябва да се опитваме да ги опознаем. В безброй ситуации подозренията или дори враждебността на непознатите отстъпват пред приятелство или дори любов, когато личният контакт води до разбиране и взаимно уважение 6 .
От още по-голяма помощ, докато се учим да обичаме неприятелите и враговете си, е да се стремим да разбираме силата на любовта. Споделям три от многото учения на пророци за това.
Пророкът Джозеф Смит учи, че „има доказана във времето пословица, че любовта поражда любов. Нека излъчваме любов навсякъде, да проявяваме своята добрина към цялото човечество“ 7 .
Президент Хауърд У. Хънтър учи: „Светът, в който живеем, би бил много облагодетелстван, ако хората навсякъде упражняваха чистата любов Христова, която е добронамерена, кротка и покорна. В нея няма завист или гордост. … Тя… не иска нищо в замяна. … В нея няма място за тесногръдие, омраза или насилие. … Тя насърчава различните хора да живеят заедно в християнска обич, независимо от своите религиозни вярвания, раса, националност, финансово състояние, образование или култура“ 8 .
А президент Ръсел М. Нелсън ни насърчава да „разширяваме нашите кръгове на любов, за да обгърнат целия човешки род“ 9 .
Важна част от това да обичаме враговете си, е да отдаваме цезаревото на Цезаря, като спазваме законите на своите различни страни. Въпреки че ученията на Исус са революционни, Той не учи за революции или нарушаване на закона. Той учи на един по-добър път. Това учим и от съвременно откровение:
„Нека никой човек не нарушава законите на страната, защото този, който спазва законите Божии, няма нужда да нарушава законите на страната.
Затова, подчинявайте се на съществуващите власти“ (Учение и завети 58:21–22).
Символът на вярата, написан от Пророка Джозеф Смит, след като ранните светии претърпяват жестоко преследване от властите в Мисури, гласи: „Ние вярваме в това, че сме поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона“ (Символът на вярата 1:12).
Това не означава, че се съгласяваме с всичко, което правят служителите на закона. Означава, че спазваме настоящия закон и използваме мирни средства, за да го променяме. Също така означава, че мирно приемаме изборните резултати. Ние не участваме в насилието, с което заплашват разочарованите от резултатите 10 . В едно демократично общество винаги имаме възможността и дълга мирно да отстояваме позицията си до следващите избори.
Учението на Спасителя да обичаме враговете си е основано на реалността, че всички хора са възлюбени Божии чеда. Този вечен принцип и някои основни принципи на закона са поставени на изпитание по време на скорошните протести в много американски градове.
На едната крайност, някои хора сякаш са забравили, че първата поправка на конституцията на Съединените щати гарантира „правото на хората мирно да се събират и да подават петиции до правителството да поправя неправди“. Това е законоустановеният начин да се осведомява обществеността и вниманието да се насочва към несправедливости в съдържанието или прилагането на закона. А несправедливости има. В общественото поведение и в личното ни отношение е имало расизъм и свързани с това неправди. В едно убедително лично есе преподобната Тереса А. Диър от Националната асоциация за напредък на цветнокожите хора (NAACP) ни напомня, че „расизмът избуява на основата на омраза, потисничество, тайни споразумения, пасивност, безразличие и мълчание“ 11 . Като граждани и членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние трябва по-добре да помагаме за изкореняването на расизма.
В другата крайност, малък брой участници и поддръжници на тези протести и последвалите ги незаконни действия сякаш са забравили, че под защита на конституцията, са само мирните протести. Протестиращите нямат право да унищожават, нанасят щети върху собственост или да крадат такава, нито да осъществяват подривна дейност срещу законните представители на полицията. Конституцията и законите не съдържат покана за революция или анархия. Всички ние – полицаи, протестиращи, поддръжници и наблюдаващи, трябва да разбираме докъде се простират правата ни и важността на задълженията ни да спазваме съществуващия закон. Ейбрахам Линкълн е прав, като казва: „Няма несправедливост, която да е подходящ обект да бъде поправена от закона на тълпата“ 12 . Поправянето на несправедливости от тълпи е поправяне чрез незаконни средства. Това е анархия – положение, при което няма ефективно управление и официална полиция и което подкопава вместо да защитава правата на отделните хора.
Една причина скорошните протести в Съединените щати да са шокиращи за мнозина е, че враждебността и незаконните действия, засягащи много различни етноси в други страни, не би следвало да се случват в САЩ. Тази страна трябва да е по-добра при премахването на расизма не само срещу чернокожите американци, които се забелязват най-често в скорошните протести, но и срещу латиноамериканци, азиатци и други групи. Историята на проявите на расизъм в тази страна не е изпълнена с щастливи моменти и трябва да се справяме по-добре.
Съедините щати са основани от имигранти с различна националност и етнически произход. Обединяващата ги цел не е била да се установи конкретна религия или да се въздигне някоя от разнообразните култури или племенни традиции на страните, от които са дошли. Основателите на страната ни са искали да бъдат обединени от нова конституция и закони. Не казвам, че нашите обединяващи документи или тогавашното разбиране за значението им са били съвършени. В първите два века от историята на Съединените щати се вижда нуждата от много подобрения, като правото на жените да гласуват и особено забраната на робството, включително закони, гарантиращи, че тези, които са били поробени, ще получат пълните свободи.
Двама учени от университета Йейл наскоро ни напомниха:
„Въпреки многото си несъвършенства, Съединените щати имат уникалната способност да обединяват едно разнообразно и разделено общество. …
… Гражданите на страната не трябва да избират между национална идентичност и културно многообразие. Американците могат да се радват и на двете. Но ключът е конституционният патриотизъм. Трябва да оставаме обединени от и чрез конституцията, без значение от идеологичните ни разногласия“ 13 .
Преди много години един английски секретар по външната политика даде следния чудесен съвет по време на дебат в Камарата на общините: „Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме“ 14 .
Това е добра светска причина да следваме „вечни и постоянни“ интереси при политически въпроси. В допълнение, от ученията на Господната Църква научаваме за друг вечен интерес, който да ни води – ученията на нашия Спасител, Който е вдъхновил конституцията на САЩ и основните закони на много страни. Лоялността към установения закон вместо към временните „съюзници“ е най-добрият начин да обичаме неприятелите и враговете си, докато се стремим към единство в многообразието.
Знанието, че всички сме Божии чеда ни дава божествено разбиране за ценността на всички останали, и волята, и способността да се издигаме над предразсъдъците и расизма. Докато съм живял в различни части на тази страна в продължение на много години, Господ ме е учил, че е възможно да спазваме законите на страната, да се стремим да ги подобряваме, а също и да обичаме неприятелите и враговете си. Въпреки че не е лесно, това е възможно с помощта на нашия Господ Исус Христос. Той ни е дал заповедта да се обичаме и ни обещава помощта Си, докато се стремим да я спазваме. Свидетелствам, че нашият Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос ни обичат и ще ни помагат. В името на Исус Христос, амин.