Мълчи! Утихни!
Спасителят ни учи как да усещаме мир и покой, дори когато около нас духат страшни ветрове и големи вълни заплашват да потопят надеждите ни.
Когато децата ни бяха малки, семейството ни прекара няколко дни до едно красиво езеро. Един следобед няколко от децата облякоха спасителни жилетки преди да скочат от кея във водата. Най-малката ни дъщеря гледаше колебливо, като внимателно наблюдаваше братята и сестрите си. С цялата смелост, която успя да събере, тя си запуши носа с една ръка и скочи. Незабавно изплува и с лека паника в гласа извика: „Помощ! Помощ!“.
Тя, разбира се, не беше в някаква смъртна опасност, спасителната жилетка си вършеше работата и я държеше над водата в безопасност. Можехме да ѝ подадем ръка и да я издърпаме на кея без никакви усилия. При все това, от нейната гледна точка, тя се нуждаеше от помощ. Може би, защото водата беше студена или преживяването беше ново за нея. Така или иначе, тя се качи обратно на кея, където я завихме със суха хавлия и я похвалихме за смелостта ѝ.
Без значение дали сме възрастни или млади, много от нас в моменти на беда настойчиво са изричали думи като „Помогни ми!“, „Спаси ме!“ или „Моля, отговори на молитвата ми!“.
Такова преживяване имат ученици на Исус по време на земното Му служение. В Марк четем, че Исус „пак започ(ва) да поучава край езерото. И при Него се съб(ира) едно твърде голямо множество“1. Броят на хората стават толкова голям, че Исус „вл(иза) в една лодка“2 и говори от нея. Цял ден Той поучава хората чрез притчи, докато те седят на брега.
„И… когато се свечер(ява)“, Исус казва на учениците Си: „Да минем на отсрещната страна. И като отпра(щат) народа“3, потеглят от брега и тръгват да прекосяват Галилейското езеро. Исус намира място в задната част на лодката, ляга и бързо заспива. Скоро след това „се разраз(ява) голяма буря и вълните заливат лодката, така че тя… се пълн(и) с вода“4.
Много от учениците на Исус са опитни рибари и знаят как да направляват лодка в буря. Те са Неговите доверени, наистина Неговите възлюбени ученици. Те са оставили работата си, личните си интереси и семействата си, за да следват Исус. Вярата им в Него е видна от това, че са в лодката. А сега лодката им е сред буря и още малко ще потъне.
Не знам колко време се борят, за да може лодката не потъне в бурята, но будят Исус и с известна паника в гласа казват:
„Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?“5
„Господи, спаси ни! Загиваме!“6
Те Го наричат „Учителю“ и Той е точно такъв. Той също е „Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и на земята, Творец на всички неща от самото начало“7.
От мястото си в лодката Исус става, смъмря вятъра и казва на бурното езеро: „Мълчи! Утихни! И вятърът преста(ва) и наста(ва) голяма тишина“8. Великият Учител Исус тогава учи Своите ученици чрез два прости, но изпълнени с обич въпроса. Той ги пита:
„Защо сте страхливи?“9
„Къде е вярата ви?“10
Има човешка склонност, дори изкушение, когато имаме изпитания, трудности или страдания, да викаме: „Учителю! Нима не Те е грижа, че загивам? Спаси ме!“ Дори Джозеф Смит се моли от един ужасен затвор: „О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?“11
Сигурно е, че Спасителят на света разбира нашите земни ограничения, затова Той ни учи как да усещаме мир и покой, дори когато около нас духат страшни ветрове и големи вълни заплашват да потопят надеждите ни.
Исус кани хората с изпитана вяра, тези с вяра като на дете или дори само с частица вяра12, като казва: „Елате при Мене“13. „Повярва(йте) в Моето име“14. „Поуч(ете) се от Мен и послушай(те) словата Ми“15. Той заповядва с благост: „Пока(йте се) и бъд(ете) кръстени в името ми“16, „обича(йте се) един друг; както Аз ви възлюбих“17 и „винаги си спомня(йте) за Мене“18. Исус ни уверява, като обяснява: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“19.
Мога да си представя как учениците на Исус в подхвърляната от бурята лодка гледат как вълните се разбиват в нея и изгребват водата. Мога да ги видя как движат платната и се опитват да упражняват известен контрол над малкия съд. Съсредоточени са върху това да оцелеят в момента, а молбата им за помощ е настойчива и искрена.
Много от нас в наши дни са в същото положение. Скорошните събития по света и в нашите страни, общности и семейства стоварват върху нас неочаквани изпитания. В моменти на смут може да изглежда сякаш вярата ни е изпитвана до границата на разбирането и способността ни да устоим. Вълните на страха може да ни разсейват и да ни карат да забравяме Божията добрина, като така ни пречат да виждаме ясно и в перспектива. При все това, в тези трудни периоди от нашето пътуване, вярата ни може да бъде не само изпитвана, но и укрепвана.
Без значение какви са обстоятелствата, можем да правим съзнателни усилия да изграждаме и увеличаваме вярата си в Исус Христос. Тя бива укрепвана, когато си спомняме, че сме чеда на Бог и че Той ни обича. Вярата ни расте, когато изпитваме Божието слово с надежда и усърдие, давайки най-доброто от себе си, за да живеем според ученията на Христа. Вярата ни се увеличава, когато избираме да вярваме, вместо да се съмняваме, да прощаваме, вместо да съдим, да се покайваме, вместо да се бунтуваме. Вярата ни бива пречиствана, когато търпеливо разчитаме на заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия20.
„Въпреки че вярата не е съвършено знание – казва старейшина Нийл А. Максуел – тя води до дълбоко упование в Бог, чието знание е съвършено“21. Дори в тежки моменти вярата в Господ Исус Христос е твърда и устойчива. Тя ни помага да пресяваме незначителните разсейващи неща. Тя ни насърчава да продължаваме да вървим по заветната пътека. Вярата надделява над обезсърчението и ни позволява да гледаме към бъдещето с решителност и смелост. Тя ни подтиква да търсим спасение и облекчение, като се молим на Отца в името на Неговия Син. А когато молбите ни сякаш остават без отговор, нашата постоянна вяра в Исус Христос води до търпение, смирение и способността с благоговение да казваме: „Да бъде Твоята воля“22.
Президент Ръсел М. Нелсън учи:
„Но не е нужно да позвол(яваме) на нашите страхове да измест(ват) нашата вяра. Ние можем да се борим с тези страхове, като укрепваме нашата вяра.
Започнете с вашите деца. … Нека те усещат вашата вяра, дори когато ви връхлитат тежки изпитания. Нека вашата вяра бъде съсредоточена върху нашия любящ Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син, Господ Исус Христос. … Учете всяко скъпоценно момче и момиче, че той или тя е дете на Бог, сътворено по Негов образ, със свята цел и потенциал. Всеки се ражда с трудности за преодоляване и вяра за развиване“23.
Наскоро чух две четиригодишни деца да споделят вярата си в Исус Христос, докато отговаряха на въпроса „Как ви помага Исус Христос?“. Първото дете каза : „Знам, че Исус ме обича, тъй като Той умря за мен. Той обича също и възрастните“. Второто дете каза: „Той ми помага, когато съм тъжен или кисел. Помага ми и когато потъвам“.
Исус заявява: „Затова, който се покае и дойде при Мене като малко дете, него ще приема, защото на такъв е царството Божие“24.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“25.
Наскоро президент Нелсън обеща, че „вярата (ни) ще се увеличава, а страхът (ни) ще намалява“, като „възр(аждаме) желанието си наистина да чува(ме), да се вслушва(ме) и да обръща(ме) внимание на словата на Спасителя“26.
Сестри и братя, настоящите трудни обстоятелства не са нашата крайна вечна дестинация. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние сме взели върху си името на Исус Христос чрез завет. Имаме вяра в изкупващата Му сила и надежда във великите Му и скъпоценни обещания. Имаме всички причини да се радваме, тъй като нашият Господ и Спасител познава изключително добре нашите беди, грижи и скърби. Както е бил с учениците в древността, Исус е и в нашата лодка! Свидетелствам, че Той е дал живота си, за да може вие и аз да не загинем. Нека се уповаваме на Него, нека спазваме Неговите заповеди и с вяра чуваме думите Му: „Мълчи! Утихни!“27. В святото и свещено име на Исус Христос, амин.