Писания
Омний 1


Книгата на Омний

Глава 1

Омний, Амарон, Хамис, Авинадом и Амаликий, всички поред съхраняват летописите. Мосия открива народа на Зарахемла, който идва от Йерусалим в дните на Седекия. Мосия е направен техен цар. Потомците на Мулик в Зарахемла откриват Кориантумър, последният от яредитите. Цар Вениамин наследява трона от Мосия. Човеците трябва да принесат душите си като приношение на Христа. Около 323–130 г. пр. Хр.

1 Ето, стана така, че аз, Омний, бях получил заповед от баща ми, Яром, да запиша нещо на тези плочи, за да запазя родословието ни.

2 Затова аз бих желал да знаете, че в моите дни се сражавах много с меч, за да запазя народа си, нефитите, та да не паднат в ръцете на своите врагове, ламанитите. Но ето, аз самият съм нечестив човек и не съм спазвал повеленията и заповедите Господни, както трябваше да правя.

3 И стана така, че двеста седемдесет и шест години бяха изминали и имахме много периоди на мир; и имахме много периоди на сериозни войни и кръвопролития. Да, и накрая бяха изминали двеста осемдесет и две години, и аз бях пазил тези плочи съгласно заповедите на бащите ми; и ги предадох на сина си, Амарон. И аз слагам край.

4 И сега, аз, Амарон, пиша в книгата на баща ми нещата, които пиша, и те са малко.

5 Ето, стана така, че бяха се изминали триста и двадесет години и най-нечестивата част от нефитите беше изтребена.

6 Защото Господ нямаше да позволи, след като ги беше извел от земята на Йерусалим и ги беше съхранявал и запазил от падане в ръцете на враговете им, да, той нямаше да позволи да не се потвърдят словата, които Той изрече на бащите ни, казвайки, че: Доколкото вие не ще спазвате Моите заповеди, вие не ще преуспявате в страната.

7 Затова Господ ги посети с велико възмездие; Той обаче пощади праведните, та да не погинат, и ги избави от ръцете на враговете им.

8 И стана така, че аз предадох плочите на брат си, Хамис.

9 Сега аз, Хамис, пиша малкото неща, които пиша, в същата книга, както брат ми; защото ето, аз видях последното, което той написа, и че той го написа със собствената си ръка; и той го написа в деня, в който ги предаде на мене. И по този начин ние водим летописите, защото това е според заповедите на бащите ни. И аз слагам край.

10 Ето, аз съм Авинадом, син на Хамис. Ето, стана така, че видях много войни и раздори сред народа ми, нефитите, и ламанитите; и аз със собствения си меч съм отнел живота на много от ламанитите, в защита на братята си.

11 И ето, летописът на този народ е издълбан върху плочите, които се притежават от царете според поколенията; и аз не знам за друго откровение или пророчество, освен това, което е било написано; ето защо, това, което е написано, е достатъчно и аз слагам край.

12 Ето, аз съм Амаликий, синът на Авинадом. Ето, аз ще ви кажа нещо за Мосия, който беше направен цар в земята Зарахемла; защото ето, той, след като беше предупреден от Господа, че трябва да избяга от земята Нефи и всички онези, които пожелаят да се вслушат в гласа Господен, трябва също да напуснат земята с него и да отидат в пустошта,

13 стана така, че той направи според това, което Господ му беше заповядал. И те напуснаха земята и отидоха в пустошта, всички, които желаеха да се вслушат в гласа Господен; и те бяха водени от много проповеди и пророчества. И те бяха непрестанно увещавани от Божието слово; и те бяха водени из пустошта чрез силата на Неговата ръка, докато не слязоха в земята, която е наречена земята Зарахемла.

14 И те откриха народ, който се наричаше народът на Зарахемла. И имаше голямо ликуване сред народа на Зарахемла; и Зарахемла се радваше също извънредно много, защото Господ беше изпратил народа на Мосия с плочите от пиринч, които съдържаха летописа на юдеите.

15 Ето, стана така, че Мосия откри, че народът на Зарахемла е излязъл от Йерусалим по времето, когато Седекия, цар на Юда, е бил отведен в плен във Вавилон.

16 И те пътували в пустошта и били преведени от ръката Господна през големите води до земята, където Мосия ги открил; и те живеели там от онова време насам.

17 И по времето, когато Мосия ги открил, те били станали извънредно многобройни. При все това те имаха много войни и сериозни раздори и много от тях бяха падали от време на време от меч; и техният език се беше развалил; и те не бяха донесли със себе си никакви летописи; и те отричаха съществуването на Твореца си; и нито Мосия, нито народът на Мосия можеха да ги разбират.

18 Но стана така, че Мосия стори, щото те да бъдат учени на неговия език. И стана така, че след като те бяха научени на езика на Мосия, Зарахемла даде по памет родословието на бащите си; и те са написани, но не на тези плочи.

19 И стана така, че народът на Зарахемла и този на Мосия се обединиха; и Мосия бе определен да бъде техен цар.

20 И стана така, че в дните на Мосия му бе донесен един голям камък, покрит с издълбавания; и той изтълкува тези издълбавания чрез дара и силата Божии.

21 И те съдържаха разказ за някой си Кориантумър и избиването на народа му. И Кориантумър бил намерен от народа на Зарахемла; и той живял с тях в продължение на девет луни.

22 И съдържаше няколко слова относно бащите му. И неговите първи родители дошли от кулата по времето, когато Господ объркал езика на людете; и суровият гняв Господен се стоварил върху тях според възмездията Му, които са справедливи; и костите им лежали пръснати по земята на север.

23 Ето аз, Амаликий, бях роден в дните на Мосия; и аз доживях да видя смъртта му; и неговият син Вениамин управлява на негово място.

24 И ето, в дните на цар Вениамин аз видях жестока война и големи кръвопролития между нефитите и ламанитите. Но ето, нефитите добиха голямо преимущество над тях, да, дотолкова, че цар Вениамин ги изгони от земята Зарахемла.

25 И стана така, че аз започнах да остарявам; и нямайки потомство, и знаейки, че цар Вениамин е праведен човек пред Господа, затова аз ще му предам плочите, увещавайки всички човеци да дойдат при Бога, Светия Израилев и да повярват в пророкуванията и в откровенията, и в служението на ангели, и в дара за говорене на езици, и в дара за тълкувание на езици, и във всички неща, които са добри; защото няма нещо, което да е добро, освен ако не идва от Господа; а това, което е зло, идва от дявола.

26 И сега, възлюбени мои братя, аз бих желал да дойдете в Христа, Който е Светият Израилев, и да участвате в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение; и продължавайте в пост и молитва, и устойте до края; и тъй както жив е Господ, вие ще бъдете спасени.

27 И сега, аз бих казал нещо за известен брой люде, които възлязоха в пустошта, за да се върнат в земята Нефи; защото имаше твърде много, които желаеха да притежават земята на своето наследство.

28 Затова те възлязоха в пустошта. И водачът им, бидейки силен и могъщ човек, и коравовратен човек, предизвика раздор помежду им; и всички те бяха избити в пустошта, с изключение на петдесет, които се върнаха отново в земята Зарахемла.

29 И стана така, че те взеха други с тях, много на брой, и предприеха отново пътуването си в пустошта.

30 И аз, Амаликий, имах брат, който също отиде с тях; и оттогава не знам нищо за тях. И аз съм почти готов да легна в гроба си; и тези плочи са пълни. И аз слагам край на говоренето си.