Писания
3 Нефи 8


Глава 8

Бури, земетресения, пожари, вихрушки и природни катаклизми потвърждават разпъването на Христа. Много люде са унищожени. Тъмнина покрива земята за три дни. Оцелелите оплакват съдбата си. Около 33–34 г. сл. Хр.

1 И сега стана така според нашия летопис, а ние знаем, че нашият летопис е истинен, защото ето, един праведен човек водеше летописа, защото той наистина направи много чудеса в името на Исуса; и нямаше човек, който би могъл да извърши чудо в името на Исуса, освен ако той не е изцяло очистен от беззаконието си.

2 И сега стана така – ако този човек не е направил грешка в изчислението на нашето време, тридесет и третата година беше изминала.

3 И людете започнаха да очакват с голяма сериозност знамението, дадено от пророка Самуил Ламанита, да, за времето, когато ще настъпи тъмнина в продължение на три дни по лицето на земята.

4 И макар че бяха дадени толкова много знамения, настанаха големи съмнения и спорове сред людете.

5 И стана така, че на тридесет и четвъртата година, през първия месец, на четвъртия ден от месеца се вдигна страховита буря, такава, каквато никога не беше позната дотогава в цялата земя.

6 И имаше също голям и ужасен ураган; и тресна ужасна гръмотевица, тъй че разтърси цялата земя, като че ли щеше да я разцепи.

7 И блеснаха такива ослепителни светкавици, каквито никога не бяха виждани из цялата земя.

8 И градът Зарахемла се подпали.

9 И градът Мороний потъна в морските дълбини и жителите му се издавиха.

10 И земята се насложи върху града Морония, тъй че на мястото на града се появи голяма планина.

11 И стана голямо и ужасно унищожение в земята на юг.

12 Но ето, дори по-голямо и ужасно унищожение стана в земята на север; понеже ето, цялото лице на земята се измени заради бурята и вихрушките, и гръмотевиците, и светкавиците, и извънредно голямото сътресение на цялата земя.

13 И друмовете бяха прекъснати на много места, и равните пътища бяха повредени, и много гладки места станаха неравни.

14 И много големи и забележителни градове бяха погълнати в земята, и много изгоряха, други се разклатиха, докато зданията им паднаха на земята, жителите им погинаха и всичко запустя.

15 И имаше някои градове, които оцеляха; но вредите в тях бяха извънредно големи и имаше мнозина в тях, които бяха убити.

16 И имаше някои, които бяха отнесени във вихрушката; и къде отидоха, никой човек не знае, само се знаеше, че бяха отнесени.

17 И тъй, лицето на цялата земя се обезобрази заради бурите и гръмотевиците, и светкавиците, и земетръсите.

18 И ето, канарите се разчупиха на две и се натрошиха на парчета по лицето на цялата земя, тъй че ги намериха на отломки, наръбени и напукани, по цялото лице на земята.

19 И стана така, че когато гръмотевиците, светкавиците, виелицата, бурята и земетръсите престанаха, понеже ето те продължиха в продължение на около три часа; а някои казаха, че е било по-дълго от това; при все това, всички тези велики и ужасни неща станаха в продължение на около три часа; и тогава ето, настъпи тъмнина по лицето на земята.

20 И стана така, че настъпи гъста тъмнина по цялото лице на земята, тъй че нейните жители, които бяха оцелели, можеха да усетят парите на мрака.

21 И поради тъмнината не можеше да има никаква светлина, нито свещи, нито факли; нито можеше да се разпали огън от хубаво и съвсем сухо дърво, тъй че не можеше да има никаква светлина.

22 И не се виждаше никаква светлина, нито огън, нито блещукане, нито слънцето, нито луната, нито звездите, защото толкова велики бяха мъглите от мрак, паднали върху лицето на земята.

23 И стана така, че в продължение на три дни не се виждаше никаква светлина; и имаше голяма скръб, ридание и плач непрестанно сред народа; да, големи бяха стенанията на людете заради тъмнината и великото унищожение, което ги беше сполетяло.

24 И на едно място се чу те да викат, казвайки: О, да бяхме се покаяли преди този велик и ужасен ден и тогава братята ни щяха да бъдат пощадени, и нямаше да бъдат изгорени в този велик град Зарахемла.

25 А на друго място се чу те да викат и да оплакват, казвайки: О, да бяхме се покаяли преди този велик и ужасен ден, и да не бяхме убивали и замеряли с камъни пророците, и да не ги бяхме прогонвали; тогава майките ни, красивите ни дъщери и чедата ни щяха да бъдат пощадени, и нямаше да бъдат заровени в онзи велик град Морония. И тъй, голям и ужасен беше воят на людете.