За да бъдем очистени от греха, трябва да упражняваме вяра за покаяние в Исус Христос. Докато искрено се покайваме, можем да получим опрощение на греховете, което носи радост и мир на съвестта в нашите души. Можем да запазваме опрощение на греховете през целия ни живот, докато вярно спазваме заповедите на Бог и обичаме и служим на другите.
Поканете учениците да си представят, че са помолени да говорят за покаянието на събрание за причастие. Поканете няколко ученика да споделят какво биха казали, за да помогнат на членовете на Църквата по-добре да разберат това учение. След като споделят своите отговори, покажете и прочетете следното изказване от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство:
Изображение
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
„Имаме нужда от силна вяра в Христос, за да можем да се покаем“ („Точка на безопасно завръщане“,Лиахона, май 2007 г., с. 100).
Защо това изказване е вярно?
Поканете един ученик да прочете на глас Алма 34:15–17, който откъс съдържа записките с ученията на Амулик към зорамитите относно покаянието. Насърчете класа да следят и да търсят какво проповядва Амулик, че се изисква, за да бъдем опростени.
Кой принцип за получаване на опрощение се проповядва в тези стихове? (Докато учениците отговарят, напишете следния принцип на дъската: За да получим милостивите благословии на опрощението, ние трябва да упражняваме вяра за покаяние в Исус Христос. Посочете на учениците, че изразът „вяра за покаяние“ се споменава четири пъти в тези стихове. Това е възможност да наблегнете на умението на разпознаване на повторения при изучаване на Писанията.)
Защо трябва да упражняваме вяра в Исус Христос, за да се покаем и да бъдем опростени? (Трябва да вярваме в Неговата единителна жертва, за да може тя да има ефект в живота ни. Единствено чрез Неговото Единение ние можем да бъдем опростени така, че нашите сърца да се променят и очистят от греха (вж. Мосия 5:2.)
За да помогнете на учениците по-добре да разберат как можем да дойдем при Спасителя и да се покаем, обяснете, че след големите разрушения на американския континент, които свидетелстват за Неговото разпъване, Спасителят проповядва на хората това, което трябва да сторят, за да се покаят и да получат опрощение от Него. Поканете учениците да прочетат 3 Нефи 9:13–14, 19–22 по двойки, като търсят думи и изрази, които описват какво казва Спасителят, че трябва да сторим, за да дойдем при Него и да се покаем. След като сте предоставили достатъчно време, поканете учениците да споделят това, което са открили.
Кой принцип проповядва Господ в тези стихове относно това, което трябва да сторим, за да се покаем? (Макар учениците да използват други думи, те трябва да разпознават следния принцип: Ако дойдем при Христос със съкрушено сърце и разкаян дух, Той ще ни приеме и ще ни опрости от греховете ни.)
Как поканата на Спасителя да „(дойдете) при Мене като малко дете“ (стих 22) и „върнете се при Мене“ (стих 13) ни помага да разберем по-добре какво означава да притежаваме съкрушено сърце и каещ се дух?
Какви преживявания в живота могат да накарат човек да има съкрушено сърце и каещ се дух?
Поканете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Брус Д. Портър от Седемдесетте. Бихте могли да раздадете копие на това изказване на всеки ученик. Насърчете учениците да следят за прозрения относно начина, по който предлагаме съкрушено сърце и каещ се дух, когато се покайваме.
Изображение
Старейшина Брус Д. Портър
„Какво са съкрушено сърце и разкаян дух? … Съвършеното подчинение на Спасителя на Вечния Отец е самата същност на съкрушеното сърце и разкаяния дух. Примерът на Христос ни учи, че съкрушеното сърце е един вечен признак на божественост. Когато сърцата ни са съкрушени, ние сме напълно отворени за Духа Божий и признаваме зависимостта ни от Него за всичко, което имаме и което сме. Така наложената жертва е жертва на гордостта във всичките й форми. Като мека глина в ръцете на сръчен грънчар хората със съкрушени сърца могат да бъдат оформяни от ръцете на Учителя.
Съкрушеното сърце и разкаяният дух също са предпоставки за покаяние (вж. 2 Нефи 2:6–7). … Когато грешим и желаем опрощение, съкрушено сърце и разкаян дух значат да изпитаме „скръбта по Бога, (което) докарва покаяние“ (2 Коринтяните 7:10). Това става, когато желанието ни да бъдем очистени от греха е тъй всепоглъщащо, че сърцата ни болят от печал и копнеем да бъдем в мир с нашия Отец в Небесата. Хората със съкрушено сърце и разкаян дух желаят да правят всичко, което Бог поиска от тях без съпротива или негодуване. Ние преставаме да вършим нещата по своя начин, а се научаваме да ги вършим по Божия начин. В такова състояние на покорност Единението може да подейства и да настъпи истинско покаяние“ („Съкрушено сърце и разкаян дух“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 32).
Какво според старейшина Портър означава да дойдем при Христос със съкрушено сърце и разкаян дух?
Поканете учениците да помислят какво могат да правят, за да упражняват по-пълноценно вяра в Исус Христос, като Му предлагат съкрушено сърце и каещ се дух. Може да им дадете няколко минути да запишат впечатленията, които получават чрез Духа.
Свидетелствайте, че милостивият дар на покаяние на Спасителя е достъпен за всеки от нас. Поканете няколко ученика да споделят своите чувства за единителната жертва на Спасителя и дара на покаянието.
Как може да отговорите на хора, които искат да научат начините, по които могат да разберат дали са били опростени от минал грях?
Поканете учениците да проучат Енос 1:4–8; Мосия 4:1–3 и Алма 36:19–21, като търсят начини, чрез които хората могат да разберат, че получават опрощение за своите грехове.
Според тези стихове, как можем да разберем, че получаваме опрощение за нашите грехове? (Помогнете на учениците да открият следния принцип: Докато искрено се покайваме и получаваме опрощение за нашите грехове, нашата вина изчезва, изпълваме се с Духа на Господ и изпитваме радост и мир. Ако Духът ви подтикне може да споделите следното изказване на старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „На онези, които искрено се покайват, но изглежда не намират облекчение, казвам: продължавайте да спазвате заповедите. Обещавам ви, облекчението ще дойде в уреченото от Господ време. За изцелението също е нужно време“ („Покайте се … за да може да ви изцеля“,Лиахона, ноем. 2009 г., с. 42).
За да демонстрирате по-добре този принцип, поканете няколко ученика да прочетат на глас някои стихове, описващи обръщането във вярата на цар Ламоний и неговия народ, което се намира в Алма 19:29–30, 33–36. Поканете класа да търсят благословиите, които хората получават, поради своето покаяние и вяра.
Какви специфични благословии получават цар Ламоний, съпругата му и много други, заради своето покаяние и вяра? (Техните сърца се обръщат, ангели им служат, те са кръстени, основават Църква и Господ излива Своя Дух върху тях.)
Кога сте виждали други хора да изпитват същите тези благословии, след като се покайват и се доближават до Господ?
За да помогнете на учениците да почувстват истината и важността на принципа, описан по-горе, поканете един от тях да прочете следното изказване на президент Бойд К. Пакър (1924–2015) от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Президент Бойд К. Пакър
„Получаваме писма от хора, които са направили фатални грешки. Те питат: „Мога ли някога да бъда опростен?“
Отговорът е да!
Евангелието учи, че облекчение от измъчването и вината може да се заслужи чрез покаяние. Освен в случая на малцината избрали погибел, след като са познавали пълнотата, няма навик, няма пристрастяване, няма бунт, прегрешение или нарушение, които да са изключени от обещанието за пълно опрощаване.
„Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“. Това ще стане, продължава Исайя, „ако слушате на драго сърце“ (Исайя 1:18–19)“ („The Brilliant Morning of Forgiveness“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 19).
Поканете учениците да помислят за преживявания, в които те са усетили радостта и мира на съвестта, които съпътстват пълното покаяние.
Помолете един ученик да прочете Мосия 4:11–12 на глас. Поканете учениците да търсят какво проповядва цар Вениамин за това как ние можем да запазим опрощението на греховете си.
Според тези слова на цар Вениамин, как можем да запазим опрощението на греховете си през целия ни живот? (Учениците трябва да разпознаят следния принцип: Ако си спомняме любовта и добротата на Бог към нас, стоим непоколебими във вярата си и обичаме и служим на другите, ние можем да запазим опрощението на нашите грехове.)
За да задълбочите разбирането на учениците за този принцип, поканете един от тях да прочете на глас следното изявление от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Д. Тод Кристоферсън
„Покаянието означава стремеж към промяна. Би било подигравка със страданието на Спасителя в Гетсиманската градина и на кръста да очакваме, че Той ще ни трансформира в ангелски същества без истинско усилие от наша страна. По-скоро ние търсим Неговата благодат да допълни и възнагради нашите най-усърдни усилия (вж. 2 Нефи 25:23). Може би ние трябва да се молим за време и възможности да работим и да се борим и да преодоляваме точно толкова, колкото и за милост. Сигурно е, че Господ се усмихва на този, който желае да бъде съден в достойнство, който решително работи ден след ден да замени слабостта със сила. За истинското покаяние, за истинската промяна може да са нужни многократни опити, но има нещо пречистващо и свято в този стремеж“ („Божественият дар на покаянието“,Лиахона, ноем. 2011 г., с. 39).
Какви мисли и чувства изпитвате, като си давате сметка, че Господ ви „се усмихва“, когато вие полагате усилия да преодолеете греха и слабостите на смъртността?
Споделете своето свидетелството за Единението на Исус Христос. Уверете учениците, че когато се покаят, те ще усетят радост и мир на съвестта. Насърчете учениците да изследват своя живот и да упражняват своята вяра в Исус Христос към покаяние.