Глава 3: Урок 2 – Планът на спасение на Небесния Отец
„Глава 3: Урок 2 – Планът на спасение на Небесния Отец“, Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за споделяне на Евангелието на Исус Христос (2023 г.)
„Глава 3: Урок 2“, Проповядвайте Моето Евангелие
Глава 3: Урок 2
Планът на спасение на Небесния Отец
Изображение
статуя на Христос
Хората може да се чудят
Каква е целта на живота?
Откъде идвам?
Има ли Бог, Който се грижи за мен? Как мога да чувствам, че Той се грижи за мен?
Как мога да вярвам в Бог, когато се случват толкова много лоши неща?
Защо животът понякога е толкова труден? Как мога да намирам сила в тези моменти?
Как мога да ставам по-добър човек?
Какво се случва, след като умра?
Възстановеното Евангелие на Исус Христос ни помага да си отговорим на съкровените въпроси за смисъла на живота. Посредством Евангелието научаваме за нашата божествена същност и нашия вечен потенциал като Божии чеда. То ни дава надежда и ни помага да намираме мир, щастие и смисъл. Животът според Евангелието ни помага да израстваме и да намираме сила, когато се сблъскваме с трудностите на живота.
Бог иска най-доброто за Своите чеда и желае да ни дари с най-великите Си благословии, които са безсмъртие и вечен живот (вж. Моисей 1:39, Учение и завети 14:7). Понеже ни обича, Той е предвидил план за нас как да получим тези благословии. В Писанията този план се нарича планът на спасение, великият план на щастие и планът на изкупление (вж. Алма 42:5, 8, 11, 13, 15, 16, 31).
В Божия план всеки от нас преминава през доземен живот, раждане, земен живот, смърт и живот след смъртта. Бог е осигурил всичко, от което се нуждаем по време на това пътуване, за да можем, след като умрем, да се завърнем в Неговото присъствие и да получим пълнота на радост.
Исус Христос има основна роля в плана на Бог. Чрез Своето Единение и Възкресение, Исус е направил възможно всеки от нас да получи безсмъртие и вечен живот.
По време на нашия живот на земята ние не си спомняме доземния живот. Нито разбираме напълно живота след смъртта. Въпреки това Бог е разкрил много истини за тези части от нашето вечно пътуване. Тези истини ни предоставят достатъчно знание, за да разберем целта на живота, да изпитваме радост и да имаме надежда, че ни предстоят добри неща. Това знание е свещено богатство, което да ни води, докато сме на земята.
Предложения за преподаване
Този раздел съдържа примерен план, който да ви помогне да се подготвите да преподавате. Включва и примерни въпроси и покани, които бихте могли да използвате.
Докато се подготвяте да преподавате, с молитва обмислете ситуацията и духовните нужди на всеки човек. Решете какво ще бъде най-полезно да преподавате. Подгответе се да обясните понятия, които хората може да не разбират. Планирайте според времето, с което ще разполагате, като не забравяте, че уроците следва да бъдат кратки.
Изберете стихове от Писанията, които да използвате, докато преподавате. Раздел „Доктринална основа“ в урока включва много полезни стихове.
Обмислете кои въпроси да зададете, докато преподавате. Планирайте какви покани да отправите, които да насърчат всеки човек да действа.
Наблегнете на обещаните от Бог благословии и споделете свидетелството си за това, което преподавате.
Изображение
мисионери преподават на семейство
Какво бихте могли да преподадете на хората в рамките на 15–25 минути
Изберете един или повече от следните принципи относно плана на спасение, които да преподадете. Доктриналната основа за всеки принцип е дадена след този план.
Доземен живот: Божията цел и план за нас
Всички ние сме духовни чеда на Бог. Той ни е създал по Свой собствен образ.
Живели сме с Бог, преди да се родим на земята. Ние сме членове на Неговото семейство. Той познава и обича всеки от нас.
Бог е осигурил план за нашето щастие и напредък в този живот и във вечността.
В доземния си живот сме избрали да следваме Божия план. Това означавало да дойдем на земята, за да направим следващата стъпка в нашето вечно развитие.
Исус Христос има основна роля в плана на Бог. Той прави възможно ние да получим безсмъртие и вечен живот.
Сътворението
Под ръководството на Бог, Исус Христос сътворил земята.
Падението на Адам и Ева
Адам и Ева били първите духовни чеда на Бог, които дошли на земята. Бог създал телата им и ги поставил в Едемската градина.
Адам и Ева извършили прегрешение, били изгонени от градината и отделени от Божието присъствие. Това събитие е наречено Падението.
След Падението Адам и Ева станали смъртни. Като смъртни те можели да се учат, да се развиват и да имат деца. Също така те преживели скръб, грях и смърт.
Падението било стъпка напред за човечеството. Падението направило възможно да бъдем родени на тази земя и да напредваме в изпълнение на плана на Небесния Отец.
Животът ни на земята
Според Божия план било необходимо да дойдем на земята, за да получим физически тела, да се учим и да израстваме.
На земята ние се учим да вървим с вяра. Въпреки това Небесният Отец не ни е оставил сами. Той ни е предоставил много дарове и насоки, за да ни помага да се завърнем в Неговото присъствие.
Единението на Исус Христос
Всеки от нас съгрешава и всеки от нас ще умре. Понеже ни обича, Бог е изпратил Своя Син Исус Христос на земята, за да ни изкупи от греховете и смъртта.
Благодарение на единителната жертва на Исус можем да получим опрощение и да бъдем очистени от греховете си. Сърцата ни могат да бъдат променяни към по-добро, когато се покайваме. Това прави възможно за нас да се завърнем в Божието присъствие и да получим пълнота на радост.
Благодарение на Възкресението на Исус всички ние ще бъдем възкресени, след като умрем. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло.
Исус Христос предлага утеха, надежда и изцеление. Единителната Му жертва е върховният израз на Неговата любов. Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос.
Светът на духовете
Когато физическото ни тяло умре, духът ни продължава да живее в света на духовете. Това е временно състояние на обучение и подготовка преди възкресението.
Евангелието на Исус Христос се преподава в света на духовете и ние можем да продължим да израстваме и да напредваме.
Възкресението, спасението и възвисяването
След периода в света на духовете, възкресението е следващата стъпка във вечното ни пътуване.
Възкресението представлява обединяване на духа и тялото ни. Всеки от нас ще бъде възкресен и ще има съвършено физическо тяло. Ние ще живеем завинаги. Това става възможно благодарение на Единението и Възкресението на Спасителя.
Последният съд и царствата на слава
След като бъдем възкресени, Исус Христос ще бъде наш съдия. С много малки изключения, всички Божии чеда ще получат място в царство на слава.
Въпреки че всички ще бъдем възкресени, не всички ще получим една и съща вечна слава. Исус ще ни съди според нашата вяра, дела и покаяние по време на земния ни живот и в света на духовете. Можем да се завърнем да живеем в присъствието на Бог, ако сме верни.
Въпроси, които бихте могли да задавате на хората
Следните въпроси дават пример какво бихте могли да питате хората. Тези въпроси могат да ви помогнат да имате съдържателен разговор и да разберете нуждите и гледната точка на човека.
Каква според вас е целта на живота?
Какво ви носи щастие?
За какви трудности имате нужда от Божията помощ?
Какво сте научили от трудностите, с които сте се сблъсквали?
Какво знаете за Исус Христос? По какъв начин Неговият живот и мисия са повлияли на вашия живот?
Покани, които бихте могли да отправяте
Ще помолите ли Бог в молитва да ви помогне да разберете дали това, което ви преподадохме, е истина? (Вж. „Проникновение за преподаване: Молитва“ в последния раздел на урок 1.)
Ще дойдете ли с нас на църква тази неделя, за да научите повече за това, което ви преподадохме?
Ще четете ли Книгата на Мормон и ще се молите ли да разберете дали тя е словото Божие? (Можете да предложите конкретни глави или стихове.)
Може ли да определим време за следващото ни посещение?
Изображение
изображение на плана на спасение
Доктринална основа
Този раздел предлага учения и стихове, които да изучавате, за да укрепвате знанията и свидетелството си за Евангелието, и които да ви помагат при преподаването.
Изображение
галактики
Доземен живот: Божията цел и план за нас
Ние сме чеда на Бог и сме живели с Него, преди да се родим
Бог е Отецът на нашите духове. Ние в буквален смисъл сме Негови чеда, сътворени по Негов образ. Всеки от нас има божествено естество като чедо на Бог. Това знание може да ни помага по време на трудности и да ни вдъхновява да се превръщаме в най-доброто, на което сме способни.
Живели сме с Бог като Негови духовни чеда, преди да се родим на земята. Ние сме членове на Неговото семейство.
Изображение
Президент М. Ръсел Балард
„Има една важна идентичност, която всички споделяме сега и завинаги, която никога не бива да губим от поглед и за която трябва да сме благодарни. Тя е, че вие сте и винаги сте били син или дъщеря на Бог с духовни корени във вечността.
(…) разбирането на тази истина – истинското ѝ разбиране и приемане – променя живота. Тя ви дава изключителна идентичност, която никой никога не може да ви отнеме. Още повече, това трябва да ви дава огромно чувство за ценност и усещане за вашата безкрайна стойност. И накрая, тя ви дава божествена, благородна и достойна цел в живота“ (M. Ръсел Балард, „Children of Heavenly Father“ (духовно послание в Университета Бригъм Йънг, 3 март 2020 г.), с. 2, speeches.byu.edu).
Избрали сме да дойдем на земята
Нашият Небесен Отец ни обича и желае да станем подобни на Него. Той е възвисено същество с прославено физическо тяло.
В доземния си живот сме научили, че Бог има план за нас да станем подобни на Него. Част от Неговия план била да напуснем небесния си дом и да дойдем на земята, за да получим физически тела. Освен това трябвало да натрупаме опит и да развием вяра в период, в който сме отделени от присъствието на Бог. Ние нямало да си спомняме, че сме живели с Него. Въпреки това Той щял да ни осигури нужното, за да можем да се завърнем да живеем с Него.
Свободата на избор, или способността да избираме, е основна част от Божия план. В доземния си живот всеки от нас е избрал да следва Божия план и да дойде на земята, за да направи следващата стъпка във вечното си развитие. Разбрали сме, че докато сме тук, ще имаме много нови възможности да израстваме и да изпитваме радост. Разбрали сме също, че ще срещаме противопоставяне. Ще преживяваме изкушения, изпитания, скръб и смърт.
Избирайки да дойдем на земята, ние сме се уповавали на любовта и подкрепата на Бог. Ние сме се уповавали на плана Му за нашето спасение.
Небесният Отец избрал Исус Христос да ни изкупи
Исус Христос има основна роля в плана на Бог. Още преди да дойдем на земята, ние сме знаели, че няма да можем да се завърнем в Божието присъствие сами. Небесният Отец избрал Исус Христос, Своя Първороден Син, да направи възможно за нас да се завърнем при Него и да имаме вечен живот.
Исус доброволно приел. Той се съгласил да дойде на земята и да ни изкупи чрез единителната Си жертва. Неговото Единение и Възкресение щели да позволят на Божиите цели за нас да се изпълнят.
Gospel Topics: „Premortality“, „Plan of Salvation“ (Евангелски теми: „Доземен живот“, „План на спасение“)
Изображение
залез над океана
Сътворението
Планът на Небесния Отец предвиждал сътворението на земята, където Неговите духовни чеда да получат физически тела и да придобият опит. Нашият животът на земята е необходим, за да напредваме и да станем като Бог.
Под ръководството на Небесния Отец, Исус Христос сътворил земята и всички живи същества. След това Небесният Отец създал мъжа и жената по Свой собствен образ. Сътворението е израз на любовта на Бог към нас и на желанието Му да имаме възможност да израстваме.
Leaving the Garden of Eden (Напускане на Едемската градина), от Джозеф Брики
Падението на Адам и Ева
Преди Падението
Адам и Ева били първите духовни чеда на Небесния Отец, които дошли на земята. Бог създал физическите им тела по Свой собствен образ и ги поставил в Едемската градина. В градината те били невинни и Бог се грижил за нуждите им.
Докато Адам и Ева били в градината, Бог им заповядал да не ядат от плода на дървото на познанието на доброто и злото. Ако се подчинявали на тази заповед, щели да могат да останат в градината. Обаче нямало да могат да напредват, учейки се от противопоставянето и трудностите на земния живот. Те нямало да могат да познават радост, защото нямало да могат да изпитват скръб и болка.
Сатана изкушил Адам и Ева да ядат от забранения плод и те избрали да го направят. Поради този избор, те били изгонени от градината и отделени от Божието присъствие. Това събитие е наречено Падението.
След Падението
След Падението Адам и Ева станали смъртни. Извън състоянието на невинност, те разбирали и преживявали както добро, така и зло. Можели да използват свободата си на избор и да избират между двете. Понеже Адам и Ева се сблъсквали с противопоставяне и трудности, те били способни да се учат и да напредват. Тъй като изпитвали скръб, можели да изпитват и радост. (Вж. 2 Нефи 2:22–25.)
Въпреки трудностите си Адам и Ева чувствали, че да бъдат смъртни е огромна благословия. Част от тази благословия било това, че можели да имат деца. Това осигурило начина, по който другите духовни чеда на Бог да дойдат на земята и да получат физически тела.
Що се отнася до благословиите от Падението, и Адам, и Ева ликували. Ева казала: „Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога нямаше да познаваме доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват“ (Моисей 5:11, вж. също стих 10).
Gospel Topics: „Fall of Adam and Eve“, „Agency and Accountability“ (Евангелски теми: „Падението на Адам и Ева“, „Свобода на избор и отговорност“)
Животът ни на земята
Много хора се чудят: „Защо съм тук на земята?“. Животът ни на земята е съществена част от Божия план за нашето вечно развитие. Нашата основна цел е да се подготвим да се завърнем в присъствието на Бог и да получим пълнота на радост. По-долу са описани някои от начините, по които земният живот ни подготвя за това.
Изображение
момче се усмихва
Да получим физическо тяло
Една от целите на идването ни на земята е да получим физическо тяло, в което духът ни да обитава. Телата ни са свещени, чудни творения на Бог. С физически тела можем да вършим, учим и преживяваме много неща, които духовете ни иначе не биха могли. Можем да се развиваме по начини, по които не бихме могли като духове.
Тъй като телата ни са смъртни, ние изпитваме болка, преживяваме болести и други изпитания. Тези преживявания могат да ни помагат да се учим на търпение, състрадание и други божествени качества. Те могат да са част от пътя ни към радостта. Често това да избираме правилното, когато е трудно, е начинът, по който вярата, надеждата и милосърдието стават част от нашия характер.
Да се научим да използваме свободата си на избор мъдро
Друга цел на земния живот е да се научим да използваме свободата си на избор мъдро – да избираме това, което е правилно. Да се научим да използваме свободата си на избор мъдро има съществено значение за това да ставаме по-подобни на Бог.
Небесният Отец и Исус Христос ни учат кое е правилно и ни дават заповеди, за да ни водят към щастие. Сатана ни изкушава да вършим грешни неща, като целта му е да сме нещастни като него. Сблъскваме се с противопоставяне между доброто и злото, което е необходимо, за да се научим да използваме нашата свобода на избор (вж. 2 Нефи 2:11).
Като се подчиняваме на Бог, ние израстваме и получаваме обещаните от Него благословии. Когато не се подчиняваме, ние се отдалечаваме от Него и понасяме последствията от греха. Макар понякога да не изглежда така, грехът винаги води до нещастие. Често благословиите на подчинението – и последиците от греха – не са видими веднага или на пръв поглед. Но те са сигурни, защото Бог е справедлив.
Дори когато даваме най-доброто от себе си, всички ние съгрешаваме и „не заслужава(ме) да се прослав(им) от Бога“ (Римляните 3:23). Знаейки това, Небесният Отец е предоставил начин за нас да се покайваме, за да можем да се завърнем при Него.
Покаянието носи силата на нашия Изкупител Исус Христос в живота ни (вж. Еламан 5:11). Когато се покайваме, биваме очиствани от греха чрез единителната жертва на Исус Христос и дара на Светия Дух (вж. 3 Нефи 27:16–20). Чрез покаянието изпитваме радост. Пътят, водещ обратно към нашия Небесен Отец, е отворен за нас, защото Той е милостив. (Вж. „Покаяние“ в урок 3.)
Да се научим да вървим с вяра
Друга цел на този живот е да придобием опит, което може да стане единствено чрез отделяне от Небесния Отец. Тъй като не Го виждаме, трябва да се научим „с вярване (да) ходим“ (вж. 2 Коринтяните 5:6–7).
Бог не ни е оставил сами в това пътуване. Той ни е изпратил Светия Дух да ни води, укрепва и освещава. Също така ни е предоставил Писанията, пророците, молитвата и Евангелието на Исус Христос.
Всяка част от земния ни живот – радостите и скърбите, успехите и неуспехите – може да ни помага да израстваме, докато се подготвяме да се завърнем при Бог.
Поради Падението на Адам и Ева ние всички сме подвластни на греха и смъртта. Не можем да преодолеем последствията от греха и смъртта сами. В плана на спасение на нашия Небесен Отец, Той предоставил начин да преодолеем последиците от Падението, за да можем да се завърнем при Него. Преди светът да бъде сътворен, Небесният Отец избрал Исус Христос да бъде наш Спасител и Изкупител.
Само Исус Христос можел да ни изкупи от греха и смъртта. Той в буквален смисъл е Синът Божий. Той водил безгрешен живот, напълно подчинен на Своя Отец. Той бил подготвен и желаел да изпълни волята на Небесния Отец.
Единението на Спасителя включва Неговото страдание в Гетсиманската градина, страданието и смъртта Му на кръста и Неговото Възкресение. Той страдал отвъд границите на разбиране, до степен да „кърв(и) от всяка пора“ (вж. Учение и завети 19:18).
Единението на Исус Христос е най-славното събитие в цялата човешката история. Чрез Своята единителна жертва Исус направил плана на Отца действителен. Без Единението на Исус Христос ние щяхме да бъдем безпомощни, защото не можем да спасим себе си от греха и смъртта (вж. Алма 22:12–15).
Жертвата на нашия Спасител е върховен израз на любовта Му към Неговия Отец и към нас. „Широчината и дължината, височината и дълбочината“ на Христовата любов надминават нашето разбиране (Ефесяните 3:18, вж. също стих 19).
Изображение
The Crucifixion (Разпъването на кръст), от Хари Андерсън
Исус Христос преодолял смъртта за всички
Когато Исус Христос умрял на кръста, духът Му бил отделен от тялото. На третия ден Неговият дух и тяло били обединени отново, за да не бъдат разделяни никога повече. Той се явил на много хора, показвайки им, че има безсмъртно тяло от плът и кости. Това обединяване на духа с тялото се нарича Възкресение.
Като смъртни хора, всички ние ще умрем. Въпреки това, благодарение на триумфа на Исус над смъртта, всеки човек, роден на земята, ще бъде възкресен. Възкресението е божествен дар за всички, даден ни чрез милостта и изкупващата благодат на Спасителя. Духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло. Ако не беше Исус Христос, смъртта щеше да сложи край на всяка надежда за бъдещо съществуване с Небесния Отец (вж. 2 Нефи 9:8–12).
Исус прави възможно да бъдем очистени от греховете си
За да разберем надеждата, която можем да получаваме чрез Христос, е необходимо да разберем закона за правосъдието. Това е неизменния закон, според който има последствия за нашите действия. Подчинението на Бог води до положителни последствия, а неподчинението – до отрицателни. (Вж. Алма 42:14–18.) Когато съгрешаваме, ставаме духовно нечисти, а нищо нечисто не може да живее в присъствието на Бог (вж. 3 Нефи 27:19).
Изображение
Jesus Praying in Gethsemane (Исус се моли в Гетсиманската градина), от Хари Андерсън
По време на единителната Си жертва, Исус Христос заел нашето място, страдал и понесъл наказанието за нашите грехове (вж. 3 Нефи 27:16–20). Божият план дава на Исус Христос силата да се застъпва за нас – да застава между нас и правосъдието (вж. Мосия 15:9). Благодарение на единителната Си жертва, Исус може да предявява правата Си на милост от наше име, когато упражняваме вяра за покаяние (вж. Мороний 7:27, Учение и завети 45:3–5). „И тъй, милостта може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да (ни) обгърне (…) в ръцете на безопасността“ (Алма 34:16).
Само чрез дара на Единението на Спасителя и нашето покаяние можем да се завърнем да живеем с Бог. Когато се покаем, ние сме опростени и духовно очистени. Ние сме облекчени от бремето на вината за нашите грехове. Ранените ни души са изцелени. Ние сме изпълнени с радост (вж. Алма 36:24).
Въпреки че сме несъвършени и може да се провалим отново, в Исус Христос има повече благодат, любов и милост, отколкото в нас има провал, недостатък или грях. Бог винаги е готов и копнее да ни приеме, ако се обърнем към Него и се покаем (вж. Лука 15:11–32). Никой и нищо не „може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляните 8:39).
Исус взел върху Си нашите болки, оскърбления и немощи
По време на Своята единителна жертва, Исус Христос взел върху Си нашите болки, оскърбления и немощи. Поради тази причина, Той знае „според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“ (Алма 7:12, вж. също стих 11). Той ни кани: „Елате при Мене“, а когато го правим, Той ни дава покой, надежда, сила, перспектива и изцеление (Матей 11:28, вж. също стихове 29–30).
Когато се уповаваме на Исус Христос и Неговото Единение, Той може да ни помага да устояваме на своите изпитания, болести и болка. Можем да бъдем изпълнени с радост, мир и утешение. Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос.
Gospel Topics: „Jesus Christ“, „Atonement of Jesus Christ“, „Grace“ (Евангелски теми: „Исус Христос“, „Единението на Исус Христос“, „Благодат“)
Изображение
семейство посещава гроб
Светът на духовете
Много хора се чудят: „Какво се случва, след като умра?“. Планът на спасение дава някои важни отговори на този въпрос.
Смъртта е част от Божия „милостив план“ за нас (2 Нефи 9:6). Вместо край на нашето съществуване, смъртта е следващата стъпка във вечното ни развитие. За да станем като Бог, трябва да преживеем смъртта и по-късно да получим съвършени възкресени тела.
Когато физическото ни тяло умре, духът ни продължава да живее в света на духовете. Това е временно състояние за обучение и подготовка преди възкресението и Последния съд. Знанието ни от земния живот остава с нас.
В света на духовете хората, които са приели Евангелието на Исус Христос и са живели според него, „ще бъдат приети в състояние на щастие, което се нарича рай“ (Алма 40:12). Малките деца също са приети в рая, когато умрат.
Духовете в рая ще намерят мир от безпокойствата и скърбите си. Ще продължат духовното си израстване, вършейки Божието дело и служейки на останалите. Ще преподават Евангелието на тези, които не са го приели по време на земния си живот (вж. Учение и завети 138:32–37, 57–59).
В света на духовете хората, които не са могли да приемат Евангелието на земята или са избрали да не спазват заповедите, ще преживеят някои ограничения (вж. Учение и завети 138:6–37, Алма 40:6–14). Въпреки това, понеже Бог е справедлив и милостив, те ще получат възможност да бъдат учени на Евангелието на Исус Христос. Ако я приемат и се покаят, ще бъдат изкупени от греховете си (вж. Учение и завети 138:58, вж. също 138:31–35, 128:22). Те ще бъдат приветствани в спокойствието на рая. Накрая ще получат място в царство на слава въз основа на изборите, които са направили в земния живот и в света на духовете.
Ние оставаме в света на духовете, докато не бъдем възкресени.
Божият план прави възможно за нас да израстваме и да получим вечен живот. След престоя ни в света на духовете, възкресението е следващата ни стъпка в това израстване.
Възкресението представлява повторно обединяване на духа и тялото. Всеки един от нас ще бъде възкресен. Това става възможно благодарение на Единението и Възкресението на Спасителя. (Вж. Алма 11:42–44.)
Когато бъдем възкресени, всички ще имаме съвършени физически тела, освободени от болка и болест. Ще бъдем безсмъртни, живеещи завинаги.
Спасение
Тъй като всички ще бъдем възкресени, всички ще бъдем спасени – или ще получим спасение – от физическата смърт. Този дар ни е даден чрез благодатта на Исус Христос.
Можем също така да бъдем спасени – или да получим спасение – от последствията, които законът за правосъдието изисква за нашите грехове. И този дар е възможен чрез заслугите и милостта на Исус Христос, ако се покаем. (Вж. Алма 42:13–15, 21–25.)
Възвисяване
Възвисяването, или вечният живот, е най-висшата степен на щастие и слава в селестиалното царство. Възвисяването е условен дар. Президент Ръсел М. Нелсън учи: „В условията се включват вяра в Господ, покаяние, кръщение, получаване на Светия Дух, както и да останем верни на храмовите обреди и завети“ („Спасение и възвисяване“, Лиахона, май 2008 г., с. 9).
Възвисяването означава да живеем с Бог завинаги във вечни семейства. То е да познаем Бог и Исус Христос, да станем като Тях и да имаме живота, на който и Те се радват.
Бележка: Когато преподавате за първи път за царствата на слава, преподавайте на основно ниво, в зависимост от нуждите и разбирането на човека.
След като бъдем възкресени, Исус Христос ще бъде нашият справедлив и милостив съдия. С много малки изключения, всеки от нас ще получи място в царство на слава. Въпреки че всички ще бъдем възкресени, няма да получим една и съща степен на вечна слава (вж. Учение и завети 88:22–24, 29–34, 130:20–21, 132:5).
На хората, които не са имали възможността напълно да разберат и да се подчиняват на Божиите закони по време на земния си живот, ще бъде дадена тази възможност в света на духовете. Исус ще съди всеки човек според неговата вяра, дела, желания и покаяние в земния живот и в света на духовете (вж. Учение и завети 138:32–34, 57–59).
Писанията ни учат за селестиално, терестриално и телестиално царство на слава. Всяко от тях е проявление на Божията любов, справедливост и милост.
Тези, които упражняват вяра в Христос, покайват се за греховете си, получат обредите на Евангелието, спазват сключените от тях завети, приемат Светия Дух и устоят до края, ще бъдат спасени в селестиалното царство. В това царство ще влязат и хората, които не са имали възможността да приемат Евангелието по време на земния си живот, но „биха го приели от цялото си сърце“ и са го направили в света на духовете (Учение и завети 137:8, вж. също стих 7). Децата, които починат, преди да достигнат възрастта на отговорност (осем години), също ще бъдат спасени в селестиалното царство (вж. Учение и завети 137:10).
В Писанията селестиалното царство е сравнено със славата или яркостта на слънцето (вж. Учение и завети 76:50–70).
Хората, които са живели достойно, но „които не приеха свидетелството на Исус в плътта, а го приеха след това“, ще получат място в терестриалното царство (Учение и завети 76:74). Същото се отнася и за онези, които не са били доблестни в свидетелството си за Исус. Това царство е сравнено със славата на луната. (Вж. Учение и завети 76:71–80.)
Онези, които са упорствали в греховете си и не са се покаяли в земния живот или не са приели Евангелието на Исус Христос в света на духовете, ще получат своята награда в телестиалното царство. Това царство е сравнено със славата на звездите. (Вж. Учение и завети 76:81–86.)
Следният план е пример за това какво бихте могли да преподавате, ако разполагате с малко време. Когато използвате този план, изберете един или повече принципи, които да преподадете. Доктриналната основа за всеки принцип е дадена по-рано в урока.
Докато преподавате, задавайте въпроси и слушайте. Отправяйте покани, които ще помагат на хората да се учат как да се доближават до Бог. Една от важните покани е човекът да се срещне с вас отново. Продължителността на урока ще зависи от въпросите, които задавате и от вниманието, с което слушате.
Какво бихте могли да преподадете на хората в рамките на 3–10 минути
Всички ние сме духовни чеда на Бог. Ние сме членове на Неговото семейство. Той познава и обича всеки от нас.
Бог е осигурил план за нашето щастие и напредък в този живот и във вечността.
Според Божия план е било необходимо да дойдем на земята, за да получим физически тела, да се учим и да израстваме.
Исус Христос има основна роля в плана на Бог. Той прави възможно ние да имаме вечен живот.
Под ръководството на Бог, Исус Христос сътворил земята.
Нашите преживявания на земята имат за цел да ни помогнат да се подготвим да се завърнем в Божието присъствие.
Всеки от нас съгрешава и всеки от нас ще умре. Тъй като Бог ни обича, Той е изпратил Своя Син Исус Христос на земята, за да ни изкупи от греховете и смъртта.
Всяка несправедливост в живота може да бъде поправена чрез Единението на Исус Христос.
Когато физическото ни тяло умре, духът ни продължава да живее. Накрая всички ще бъдем възкресени. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло.
След като бъдем възкресени, Исус Христос ще бъде наш съдия. С много малки изключения, всички Божии чеда ще получат място в царство на слава. Можем да се завърнем да живеем в присъствието на Бог, ако сме верни.