Спасителят учи Мария и Марта в дома на Марта. По-късно Той преподава на учениците Си много истини за молитвата и предупреждава против лицемерие и алчност.
В дневника си за изучаване на Писанията напишете за една минута колкото се може повече от изборите, които сте направили вчера. След като свършите, погледнете целия списък и отбележете някои от добрите избори, които сте направили. Кои са някои случаи, при които е трябвало да избирате между два добри избора?
Когато изучавате Лука 10:38-42, потърсете принцип, който преподава Спасителят и който може да ви ръководи при вашите решения, когато трябва да направите преценка между два добри избора.
Докато е в Юдея, Исус пътува до Витания, близо до Йерусалим, и посещава дома на Марта, Мария и Лазар.
Прочетете Лука 10:38-40 и определете какво избират да правят Марта и Мария, докато Исус е в дома им.
По времето на Исус, гостоприемността е била много важна. Марта се е опитвала да върши това, което обикновено се очаква от нея като домакиня. Тя се концентрира върху преходни или физически грижи, като приготвянето и сервирането на храната.
Забележете в Лука 10:40, че Марта се чувства „улисана в голямо шетане“ и иска Мария да ѝ помогне.
Прочетете Лука 10:41-42 и потърсете отговора на Спасителя към Марта.
Какво е има предвид Спасителят, когато казва, „едно е потребно; и Мария избра добрата част“ (Лука 10:42)?
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на Дванадесетте апостоли обяснява: „Достойно за похвала било „Марта да се гриж(и) и безпоко(и) за много неща“ (Лука 10:41), но научаването на Евангелието било „по-потребно“ („Добро, по-добро, най-добро“,Лиахона, ноем. 2007 г., с. 104).
Когато Спасителят казва, че „добрата част“, която Мария избира, „няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:42), с това Той вероятно е посочвал, че като избира да изслуша Спасителя, вместо да се концентрира върху преходни или светски грижи, Мария ще получи духовни благословии, които са вечни.
Един принцип, който можем да научим от думите на Спасителя към Марта, е следния: ако изберем да посветим себе си на духовните неща, вместо на светските грижи, тогава ще получим вечни благословии.
В оставеното празно място напишете няколко примера на ситуации, при които човек може да избере да посвети себе си на духовни неща, вместо на други добри, но не толкова важни грижи и дейности.
Старейшина Оукс също учи:
„Когато обмисляме други свои избори, ние следва да помним, че не е достатъчно нещо да бъде добро. Други избори са по-добри, а има и най-добри. …
Помислете как използваме времето си, като избираме да гледаме телевизия, да играем видеоигри, да сърфираме в интернет или да четем книги или списания. Разбира се, че е нещо добро да бъдем развличани по благотворен начин или да получаваме полезна информация. Но не всички дейности от този вид заслужават такъв дял от нашия живот, какъвто им даваме. Някои неща се по-добри, а има и други най-добри. Когато Господ ни казва да търсим знание, Той казва, „търсете слова на мъдрост от най-добрите книги“ (У. и З. 88:118). …
Някои употреби на личното и семейно време са по-добри, а други най-добри. Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри, защото развиват вяра в Господ Исус Христос и укрепват нашите семейства“ („Добро, по-добро, най-добро“, с. 105, 107).
Прегледайте изборите, които написахте в първата задача, и поставете оценка на всеки от положителните избори като „добър“, „по-добър“ или „най-добър“. После направете следното в дневника си за изучаване на Писанията:
Напишете един начин, по който сте били благословени, когато сте поставяли духовни неща пред светски грижи.
Изберете поне едно духовно нещо, на което искате да обърнете повече внимание, и си напишете цел какво ще правите, за да стане това духовно нещо по-висок приоритет в живота ви.
Представете си, че сте пълновременен мисионер и учите един проучвател, който се е молил няколко пъти, но чувствал, че Небесният Отец не му отговаря. Проучвателят се чуди дали да продължи да се моли. Какво бихте казали, за да му/ѝ помогнете?
Докато изучавате Лука 11, търсете истини, които могат да помогнат на някого, който чувства, че Бог не отговаря на неговите или нейните молитви.
Според Лука 11:1-4, след като слуша как Спасителят се моли, един от учениците Му моли да ги научи как те да се молят и Спасителят им показва. След това Господ използва сравнения, за да научи на допълнителни истини относно молитвата. Забележете, че в Joseph Smith Translation на Luke 11:4 е записано, „И нека не бъдем водени към изкушение; но избави ни от зло“ (Joseph Smith Translation, Luke 11:4 (в Luke 11:4, бележка под линия c; курсив добавен). Небесният Отец никога няма да води което и да е от чедата Си към изкушение.
Изучете Лука 11:5-13 и потърсете какво учи Господ за молитвата.
Преводът на Джозеф Смит дава допълнителни прозрения относно ученията на Спасителя за молитвата. Научаваме, че преди да даде сравнението, което започва в Лука 11:5, „Той им каза: „вашият Небесен Отец няма да откаже да даде каквото и да поискате от Него. И им говореше притча, казвайки …“ (Joseph Smith Translation, Luke 11:5 (в Luke 11:5, бележка под линия а). Също научаваме относно „благата“, които Той споменава: „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Небесен Отец ще даде блага, чрез Светия Дух, на онези, които искат от Него!“ (Joseph Smith Translation, Luke 11:14 (в Luke11:13, бележка под линия а).
Според Лука 11:8, защо вторият приятел изпълнява молбата на първия приятел за хляб? (Думата настойчивост в този стих се отнася до упоритостта, с която той моли, дори и когато първоначално приятелят му отказва.)
Чрез аналогиите в Лука 11:5-13, Спасителят учи, че ако ние, които сме несъвършени, имаме желание да удовлетворим исканията на хората, които обичаме и на които държим, тогава „колко повече (нашият) Небесен Отец ще даде … на онези, които искат от Него“ (Лука 11:13).
Каква е целта на молитвата? „Молитвата е действие, чрез което волята на Отца и волята на Божия син или дъщеря се поставят в съответствие една с друга. Целта на молитвата не е да променим волята на Бог, а да осигурим на себе си и на другите хора благословии, които Бог е готов да даде, но за които трябва да се помолим, за да ги получим. Благословиите изискват известна работа или усилие от наша страна, преди да можем да ги получим. Молитвата е форма на труд и е избраното средство за получаване на най-висшите от всички благословии“ (Bible Dictionary, „Prayer“).
От това, което научавате в Лука 11:5-13, довършете следния принцип: Ако се молим и настойчиво търсим благословиите на Небесния Отец във моменти на нужда, тогава, в Неговото време и по Неговия начин, Той ще .
За да разбираме този принцип, трябва да помним, че не всички благословии от Небесния Отец идват по начините, които ние очакваме, по начините, които ние желаем, или по начини, които веднага да можем да разпознаем.
Напишете в дневника си за изучаване на Писанията за случай, когато сте получили отговор на молитвите си в резултат на настойчиво търсене от ваша страна на благословиите от Небесния Отец.
Лука 11:14-54 съдържа разказите за това как Исус изгонва бяс от един мъж, увещава хората да слушат Божието слово и порицава фарисеите и книжниците заради тяхното духовно невежество и нечестие.
Спасителят предупреждава срещу лицемерие и алчност
Обърнете внимание на следните въпроси: Случвало ли се е някога да желаете нещо толкова силно, че непрекъснато да мислите за него? Какви отрицателни последици може да ни донесе едно такова силно желание?
Четем в Лука 12:1-13, че когато „се събра едно многохилядно множество“ (Лука 12:1), Исус учи учениците Си да се предпазват от лицемерие. Той ги поучава, че един ден всички скрити неща ще станат явни и че Бог познава и бди над чедата Си. Той също говори за необходимостта учениците Му да изповядват името Му пред човеците и за греха на богохулството. След това един мъж иска Спасителят да говори с брат му и да го накара да раздели с него наследството.
Прочетете Лука 12:14-15 и намерете отговора на Спасителя на това искане.
Какво предупреждение отправя към хората?
Користолюбие означава много силно да желаем нещо. От Господния съвет научаваме следната истина: Господ ни заповядва да не сме алчни за светски притежания. Той учи, че животът е повече от придобитите материални неща и че стойността на човек не зависи от изобилието на неговите или нейните притежания.
След като Спасителят предупреждава учениците Си да избягват користолюбието, Той дава притча, за да покаже колко важна е тази заповед. Прочетете Лука 12:16-19 и определете колко пъти мъжът в притчата използва притежателната частица си. Може да отбележите всяко нейно появяване.
Какво ви говори честото използване на си относно интересите на този мъж?
По какви начини можем да бъдем изкушени да се държим като този мъж?
Прочетете Лука 12:20-21 и вижте какво казва Бог в отговор на алчността и користолюбието на този мъж.
Обмислете дали да запишете или отбележите в Писанията си следното изказване от старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли: „Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго“ („Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго“,Лиахона, ноем. 2005 г., с. 41).
Ако богаташът в притчата знаеше, че ще умре онази нощ и че не може да вземе притежанията си със себе си, какво мислите би направил по различен начин в деня преди смъртта си? Обмислете как заповедта да не ламтим за светски притежания се отнася до вас.
В Лука 12:22-30 Господ набляга на това, че учениците Му не трябва да са прекалено загрижени за светските си нужди. Това указание е дадено на апостолите и онези, които са призовани да служат като пълновременни мисионери. Прочетете Лука 12:31-32 и вижте към какво поучава Господ да се стремят учениците Му, вместо да се концентрират върху собствените си нужди и желания (вж. също Яков 2:18-19).
В Joseph Smith Translation на Luke 12:31 научаваме, че Господ дава указание на учениците Си, „Но търсете да установявате Божието царство“ (Joseph Smith Translation, Luke 12:34 (в Luke 12:31, бележка под линия а; курсив добавен). С „Божието царство“ се има предвид Църквата на Исус Христос. „Целта на Църквата е да подготви членовете си да живеят в селестиалното (или небесното) царство“ (Ръководство към Писанията, „Царство на Бога или небесно царство“, scriptures.lds.org). Спасителят обещава на апостолите Си, че, ако те се стремят да установяват Божието царство, Той ще се погрижи за техните нужди и ще им даде място в Неговото царство.
Напишете следния принцип в дневника си за изучаване на Писанията: Ако се стремим да вършим своята част в установяването на Божието царство и Неговата праведност, Бог ще ни помага да осигуряваме нашите нужди и ще приготви място за нас в Неговото царство.
Обмислете някои начини, по които може да се стремите да установявате Божието царство. (Докато обмисляте това, си припомнете принципа, определен по-рано в този урок относно личната отдаденост на духовни неща, а не на светските грижи.)
В Лука 12:35-59 четем, че Спасителят поучава учениците Си да се подготвят за Второто Му пришествие. Помага им да разберат, че „на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48) и обяснява, че Неговото Евангелие ще причини големи разделения между хората.
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете: