Светии бягат от тълпа

К. К. А. Кристенсън (1831 – 1912), Светии, прогонвани от окръг Джаксън, щата Мисури, около 1878 г., темперни бои на муслин, 196 x 287 см. Музея на изкуствата на Университета Бригъм Йънг, подарък от внуците на К. К. А. Кристенсън, 1970 г.

6–12 септември

Учение и завети 98–101

„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“

Какви видове проблеми или изпитания имат членовете на класа ви? Кои думи на утеха и напътствие в Учение и завети 98–101 биха им помогнали?

Записвайте своите впечатления

икона за споделяне

Насърчавайте споделянето

Бихте могли да поканите членовете на класа да споделят нещо от Учение и завети 98–101, което им е помогнало по време на изпитание или трудност.

икона за преподаване

Преподавайте учението

Учение и завети 98:1–3, 11–16, 23–30, 37; 101:2–5, 9–16

Нашите изпитания може да действат за наше добро.

• Съвременните преследвания или противопоставяне може да са различни от тези на светиите в Мисури през 1833 г., но напътствията на Господ в Учение и завети 98 са все още приложими. За да помогнете на членовете на класа да се учат от тези напътствия, бихте могли да напишете на дъската въпроси като следните: По какви начини Господ желае Неговите светии да гледат на противопоставянето? По какъв начин Господ желае от нас да подхождаме към противопоставянето? Членовете на класа могат да работят на малки групи, за да открият отговори в Учение и завети 98:1–3, 11–16, 23–30 и след това да обсъдят какво са научили. Какви истини откриваме, които могат да ни помагат да бъдем по-добри ученици на Исус Христос? Изказванията в „Допълнителни източници“ биха могли да обогатят обсъждането ви.

• В моменти на преследване или изпитания, следното послание от раздели 98 и 101 може да ни помага: Ако се уповаваме на Господ, Той ще ни помага. За да помогнете на присъстващите в урока да открият това послание, бихте могли да напишете на дъската следния списък от стихове и да ги поканите да изберат и прочетат някои от тях: Учение и завети 98:1–3, 11–12, 37; 101:2–5, 9–16. Поканете членовете на класа да споделят това, което ги насърчава да се уповават на Господ. На какво ни учат тези стихове за това как да се уповаваме на Господ? (Вж. Също Линда Ш. Рийвз, „Получете благословиите от вашите завети“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 118–120.)

Учение и завети 101:1–8, 43–62

Следването на Божиите напътствия ни предпазва.

• Как можете да помогнете на членовете на класа да осъзнаят, че сме в безопасност, когато „се (вслушваме) в гласа на Господа“ (стих 7)? Бихте могли да поканите няколко члена на класа да представят като сценка притчата в Учение и завети 101:43–62, докато някой от останалите я чете на глас. След това може да обсъдите въпроси като следните: Какво може да означават различните елементи в притчата? Каква е причината слугите да изоставят лозето? Какви уроци научаваме от действията на слугите? Какво научаваме за Господ от действията на благородника? Също така бихте могли да сравните стихове 1–8 със стихове 47–51 и да обсъдите как можем да бъдем „верни и мъдри“ в усилията си да изграждаме Сион в личния си живот, в домовете си и като Църква.

  Исус Христос

  Фрагмент от Христос и богатият млад управител, от Хайнрих Хофман.

картинка за допълнителни източници

Допълнителни източници

За обръщането на другата буза е нужна християнска смелост.

Старейшина Робърт Д. Хейлз учи:

„Някои хора погрешно приемат отговори като мълчание, кротост, прошка и даване на смирено свидетелство за пасивни или слаби. Но заповедта „обичайте неприятелите си, благославяйте тези, които (ни) кълнат, правете добро на тези, които (ни) мразят и се молете за тези, които (ни) гонят“ (Матей 5:44) изисква вяра, сили и най-вече християнска смелост. …

Когато не отвръщаме със същото – когато подаваме и другата буза и не се поддаваме на чувствата на гняв – ние също постъпваме като Спасителя. Ние показваме Неговата любов, която е единствената сила, способна да подчини противника и да отговори на нашите обвинители, без в отговор да ги обвинява. Това не е слабост. Това е християнска смелост“ („Християнска смелост: цената на ученичеството“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 72).

Да простиш не означава да одобриш.

Старейшина Кевин Р. Дънкан казва: „Братя и сестри, моля, не ме разбирайте погрешно. Да простиш не означава да одобриш. Не оправдаваме лошото поведение и не позволяваме на някой да се отнася лошо с нас заради неговите страдания, болка или слабости. Но можем да получим по-добро разбиране и мир, когато гледаме с широка перспектива. … Опрощението е велик изцеляващ принцип. Не трябва да бъдем жертва втори път. Можем да прощаваме“ („Изцеляващият балсам на опрощението“, Лиахона, май 2016 г., с. 35).

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Включвайте хората, които изпитват трудности. Понякога изпитващите трудности членове на класа просто искат да се чувстват приемани и обичани. Бихте могли да ги поканите да участват в предстоящ урок, да ги поканите на урок или да им помогнете да дойдат на Църква. Не се отказвайте, ако първоначално не откликнат на усилията ви (вж. Да преподаваме като Спасителя, с. 8–9).