2014 г.
Благодарни при всякакви обстоятелства
Май 2013


Благодарни при всякакви обстоятелства

Изображение

Нямаме ли повод да бъдем изпълнени с благодарност, независимо от нашите обстоятелства?

През годините съм имал свещената възможност да се срещна с много хора, чиито мъки като че ли стигат до дълбините на техните души. В тези моменти съм изслушвал моите обични братя и сестри и съм скърбял с тях поради техните тегоби. Мислил съм какво да им кажа и ми е било трудно да разбера как да ги утешавам и подкрепям в техните изпитания.

Често пъти тяхната болка е причинена от това, което им изглежда като завършек. Някои се сблъскват с края на ценна за тях връзка, като смъртта на обичан човек, или отдалечаване от роднина. Други усещат, че е настъпил краят на надеждата — надеждата да сключат брак, да имат деца или да се преборят с болест. Има хора, за които вероятно надеждата е на изчерпване, понеже объркващи и противоречащи си гласове в света ги изкушават да се съмняват, дори да изоставят това, за което някога са знаели, че е истина.

Смятам, че рано или късно всеки от нас преминава през периоди, когато всичко се сгромолясва и оставаме сами, отчаяни и без посока.

Това може да се случи на всеки един. Никой не е застрахован.

Ние можем да бъдем благодарни

Положението на хората е различно и подробностите на всеки живот са единствени по рода си. Все пак обаче съм разбрал, че има нещо, което би могло да премахне горчивината, която настъпва в нашия живот. Има едно нещо, което можем да направим, за да стане животът по-сладък, по-радостен, дори по-славен.

Ние можем да бъдем благодарни!

Ако предложа, че хората, обременени с тъга, трябва да са благодарни на Бог, вероятно това ще е против светската мъдрост. Но тези, които оставят настрана бутилката горчивина и вместо това вдигнат чаша с благодарност, откриват една пречистваща напитка на изцеление, мир и разбиране.

Като последователи на Христос, на нас ни е заповядано да „благодари(м) на Господа, (нашия) Бог, за всички неща“1, да „пе(ем) на Господу и (да Му) благодар(им)“2, и „сърцето (ни да) бъде изпълнено с благодарности към Бога“3.

Защо Бог би ни заповядва да бъдем благодарни?

Всички Негови заповеди са ни дадени, за да можем да получаваме благословии. Заповедите са възможност да упражняваме нашата свобода на избор и да получаваме благословии. Нашият любящ Небесен Отец знае, че ако изберем да бъдем благодарни, ще получим истинска радост и огромно щастие.

Да бъдем благодарни за неща

Все пак някои биха казали: „За какво трябва да съм благодарен, когато моят свят се разпада?“

Може би това да се съсредоточаваме върху нещата, за които сме благодарни, е погрешен подход. Трудно е да бъдем благодарни, ако нашата благодарност зависи единствено от броя благословии, които можем да преброим. Наистина, важно е често да „бро(им) благословиите си“ — и всеки, който го е правил, знае, че те са много — но аз не вярвам, че Господ очаква да бъдем по-малко благодарни в моменти на изпитания, отколкото в моменти на изобилие и спокойствие. В действителност, в повечето препратки към Писанията не се говори за благодарност за неща, а по-скоро се има предвид едно общо чувство или отношение, изпълнено с благодарност.

Лесно е да сме благодарни за неща, когато животът се нарежда според нашите желания. Но какво да кажем за моментите, в които изглежда не постигаме желаните от нас неща?

Предлагам да гледаме на благодарността като на естествено предразположение, начин на живот, който не се влияе от нашето текущо състояние. С други думи, предлагам, вместо да бъдем „благодарни за неща“ да се съсредоточим върху това да бъдем „благодарни в нашите обстоятелства“ — каквито и да са те.

Има една стара история за сервитьор, който попитал клиент дали му е харесала храната. Клиентът отвърнал, че всичко било наред, но щяло да бъде още по-добре, ако му били сервирали повече хляб. На следващия ден, когато човекът се върнал, сервитьорът сложил два пъти повече хляб, като му дал четири филийки вместо две, но мъжът пак не бил доволен. На следващия ден сервитьорът сложил двойно повече хляб, но без резултат.

На четвъртия ден сервитьорът бил твърдо решен да направи клиента доволен. И така, той взел 3-метров хляб, срязал го на две и с усмивка го сервирал на клиента. Сервитьорът нямал търпение да види реакцията на мъжа.

След като се нахранил, човекът погледнал нагоре и рекъл: „Вкусно е, както винаги. Но виждам, че пак сервирате само две филийки хляб“.

Да бъдем благодарни в нашите обстоятелства

Мои скъпи братя и сестри, изборът е наш. Можем да изберем да ограничим нашата благодарност въз основа на благословиите, които считаме, че ни липсват. Или пък можем да изберем да бъдем като Нефи, който е бил безусловно благодарен. Когато неговите братя го завързали на кораба, който той построил, за да ги отведе в обетованата земя, неговите глезени и китки били толкова наранени, че „бяха извънредно подути“ и жестока буря заплашвала да го отнесе към дълбините на морето. „При все това — казва Нефи — аз обърнах очите си към моя Бог и Го славих през целия ден, и аз не роптаех срещу Господа поради злощастията си“4.

Можем да изберем да бъдем като Иов, който изглеждало, че има всичко, но го изгубил. И въпреки това, Иов отвръща: „Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там.… Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име“5.

Можем да изберем да бъдем като пионерите от Църквата, които не преставали да бъдат благодарни по време на своето бавно и мъчително пътуване към Голямото солено езеро, та чак пеели, танцували и възхвалявали добрината Божия6. Мнозина от нас биха се държали враждебно, биха се оплаквали и измъчвали поради трудностите по пътя.

Можем да изберем да бъдем като Пророка Джозеф Смит, който, докато бил затворник в жалките условия на затвора Либърти, записал следните вдъхновени думи: „Възлюбени мои братя, нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни, и тогава ние можем да спрем с пълната увереност, че ще видим спасението Божие и ръката Му, която ще бъде открита“7.

Независимо от всичко, можем да изберем да бъдем благодарни.

Този вид благодарност си проличава, независимо от случващото се около нас. Тя е по-голяма от разочарованието, отчаянието и безнадеждността. Тя разцъфва също толкова красиво в ледения пейзаж на зимата, колкото и в приятната топлина на лятото.

Когато сме благодарни на Бог в нашите обстоятелства, можем да усетим нежен мир сред изпитанията. Ако изживяваме мъка, винаги можем да издигнем сърцата си във възхвала. Ако изпитваме болка, можем да се радваме в Христовото Единение. В студенината на горчива скръб можем да чувстваме близостта и топлината на прегръдката на Небесата.

Понякога смятаме, че благодарността е това, което показваме, след като нашите проблеми са разрешени, но това е признак за много ограничено мислене. Колко пропускаме от живота, очаквайки да видим дъгата, преди да благодарим на Бог, че има дъжд?

Да бъдем благодарни в трудни моменти не значи, че сме доволни от нашето положение. Всъщност, означава, че посредством очи на вяра ние виждаме отвъд днешните ни предизвикателства.

Това не е благодарност, която идва от устните, а от душата. Това е благодарност, която изцелява сърцето и разширява разума.

Благодарността като постъпка на вяра

Да бъдем благодарни в нашите обстоятелства е постъпка на вяра в Бог. Тя изисква да се доверим на Бог и да се надяваме на неща, които не се виждат, но са истинни8. Показвайки благодарност, ние следваме примера на нашия любим Спасител, който казва: „Не Моята воля, а Твоята да бъде“9.

Истинската благодарност е проява на надежда и свидетелство. Тя произтича от разбирането, че не винаги виждаме смисъла на житейските несгоди, но вярваме, че един ден ще го осъзнаем.

Във всеки случай нашето чувство на благодарност се подхранва от многото свети истини, които знаем: че нашият Небесен Отец е дал на Своите чеда великия план на щастието; че благодарение на Единението на Неговия Син, Исус Христос, можем да живеем завинаги с хората, които обичаме; че накрая ще имаме славни, съвършени и безсмъртни тела, неподатливи на болести или недъзи; и че нашите сълзи на тъга и загуба ще бъдат заменени с изобилие от радост и щастие, „добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена“10.

Най-вероятно този вид благодарност превръща апостолите на Спасителя от плахи, съмняващи се мъже, в безстрашни, радостни пратеници на Учителя. В часовете след Неговото Разпъване са обхванати от обезнадежденост и мъка и недоумявали какво тъкмо се е случило. Но едно събитие променя всичко това. Техният Господ им се явил и заявил: „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Аз Съм същият“11.

Когато апостолите разпознават възкресения Христос — когато изпитват славното Възкресение на техния любим Спасител — се превръщат в други мъже. Нищо не може да им попречи да изпълнят своята мисия. Те храбро и решително приемат измъчванията, осмиванията и дори смъртта, които щели да ги споходят заради тяхното свидетелство12. Не можели да бъдат спрени да възхваляват и служат на Господ. Те променили живота на хората навсякъде. Те променили света.

Не е нужно да видите Спасителя, както са Го видяли апостолите, за да преживеете същата промяна. Вашето свидетелство за Христос, идващо от Светия Дух, може да ви помогне да погледнете отвъд разочароващите завършеци на земния живот и да видите светлото бъдеще, което Изкупителят на света е подготвил.

Ние не сме създадени за завършеци

Имайки предвид знанието за нашата вечна съдба, трябва ли да се чудим, че, когато се изправяме срещу горчивите житейски завършеци, те ни се струват неприемливи? Изглежда има нещо вътре в нас, което устоява на завършеците.

И защо е така? Защото сме създадени от вечен материал. Ние сме вечни същества, чеда на Всемогъщия Бог, Чието име е Безкраен13 и Който обещава безброй вечни благословии. Завършеците не са нашата съдба.

Колкото повече научаваме за Евангелието на Исус Христос, толкова повече осъзнаваме, че завършеците в земния живот не са никакви завършеци. Те са просто прекъсвания — временни спирания, които един ден ще ни изглеждат мънички в сравнение с вечната радост, очакваща верните.

Дълбоко съм благодарен на моя Небесен Отец, че в Неговия план няма истински завършеци, а единствено вечни начала.

Благодарните ще бъдат прославени

Братя и сестри, нямаме ли повод да бъдем изпълнени с благодарност, независимо от нашите обстоятелства?

Имаме ли нужда от по-голяма причина да позволим на нашите сърца да „бъд(ат) изпълнен(и) с благодарности към Бога“?14

„Нямаме ли велик повод да се радваме?“15

Колко сме благословени, ако разпознаем Божията ръка в чудесния гоблен на живота. Благодарността към нашия Небесен Отец разширява нашето разбиране и избистря нашето зрение. Тя поражда скромност и възпитава съчувствие към нашите ближни и всички Божии творения. Благодарността е неизменна част от всички Христови качества! Благодарното сърце съпътства всички добродетели16.

Господ е обещал, че хората „(които) приема(т) всичко с благодарност, ще бъд(ат) прославен(и); и нещата на тази земя ще (им) се прибавят тъкмо стократно“17.

Нека „живее(м), ежедневно отдавайки благодарности“18 — особено през привидно необяснимите преходни завършеци, които са част от нашия земен живот. Нека позволим на нашите души да бъдат изпълнени с благодарност към нашия милостив Небесен Отец. Нека винаги и непрестанно издигаме гласовете си и показваме с думи и дела нашата благодарност към нашия Отец в Небесата и Неговия Възлюбен Син Исус Христос. За това се моля и ви оставям моето свидетелство и благословия, в името на Исус Христос, амин.