2014 г.
Корени и клони
Май 2013


Корени и клони

Изображение

Ускоряването на семейната история и храмовата работа в наши дни е жизненоважно за спасението и възвисяването на семействата.

Точно преди да почине от рак през 1981 г., противоречивият писател Уилям Сароян казал на медиите: „Всеки трябва да умре, но винаги съм вярвал, че за мен ще се направи изключение. И сега какво?“1

Въпросът „И сега какво“, сблъсквайки се със смъртта в този живот, и замисляйки се над живота след смъртта, е в основата на въпросите на душата, на които възстановеното Евангелие на Исус Христос дава чудесни отговори, извлечени от плана на щастието на Отца.

В този живот ние се смеем, плачем, работим, играем, живеем и тогава умираме. Иов задава краткия въпрос: „Ако умре човек, ще оживее ли?“2 Отговорът е категорично „да“ поради единителната жертва на Спасителя. Интересни са някои от думите на Иов, предхождащи този въпрос: „Човекът, роден от жена, е кратковременен. … Цъфти като цвят и се покосява; … защото за дървото има надежда, че, ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне … и ще покара клончета като новопосадено“3.

Планът на нашия Отец се съсредоточава върху семействата. В няколко от най-въздействащите стихове се използва идеята за дървото с неговите корени и клони като сравнение.

В последната глава от Стария завет Малахия прибягва до това сравнение, описвайки Второто пришествие на Спасителя. Говорейки за горделивите и нечестивите, той отбелязва, че те ще бъдат изгорени като плява и че „няма да им остави ни корен, ни клонче“4. Малахия завършва главата със следното обнадеждаващо Господно обещание:

„Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен;

И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие5“.

В зората на Възстановяването Мороний повторно набляга на това послание, когато дава начални указания на младия Джозеф Смит през 1823 г.6

Християните и евреите по света приемат старозаветния разказ за Илия7. Той е бил последният пророк, имащ властта за запечатване на Мелхиседековото свещеничество преди Исус Христос8.

Илия възстановява ключовете

Илия се завърнал в храма в Къртланд на 3 април 1836 г. Той заявил, че изпълнява обещанието на Малахия. Той предал свещеническите ключове за запечатване на семейства в тази диспенсация9. Мисията на Илия се подпомага от нещо, което понякога се нарича духа на Илия, който, по думите на старейшина Ръсел М. Нелсън, е „проявление на Светия Дух, Който свидетелства за божествената същност на семейството“10.

Спасителят категорично заявява необходимостта от кръщение. Той учи: „Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство“11. За да даде пример, самият Той се кръстил. Какво става с починалите, които не са били кръстени?

Учения за храмова работа и семейна история

На 11 октомври 1840 г. в Наву, Вайлет Кимбъл написва писмо до своя съпруг, старейшина Хибър Ч. Кимбал, който отслужва мисия във Великобритания заедно с други членове на Дванадесетте. Няколко дни по-рано се състояла октомврийската обща конференция.

Цитирам части от личното писмо на Вайлет: „Присъствахме на най-голямата и интересна конференция от организирането на Църквата. … Президент (Джозеф) Смит разисква нова и славна тема. … Това е кръщението за мъртвите. Павел говори за него в 1 Коринтяните, глава 15, стих 29. Джозеф получил по-пълно обяснение за това в откровение. Той каза, че е привилегия за (членовете на) тази Църква да бъдат кръстени за всички свои роднини, починали преди Евангелието да бъде открито. … Правейки това, ние действаме като посредници за тях и им даваме привилегията да излязат в Първото възкресение. Той учи, че Евангелието ще им бъде проповядвано в затвора“.

Вайлет добавила: „Искам да бъда кръстена за моята майка. … Това не е ли едно славно учение?“12

Жизненоважното учение за събирането на семействата се разкрило ред по ред, правило след правило. Обредите чрез посредници са ключови за събирането на вечни семейства, свързвайки корени и клони.

Учението за семейството във връзка със семейната история и храмовата работа е ясно. В своите начални откровения с напътствия Господ говори за „кръщението заради вашите мъртви“13. Според учението имаме задължения към нашите собствени предци. Това е така, понеже селестиалната организация на Небесата се гради на семействата14. Първото Президентство насърчава членовете, особено младежите и пълнолетните несемейни младежи, да се занимават по-сериозно със семейната история и обредите за собствените си роднини или предците на членове от техните райони и колове15. Ние трябва да бъдем свързани както с нашите корени, така и с нашите клони. Мисълта да бъдем свързани във вечно царство наистина е славна.

Храмове

Уилфърд Уудръф отбелязва, че животът на Пророка Джозеф Смит бил достатъчно дълъг, за да положи основите на храмовата работа. При последната среща на Джозеф Смит с Кворума на дванадесетте, той вече е изпълнил техните надарявания16.

След убийството на Пророка, светиите завършват храма в Наву и запечатващата сила е използвана за благославянето на хиляди верни членове, преди да заминат към Скалистите планини. Тридесет години по-късно, след завършването на храма Сейнт Джордж, президент Бригъм Йънг обяснява вечната важност на спасителните обреди, достъпни за живите и за починалите17.

Президент Уилфърд Уудръф изрича това с простички думи: „Едва ли има принцип, който Господ е разкрил, и който да ме е радвал повече от този за изкуплението на мъртвите; това, че ще бъдем с нашите бащи, майки, съпруги и деца като семейство в зората на първото възкресение и в селестиалното царство. Тези принципи са изключително важни. Те си струват всички жертви“18.

Колко е велико времето, в което живеем! Това е последната диспенсация и можем да усетим ускоряването на делото на спасението навсякъде, където се извършват спасителни обреди19. Сега вече имаме храмове почти по целия свят и в тях се предоставят спасителни обреди. Също така огромна благословия е да посещаваме храма за духовно обновяване, мир, сигурност и насоки за нашия живот20.

По-малко от година след като президент Томас С. Монсън бе призован като апостол, той освети библиотеката по родословие към храма Лос Анджелис. Той говори относно починали предци, „очакващи деня, когато вие и аз ще извършим необходимото проучване, за да разчистим пътя, … (и) също така ще отидем в дома Божий и ще свършим работата … (която те) не могат да свършат“21.

Когато президент Монсън изрече тези думи при освещаването на 20 юни 1964 г., имаше само 12 действащи храма. През времето, когато президент Монсън служи във висшите съвети на Църквата, се е направило начално освещаване за 130 от 142 действащи храма. Чудо е да видим как се ускорява делото на спасението в наши дни. Обявени са още двадесет и осем храма в различни етапи на строеж. Сега вече осемдесет и три процента от членовете на Църквата живеят на разстояние до 320 км от най-близкия храм.

Технологии за семейна история

Технологиите за работа по семейната история също е претърпяла значително развитие. През март 1995 г. президент Хауърд У. Хънтър заяви: „Започваме да използваме информационни технологии с цел да ускорим свещеното дело по осигуряване на обреди за починалите. Ролята на технологиите … се засилва от самия Господ. … Независимо от това, все още сме в начален стадий на боравене с тези инструменти“22.

Деветнадесет години след това пророческо изказване напредъкът на технологиите е почти невероятен. Неотдавна една 36-годишна майка на малки деца ми каза: „Само се замислете - преминали сме от четци на микрофилми в центрове за семейна история към това да си седя на кухненската маса с компютър и да работя по моята семейна история, след като децата ми най-накрая заспят“. Братя и сестри, центровете за семейна история вече са в нашите домове.

В храмовата работа и семейната история не става дума само за нас. Замислете се за хората, които са от другата страна на завесата и чакат спасителните обреди, които ще ги освободят от робството на духовния затвор. Думата затвор се определя като „състояние на изолация или пленничество“23. Тези, които са в плен, вероятно задават въпроса на Уилям Сароян: „И сега какво?“

Една предана сестра споделя специално духовно преживяване в храма Солт Лейк. Докато била в стаята за потвърждаване след обред за потвърждаване чрез посредник, тя чула: „Затворникът ще си тръгне свободен!“. Тя силно усетила, че спешно трябва да се извърши работата за тези, които чакали за кръщение и потвърждаване. Когато се върнала вкъщи, потърсила в Писанията думите, които чула. Тя открила изявлението на Джозеф Смит в Учение и Завети, раздел 128: „Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни. Нека земята избухне в песен. Нека мъртвите изрекат химни на вечна възхвала на Цар Емануил, Който е постановил още преди светът да бъде това, което ще ни позволи да ги откупим от тъмницата им, защото затворниците ще си тръгнат свободни“24.

Въпросът е следния: какво трябва да направим? Съветът на Пророка Джозеф Смит е да занесем в храма „записите на умрелите ни, (които) ще заслужава(т) пълно приемане“25.

Ръководителите на Църквата отправят ясен призив към подрастващото поколение да бъдат водачи в използването на технологиите, за да усетят духа на Илия, да търсят техните предци и да извършат храмовите обреди за тях26. Голяма част от трудната задача за ускоряване на делото на спасението за живите и починалите ще се извърши от вас, млади хора27.

Ако младежите от всеки район не само ходят в храма за кръщения на свои починали роднини, но също така и работят с техните семейства и други членове от района, за да предоставят имена на хора от семействата си, за да се извърши храмова работа за тях, то тогава както те, така и Църквата ще бъдат силно благословени. Не подценявайте влиянието на починалите в подкрепа на вашите усилия и радостта от това, че накрая ще се срещнете с хората, на които служите! Почти отвъд нашето разбиране от гледна точка на вечността е огромната благословия да съберем нашите собствени семейства28.

Петдесет и един процента от пълнолетните членовете по света не са въвели имената и на двамата си родители в раздела FamilyTree на страницата FamilySearch. Шестдесет и пет процента от пълнолетните не са въвели имената на всичките си баби и дядовци29. Запомнете - не можем да бъдем спасени без нашите корени и клони. Членовете на Църквата трябва да намерят и въведат тази жизненоважна информация.

Най-накрая разполагаме с учението, с храмовете и технологиите, така че семействата да свършат това славно дело по спасението. Предлагам един начин да направим това. Семействата биха могли да организират „Събиране за Family Tree“. Това трябва да се прави многократно. Всеки носи съществуващи семейни документи, разкази и снимки, включително предмети със сантиментална стойност на баби, дядовци и родители. Нашите младежи с огромно желание искат да научат относно живота на техните роднини - откъде са дошли и как са живели. Мнозина от тях са обърнали сърцата си към своите бащи. Те обожават разказите и снимките и разполагат с технически познания да сканират и качват тези разкази и снимки във Family Tree и да свързват източници на документи с техните предци, за да ги запазят завинаги. Разбира се, основната цел е да определим кои обреди все още трябва да се извършат и да разпределим отговорността по изключително важната храмова работа. Книжката Моето семейство може да се ползва като помощно средство при записване на семейна информация, разкази и снимки, които след това да бъдат качени във FamilyTree.

Най-важният приоритет за нас трябва да бъдат семейните отговорности и очаквания, като така ще защитим нашата божествена съдба. За тези, които се чудят как по-плодотворно да използват неделния ден за семейството като цяло, ускоряването на това дело е плодородна почва. Една майка радостно разказва как нейният 17-годишен син след училище сяда на компютъра да се занимава със семейна история, а 10-годишният й син обича да слуша разказите и да разглежда снимките на своите предци. По този начин цялото семейство е благословено да усеща духа на Илия. Нашите безценни корени и клони трябва да бъдат подхранвани.

Исус Христос действал като посредник, когато дал Своя живот при Единението. Той отговорил на последния въпрос на Иов. Той победил смъртта за цялото човечество - нещо, което не можем да направим сами за себе си. Но можем да извършваме обреди чрез посредници и действително да станем спасители на хълма Сион30 за нашите собствени семейства, за да бъдем възвисени и спасени заедно с тях.

Свидетелствам за единителната жертва на Спасителя и неизменността на плана на Отца за нас и нашите семейства. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Уилям Сароян, в Хенри Алън, “Raging against Aging”, Wall Street Journal, 31 дек. 2011 г. 1 ян. 2012 г., С9.

  2. Иов 14:14.

  3. Иов 14:1, 2, 7, 9.

  4. Малахия 4:1. Напоследък няколко статии отбелязват, че все по-голям брой хора решават да нямат деца, за да подобрят житейския си стандарт (вж. Аби Елин, “The Childless Plan for Their Fading Days,” New York Times, 15 февр. 2014 г., B4). Населението в много държави намалява в резултат на тези лични избори. Понякога това явление се нарича „демографска зима“ (вж. The New Economic Reality: Demographic Winter, документален филм, byutv.org/shows).

  5. Малахия 4:5–6.

  6. Вж. History of the Church, 1:12; Учение и Завети 2.

  7. Евреите чакат завръщането на Илия вече 2 400 години. Дори и днес по време на техните годишни пасхи или вечери те му отреждат място и отиват до вратата, надявайки се, че е дошъл да извести идването на Месията.

  8. Вж. Bible Dictionary, “Elijah.”

  9. Вж. Учение и Завети 110:14–16; вж. също Учение и Завети 2.

  10. Ръсел М. Нелсън, “A New Harvest Time,” Ensign, май 1998 г., стр. 34.

  11. Иоана 3:5.

  12. Vilate M. Kimball to Heber C. Kimball, Oct. 11, 1840, Vilate M. Kimball letters, Библиотека за църковна история; правопис и пунктуация стандартизирани.

  13. Учение и Завети 127:5; курсив добавен.

  14. Вж. Учения на Президентите на Църквата: Джозеф Фийлдинг Смит, 2013 г., с. 68.)

  15. Вж. Писмо на Първото Президентство, 8 окт. 2012 г.

  16. Вж. The Discourses of Wilford Woodruff, избр. G. Homer Durham, 1946 г., стр. 147.

  17. Бригъм Йънг е казал: „Единствено искам да видя как тези хора отдават всичките си блага и интереси за изграждането (на) Божието царство, строежа на храмове, в които да вършат работа за живите и починалите … за да бъдат короновани синове и дъщери на Всемогъщия“ (Deseret News, 6 септ. 1876 г., стр. 498). Кръщения за починалите започнали на 9 януари 1877 г., а надарявания за починалите били извършени два дни по-късно. Луси Б. Йънг описва тази радост, казвайки, че „нейното сърце било ощастливено от възможността да бъде приета от (нейните починали роднини) с отворени обятия, както ще бъдат приети и всички, които вършат тази работа за хората, които не са могли да свършат тази работа за себе си“ (в Richard E. Bennett, “‘Which Is the Wisest Course?’ The Transformation in Mormon Temple Consciousness, 1870–1898,” BYU Studies Quarterly, том 52, брой 2, 2013 г., стр. 22).

  18. Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, 2004 г., стр. 192–93.

  19. Говорейки за работата за починалите, президент Уилфърд Уудръф, един от най-забележителните мисионери сред живите за всички времена, казал: „Гледам на тази част от нашето служение като мисия, която е също толкова важна, както и проповядването на живите; починалите ще чуят гласа на Божиите служители в света на духовете и те не могат да излязат в зората на (Първото) възкресение, освен ако не са извършени някои обреди за (тях). … Точно толкова е необходимо да се спаси починал човек … колкото и жив“ (Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff, стр. 188).

  20. През март 1995 г. президент Хауърд У. Хънтър кани членовете често да посещават храма „заради личните благословии на поклонението в храма, заради светостта и сигурността, предоставяни между тези осветени стени. … Той е свят Господу. Трябва да бъде сват и за нас“ (“The Great Symbol of Our Membership,” Tambuli, ноем. 1994 г., стр. 6).

  21. “Messages of Inspiration from President Thomas S. Monson,” Church News, 29 дек 2013 г., стр. 2.

  22. Хауърд У. Хънтър, “We Have a Work to Do”, Ensign, март 1995 г., стр. 65.

  23. Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 11-то изд., 2003 г., “prison”.

  24. Учение и Завети 128:22; вж. също Учение и Завети 138:42. „Преди сътворението на света, Господ предопределил това, което позволява на духовете (в затвора) да бъдат изкупени“ (index to the triple combination, “prison”).

  25. Учение и Завети 128:24.

  26. Писмо на Първото Президентство 8 март 2012 г.; вж. и Дейвид A. Беднар „Сърцата на децата ще се обърнат,“ Лиахона, ноем. 2011 г., с. 24–27; R. Scott Lloyd, “‘Find Our Cousins’: Apostle [Neil L. Andersen] Counsels LDS Youth at RootsTech Conference,” Church News, 16 фев. 2014 г., стр. 8–9.

  27. Едно наскорошно проучване показва, че за това поколение е от особена важност да води пълноценен живот, в който „дават на други хора и се ориентират към по-висша цел“ (Emily Esfahani Smith and Jennifer L. Aaker, “Millennial Searchers,” New York Times Sunday Review, 1 дек. 2013 г., с. 6).

  28. Хауърд У. Hunter, “A Temple-Motivated People,” Liahona, май 1995 г., стр. 2–7.

  29. Статистиката е предоставена от Отдела по семейна история.

  30. Вж. Авдий 1:21.