2014 г.
Възкресението на Исус Христос
Май 2013


Възкресението на Исус Христос

Изображение

Исус от Назарет е възкресеният Изкупител и свидетелствам за всичко, което произтича от действителността на Неговото Възкресение.

Едно смазващо чувство на погром и отчаяние обхванало Неговите ученици, когато Христос страдал и умрял на кръста и Неговото тяло било положено безжизнено в гробницата. Макар Спасителят многократно да бил говорил относно Своята смърт и последващо възкресение, те не Го били разбрали. Независимо от това, тъмният следобед на Неговото разпъване скоро бил последван от радостната утрин на Неговото Възкресение. Но тази радост настъпила едва когато учениците с очите си видели Възкресението, тъй като дори думите на ангелите, че Той е възкръснал, отначало били неразбираеми за тях — това било нещо напълно нечувано.

Мария Магдалена и няколко други предани жени отишли рано до гробницата на Спасителя онази неделна сутрин и донесли аромати и миро, за да довършат помазването, което започнали, когато тялото на Господ било набързо положено в гроба преди настъпването на съботата. През онази най-славна сутрин те заварили отворена гробница; камъкът, който я запушвал, бил отместен и два ангела казали:

„Защо търсите живия между мъртвите?

Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си, какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне“1.

„Дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите“2.

Следвайки заръката на ангелите, Мария Магдалена погледнала в гробницата, но единственото, което забелязала, било, че тялото на Господ го нямало. Затичала се да извести апостолите, намерила Петър и Иоан и им казала: „Дигнали Господа от гроба и не знаем, где са Го положили“3. Петър и Иоан изтичали до мястото и се уверили, че гробницата наистина била празна, като видяли „плащаниците сложени … а кърпата, която (била)на главата Му … свита на отделно място“4. Очевидно Иоан бил първият, който разбрал чудното послание на възкресението. Той пише, че „видя и повярва“, докато другите все още „не бяха разбрали Писанието, че (Исус) трябваше да възкръсне от мъртвите“5.

Петър и Иоан си отишли, а Мария останала и все още плачела. През това време ангелите се върнали и нежно я попитали: „Жено, защо плачеш? Казва им: „Защото дигнали Господа мой и не знам где са Го положили“6. В този момент възкръсналият Спасител застанал зад нея и рекъл: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна“7.

Старейшина Джеймз Е. Талмидж пише: „Тя говорила с Исус, нейния обичан Господ, макар да не го знаела. Една дума от Неговите живи устни променили нейната тежка мъка в неописуема радост. „Казва й Исус: Марийо!“ Гласът, тонът, говорът, който била слушала и обичала по-рано, я издигнали от дълбините на отчаяността, в които била потънала. Тя се обърнала и видяла Господ. В порив на радост тя разтворила ръце да Го прегърне, изричайки единствено милата и уважителна дума „Равуни“, което значи „Мой любим учител“8.

И така, тази благословена жена станала първият смъртен човек, който видял и говорил с възкръсналия Христос. По-късно същия ден Той се явил на Петър в или близо до Ерусалим;9 на двама ученика — на пътя за Емаус;10 а вечерта — на 10 от апостолите и на други хора, като се появявал изневиделица сред тях, казвайки: „Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че Съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че аз имам“11. След това, за да ги убеди още по-силно, докато те „от радост още не вярваха и се чудеха“12, Той ял пред тях печена риба и парче медена пита13. По-късно Той им заръчал: „Ще бъдете свидетели за Мене, както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“14.

Освен тези свидетели в Ерусалим, за които имаме потвърждение, разполагаме с несравнимото служение на възкръсналия Господ сред древните жители на Западното полукълбо. В земята Изобилие Той слязъл от Небесата и поканил насъбралата се тълпа (около 2500 души) да пристъпят един по един, докато минат всички, и да поставят ръце в ребрата Му и да почувстват белезите от гвоздеите на ръцете и нозете Му15.

„И когато всичките бяха пристъпили напред и бяха станали сами свидетели, те извикаха в един глас, казвайки:

„Осанна! Благословено да е името на Всевишния Бог! И паднаха в нозете на Исуса и Му се поклониха“16.

Възкресението на Христос показва, че Неговото съществуване е самостоятелно и вечно. „Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“17. Исус казва:

„Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема“18.

Спасителят не зависи от храна, вода, кислород, друго вещество, сила или човек, за да живее. Като Йехова и Месия, Той е великият Аз Съм, самостоятелно съществуващият Бог19. Той просто е и винаги ще бъде.

Чрез Своето Единение и Възкресение Исус Христос надвива всички аспекти на Падението. Физическата смърт ще бъде временна и дори духовната смърт има край, всички ще се завърнат в присъствието на Бог, поне временно, за да бъдат съдени. Можем да имаме съвършено доверие и увереност, че Неговата сила преодолява всичко и ни дава вечен живот.

„Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“20.

Старейшина Нийл А. Максуел казва: „Победата на Христос над смъртта сложила край на затруднението на човечеството. Сега вече има само лични затруднения, но и от тях можем да бъдем спасени, като следваме ученията на Този, Който ни е спасил от всеобщо унищожение“21.

Веднъж задоволил изискванията на правосъдието, Христос вече заема мястото му; или бихме могли да кажем, че Той е правосъдието, точно както е и любов“22. По същия начин, освен, че е „съвършен справедлив“ Бог, Той е съвършен милостив Бог23. Така Той се погрижва за всичко. Няма постоянна несправедливост в земния живот, дори и смъртта, тъй като Той възстановява живота отново. Няма травма, недъг, предателство или злоупотреба без възмездие накрая, поради Неговата най-последна справедливост и милост.

По същата логика ние всички сме отговорни пред Него за нашия живот, избори, действия, дори и мисли. Тъй като ни е изкупил от Падението, нашият живот, всъщност, е Негов. Той заявява:

„Ето, Аз ви дадох Моето Евангелие и това е Евангелието, което ви дадох — че Аз дойдох в света, за да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати.

И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене и тъй както Аз бях издигнат от човеците, тъкмо тъй човеците да бъдат вдигнати от Отца, за да застанат пред Мене и да бъдат съдени според делата им“24.

Замислете се за момент над значението на Възкресението в това, че веднъж завинаги чрез него се разяснява истинската същност на Исус от Назарет и се слага край на големите философски спорове и житейски въпроси. Ако Исус действително е бил възкресен, логично следва да кажем, че Той е божествено същество. Никой смъртен човек няма силата в себе си да се върне към живот, след като умре. Тъй като е бил възкресен, невъзможно е Исус да е бил просто един дърводелец, учител или пророк. Понеже е бил възкресен, Исус трябва да е бил Бог, тъкмо Единородният Син на Отца.

Следователно, това, Което е проповядвал, е истина; Бог не може да лъже25.

Ето защо, Той е Създателят на света, както е и казвал26.

Следователно, раят и адът съществуват, както е и проповядвал27.

Следователно, има свят на духовете, който Той е посетил след смъртта Си28.

Следователно, Той ще дойде отново, според словата на ангелите,29 и „ще царува лично на земята“30.

Следователно, ще има последен съд и възкресение за всички31.

Поради действителността на Възкресението на Христос, съмненията за Неговото всемогъщество, всезнание и благосклонност от страна на Бог Отец — Който е дал Своя Единороден Син за изкуплението на света — са неоснователни. Няма място за съмнение относно смисъла и целта на живота. Исус Христос наистина е единственото име или начин, чрез който спасението идва при човеците. Милостта на Христос е действителна, даваща както опрощение, така и очистване на каещия се грешник. Вярата наистина е повече от въображение или психологическо творение. Има една окончателна и всеобща истина, също и обективни и непроменливи морални стандарти, както Той проповядва.

Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, покаянието за пристъпване на кой да е Негов закон или заповед трябва спешно да се извърши. Чудесата на Спасителя са действителни, както и обещанието, което дава на Своите ученици, че могат да вършат същите неща, та дори и по-велики дела32. Неговото свещеничество е истинска сила, която „отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога, ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността“33. Имайки предвид действителността на Христовото Възкресение, смъртта не е нашият край и като изтлее след кожата ни това тяло, пак в плътта ни ще видим Бог34.

Президент Томас С. Монсън говори относно човек на име Робърт Блачфорд, който преди сто години „в своята книга God and My Neighbor с ярост атакува общоприетите християнски вярвания, като Бог, Христос, молитва и безсмъртие. Той самонадеяно твърди: „Претендирам, че съм доказал всички свои твърдения толкова пълно и убедително, че няма християнин, колкото и велик и способен да е той, който да отговори на моите аргументи и да опровергае тезата ми“. Той се заобиколил със стена от скептицизъм. После се случило нещо изненадващо. Неговата стена внезапно станала на прах. … Бавно започнал слепешката да се връща към вярата, която презрял и осмял. Какво предизвикало тази толкова дълбока промяна в светогледа му? Съпругата му починала. С разбито сърце той отишъл в стаята, където лежало смъртното й тяло. Отново погледнал лицето, което толкова обичал. Когато излизал, той казал на свой приятел: „Това е тя, и все пак не е тя. Всичко е различно. Нещо, което беше там преди, го няма. Тя не е същата. Какво може да си е отишло освен душата?“35

Господ наистина ли е умрял и се е вдигнал отново? Да. „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнение към това“36.

С наближаването на пророкуваното раждане на Исус сред древните нефити и ламанити имало такива, които вярвали, но мнозина се съмнявали. В определеното време дошъл знакът за Неговото раждане — ден и нощ и ден без тъмнина — и всички разбрали37. Дори и днес някои вярват в буквалното Възкресение на Христос, а много други се съмняват или не вярват. Но някои знаят. В определеното време всички ще видят и всички ще разберат, наистина „всяко коляно ще се преклони и всеки език ще се изповяда пред Него“38.

До настъпването на този момент аз ще вярвам на многото очевидци на Възкресението на Спасителя, за чиито преживявания и свидетелства четем в Новия Завет — Петър и неговите другари от дванадесетте, милата и чиста Мария от Магдала, както и други. Аз вярвам в свидетелствата, намиращи се в Книгата на Мормон — на апостол Нефи и безименната тълпа в земята Изобилие, както и на други. Също така вярвам в свидетелството на Джозеф Смит и Сидни Ригдън, които след много други свидетелства заявили най-великото свидетелство на тази последна диспенсация: „Той живее! Защото ние Го видяхме“39. Под погледа на Неговото всевиждащо око аз съм свидетел, че Исус от Назарет е възкресеният Изкупител и свидетелствам за всичко, което произтича от действителността на Неговото Възкресение. Моля се в името на Исус Христос да получите убеждението и утехата на същото това свидетелство, амин.