Едно скъпоценно наследство от надежда
Когато изберете дали да направите или сключите завет с Бог, вие избирате дали да оставите наследство от надежда на хората, които може да последват примера ви.
Скъпи мои братя и сестри, някои от вас са поканени на това събрание от мисионери на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тези мисионери може вече да са ви поканили да направите избора да сключите завет с Бог, като бъдете кръстени.
Други от вас слушат, защото са приели поканата от родител, съпруга или вероятно дете, отправена към вас с надежда да изберете да поставите заветите, които вече сте сключили с Бог, в центъра на живота си. Някои от вас слушат, защото вече са направили избора да се завърнат да следват Спасителя и днес чувстват радостта от Неговото приветствие.
От които и да сте и където и да сте, вие държите в ръцете си щастието на повече хора, отколкото можете да си представите. Всеки ден и всеки час можете да избирате да сключвате и спазвате завет с Бог.
Където и да сте по пътя към наследяването на дара на вечния живот, вие имате възможността да покажете на много хора пътя към по-голямо щастие. Когато изберете дали да направите или сключите завет с Бог, вие избирате дали да оставите наследство от надежда на хората, които може да последват примера ви.
Аз и вие сме благословени с обещанието за такова наследство. Дължа много от щастието си на един човек, когото никога не съм срещал в смъртния си живот. Той е сирак, един от моите прадядовци. Той ми остави скъпоценно наследство от надежда. Искам да ви разкажа ролята, която изигра той при създаването на това наследство за мен.
Той се казва Хайнрих Айринг. Роден е сред огромно богатство. Баща му, Едуард, има голямо имение в Кобург, днешна Германия. Майка му е виконтеса Шарлот фон Бломберг. Нейният баща отговаря за земите на царя на Прусия.
Хайнрих е първият син на Шарлот и Едуард. Шарлот умира на възраст 31 г., след раждането на третото си дете. Едуард умира скоро след това, след като е изгубил имотите и богатството си поради пропаднала инвестиция. Той е на само 40 години. Той оставя три деца сирачета.
Хайнрих, моят прадядо, губи и двамата си родители и огромно материално наследство. Остава без една стотинка. Той записва в историята си, че чувства, че най-голямата му надежда е в това да отиде в Америка. Въпреки че там няма нито роднини, нито приятели, той изпитва надежда относно отиването в Америка. Той отишъл първо в Ню Йорк Сити. По-късно се премества в Сейнт Луис, Мисури.
В Сейнт Луис един от колегите му е светия от последните дни. От него той получава една брошура, написана от старейшина Парли П. Прат. Прочита я и после проучва всичко, което може да научи относно светиите от последните дни. Моли се да узнае дали наистина ангели са се явявали пред хора, дали има жив пророк и дали е намерил истинна и дадена чрез откровение религия.
След два месеца внимателно изучаване и молитви, Хайнрих има сън, в който му се казва да се кръсти. Един мъж, чието име и свещеничество са святи за мен, старейшина Уилям Браун, извършва обряда. Хайнрих е кръстен в един водоем с дъждовна вода на 11 март 1855 г. в 7:30 ч. сутринта.
Вярвам, Хайнрих Айринг е знаел, че това, което ви уча днес е истина. Той е знаел, че щастието на вечния живот идва чрез семейните връзки, които продължават вечно. Съвсем скоро след като открива Господния план за щастие, той знае, че неговата надежда за вечна радост зависи от свободата на избор на други хора, които да последват неговия пример. Надеждата му за вечно щастие зависи от все още неродени хора.
Като част от нашето семейно наследство от надежда, той оставя история за потомците си.
В тази история мога да почувствам неговата любов към онези от нас, които сме щели да го последваме. В думите му чувствам неговата надежда, че неговите потомци може да изберат да го последват по пътя към небесния ни дом. Той е знаел, че не става въпрос за един голям избор, а за множество малки избори. Цитирам от неговата история:
„От момента, в който за пръв път чух старейшина Андръс да говори … винаги посещавах събранията на светиите от последните дни и са много малко случаите, когато не съм го правел, тъй като това беше мое задължение.
Пиша това в моята история, за да могат децата ми да последват примера ми и никога да не пренебрегнат важното задължение да се събират със светиите“1.
Хайнрих знаел, че в събранието за причастие можем да подновим обещанието си винаги да помним Спасителя и да имаме Неговия Дух да бъде с нас.
Това е Духът, който му помага на мисията, на която е призован само няколко месеца след приемането на кръщелния завет. Той ни оставя за наследство примера си да остане верен на мисията си за шестте години, за които е призован в така наречените Индиански територии. За да бъде освободен от мисията си, той върви пеша и се присъединява към кервана с фургони от Оклахома до Солт Лейк Сити, разстояние от 1 770 км.
Скоро след това е призован от Божия пророк да се премести в южна Юта. Там той приема още едно призование да отслужи мисия в родната си Германия. После приема поканата на един апостол на Господ Исус Христос да помогне за изграждането на колониите на светиите от последните дни в северно Мексико. Там той отново е призован в Мексико Сити като пълновременен мисионер. Той почита тези призования. Погребан е в едно малко гробище в Колония Хуарез, Чихуахуа, Мексико.
Казвам тези факти не за да му придавам величие или да го възхвалявам за това, което е направил за неговите потомци. Казвам тези факти, за да го почета за примера на вяра и надежда, който е в сърцето му.
Той приема тези призования заради вярата си, че възкресеният Христос и нашият Небесен Отец са се явили пред Джозеф Смит в една горичка в щата Ню Йорк. Той ги приема, защото има вярата, че свещеническите ключове в Господната църква са били възстановени със силата да се запечатват завинаги семействата, ако само имат достатъчно вяра, за да спазват заветите си.
Подобно на Хайнрих Айринг, моят прародител, вие може да сте първите във вашето семейство, които да поведат към вечния живот по пътя на свещените завети, сключени и спазвани с усърдие и вяра. Всеки завет носи със себе си задължения и обещания. За всички нас, както и за Хайнрих, тези задължения са понякога прости, но често са трудни. Но помнете, задълженията трябва понякога да са трудни, защото целта им е да ни придвижат по пътя към вечен живот с Небесния Отец и Неговия възлюбен Син, Исус Христос, в семейства.
Помните думите от книгата на Авраам:
„И стоеше сред тях един, който беше като Бог, и каза на онези, които бяха с Него: Ще слезем, защото има място там, и ще вземем от тези материали, и ще създадем земя, на която тези да могат да живеят.
И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда.
И на тези, които опазят първото си състояние, ще им се прибави; и тези, които не опазят първото си състояние, няма да имат слава в същото царство с онези, които опазят първото си състояние; и на тези, които опазят второто си състояние, ще им се прибави слава върху главите во веки веков”2.
Опазването на второто ни състояние зависи от нашето сключване на завети с Бог и верността при изпълнението на задълженията, които изискват от нас. Спазването на свещените завети през целия ни живот изисква вяра в Исус Христос като наш Спасител.
Поради падението на Адам и Ева, ние имаме за наше всеобщо наследство изкушение, изпитания и смърт. Но нашият любящ Небесен Отец ни дари Своя възлюбен Син, Исус Христос, за наш Спасител. Великият дар и благословия на Единението на Исус Христос също дава всеобщо наследство: обещанието за възкресението и възможността за вечен живот на всички, които са родени.
Вечният живот, най-великата от всички Божии благословии, ще ни се даде само ако сключваме завети, предлагани в истинната Църква на Исус Христос от Негови упълномощени служители. Поради Падението, ние всички се нуждаем от пречистващия ефект на кръщението и полагането на ръце за получаването на дара на Светия Дух. Тези обреди трябва да бъдат извършени от хора, на които е дадена свещеническата власт. След това, с помощта на Светлината на Христос, и Светия Дух, можем да спазваме заветите, които сключваме с Бог, особено онези, които се предлагат в Неговите храмове. Само по този начин и с тази помощ човек може да получи полагащото му се наследство на дете Божие в едно вечно семейство.
За някои, които ме слушат, това може да изглежда почти безнадеждна мечта.
Виждали сте как верни родители скърбят по деца, които са отхвърлили или които са избрали да нарушат своите завети с Бог. Но тези родители могат да получат надежда от опита на други родители.
Синът на Алма и синовете на цар Мосия се върнали от ожесточен бунт срещу Божиите завети и заповеди. Кориантон, синът на Алма младши, се отвърнал от сериозен грях и започнал вярна служба. Книгата на Мормон включва и чудото как ламанитите отхвърлили традициите да мразят праведността и сключили завет да умрат, за да поддържат мира.
Един ангел бил изпратен на младия Алма и на синовете на Мосия. Ангелът дошъл поради вярата и молитвите на техните бащи и на Божия народ. От тези примери за силата на Единението в човешките сърца можете да се окуражите и утешите.
Господ е дал на всички нас източникът на надеждата, докато се опитваме да помагаме на хората, които обичаме, да приемат своето вечно наследство. Той ни е дал обещания, ако продължим да довеждаме хора при Него, дори и ако те откажат на поканата Му за това. Техният отказ Го натъжава, но Той не се отказва, нито трябва да се отказваме ние. Той ни дава съвършен пример с постоянната Си любов: „И отново, колко пъти щях да съм ви събрал, да, както кокошка събира своите пилци под крилата си, о, ти, народе от дома Израилев, който падна; да, и ти, народе от дома Израилев, вие, които живеете в Ерусалим, както и вие, които паднахте; да, колко пъти щях да съм ви събрал както кокошка събира пилците си, но вие не поискахте“3.
Можем да разчитаме на това неизменно желание на Спасителя да върне всички духовни деца на Небесния Отец отново в техния небесен дом. Всички верни родители, дядовци и баби, прадядовци и прабаби споделят това желание. Небесният Отец и Спасителят са нашите съвършени примери за това какво можем и трябва да правим. Те не насилват никого да бъде праведен, защото това трябва да е по избор. Те ни помагат да различим праведността и да видим, че плодовете й са изключително вкусни.
Всеки човек, роден на света, получава Светлината на Христос, която ни помага да виждаме и чувстваме кое е правилно и кое е грешно. Бог е изпратил земни служители, които могат, чрез Светия Дух, да ни помогнат да разпознаем какво Той желае да правим и какво забранява. Бог прави привлекателно избирането на правилното като ни позволява да чувстваме резултата от изборите си. Ако избираме правилното, ще намираме щастие — рано или късно. Ако избираме зло, идва скръб и съжаление — рано или късно. Тези резултати са гарантирани. Въпреки това, често са отлагани нарочно. Ако благословиите бяха незабавни, избирането на правилното нямаше да изгражда вяра. А тъй като скръбта понякога е значително отложена, трябва вяра, за да се почувства нуждата да се поиска прошка за греха рано, вместо след като сме почувствали скръбния и болезнен резултат от него.
Татко Лехий скърбил за изборите, взети от някои от синовете му и семействата им. Той бил велик и добър човек — Божий пророк. Често им свидетелствал за нашия Спасител, Исус Христос. Бил пример за послушание и служба, когато Господ го призовал да остави всичките си светски притежания, за да спаси семейството си от унищожение. В края на живота си, той все още свидетелствал на децата си. Подобно на Спасителя и въпреки силата си да разбира сърцата им и да вижда бъдещето, и тъжно, и прекрасно, Лехий продължава да държи протегнати ръцете си, за да отведе семейството си към спасение.
Днес милиони от потомците на татко Лехий оправдават надеждата му за тях.
Какво можем да направим, за да се поучим от примера на Лехий? Можем да направим това чрез изучаване на Писанията с молитва и чрез наблюдение.
Предлагам ви да погледнете в краткосрочен и дългосрочен план, докато се опитвате да дадете наследство от надежда на семейството си. В краткосрочен план ще има проблеми и Сатана ще използва силата си да ни изкуши. Има и неща, за които да чакате търпеливо, с вяра, знаейки, че Господ действа по Неговото време и по Негов начин.
Има неща, които можете да направите рано, когато обичните ви деца са малки. Запомнете, че ежедневната семейна молитва, семейното изучаване на Писанията и споделянето на свидетелството ви в събранието за причастие са по-лесни и по-ефективни, когато децата са малки. Малките деца често са по-чувствителни към Духа, отколкото осъзнаваме.
Когато станат по-големи, те ще си спомнят химните, които са пели с вас. И няма да помнят само музиката, а и словата от Писанията и свидетелствата. Светият Дух може да им припомни всички неща, но словата от Писанията и химните ще останат най-дълго. Тези спомени ще ги накарат да поискат да се върнат след като са се отклонили за известно време, вероятно години преди това, от пътя към вечния живот.
Ще се нуждаем от дългосрочния план, когато онези, които обичаме, чувстват как светът ги дърпа, а облакът на съмнението изглежда надделява над вярата им. Имаме вярата, надеждата и милосърдието, които да ни водят и да ги укрепват.
Виждал съм това в качеството си на съветник на двама живи Божий пророци. Те са хора с уникален характер. Но изглежда споделят постоянен оптимизъм. Когато някой алармира за нещо в Църквата, най-честият им отговор е: „О, всичко ще се нареди“. Те обикновено знаят повече за проблема от хората, които алармират за него.
Те знаят също Господния начин и така винаги имат надежда за Неговото царство. Знаят, че Той е начело. Той е всезнаещ и загрижен. Ако Му позволите да води семейството ви, всичко ще се нареди.
Някои от потомците на Хайнрих Айринг изглежда са се отклонили. Но много от неговите праправнуци ходят в храмовете Божии в 6:00 сутринта, за да извършват обреди за предци, които никога не са виждали. Те ходят поради наследството на надежда, което е оставил той. Той остави наследство, което се приема от много от потомците му.
След всичко, което можем да направим с вяра, Господ ще оправдае надеждите ни за по-големи благословии за нашите семейства, отколкото можем да си представим. Той иска най-доброто за тях и за нас, като Негови чеда.
Ние всички сме чеда на един жив Бог. Исус от Назарет е Неговият възлюбен Син и наш възкресен Спасител. Това е Неговата Църква. В нея са ключовете на свещеничеството и така семействата могат да бъдат вечни. Това е нашето безценно наследство от надежда. Свидетелствам, че това е истина, в името на Господ Исус Христос, амин.