2013 г.
Мълчи! Утихни!
март 2013


Послание на Първото Президентство, март 2013 г.

Мълчи! Утихни!

Изображение
Президент Томас С. Монсън

Един ден преди няколко години, след като се погрижих за някои ангажименти в офиса, почувствах силно, че трябва да посетя една възрастна вдовица, която беше пациент в дом за възрастни хора в Солт Лейк Сити. Отидох директно там.

Когато влязох в стаята й, я намерих празна. Попитах един от служителите къде е тя и бях съпроводен до едно помещение за хранене. Там аз заварих тази мила вдовица с двама посетители – нейната сестра и друг приятел. Ние проведохме един много приятен разговор.

Докато разговаряхме, един мъж влезе за да си вземе една кутийка безалкохолно от машината. Той ме погледна и каза: “Вие сте Том Монсън”.

„Да“, отговорих аз. “А вие приличате на някой от семейство Хемингуей”.

Той потвърди, че се казва Стивън Хемингуей, синът на Алфред Юджийн Хемингуей, който преди много години служи като мой съветник, докато бях епископ и когото аз наричах Джийн. Стивън ми сподели, че баща му се намира в същия дом и е близко до своята смърт. Джийн е изговарял моето име и семейството му е искало да се свърже с мен, но не им е било възможно да намерят моя телефонен номер.

Аз се извиних и веднага се качих със Стивън в стаята на моя бивш съветник, където някои от другите му деца се бяха събрали (жена му била починала преди няколко години). Членовете на семейството приеха моята среща със Стивън в помещението за хранене като отговор от нашия Небесен Отец на тяхното огромно желание аз да видя баща им преди той да почине и да отговоря на неговия призив. Аз също почувствах, че това е така, защото ако Стивън не беше влязъл в стаята, в която бях аз, точно по времето когато влезе, аз нямаше дори да разбера, че Джийн бе в този дом.

Ние му дадохме благословия. Дух на мир възтържествува. Проведохме чудесна среща, след което аз си тръгнах.

От телефонно обаждане на следващата сутрин се разбра, че Джийн Хемингуей е починал—само 20 минути след като получи благословията от неговия син и мен.

В мълчалива молитва изразих благодарността си към Небесния Отец за Неговото влияние, което ме подтикна да посетя дома за стари хора и ме отведе до моя скъп приятел Алфред Юджийн Хемингуей.

Обичам да мисля, че онази вечер—докато се наслаждавахме на Духа, молихме се смирено и дадохме свещеническа благословия—мислите на Джийн Хемингуей отразяваха думите споменати в химна „Буря бушува, Учителю“.

Мой Изкупителю благи,

с мене тук остани.

Приюти ме в блажения пристан

на Своя свещен бряг Ти.

Аз все още обичам този химн и свидетелствам за утехата, която предлага:

Нито на вятъра зъл гнева,

нито на демони страшни гласа

не могат Тебе да победят,

Ти си Господар на вселената!

Покорни всички на Теб ще са!

Мир, покой, тишина1.

Сред сълзите и изпитанията, сред страховете и скърбите, сред сърдечната болка и самотата от загубата на обични хора, съществува обещание за вечен живот. Нашият Господ и Спасител е живото свидетелство за това2. Неговите думи в Светите писания са достатъчни: “Млъкнете и знайте, че аз съм Бог” (Псалми 46:10). Свидетелствам за тази истина.

Бележки

  1. “Буря бушува, Учителю” Химни, № 71.

  2. Вж. Richard L. Evans, “So Let Us Live to Live Forever,” New Era, юли 1971 г., стр. 18.

Преподаване от това послание

Това послание може да даде утеха на тези, които са изгубили близки, или на тези, които се борят с изпитание. В допълнение към посланието на Президент Монсън и в зависимост от нуждите на хората, на които прeподавате, помислете дали да не споделите някои от следните стихове от Писанията: Иов 19:25–26; 1 Коринтяните 15:19–22; Мосия 24:13–15; Учения и Завети 122:7–9. Ако почувствате подтик за това, можете да свидетелствате за мира, който Спасителят ви е дал по време на ваши изпитания.