Обучение за ползване на ръководство подчертава работата по спасението
По време на обучението за ръководители по света през февруари 2011 г. членове на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли напътстваха участниците как да използват новите ръководства по-ефективно. Събранието бе затвърждаване на обучението от ноември 2010 г., на което бяха представени ръководствата.
Говорителите подчертаваха как да се използват новите ръководства по един по-вдъхновен начин, колко е важно да се разбира тяхната доктринална основа, как да се прилагат принципите на адаптация на църковните програми, как измененията в ръководствата могат да се прилагат, за да се провежда и реализира работата по спасението, и каква е ролята на жените в съветите.
Участници в излъчването бяха президент Хенри Б. Айринг, първи съветник в Първото Президентство, старейшини Ръсел М. Нелсън, Далин Х. Оукс, Ричард Г. Скот, Робърт Д. Хейлз, Джефри Р. Холанд, Дейвид А. Беднар, Куентин Л. Кук, Д. Тод Кристоферсън и Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли, старейшини Крейг К. Кристенсън, Брус Д. Потър и У. Крейг Зуик от Седемдесетте и общите президенти на помощните организации.
По-вдъхновено ползване на ръководствата
Като нарече събранието “втора възможност да открием как да използваме ръководството по-ефективно”, президент Айринг насърчи ръководителите да подобрят своята способност да получават откровение.
“Единствено чрез Духа вие ще знаете как да прилагате прочетеното в ръководството”, каза той. “… Може да ви се струва неприложимо да очаквате или дори да се надявате на потока от откровение, нужен ви за вашето всекидневно служение. Той няма да дойде без вяра и упорит труд, но е възможен”.
Президент Айринг обещава, че когато ръководителите се трудят и молят “да разбират и следват словата на живот”, които са им дадени, Господ ще им помага да служат и ръководят отвъд собствените им сили.
Доктринална основа на ръководствата
“Ръководството е доктринално”, казва старейшина Оукс, “и по-кратко от предишното, защото по много теми се въздържа от обявяване на правила или даване на напътствия. Вместо това то дава принципи, които вдъхновените ръководители могат да прилагат… според условията по места”.
Старейшини Беднар и Кристоферсън предупреждават ръководителите да не прескачат началните глави на Ръководство 2, за да отидат на насоките в следващите глави. Първоначалните глави излагат доктриналната основа за разбиране и прилагане на последващите принципи и насоки.
Старейшина Беднар казва, че когато ръководствата са “основани на принципи, с по-малко изложени напътствия за прилагане, за всички нас това е духовно много по-взискателно и трудоемко изискване”.
Принципи на адаптация
“По въпросите на учението, заветите и насоките, установени от Първото Президентство и Дванадесетте ние не се отклоняваме от ръководството”, казва старейшина Нелсън. “Адаптирането е позволено за някои други дейности, които да отговорят на условията по места”.
Според старейшина Портър гл. 17, “Еднаквост и адаптиране”, е била включена в помощ на местните ръководители да следват Духа и да определят кога е уместно адаптирането на дадени програми. Главата обяснява какво не може да се променя и дава пет условия за извършване на адаптация: семейни обстоятелства, транспортни и комуникационни ограничения, малки кворуми или класове, недостатъчен брой ръководители и обстоятелства, свързани с безопасността.
“Уместните адаптирания не отслабват Църквата -- те я укрепват”, казва старейшина Портър в обръщение, прочетено от старейшина У. Крейг Зуик от Седемдесетте. Когато чрез вдъхновение местните ръководители правят адаптации, те следва да не изпитват чувството, че се задоволяват с нещо по-малко от идеалното. “Всяка църковна единица има достъп до ученията, обредите, силата на свещеничеството и даровете на Духа, нужни за спасение и възвисяване на Божиите чеда”, пише старейшина Портър.
Работата по спасението
Промените из цялото Ръководство 2 са предназначени да подпомагат работата по спасението. Президент Айринг казва: “Ръководството ще стане за вас едно съкровище, когато го използвате като помагало да водите останалите в това да изберат пътя към вечния живот. Това е целта му”.
Глава 5 специално обединява под заглавието “Работата по спасението в района и кола” ред теми, които по-рано бяха третирани поотделно, включително мисионерската работа на членовете, задържането на обърнатите, активирането, храмовата работа и работата по семейна история и преподаването на Евангелието.
“Павел казва, че в диспенсацията на пълнотата на времената ще се събере в Христа всичко”, казва старейшина Беднар (вж. Ефесяните 1:10). “Това е една и съща работа”.
Например неща, по-рано считани за отделни мисии и цели на Църквата, са “една и съща работа в различни сфери”, казва той. Мисионерската работа е да се оповестява Евангелието и да се канят другите хора да получат светите обреди и да сключат завети. Усъвършенстването на светиите -- включително задържането, активизирането и преподаването -- това е работата по канене на хората да почитат обредите и заветите. Изкупването на мъртвите чрез работата по семейна история и храмовата работа дава възможност на починалите да получат обредите и да сключат завети.
Старейшина Холанд казва, че като цяло промените в ръководството водят до разбирането, че ръководителите на кворуми и помощни организации не са в съвета на района просто за да мислят за своите членове на кворум или организация, а имат свещена отговорност духовното благоденствие на всички членове.
Старейшина Кук помага да се изясни как някои от промените на курса в Ръководство 2 помагат на работата по спасението.
Той набляга на това колко е важно епископите и съветите на район да посрещат нуждите по благосъстоянието сега, когато събранията по благосъстоянието вече не съществуват. Той обяснява нарасналата роля на ръководителите на Мелхиседековото свещеничество в това да се съветват с членовете на кворума. По-нататък той пояснява промените, които позволяват на бащи, не напълно достойни за храма, при определени обстоятелства да участват в обреди и благословии на членове на семейството.
“Ние не се занимаваме просто с изпълнение на програми и управление на организация”, казва старейшина Беднар. “Това е необходимо, но не е достатъчно. Това е работа по спасението. И когато започнем да мислим за обреди и завети, тогава свещеническите ръководители уместно ще попитат кой е следващият обред, нужен в живота на този отделен човек или това семейство и по какъв начин ние можем да помогнем в тази подготовка”.
Ролята на жените в съветите
Старейшина Скот изразява загриженост, че в някои места ръководителите пропускат възможности да включват жени в съвместните съвети. “Когато (жените) могат да бъдат насърчени свободно да участват в работата на събранията на районните съвети, техните идеи винаги са от помощ и вдъхновяват”, казва той.
Ръководителите могат да насърчават участието, като се обръщат към сестрите по име и изразяват благодарност за предложените проникновения и препоръки, обяснява старейшина Скот.
“Една допълнителна благословия, която идва в домовете на свещеническите ръководители”, които следват тези напътствия, е “че тези мъже стават по-благодарни за святата роля на техните съпруги в техните собствени домове”, добавя той.
Той учи колко е важно да се стремим към единодушие сред членовете на съвета. Когато това чувство бъде усетено, ръководителят може да го изкаже и да поиска членовете на съвета да гласуват. В случаи, когато членовете не са единодушни, ръководителите следва да поискат съвета на всеки член на съвета на района, да изразят благодарност за споделените проникновения, да вземат решение и да поискат единната подкрепа на членовете на съвета на това решение. Старейшина Скот набляга на това колко важна е поверителността по въпросите, обсъждани на съвета.
Очаквани резултати
Старейшина Нелсън завършва обучението, като дава израз на три надежди: че опростяването ще позволи на членовете по-ефективно да използват своето време и ресурси, че силата на свещеничеството ще расте във всеки носител на свещеничеството, за да благославя всеки човек и всяко семейство в Църквата, и че всеки член ще изпитва по-силно чувство на отдаденост и ученичество.
В работата по спасението свещеническите ръководители следва да мислят за следващите обреди, от които човекът ще има нужда и начина да му помогнат да се подготви за тях.
Снимка Крейг Даймънд, © IRI
Църковните ръководители казват, че както на мъжете, така и на жените следва да се дава възможността открито да изразяват своите идеи по време на събрания на ръководството.
СНИМКА КРЕЙГ ДАЙМЪНД