Ние говорим за Христа
Покайте се, обърнете се към Господ и бъдете изцелени
“Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).
Неотдавна една добра и вярна жена, която познавам, сериозно пострада при автомобилна катастрофа. Тя имаше счупени ребра и прешлени. За да се възстанови, трябваше да носи шина на гърба си и яка около врата си, за да не може да ги движи. Шината изглеждаше много неудобна. Но бе необходима. Тя осигуряваше условията, при които нейния гръб да оздравее.
Покаянието е като тази шина. Когато грешим, ние нараняваме душата си и за да оздравеем, е нужно божествено лечение. Покаянието осигурява условията, които позволяват на Спасителя, чрез силата на Единението, да ни изцели (вж. 3 Нефи 9:13). Дори ако част от покаянието не е приятна – подобно на шината на счупения гръбнак, ние пак трябва да се покаем.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото Президентство, учи: “Истинското покаяние ни връща към това да постъпваме правилно. За да се покаем истински, ние трябва да признаем нашите грехове и да почувстваме разкаяние или божествена скръб и да признаем тези грехове пред Бог. Ако нашите грехове са сериозни, ние трябва също да ги изповядаме на овластен свещенически ръководител. Трябва да помолим Бог за опрощение и да направим всичко възможно, за да поправим всяка вреда, която нашите действия може да са предизвикали. Покаянието означава промяна на съзнанието и сърцето – ние спираме да вършим нещата, които са неправилни и започваме да правим нещата, които са правилни. То ни дава ново отношение към Бог, нас самите и живота по принцип”1.
Когато успешно изпълним процеса, наречен покаяние, резултатът е изцеление, облекчение и щастие. Дороти Дж. Р. Уайт пише:
Как сълзите навън излизат,
но вътрешността пречистват2.
Господ ни умолява с настойчивост, обич и убедителност да се покаем, защото Той желае да ни изцели. Той страдал тялом и духом, за да плати наказанието за нашите грехове, ако ние се покаем. Той обяснява:
“Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.
Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,
което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.
При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки.
Затова отново ти заповядвам да се покаеш” (У. и З. 19:16–20).
Нека сега се покайваме, да се обръщаме към Господ и да бъдем изцелявани.
Блудният син смирено се върнал при своя баща и казал, “Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син” (Лука 15:21). Неговият баща го приветствал у дома. По същият начин ни приветства нашият Небесен Отец, когато се покайваме.
Завръщането на блудния син, от Джеймс Тисът