Неговото страдание облекчава нашето
Барбара Уинтър, Аризона, САЩ
Като медицинска сестра в интензивото отделение за новородени, аз се грижа за болни и понякога много малки бебета. Една нощ бях назначена да се грижа за момченце, родено 17 седмици по-рано и тежащо малко над 500 г. То имаше малки ръчички, краката му бяха дебели колкото моя пръст, а стъпалата колкото палеца ми. Поради сериозни проблеми с дишането докторите не очакваха то да преживее нощта.
Над цялото отделение е тихо, когато някое новородено се бори за живота си. Всеки чувстваше известно напрежение, особено сестрата на бебето, и през онази нощ това бях аз. Родителите му бяха с него през по-голямата част от деня, но те бяха изтощени. Майка му се бе върнала в стаята си, за да може най-накрая да си почине.
В самостоятелната стая на бебето имаше кувьоз, монитори, вентилатор и сърдечни помпи, които поддържаха живота му. Понеже бе така болно и се нуждаеше от толкова грижи, през онази нощ се грижех само за него. Щях да съм с него цяла нощ, заета с медикаменти, наблюдения, лечение и тестове.
С напредването на нощта се опитах да си представя как щях да се чувствам, ако бях неговата майка. Болката щеше да е непоносима.
Внимателно измих лицето му, докоснах малките ръце и крака, предпазливо го пових и го поставих в меко ново одеялце. Зачудих се какво още можех да направя за моя малък пациент. Какво би направила неговата майка? Какво би искал да направя Небесният Отец?
Този безценен и невинен малък дух скоро щеше да се завърне при своя Отец в Небесата. Зачудих се дали го беше страх. Спомних си за моите деца. Когато бяха малки и уплашени, аз им пеех. “Чедо на Бога съм” бе любимата им песен. Опитвайки се да задържа сълзите си, аз започнах да пея на това бебе.
Като медицинска сестра гледах тръбичките с кръв, броях вдишванията и издишванията, слушах как бие сърцето му и гледах цифрите на монитора. Като светия от последните дни видях един селестиален дух и се замислих върху плана на спасение.
С напредването на нощта здравето му се влошаваше. Накрая то получи кървене в белите дробове.
На сутринта моят малък пациент тихо премина през завесата. Той напусна прегръдката на майка си и се върна “при Този Бог, Който (му) даде живот” (Алма 40:11).
През онази нощ станах по-близка със Спасителя и Небесния Отец. По-дълбоко разбрах каква обич Господ изпитва към хората – и към мен. Беше ми напомнено, дори се изненадах, колко дълбока бе обичта, която чувствах към Него. И почувствах желанието да бъда по-добра, по-внимателна, по-прощаваща, по-състрадателна – по-подобна на Него – ден след ден, миг след миг.