2011 г.
Не се интересувам от Църквата
Април 2011 г.


Не се интересувам от Църквата

Танинтоа Секстон, Маршалови острови

Не исках да имам нищо общо с Църквата, когато моята съпруга попита дали мисионерите могат да учат нашите синове. Но не казах “не”, защото тя вече беше член.

Когато мисионерите започнаха да идват в дома ни два пъти седмично, аз отивах при моя приятел съсед. Моят приятел беше силен член на друга християнска църква. Всеки път, когато го посещавах, той искаше да говори за Библията. Казах му, че тия работи не ми допадаха и че не исках да изучавам религия. Но той продължаваше да ме убеждава и накрая се съгласих. И така дълго време изучавах Библията с моя приятел, докато мисионерите учеха моите момчета.

Един ден бе време мисионерите да дойдат у дома. Но вместо да си тръгна, аз реших да остана в съседната стая. Когато мисионерите започнаха да учат моите синове, аз почувствах желанието да науча повече. Приближих се до вратата, за да мога да чувам по-добре. Те учеха моите синове за апостолите и пророците.

По-късно още повече осъзнах желанието си да науча повече. Говорих с мисионерите и реших да получа беседите от тях – отделно. Съпругата ми присъстваше, но никой друг не разбра за това.

Така че когато мисионерите идваха да преподават на момчетата ми да пъти седмично, аз отивах в къщата на моя приятел. След това, в някой друг ден, те преподаваха на мен.

Един ден моят приятел каза нещо лошо за Църквата и аз я защитих. Като много хора на Маршаловите острови той не знаеше много за Църквата и разбираше погрешно някои от вярванията на светиите от последните дни. Когато той каза други отрицателни неща, аз отново защитих Църквата.

Така нещата продължаваха седем месеца. После един ден осъзнах как Светият Дух ми е потвърждавал, че всичко, което мисионерите са ме учили, е истина. Осъзнах, че трябваше да се кръстя, макар да знаех толкова малко за Евангелието.

След моето кръщение през 2007 г. бях толкова щастлив. Започнахме да спестяваме пари, за да посетим храма в Хаваи, където моята съпруга, нашите три деца и аз бяхме запечатани през декември 2008 г.

Да бъда член на Църквата коренно промени живота ми. Реших да напусна втората си професия като певец в ресторант, защото се връщах късно вечер и одеждите ми бяха напоени с миризма на тютюн. Въпреки загубата на допълнителния доход, Господ се погрижи за нас.

Знам, че Църквата е истинна и че Джозеф Смит е пророк Божий, заради Духа, който съм чувствал и благословиите, които съм получил.