Послание на Първото Президентство, юни 2010 г.
Канарчета със сиви петна по крилете
Преди почти 60 години, докато служех като млад епископ, Катлийн Макий, една вдовица от моя район, почина. Сред притежанията й бяха три канарчета. Две от тях, съвършено оцветени в жълто, бяха дадени на нейни приятели. Жълтият цвят на третото канарче на име Били се помрачаваше от сиви петна по крилете. Сестра Макий ми бе написала следното: „Бихте ли го приютили? Той не е най-големия красавец, но пее най-хубаво‟.
Сестра Макий много приличаше на жълтото канарче със сиви петна по крилете. Тя не беше благословена с красота, надарена със самоувереност или почетена с потомство. При все това нейната песен помагаше на другите да носят своето бреме с повече желание и по-умело да се справят със задачите си.
Светът е пълен с жълти канарчета със сиви петна по крилете. Жалкото е, че толкова малко тях са се научили да пеят. Някои от тях са млади хора, които не знаят кои са, нито кои могат да бъдат или дори не знаят какво искат да бъдат; единствено желаят да бъдат някой. Други са възпирани от напреднала възраст, обременени от тревоги, изпълнени със съмнение – живеещи живота си далеч под границата на своите възможности.
За да изживеем един значителен и възвишен живот, ние трябва да развием способността да се изправяме пред проблемите със смелост, пред разочарованията с бодрост и пред триумфите със смирение. Може да попитате, „Как да постигнем тези цели?‟ Отговарям, “Като напълно осъзнаем кои наистина сме ние!” Ние сме синове и дъщери на един жив Бог, по Чийто образ сме били създадени. Помислете върху това: създадени по Божий образ. Не можем искрено да сме убедени в това, без да изпитваме дълбоко чувство на сила и увереност.
В нашия свят моралността изглежда често отстъпва на красотата и чара. Но от древността звучи Господният съвет към пророк Самуил: „(Господ) не (гледа) както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце‟ (1 Царете 16:7).
Когато Спасителят търсел мъж, изпълнен с вяра, Той не го избрал от тълпата самодоволни, редовно посещаващи синагогата. Вместо това го призовал сред рибарите на Капернаум. Съмняващия се устремен Симон станал Петър, апостол, изпълнен с вяра. Едно жълто канарче със сиви петна по крилете спечелило пълното доверие и трайната обич на Учителя.
Когато Спасителят избирал мисионер, изпълнен с усърдие и сила, Той го открил не сред Своите поддръжници, а сред враговете Си. Савел гонителят станал Павел мисионера.
Изкупителят избирал несъвършени хора да учат пътя на съвършенството. Така правил тогава. Така прави и сега – тъкмо сиви канарчета със сиви петна по крилете. Той призовава вас и мен да Му служим тук на земята. Нашата отдаденост трябва да бъде пълна. И ако в нашите усилия се спънем, нека се молим: „Води ни, води ни, Създателю велики, от тъмнината отново да излезем‟1.
Моята молитва е да следваме примера на Човека от Галилея, Който често общувал с бедните, угнетените, потиснатите и страдащите. Нека една песен на истината се лее от сърцата ни, когато правим това.
© 2010 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на First Presidency Message, June 2010. Bulgarian. 09366 112
Преподаване от това послание
Когато преподавате … , често е от полза да поканите присъстващите да потърсят определено нещо‟ (Преподаването – няма по-велико призование 1999 г., стр. 54). За да помогнете на членовете на семейството да разберат посланието на президент Монсън, помислете дали да не ги поканите да споделят какво са научили, след като заедно прочетете посланието. Поканете всеки един да сподели коя идея от статията според него или нея е важна. Завършете, като дадете свидетелство за посланието на президент Монсън.
Преподаването на словото Божие, дадено чрез Неговите пророци, може да има силно влияние върху хората, на които преподаваме (вж. Преподаването – няма по-велико призование, стр. 50). Президент Монсън казва, че можем да намерим сила и увереност в знанието си, че сме чеда Божий. След като прочетете статията, поканете членовете на семейството да споделят какво им помага да помнят кои са те всъщност.