Божията истина ще върви напред
Това е Божие дело и Божието дело не може да бъде осуетено. Но предстои още много работа.
Мои братя и сестри, на 19 юли тази година организацията “Потомци на пионерите на Юта” постави в парка “Това е мястото” в Солт Лейк Сити една статуя на Пророка Джозеф Смит и неговия приемник президент Бригъм Йънг. Тази статуя, наречена Поглед на запад, показва тези двама велики пророци с карта на западните територии.
Много хора, включително светии от последните дни, забравят, че Джозеф Смит знае много добре, че накрая Църквата щяла да се премести в обширния американски Запад. През август 1842 г. той пророкува, “че светиите ще продължат да търпят много несгоди и ще бъдат изтласкани към Скалистите планини, мнозина ще отстъпят от вярата, други ще бъдат предадени на смърт от гонителите или ще загубят живота си вследствие на изтощение или болест, а някои… ще доживеят… да видят как светиите стават могъщ народ всред Скалистите планини” (History of the Church, 5:85).
Дори най-близките сподвижници на Джозеф през онези ранни години не разбират напълно изпитанията, които светиите щели да изтърпят, докато Църквата израства от скромното си начало през първите десетилетия на ХІХ век. Но Пророкът Джозеф знае, че никой техен настоящ или бъдещ враг не ще бъде достатъчно силен, за да осуети или спре реализирането на Божиите цели. Всички сме запознати с неговите пророчески думи: “Знамето на истината е издигнато; ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото; гоненията може да се усилват, тълпите може да се обединяват, може да се събират армии, клевети може да (ни) позорят, но Божията истина ще върви напред смело, величаво и независимо, докато проникне на всеки континент, посети всяка област, премине през всяка страна и прозвучи във всяко ухо, докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено” (History of the Church 4: 540).
Почти 18 десетилетия са изминали от организирането на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни през 1830 г. Имаме 178 години, за да видим как се изпълнява това пророчество и да наблюдаваме “Божията истина” да върви напред “смело, величаво и независимо”.
Църквата започва своето първо десетилетие само с няколко члена. Въпреки усилено противопоставяне, 597 мисионера са призовани през 30-те години на ХІХ век и над 15 000 обърнати във вярата са кръстени в Църквата. Евангелието започва да се проповядва в САЩ, Канада и Великобритания.
Има много обърнати във вярата през 40-те години, докато преследванията срещу Църквата и най-вече срещу Пророка Джозеф продължават да бушуват. Сред тези трудности и въпреки много бавните методи на пътуване, възстановеното Евангелие на Исус Христос продължава да покрива все повече от земята чрез вярната служба на 1 454 мисионери, призовани през 40-те години, като членовете на Църквата нарастват на повече от 48 000. На 27 юни 1844 г. преследванията срещу Джозеф Смит стигат своята кулминационна точка – тогава той и неговия брат Хайръм са убити от тълпа в затвора Картидж.
Скоро след мъченичеството и в изпълнение на пророчеството на Джозеф, Бригъм Йънг и Църквата започват подготовката си да се преместят в Скалистите планини. Трудностите, страданията, смъртта и вероотстъпничеството са неразделна част от живота им. Делото обаче продължава напред. През 50-те години на ХІХ в. 705 мисионери са призовани да служат в райони, включващи Скандинавия, Франция, Италия, Швейцария и Хаваите. Мисионерската работа започва и по такива разнообразни части на света като Индия, Хонконг, Тайланд, Бирма, Южна Африка и Карибите.
Сред верните обърнати във вярата от Скандинавия и Британия, кръстени през 50-те години, са онези, които страдат и умират, по суша и по море, докато пътуват, за да се присъединят към светиите тук в Скалистите планини.
През 1875 г. са призовани първите седем мисионери в Мексико и делото там процъфтява дори сред революция и други предизвикателства. И само преди четири години, през 2004 г., броят на членовете на Църквата в Мексико достигна 1 милион.
Вярата на светиите е изпитвана на всяка стъпка, когато Бригъм Йънг ги води да строят храмове и да установят повече от 350 поселища из Запада. Когато Бригъм Йънг умира през 1877 г., членовете на Църквата по света наброяват над 115 000 души. Въпреки цялото гонение, Божията истина действително върви напред смело и величаво.
Времето не позволява подробен преглед на растежа на Църквата през следващите няколко десетилетия. Но трябва да се отбележи, че за периода от 40 години между 1890 и 1930 г., докато Църквата и нейното учение все още са публично критикувани, старейшина Рийд Смуут е избран в американския конгрес, но трябва сериозно да се бори, за да заеме мястото си на сенатор. През този период много се изрича за Църквата и нейните учения – голяма част от казаното е насочено срещу президент Джозеф Ф. Смит и други църковни ръководители. Някои вестникарски статии обаче започват да описват членовете на Църквата като граждани с принос и добри хора.
На 3 септември 1925 г. президент Хибър Дж. Грант обявява, че Църквата ще започне мисионерска дейност в Южна Америка. Следвайки Господния модел за отнасяне на възстановеното Евангелие на всички народи, един член на Кворума на дванадесетте апостоли, старейшина Мелвин Дж. Балард – моят дядо по бащина линия, бил изпратен, заедно с други братя, за да освети земята за проповядване на Евангелието.
През коледната утрин на 1925 г. в Аржентина старейшина Балард освещава южноамериканските държави и започва мисионерска работа. Преди да си тръгне през месец юли следващата година, той пророкува: “Делото на Господ тук ще расте бавно за известно време, точно както един дъб израства бавно от желъда. То няма да израсте бързо за един ден, подобно на слънчогледа, който скоростно расте, след което умира. Но хиляди ще се присъединят към Църквата тук. Тя ще бъде разделена на повече от една мисия и ще бъде силна. Делото тук винаги ще се развива” (в Melvin R. Ballard, Melvin J. Ballard: Crusader for Righteousness”, 1966 г., стр. 84).
Всеки запознат с растежа на Църквата в Южна Америка знае за изпълнението на това пророчество. Днес само в Бразилия има над един милион члена.
През четирите десетилетия между 1930 и 1970 г. са призовани да служат над 106 000 мисионери. Броят на членовете на Църквата по света се увеличава четири пъти до над 2 800 000. Повече от милион нови члена се присъединяват само през 60-те години на ХХ век. През 1970 г. мисионерите вече служат в 43 държави и 9 територии. През този период от 40 години мисионерската дейност започва сред следните южноамерикански народи: Чили, Бразилия, Уругвай, Парагвай, Еквадор, Колумбия, Перу и Венецуела. В Централна Америка служителите на Господ започват мисионерска дейност в Панама, Коста Рика, Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас и Никарагуа. В Азия сериозни новите положени усилия започват да дават плод в Корея, Тайван, Сингапур и Филипините.
Нито едно от тези неща не било лесно. Предизвикателства, пречки и преследване придружават всеки опит да се занесе “Божията истина” на всеки континент и народ, така че да “прозвучи във всяко ухо”. И все пак с вяра сме вървели напред; предизвикателствата са били посрещнати, пречките преодолени.
Президент Спенсър У. Кимбъл моли членовете на Църквата да положат допълнителни усилия (“да удължат крачката си”) в разпространение и споделяне на истината на Евангелието. Той иска от всеки кол да увеличи броя на мисионерите и насърчава Църквата да използва медиите, за да помогнат в предаване на нашето послание на стотици милиони хора по целия свят.
През 12-те години, през които той е президент на Църквата, почти 200 000 мисионери отслужват пълновременни мисии. Броят на членовете на Църквата по света почти се удвоява, а броят на коловете почти се утроява. Мисионерската дейност започва или повторно е открита в много страни, като чудото на обръщането във вярата се случва там въпреки всички опити на противника да осуети Господното дело и да обезсърчи Неговите служители.
Малко повече от две десетилетия са изминали от края на земното служение на президент Кимбъл. През този период сме получили невиждано преди това признание в световната общност на вярващите. Вероятно неслучайно също така бяхме обект на безпримерни идеологични нападки чрез медиите – върху нашите люде, историята и ученията ни.
И въпреки това Църквата продължава да расте. Членството отново се е удвоило – от близо 6 милиона през 1985 до над 13 милиона днес. И през изминалата година беше призован да служи едномилионният мисионер през тази диспенсация.
Сега, мои братя и сестри, с този кратък преглед на пророческото видение на Джозеф за съдбата на тази Църква и нейното реализиране през десетилетията имам за цел да ни напомня за следната проста истина:
“Делата и намеренията, и целите Божии не могат да бъдат осуетени, нито могат да се сведат до нищо.
Защото Бог не ходи в криви пътеки… нито се отклонява от това, което е казал, ето защо, пътеките Му са прави и ходът Му е един вечен кръг.
Запомн(ете),… че не делото на Божие се осуетява, а делата на човеците” (У. и З. 3:1–3).
Бог е изрекъл чрез Своя пророк и е обявил на света, че “знамето на истината е издигнато” и че “ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото”. Това е неопровержимо и неоспоримо вярно. Можем сами да видим това, десетилетие след десетилетие, от времето на Пророка Джозеф Смит до времето на президент Томас С. Монсън. Гоненията са вилнели. Клеветите, лъжите и погрешните тълкувания са се опитвали да ни позорят. Но през всяко десетилетие от момента на Възстановяването, Божията истина е вървяла напред “смело, величаво и независимо”. Малката църква, която води своето начало от 1830 г. с шепа членове, се е разраснала до над 13 милиона светии от последните дни в много различни страни по света и вече в значителна степен сме проникнали на всеки континент, посетили сме всяка област, преминавайки през всяка страна и надавайки глас във всяко ухо.
Това е Божие дело и Божието дело не може да бъде осуетено. Но предстои още много работа преди великият Иехова да може да каже, че делото е свършено. Макар да възхваляваме и почитаме верните светии, които са ни довели до настоящето общественото признание, ние не можем да си позволим, мои братя и сестри, да ни стане удобно или да се изпълним със самодоволство.
Всички ние сме необходими, за да доведем докрай делото, което е започнато от светиите пионери преди повече от 175 години, и продължено през последвалите десетилетия от верни светии от всяко поколение. Ние трябва да вярваме, както са вярвали те. Трябва да работим, както са работили те. Трябва да служим, както са служили те. И трябва да побеждаваме, както са побеждавали те.
Разбира се, нашите предизвикателства днес са различни, но те никак не са по-лесни за преодоляване. На мястото на гневни тълпи пред нас се изправят хора, които непрекъснато се опитват да ни позорят. Вместо излагане на природните стихии и трудности ние сме изправени пред злоупотреба с алкохол и наркотици, порнография, всякакъв вид нечистотия и разврат, алчност, нечестност и духовна апатия. Вместо семейства да бъдат преследвани и гонени от домовете им, ние виждаме как устоите на семейството, включително божествените устои на брака, са атакувани, като групи и отделни хора се стремят да отслабят важната и божествена роля на семейството в обществото.
Не искам да кажа, че нашите предизвикателства днес са по-тежки от онези, пред които се изправяли нашите предшественици. Те просто са различни. Господ не иска от нас да натоварим ръчна количка; иска да укрепим своята вяра. Той не иска от нас пеш да прекосим цял континент; иска да отидем отсреща на улицата и да посетим нашия съсед. Той не иска от нас да се разделим с цялото си материално имущество, за да построим храм; иска да даваме от своите средства и време, въпреки напрежението и заетостта на съвременния живот, за строежа на храмове и редовно да посещаваме вече построените храмове. Той не иска от нас да умрем като мъченици; иска да живеем като Негови ученици.
Това е исторически момент, в който да живеем, братя и сестри, и от нас зависи да продължим богатата традиция на предана отдаденост, която е била отличителния белег на предишните поколения светии от последните дни. Този момент не е за духовно слаби хора. Не можем да си позволим да бъдем повърхностно праведни. Нашите свидетелства трябва да бъдат много силни, бидейки дълбоко вкопани в канарата на откровението. И ние трябва да продължим да придвижваме това дело напред, като посветени, сключили завет хора, с вяра във всяка стъпка, “докато целите на Бог бъдат постигнати и великият Иехова каже, че делото е свършено”. Да бъде това така за нас, смирено се моля в името на Исус Христос, амин.