Молете се винаги
Молитвата става по-съдържателна, когато се съветваме с Господ във всичките си дела, когато изразяваме сърдечна благодарност и когато се молим за околните.
Моето послание на последната обща конференция беше съсредоточено върху евангелския принцип да искаме с вяра в молитва. Днес искам да се спра върху три допълнителни принципа, които могат да помогнат на нашите молитви да станат по-съдържателни, и се моля Светият Дух да съдейства както на мен, така и на вас.
Принцип номер 1. Молитвата става по-съдържателна, когато се съветваме с Господ във всичките си дела (вж. Алма 37:37).
Казано простичко, молитвата е общуване с Небесния Отец от страна на Неговите синове и дъщери на земята. “В момента, в който научим истинската връзка, която имаме с Бог (а именно, Бог е нашият Отец, а ние сме Неговите деца), тогава от наша страна молитвата веднага става естествена и спонтанна” (Bible Dictionary, “Prayer,” стр. 752). Заповядано ни е да се молим винаги на Отца в името на Сина (вж. 3 Нефи 18:19–20). Обещано ни е, че ако се молим искрено за нещата, които са правилни, добри и според Божията воля, ние можем да бъдем благославяни, защитавани и напътствани (вж. 3 Нефи 18:20; У. и З. 19:38).
Откровението е общуване от страна на Небесния Отец с Неговите деца на земята. Когато искаме с вяра, ние можем да получаваме откровение след откровение, знание след знание, за да можем да узнаем тайнствата и миролюбивите неща, които носят радост и живот вечен (вж. У. и З. 42:61). Тайнствата са онези неща, които могат да бъдат разбрани само със силата на Светия Дух (вж. Харолд Б. Лий, Ye Are the Light of the World, 1974 г., стр. 211).
Откровенията на Отца и Сина се предават чрез трети член на Божеството, именно Светия Дух. Светият Дух е свидетел и пратеник на Отца и Сина.
Моделът, използван от Бог при създаване на земята, поучително ни помага да разберем как да направим една молитва съдържателна. В третата глава на книгата на Моисей научаваме, че всички неща били създадени духовно, преди те да бъдат физически на земята.
“И сега, ето, казвам ти, че това е произходът на небето и на земята, когато бяха сътворени, е деня, в който Аз, Господ Бог, създадох небето и земята,
и всяко полско растение преди да бъде на земята, и всяка полска трева преди да бъде прораснала. Защото Аз, Господ Бог, сътворих духовно всички неща, за които съм говорил, преди те да съществуват физически по лицето на земята” (Моисей 3:4–5).
От тези стихове научаваме, че духовното сътворение предшествало физическото. По подобен начин съдържателната сутрешна молитва е важна част от духовното сътворение на всеки ден – и предшества физическото сътворение или самото протичане на деня. Точно както физическото сътворение било свързано, представлявайки продължение на духовното сътворение, така съдържателните сутрешни и вечерни молитви са свързани и са продължение една на друга.
Помислете върху следния пример. Може да има неща в нашия характер, нашето поведение, или засягащи духовния ни растеж, за които ще имаме нужда да се посъветваме с Небесния Отец по време на сутрешната ни молитва. След като изразим уместната благодарност за получените благословии, ние се молим за разбиране, напътствие и помощ да направим нещата, които не можем да направим единствено със собствени сили. Например докато се молим, бихме могли:
-
Да се замислим за случаите, когато сме говорили грубо или по неподходящ начин на онези хора, които обичаме най-много.
-
Да признаем, че знаем как да действаме по по-добър начин, но невинаги действаме според своето познание.
-
Да изразим съжаление за своите слабости и за това, че не сме отхвърляли естествения човек по-настойчиво.
-
Да вземем твърдо решение в по-пълна степен да подражаваме на Спасителя.
-
Да се молим за повече сила да се справяме по-добре и да бъдем по-добри.
Такава молитва е ключова част от духовната подготовка за нашия ден.
През деня ние в сърцето си се молим за продължаващи подкрепа и напътствие – точно както предлага Алма: “Отправяй всички твои мисли към Господа” (Алма 37:36).
Забелязваме, че в подобен ден има случаи, при които по принцип сме предразположени да говорим грубо, но не го правим; или сме склонни да се ядосаме, но това не става. Осъзнаваме небесната помощ и сила и смирено разпознаваме отговорите на нашите молитви. Точно в този момент на проникновение ние отправяме тиха молитва на благодарност.
В края на деня отново коленичим и говорим с нашия Небесен Отец. Правим преглед на случилото се през деня и изразяваме сърдечна благодарност за благословиите и помощта, която сме получили. Покайваме се и с помощта на Господния Дух определяме начините, по които можем да се справим по добре през утрешния ден. Така нашата вечерна молитва се основава и е продължение на нашата сутрешна молитва. И нашата вечерна молитва е също и подготовка за съдържателна сутрешна молитва.
Сутрешните и вечерните молитви – както и всички молитви между тях – не са отделни, несвързани помежду си събития; по-скоро те са свързани в едно през дните, седмиците, месеците и дори годините. Това е един от начините, по които изпълняваме съвета от Писанията “моли се винаги” (У. и З. 31:12; Лука 21:36; 3 Нефи 18:15, 18). Такива съдържателни молитви са средство за получаване на най-висшите благословии, които Бог е запазил за Своите верни деца.
Молитвата става съдържателна, когато помним връзката си с Божеството и се вслушваме в следния съвет:
“Призовавай Бога за всичко, от което имаш нужда; да, нека делата ти бъдат за Господа и където и да отидеш, отивай с Господа; да, отправяй всички твои мисли към Господа; да, нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки.
Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден”(Алма 37:36–37; курсив добавен).
Принцип номер 2. Молитвата става по-съдържателна, когато изразяваме искрена благодарност.
По време на нашата служба в Университета Бригъм Йънг – Айдахо, сестра Беднар и аз често приемахме на гости в дома си висши ръководители. Семейството ни научи важен урок за съдържателната молитва, когато една вечер коленичихме да се молим с член на Кворума на дванадесетте апостоли.
По-рано през деня сестра Беднар и аз бяхме информирани за неочакваната смърт на скъп приятел и нашето непосредствено желание бе да се молим за неговата съпруга и деца. Когато поканих съпругата си да каже молитвата, членът на Дванадесетте, който не знаеше за трагедията, любезно предложи в молитвата си сестра Беднар да изрази само благодарност за получените благословии и да не иска нищо. Неговият съвет беше подобен на напътствията на Алма към членовете на древната църква – “да се моли(м) непрестанно и да въздава(ме) благодарности за всички неща” (Мосия 26:39). Имайки пред вид неочакваната трагедия, искането на благословии за нашите приятели ни изглеждаше по-наложително от изразяването на благодарности.
Сестра Беднар с вяра откликна на напътствието, което беше получила. Тя благодари на Небесния Отец за съдържателните и помнещи се преживявания с този скъп наш приятел. Тя изказа искрена благодарност за Светия Дух като Утешител и за даровете на Духа, които ни позволяват да се справяме с трудностите и да служим на околните. Най-важното, тя изрази признателността си за плана на спасение, за единителната жертва на Исус Христос, за Неговото възкресение и за обредите и заветите на възстановеното Евангелие, които правят възможно семействата да бъдат заедно завинаги.
От това преживяване нашето семейство научи важен урок за силата на благодарността в една съдържателна молитва. Поради тази молитва и чрез нея нашето семейство беше благословено с вдъхновение по редица въпроси, които занимаваха нашите умове и тревожеха сърцата ни. Научихме, че нашата благодарност за плана на щастие и за спасителната мисия на Спасителя предостави нужното успокоение и укрепи увереността ни, че всичко щеше да бъде наред с нашите скъпи приятели. Също така получихме проникновение за нещата, за които следва да се молим и уместно да искаме с вяра.
Най-съдържателните и духовни молитви, които съм имал, са съдържали множество думи на благодарност и малко на искане, ако изобщо е имало такива. Имайки в момента благословията да се моля с апостоли и пророци, сред тези съвременни ръководители на Църквата на Спасителя намирам същите черти на характера, описващи капитан Мороний в Книгата на Мормон: това са мъже, чиито сърца са изпълнени с благодарност към Бог за многото привилегии и благословии, с които Той надарява Своя народ (вж. Алма 48:12). Също така, те не говорят излишни слова, защото им е дадено за какво да се молят и са изпълнени с желание (вж. 3 Нефи 19:24). Молитвите на пророците са непринудени, сякаш изречени от дете, и са изпълнени със сила, поради тяхната искреност.
Когато се стремим да направим молитвите си по-съдържателни, ние следва да помним, че “в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко и не се подчиняват на заповедите Му” (У. и З. 59:21). Нека препоръчам от време на време вие и аз да отправяме молитва, в която въздаваме единствено благодарности и изразяваме признателност. Не искайте нищо; просто оставете душите ни да се възрадват и да изразят благодарност с цялата енергия на нашите сърца.
Принцип номер 3. Молитвата става по-съдържателна, когато се молим за другите с истинско намерение и искрено сърце.
Да се обърнем към Небесния Отец за благословии, които желаем в личния си живот е нещо добро и правилно. Но също така настойчиво да се молим за други хора, както онези, които обичаме, така и онези, които не се отнасят добре с нас, е също важен елемент на съдържателната молитва. Точно както изразяването на благодарност в нашите молитви разширява канала на откровението, така и молитвата за други хора с цялата ни душевна енергия усилва способността ни да чуем и да се вслушаме в гласа Господен.
Научаваме важен урок от примера на Лехий в Книгата на Мормон. Лехий откликнал с вяра на пророческото напътствие и предупрежденията за разрушаването на Ерусалим. После той се помолил на Господ “с цялото си сърце в полза на своя народ” (1 Нефи 1:5; курсив добавен). В отговор на тази пламенна молитва Лехий бил благословен със славно видение на Бог и Неговия Син, както и на предстоящото унищожение на Ерусалим (вж. 1 Нефи 1:6–9, 13, 18). В резултат на това Лехий се зарадвал и цялото му сърце било пълно поради нещата, които Господ му показал (вж. 1 Нефи 1:15). Моля обърнете внимание, че видението дошло в отговор на молива в полза на други хора, а не в резултат на искане за лично наставление или напътствие.
Спасителят е съвършеният пример за молитва в полза на други хора, казана с истинско намерение. В Своята велика застъпническа молитва през нощта, предхождаща Неговото разпъване, Исус се моли за Неговите апостоли и за всички светии.
“Аз за тях се моля; Не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои…
И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, …
… та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях” (Иоана 17:9, 20, 26).
По време на служението на Спасителя на американския континент Той напътства людете да размишляват върху Неговите учения и да се молят за разбиране. Той изцелява болните и Се моли за людете, като използва език, който не можел да бъде написан (вж. 3 Нефи 17:1–16). Резултатът от Неговата молитва бил изключителен: “и никой не може да разбере радостта, която изпълни душите ни в момента, когато Го чухме да се моли за нас на Отца” (3 Нефи 17:17). Представете си какво би било да чуем Спасителя на света да се моли за нас.
Дали нашите брачни партньори и деца, както и останалите членове на нашето семейство чувстват силата на нашите молитви, отправени към Отца за техните определени нужди и желания? Дали онези, на които служим, ни чуват да се молим за тях с вяра и искреност? Ако онези, които обичаме и на които служим, не са ни чули и не са почувствали влиянието на нашите настойчиви молитви за тях, тогава сега е времето да се покаем. Когато подражаваме на примера на Спасителя, нашите молитви наистина ще станат по-съдържателни.
Заповядано ни е “винаги да се молим” (2 Нефи 32:9; У. и З. 10:5; 90:24) – “на глас, а също и в душата си… пред света, а също и в тайно, пред хората, също и насаме” (У. и З. 19:28). Свидетелствам, че молитвата става по-съдържателна, когато се съветваме с Господ във всичките си дела, когато изразяваме сърдечна благодарност и когато се молим за околните с истинско намерение и искрено сърце.
Давам свидетелство, че Небесният Отец е жив и че чува и отговаря на всяка настойчива молитва. Исус е Христос, нашият Спасител и Ходатай. Откровението е нещо реално. Пълнотата на Евангелието е била възстановена на земята в тази диспенсация. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.