Свети храмове, свещени завети
Храмовете са свещени, свети места. Те са източник на духовна сила и мощ. Те са места на откровение.
Сърцето ми е изпълнено с радост и благодарност, когато наблюдавам това уникално събиране на жени по целия свят. Каква привилегия е да бъдем част от това велико сестринство, обединени в желанието си да укрепим вярата си в Господ Исус Христос и да изградим Неговото царство. Моля се да бъда напътствана от Духа, като говоря с вас по тъй святата тема за поклонението в храма.
Най-светите места на земята са храмовете. В храма достойните членове на Църквата получаваме най-големите благословии, към които човек може да се стреми, сключвайки свещени завети с Бог. Също така помагаме тези благословии да станат достояние на нашите предци, които са починали, без да получат необходимите спасителни обреди.
Ще се спра върху изключителната важност да строим храмове, защо обредите, извършвани в храмовете са жизненоважни за нашето спасение и как да се подготвим да влезем в храма.
Била съм свидетелка и съм дълбоко впечатлена от жертвите, понесени от много членове, за да могат да отидат в храма. Нека споделя с вас един такъв разказ.
През 1976 г., когато живяхме в Коста Рика, президентът на мисия помоли съпруга ми да организира първото пътуване на членове от мисията до храма. Мисия Централна Америка включваше Коста Рика, Панама, Никарагуа и Хондурас. Тогава най-близкият храм беше Меса Аризона. Щяха да са ни необходими пет дни път във всяка посока, пресичайки шест граници. Финансовата жертва за повечето от хората, които отидоха, беше голяма. Те трябваше да продадат телевизори, велосипеди, кънки и всяко друго нещо, което можеха. Ден и нощ пътувахме в два неудобни автобуса. Някои от членовете бяха изхарчили всичките си пари, за да платят за автобусния билет и за храна по пътя бяха си взели само бисквити и маргарин.
Защо членовете на Църквата с такова желание и щастие правят такива големи жертви, за да посетят храма?
Така и не забравих изобилното излияние на Духа, което преживяхме по време на трите дни, които прекарахме в храма в Меса. Вълнувах се дълбоко, когато гледах членове на семейства да се прегръщат със сълзи по бузите, след като бяха запечатани за вечността.
Двадесет и четири години по-късно беше осветен храмът в Сан Хосе, Коста Рика. Сред присъстващите на сесията, която посетих, бяха и много от семействата, които бяха отишли с нас на онова първо пътуване. Те бяха чакали предано и достойно този свят момент. Всички те сега могат да посещават храма често, защото наскоро беше осветен храм в Панама и неотдавна беше обявен храм в Хондурас.
Господ винаги е казвал на Своите люде да строят храмове. Господ заповядва на Моисей: “И да ми направят светилище, за да обитавам между тях”1. Преносимата скиния, която израилтяните построили, служила като централно място на тяхното поклонение по време на пътуването им към обетованата земя. Нейният модел и устройство били дадени чрез откровение от Господ на Моисей. Тя трябвало да бъде светият дом Господен.
По-късно цар Соломон изградил храма в Ерусалим, използвайки най-добрите налични строителни материали2.
По време на Своето земно служение Господ счита храма за свято място и учи на почит към Него.
Нефитите също изграждали храмове за Господ на американския континент. Те били събрани около храма, когато Христос им се явява след Своето възкресение3.
Скоро след като Църквата била възстановена през тази диспенсация, Господ заповядва на светиите са Му построят храм: “Организирайте се; подгответе всяко нужно нещо; и създайте дом, тъкмо дом на молитва, дом на постене, дом на вяра, дом на познание, дом на слава, дом на ред, дом Божи”4.
В отговор на тази заповед светиите построили храма Къртлънд, правейки значителни жертви. В този свят храм са възстановени важни свещенически ключове и Сам Спасителят се явява5.
В момента по света има 128 действащи храма и се строят още много.
Заповядано ни е да строим храмове, така че свещените обреди да могат да бъдат извършвани както за живите, така и за мъртвите. Те включват подготвителни обреди, надарявания, бракове, запечатвания, кръщения за мъртвите и ръкополагания.
Подготвителните обреди ни дават точно определени непосредствени и бъдещи благословии.
Надаряването се състои от свещени завети. То включва получаване на наставления, сила свише и обещание за благословии при условие, че сме верни за заветите, които сключваме.
Президент Бригъм Йънг определя надаряването по следния начин:
“Вашето надаряване означава да получите всички онези обреди в дома на Господ, които ще са ви необходими, когато напуснете този живот, за да можете да се върнете в присъствието на Отца… и да приемете своето вечно възвисяване”6.
Запечатващите обреди, като например бракът в храма, свързват семействата за вечността.
Заветите, които сключваме, заедно със свързаните с тях обреди, получавани в храма, стават наше акредитивно писмо за прием в Божието присъствие. Те ни издигат отвъд границите на нашата собствена сила и перспектива. Ние сключваме завети, за да покажем своята отдаденост да изграждаме царството. Ставаме заветен народ, когато се намираме в завет с Бог. Всичките обещани благословии са наши чрез верността ни на тези завети.
Храмът е дом на познание. Голяма част от обучението, проведено се в храма, е символично и се научава чрез Духа. Това означава, че биваме учени свише. Храмовите завети и обреди са ярък символ на Христос и Неговото Единение. Всички ние получаваме едно и също наставление, но нашето разбиране на значението на обредите и заветите ще нарасне, когато често се връщаме в храма с нагласа да се учим, размишлявайки върху преподаваните вечни истини.
Поклонението в храма предоставя възможности да служим на починалите, като извършваме обреди като техни заместници. Проучванията по семейна история могат да бъдат извършвани от който и да било извън стените на храма, но свещените обреди, от които нашите починали предци имат нужда за своето възвисяване, могат да бъдат изпълнявани само в храма.
Храмът е дом Господен. Той определя условията на неговото посещение, обредите, които следва да бъдат извършвани, и стандартите, които ни правят достойни да влезем и да участваме в поклонението в храма.
Господ казва на Моисей, “изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя”7. В Псалми четем “Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжа”8. Неговият дом е свят и нищо нечисто не може да влезе в него9.
Господ е дал на епископа и президента на кол отговорността да определят достойнството на членовете, за да могат да получат препоръка да влязат в Неговия свят дом. Ние трябва да бъдем напълно честни със своя епископ и президент на кол, когато те ни интервюират, преди да попълнят храмовата препоръка. Дарът, който занасяме на олтара, е чисто сърце и разкаян дух. Личното достойнство е жизненоважно изискване да се радваме на благословиите на храма.
Подготвяме се, като се подчиняваме на заповедите и се стремим да вършим Божията воля. Ако не сте имали възможността да посетите храма, започнете да се подготвяте сега, така че когато ви се даде възможност, да бъдете готови и достойни.
Когато посещаваме храма, ние изчистваме умовете и сърцата си от мисли и чувства, които могат да не са в хармония със свещените храмови изживявания. Също така се обличаме по скромен, подходящ и достоен начин. Нашето облекло и външен вид за този свят повод са признаци на благоговение и уважение към Господ и Неговият свят дом. Вече в храма ние се преобличаме в бяло облекло, което символизира непорочност и чистота. След това сме готови да вземем участие в тихото благоговение на поклонението в храма. Тази вечна благословия е на разположение на всички, които са достойни да я получат.
Какво могат да направят жените в Църквата, за да заслужат благословиите на храма?
Чрез Своите пророци Господ кани онези, които все още не са получили благословиите на храма да направят каквото е необходимо, за да отговорят на условията да ги получат. Той кани онези, които вече са получили тези благословии, да се връщат възможно най-често, за да могат отново да се радват на това преживяване и за да може тяхната визия и разбиране на Неговия вечен план да нарастват.
Нека бъдем достойни да имаме валидна храмова препоръка. Нека отидем в храма, за да запечатаме своите семейства за вечността. Нека се връщаме в храма толкова често, колкото го позволяват нашите обстоятелства. Нека дадем на своите починали близки възможността да получат обредите на възвисяването. Нека се радваме на духовната сила и откровението, което получаваме, когато редовно посещаваме храма. Нека бъдем верни, сключвайки и спазвайки храмови завети, за да получим пълните благословии на Единението.
Свидетелствам пред вас, че храмовете са свещени, свети места. Те са източник на духовна сила и мощ. Те са места на откровение. Те са дом на Господ. В святото име на нашия Спасител и Изкупител, Исус Христос, амин.