Идете, прочие

Силвия Е. Олред

Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ

Всички ние можем да участваме в мисионерската работа. Това е Господно дело и Той ще ни помага да го вършим.

Изображение

Silvia H. Allred

Господ учи, че “Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство”¹. Кръщението, следователно, е съществено за нашето спасение.

Преди възкресеният Спасител да се възнесе в небесата, Той поучава учениците Си, “Идете, прочие, научете всички народи и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал”².

Във времето на възстановяването Той повтаря тази заповед: “Затова вие сте призовани да възвестявате покаяние на тези люде”³.

Господната Църква има отговорността да проповядва Евангелието на света. Това е основата на мисионерската работа и дълг на нашите мисионери е “да каните другите да дойдат в Христа, като им помагате да приемат възстановеното Евангелие чрез вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покаяние, кръщение, получаване на дара на Светия Дух и устояване до края”⁴.

Бих желала да говоря и да свидетелствам за значителното влияние и за благословиите на мисионерската работа в живота на обърнатите във вярата, бъдните поколения и мисионерите и за това как можем да участваме в мисионерска работа.

Когато бях на 14 години, в едно хубаво августовско утро на вратата ни похлопаха старейшини Прина и Перкинз. Те започнаха да учат семейството ни за истинското естество на Бог. При последвалите посещения те ни научиха как да се молим. Преподадоха ни също за възстановяването и плана на спасение. След третото или четвърто посещение повечето членове на семейството ми престанаха да слушат мисионерите, освен 17-годишната ми сестра Дина и аз. И двете чувствахме свидетелството на Светия Дух в сърцата си и получихме духовно потвърждение, че посланието е вярно.

Купихме си екземпляр на Книгата на Мормон и започнахме да я четем. Всеки ден след училище бързахме за къщи, та първи да вземем книгата. Докато дошлата първа у дома четеше, другата нетърпеливо чакаше да дойде време за храна, хапваше набързо и после почваше да чете на свой ред, докато дойдеше време за сън. Такова вълнение изпитвахме. Започнахме да ходим на църква и скоро помолихме да бъдем кръстени. Татко с готовност даде съгласието си, но мама се колебаеше и ни отне още един месец да я убедим да подпише разрешението. В деня на кръщението ни тя и останалите ни братя и сестри дойдоха за пръв път на църква. Тя почувства Духа. След като чу свидетелствата ни, тя отиде при мисионерите и ги помоли отново да започнат да я учат. Няколко седмици по-късно мама и по-малките ни братя и сестра бяха кръстени. Животът ми завинаги се промени и Евангелието на Исус Христос стана покоряващата сила в него.

Думите не могат да изразят дълбоките чувства на благодарност за Господ и мисионерите, които Той изпрати у дома. Господ ме благослови със знание за възстановеното Евангелие и аз изпитах неотложна нужда да споделя това знание с други хора. Исках да бъда мисионерка.

След няколко месеца сестра ми Дина и аз бяхме призовани на мини мисия в Сан Салвадор. Това ни даде възможността да споделяме благата вест за възстановеното Евангелие на Исус Христос от врата на врата и да доведем много хора до водите на кръщението. Когато дойде времето, ние двете отслужихме пълновременни мисии в мисия Централна Америка.

Моята мисия имаше огромно въздействие върху живота ми. Научих се да уповавам повече на Господ, да търся напътствието на Духа и да изпитвам безкрайна любов към всички Божии чеда. Знанията ми за Писанията и разбирането ми на ученията се увеличиха. Същото стана с желанието ми да бъда покорна и точно да спазвам заповедите. Свидетелството ми за Спасителя и Неговото безпределно Единение бе укрепено. Моето мисионерско преживяване стана част от това коя и какво съм днес. Мисионерската работа стана моя страст. Тя повлия на моя живот и живота на семейството ми повече от всичко друго.

Старейшина Джефри Р. Холанд описва влиянието на неговата мисия върху живота му със следните думи: “Моята мисия е всичко за мен дори 47 години след края й. През тези 47 години може би е имало някой ден, през който да не съм мислил за своята мисия; само не съм съвсем сигурен кой точно ден”⁵.

Преди няколко години внукът ми Кристиан навърши 8 г. и планираше кръщението си с голямо вълнение. Той попитал майка си дали аз бих могла да бъда един от говорителите и да разкажа историята за своето кръщение. Когато го попитах защо иска това от мен, той отвърна, “Бабо, това е толкова важно. Нима не разбираш, че ако ти не бе приела Евангелието, аз нямаше да бъда кръстен? Нямаше да бъда този, който съм”.

Не знам дали мисионерите си дават сметка колко далеч отива въздействието на тяхната работа. В моето собствено семейство сега благословиите на Евангелието докосват 4 поколения. Не беше ли казал президент Хинкли, че “когато спасяваме едно момиче, спасяваме поколения”?⁶ Аз се омъжих в храма и имам осем деца. Всички те са верни членове на Църквата, надарени в храма. Шест от тях сега са семейни и самите те имат деца. В момента сме 34 души. И това не е всичко. И аз, и съпругът ми отслужихме мисии, нашите двама синове и три от шестте ни дъщери също отслужиха мисии. Заедно ние сме помогнали на стотици хора в много страни да прегърнат Евангелието. Някои от тези обърнати във вярата и техните деца също отслужват мисии.

Мисионерската работа е жизнената сила на Църквата. Няма по-велика, нито по-важна работа. Тя благославя живота на всички онези, които участват в нея. И ще продължава да благославя идните поколения.

Може би се питате: Как аз мога да помогна в мисионерската работа? По какви начини мога да участвам? Има две основни истини, които трябва да помните, докато се заемате с делото. Първо, да имате ясно разбиране, че Бог обича всички свои деца и желае тяхното спасение. В У. и З. 18:13 четем, “И колко голяма е радостта Му за душата, която се покайва”. Второ, посланието ни за Христа и възстановеното Му Евангелие е най-важния дар, който имате да дадете.

Както е изложено в Проповядвайте Моето Евангелие, мисионерската работа е начинание от четири стъпки: намиране на проучватели, обучаване и кръщаване, приобщаване на новите членове и укрепване на новите и учене на по-слабо активните членове⁷. Всички членове на Църквата, деца, юноши и възрастни, могат да помагат във всяко или във всичките тези усилия.

Започнете с това да сте добри съседи и приятели. Дайте пример на праведност и доброта. Нека усмивката ви излъчва любов, мир и щастие. Живейте живот, съсредоточен върху Евангелието.

После, бъдете по-конкретни в мисионерските си усилия. Позволете ми да предложа някои идеи. Може да откриете една или две, които действат при вас:

Ако у дома имате деца, помагайте да се подготвят за мисионерска служба.
Вие самите се гответе за мисионерска служба.
Канете семейството и приятели да слушат мисионерите или да посещават нашите църковни събрания и дейности.
Придружавайте мисионерите до домовете на проучвателите или ги канете да преподават на нечленове у дома ви.
Канете хора на семейна домашна вечер у дома си.
Канете хора в центъра за семейна история или им помагайте в работата по изследване на семейната история.
Препоръчвайте потенциални проучватели на мисионерите. Членовете могат да бъдат най- важен и най-добър източник на препоръки за хора, които да бъдат обучавани.
Споделяйте своите вярвания и свидетелство с приятели и семейства нечленове.
Търсете възможности да протегнете ръка на другите.
Предлагайте приятелство на проучватели и на нови обърнати във вярата.
Полагайте максимум усилия да откривате хора, които дирят истината.
Ако имате членове от семейството ви или приятели, които са на мисия, пращайте им писма на обич и насърчение и се молете за тях.

Ще изпитате радост от плодовете на вашата работа. По-големият ентусиазъм относно мисионерската работа ще укрепи целия ви район или клон. Цялата Църква ще усети последиците от вашия труд.

Когато дъщеря ни Марджи бе във втори клас, тя покани най-добрата си приятелка да дойде с нея в Неделното училище за деца. И на двете бяха възложени части от представянето на събранието за причастието. В миналото бащата на приятелката й бе отказал да приеме мисионерите, но когато Марджи се появи в дома им с няколко църковни дипляни, той внимателно изслуша простите й обяснения и свидетелството й за Джозеф Смит и Първото видение. После не само позволи на дъщеря си да продължи да ходи в Неделното училище за деца, но й даде и позволение да бъде учена от мисионерите и да се кръсти. Той и съпругата му присъстваха на службата за кръщение.

Всички ние можем да участваме в мисионерската работа. Това е Господно дело и Той ще ни помага да го вършим. Неговото Евангелие трябва да иде до всеки народ и ние можем да бъдем оръдия в ръцете Му да благословим живота на други хора, като споделим с тях Неговата истина. В хода на това ще бъдем изобилно благословени.

Ние сме деца на един любящ Небесен Отец. Той е изпратил Своя Син да открие пътя, та ние да можем да живеем с Него завинаги. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.