Неизчерпаемата сила на надеждата
Надеждата в Бог, в Неговата добрина и в Неговата сила ни дава нова смелост по време на трудни предизвикателства.
Скъпи мои братя и сестри, приятели мои, какъв славен е денят, в който ставаме свидетели как нашият обичан пророк обявява изграждането на пет нови храма. Какъв хубав ден е това за всички нас.
Към края на Втората световна война баща ми беше мобилизиран в германската армия и изпратен на западния фронт, оставяйки майка ми сама да се грижи за семейството ни. Въпреки че бях само на три години, все още помня това време на страх и глад. Живеехме в Чехословакия и с всеки изминал ден войната приближаваше и опасността ставаше по-голяма.
Накрая, по време на студената зима на 1944 г., майка ми реши да се спасим в Германия, където живееха нейните родители. Тя ни облече в зимни дрехи и някак си успяхме да се качим на един от последните влакове за бежанци, тръгващ на запад. Пътуването по онова време беше опасно. Където и да ходехме, експлозиите, измъчените лица и постоянно присъстващия глад ни напомняха, че бяхме в зона на военни действия.
Влакът от време на време спираше по пътя, за да се зареди с гориво и провизии. Една нощ по време на едно от тези спирания майка ми слязла от влака, за да потърси някаква храна за своите четири деца. Когато се върнала, за неин най-голям ужас влакът и децата й ги нямало!
Смазана от тревога, сърцето и се изпълнило с отчаяни молитви. Тя обезумяло претърсила обширната и тъмна гара, бързо пресичайки напред-назад многобройните линии, отчаяно надявайки се влакът още да не бил заминал.
Вероятно никога няма да знам какви мисли и чувства минавали през сърцето и ума на моята майка през онази тъмна нощ, докато тя претърсвала мрачната гара, за да намери своите деца. Не се съмнявам, че била ужасена. Със сигурност през ума й минала мисълта, че ако не намерела този влак, имало вероятност никога да не види децата си отново. Със сигурност знам едно: вярата й преодоляла страха, надеждата й преодоляла отчаянието. Тя не беше от типа жени, които биха седнали да оплакват лошата съдба. Тя действаше. Превръщаше в действие нейната вяра и надежда.
И така, тя тичала от линия на линия и от влак на влак, докато накрая открила нашия влак. Той бил преместен в отдалечена част на гарата. Накрая там тя открила своите деца.
Често съм размишлявал за онази нощ и за онова, което моята майка трябва да е преживяла. Ако можех да се върна във времето и да седна до нея, щях да я попитам как е успяла да продължи напред, преодолявайки своите страхове. Щях да я попитам за вярата и надеждата и по какъв начин тя се справила с отчаянието.
Макар днес това вече да не е възможно, бих могъл да седна до вас и до всеки, който се чувства обезсърчен, разтревожен или самотен. Днес бих искал да ви говоря за безкрайната сила на надеждата.
Важността на надеждата
Надеждата представлява единия крак на трикрак стол, заедно с вярата и милосърдието. Те трите стабилизират живота ни, без значение на колко груби или неравни повърхности сме застанали. Писанията ясно и недвусмислено говорят за важността на надеждата. Апостол Павел учи, че те са написани, за “да имаме надежда”1.
Надеждата има силата да изпълни живота ни с щастие2. Нейното отсъствие, когато това желание на сърцето ни се забави, може да “изнемощ(и) сърцето”3.
Надеждата е дар от Духа4. Това е надеждата, че чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение ще бъдем вдигнати във вечен живот и това поради нашата вяра в Спасителя5. Този вид надежда е както принцип на обещание, така и заповед6, и както е с всички заповеди, ние имаме отговорността да я направим активна част от живота си и да преодолеем изкушението да я загубим. Надеждата в милостивия план на щастие на нашия Небесен Отец води до мир7, милост8, радост9 и удовлетворение10. Надеждата за спасение е като защитен шлем11, тя е основа на нашата вяра12 и котва за нашите души13.
Мороний, останал сам, вярва в надеждата, дори след като е бил свидетел на пълното унищожение на своя народ. В залеза на народа на нефитите Мороний пише, че без надежда ние не можем да получим наследство в царството Божие14.
Но защо тогава съществува това отчаяние?
Писанията заявяват, че трябва да има “противопоставяне във всички неща”15. Така е и с вярата, надеждата и милосърдието. Съмнението, отчаянието и неуспехът да се грижим за нашите ближни ни водят към изкушение, което може да ни накара да загубим избрани и безценни благословии.
Противникът използва отчаянието, за да стегне сърцата и умовете ни в задушаваща тъмнина. Отчаянието изстисква от нас всичко жизнерадостно и весело и оставя след себе си празните останки на един живот. Отчаянието убива стремежите, дава място на болестта, замърсява душата и умъртвява сърцето. На отчаянието може да се гледа като на стълбище, което води само и винаги надолу.
От друга страна, надеждата е като слънчев лъч, който се издига над хоризонта на нашите обстоятелства в момента. Тя пронизва тъмнината като ярка зора. Тя ни насърчава и вдъхновява да се доверим на любящата грижа на един вечен Небесен Отец, Който е подготвил пътя за онези, които търсят вечната истина в един свят на относителност, объркване и страх.
Какво тогава е надеждата?
Разнообразието на езика ни дава няколко различни вариации и градации на думата надежда. Например малко дете може да се надява за телефон играчка, юноша за обаждане от страна на специална приятелка, а възрастен да се надява телефонът съвсем да спре да звъни.
Днес бих искал да говоря за надеждата, която преминава отвъд несъщественото и се съсредоточава върху надеждата Израилева16, голямата надежда на човечеството, именно нашият Изкупител, Исус Христос.
Надеждата не е познание17, а по-скоро трайно упование, че Господ ще изпълни Своите обещания към нас. Тя е увереност, че ако сега живеем според Божиите закони и словата на пророците Му, ние ще получим желаните благословии в бъдеще18. Тя е вяра и очакване на нашите молитви да бъде отговорено. Тя се проявява чрез увереност, оптимизъм, ентусиазъм и търпеливо постоянство.
На езика на Евангелието тази надежда е сигурна, постоянна и дейна. Пророците от древността говорят за “непоколебима надежда” 19 и “жива надежда”20. Тази надежда прославя Бог чрез добри дела. С надеждата идват радост и щастие21. С надежда ние може да имаме търпение и да “понасяме всички (наши) страдания”22.
Неща, за които се надяваме, и неща, в които имаме надежда
Нещата, за които се надяваме, често са бъдещи събития. Ако само можехме да погледнем отвъд хоризонта на смъртността и да видим очакващото ни след този живот. Възможно ли е да си представим по-славно бъдеще от подготвеното за нас от нашия Отец в Небесата? Поради жертвата на Исус Христос не трябва да се страхуваме, защото ще живеем вечно, без никога отново да вкусим смъртта23. Поради Неговото безпределно Единение ние можем да бъдем пречистени от греха и да застанем чисти и святи пред съдийския престол24. Спасителят е Причината за нашето спасение25.
И на какъв вид съществуване можем да се надяваме? Онези, които дойдат при Христос, покаят се за своите грехове и живеят с вяра, ще живеят вечно в мир. Помислете върху стойността на този вечен дар. Заобиколени от хората, които обичаме, ние ще знаем какво означава най-висшата радост, развивайки се в знание и щастие. Без значение колко отчайващо може да е написана настоящата глава на живота ни, поради живота и жертвата на Исус Христос ние можем да се надяваме и да бъдем сигурни, че книгата на живота ни ще надмине и най-големите ни очаквания. “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”26.
Нещата, в които имаме надежда, ни укрепват във всекидневните ни дела. Те ни поддържат по време на изпитания, изкушения и печал. Всеки е преживявал обезсърчение и трудности. Наистина, има моменти, когато тъмнината може да изглежда непоносима. Точно в тези моменти божествените принципи на възстановеното Евангелие, в които имаме надежда, могат да ни поддържат и носят, докато отново започнем да ходим в светлина.
Имаме надежда в Исус Христос, в Божията добрина, в проявленията на Светия Дух, в знанието, че молитвите ни са чути и на тях се отговаря. Поради това, че Бог е бил верен и е спазвал обещанията Си в миналото, ние уверено можем да се надяваме, че Той ще спази Своите обещания към нас в настоящето и бъдещето. В моменти на трудности ние можем здраво да се хванем за надеждата, че “всички неща ще работят заедно за (наше) добро”27, като следваме съвета на Божиите пророци. Този вид надежда в Бог, в Неговата добрина и в Неговата сила, ни дава нова смелост по време на трудни предизвикателства и подсилва онези, които се чувстват застрашени от притискащите ги стени от страх, съмнение и отчаяние.
Надеждата подтиква към добри дела
Научаваме се да развиваме надежда по същия начин, по който се учим да ходим, стъпка по стъпка. Когато изучаваме Писанията, всекидневно разговаряме с Нашия Небесен Отец, поемем ангажимент в спазване на Божиите заповеди, като например словото на мъдростта и плащането на пълен десятък, ние придобиваме надежда28. Ние растем в способността “чрез силата на Светия Дух да… преумножава(ме) надеждата (си)”29, когато по-пълно живеем според Евангелието.
Може да има моменти, в които трябва да вземем смело решение да се надяваме, дори когато всичко около нас противоречи на тази надежда. Като татко Авраам ние се надяваме “без да има причина за надежда”30. Или както е казал писателят, “в разгара на зимата, (ние намираме) в себе си едно непобедимо лято”31.
Вярата, надеждата и милосърдието се допълват едни други и когато едното укрепва, другите също растат. Надеждата произлиза от вярата32, тъй като без вяра няма надежда33. По подобен начин вярата произлиза от надеждата, защото вярата е “даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме”34.
Надеждата е крайно необходима както за вярата, така и за милосърдието. Когато неподчинението, разочарованието и отлагането подкопаят вярата, надеждата може да я подкрепи. Когато неудовлетвореността и нетърпението заплашват милосърдието, надеждата укрепва нашата решителност и ни подтиква да се грижим за своите ближни, без да очакваме награда. Колкото по-ярка е нашата надежда, толкова по-голяма е вярата ни. Колкото по-силна е нашата надежда, толкова по-чисто е милосърдието ни.
Нещата, за които се надяваме, ни дават повече вяра, докато нещата, в които имаме надежда, ни водят към милосърдие. Трите качества – вяра, надежда и милосърдие35 – като действат заедно, вкоренени в истината и светлината на възстановеното Евангелие на Исус Христос, правят така, че да изобилстваме в добри дела36.
Надежда от лични преживявания
Всеки път, когато надеждата бъде осъществена, тя създава увереност, която води до по-голяма надежда. Мога да се сетя за множество случаи в живота си, когато от личен опит научих за силата на надеждата. Добре помня дните на своето детство, обхванати от ужасите и отчаянието на световна война, липсата на образователни възможности, застрашаващите живота здравни проблеми в моята младост и трудните и обезсърчаващи финансови преживявания като бежанец. Примерът на моята майка дори и в най-лошите моменти да пристъпва напред и да превръща вярата и надеждата в действие – а не просто да се тревожи и да се отдава на пожелателно съзерцание, укрепваше нашето семейство и мен и ни даде увереност, че тогавашните обстоятелства щяха да отстъпят на бъдещите благословии.
От тези преживявания знам, че точно Евангелието на Исус Христос и членството ни в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни укрепват нашата вяра, дават ни светла надежда и усилват милосърдието ни.
Надеждата ни поддържа в момент на отчаяние. Надеждата учи, че има причина да се радваме дори когато всичко около нас изглежда мрачно.
Заедно с Еремия заявявам, “благословен да бъде оня човек… който (се надява) на Господа”37.
Заедно с Иоил свидетелствам, че “Господ е прибежище на людете Си, и крепостта на израилтяните”38.
С Нефи заявявам: “бърза(й)те напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот”39.
Това е качеството на надеждата, което трябва да ценим и развиваме. Такава зряла надежда се развива в и чрез нашия Спасител Исус Христос, защото “всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист”40.
Господ ни е дал насърчително послание на надежда: “Не бой се, малко стадо”41. Бог ще стои с “отворени обятия, за да приеме” 42 онези, които изоставят греховете си и продължават напред с вяра, надежда и милосърдие.
И на всички, които страдат – на всички, които се чувстват отчаяни, разтревожени или самотни – казвам с обич и дълбока загриженост към вас: никога не се предавайте.
Никога не се отказвайте.
Никога не позволявайте на отчаянието да завладее вашия дух.
Прегърнете и уповавайте на надеждата Израилева, защото любовта на Божия Син пронизва всяка тъмнина, изцелява всяка мъка и кара всяко сърце да се радва.
Свидетелствам за това и ви оставям своята благословия, в името на Исус Христос, амин.