Силата на божествеността

От Старейшина Кент Ф. Ричардз

От Седемдесетте

Всеки храм е Божият свещен, свят дом, където всеки един от нас може да изучава и опознава силите на божествеността

Няколко месеца преди смъртта си, Пророкът Джозеф Смит се среща с Дванадесетте апостоли, за да обсъдят най-важните нужди на Църквата в тези много трудни времена. Той им казва: „Нуждаем се от храма повече от всичко друго.“ ¹ Със сигурност днес, в тези трудни времена, всички ние, заедно със семействата си, се нуждаем от храма повече от всичко друго.

По време на неотдавнашно освещаване на един храм бях развълнуван от цялото преживяване. Харесаха ми дните на отворени врати, приветстването на посетители, идващи да видят храма; културното празненство с жизнеността и вълненията на младежите; последвани от прекрасни сесии за освещаване. Духът беше прекрасен. Много хора бяха благословени. На следващата сутрин със съпругата ми влязохме в басейна в храма, за да извършим кръщения за някои от нашите предци. Когато в началото на обреда вдигнах ръка, бях завладян от силата на Духа. Отново осъзнах, че истинската сила на храма е в обредите.

Както Господ е разкрил, пълнотата на свещеничеството на Мелхиседек е в храма и неговите обреди, „защото в това са постановени ключовете на светото свещеничество, та да можете вие да получите чест и слава“². „Ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността.“³ Това обещание се отнася за вас и вашите семейства.

Нашата отговорност е да „приемаме“ това, което Отец предлага.⁴ „Защото на този, който приема, ще му се даде по-изобилно, дори и сила“⁵: да получи всичко, което Той може да даде и ще ни даде, сега и във вечността,⁶ сила да станем синове и дъщери Божии,⁷ да познаваме „небесните сили“,⁸ да говорим в Неговото име⁹ и да получим „силата на (Неговия) Дух“¹⁰. Тези сили са достъпни лично за всеки един от нас чрез обредите и заветите на храма.

Нефи е получил велико видение за нашите дни: „Аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който беше пръснат по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава.“¹¹

Наскоро имах привилегията да съм в храма по време на отворени врати с президент Ръсел М. Нелсън и семейството му, когато той ги събра около олтара за запечатване и им обясни, че всяко събрание, дейност, урок и служба, всичко, което правим в Църквата, цели всеки от нас да се подготвя да отиде в храма и да коленичи при олтара, за да получи всички обещани от Отца благословии за вечността¹².

Когато усещаме благословиите на храма в живота си, сърцата ни се обръщат към нашите роднини, както живи, така и починали.

Наскоро бях свидетел как три поколения от едно семейство участваха заедно в кръщения за своите предци. Дори бабата участваше, въпреки че се безпокоеше да бъде потопена във водата. След като излезе от водата, тя прегърна съпруга си, просълзена от радост. След това дядото и бащата се кръстиха един друг и много от внуците. Каква по-голяма радост може да преживее едно семейство заедно? Във всеки храм е определено време, когато семействата са с предимство, за да можете заедно да извършвате кръщения.

Малко преди смъртта си, президент Джозеф Ф. Смит получава видение за изкуплението на мъртвите. Той учи, че мъртвите в света на духовете напълно зависят от обредите, които ние извършваме за тях. В Писанията четем: „Мъртвите, които се покаят, ще бъдат изкупени чрез подчинение на обредите на дома Божии“.¹³ Ние извършваме обреди за тях, но те сключват и носят отговорност за всеки завет, свързан с всеки обред. В храма сякаш можем да ги видим през завесата, а те ясно разбират какви обреди, извършваме за тях.

Каква тогава е личната ни отговорност да вършим тази работа, като посещаваме храма или като храмови работници? През 1840 г. Пророкът Джозеф Смит учи светиите, че „се иска да бъде положено значително усилие, а също ще са необходими и средства – и тъй като делото (по изграждане на храма) трябва да бъде ускорено в праведност, уместно е за светиите да претеглят важността на тези неща в ума си … и после да вземат такива мерки, каквито са нужни за превръщането им в действие; и въоръжавайки се с кураж, да решат да сторят всичко, което могат, чувствайки се толкова заинтересовани, сякаш цялата работа зависи само и единствено от тях“¹⁴.

В книгата Откровението четем:

„Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?

…Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.

Затова са пред престола на Бога и му служат денем и нощем в неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях“.¹⁵

Можете ли да си представите хората, които служат в храма днес?

Има повече от 120 000 храмови работници в 150-те действащи храма по света. И въпреки това още повече хора могат да участват в това прекрасно преживяване. Когато президент Гордън Б. Хинкли обяви идеята за множество малки храмове по света, той каза, че „всички храмови работници ще бъдат местни членове, служещи в други призования в своите райони и колове“¹⁶. Обикновено призованието на храмовите работници е за две или три години с възможност за удължаване. Веднъж призовани, не се предполага, че те ще служат, докато могат. Много дългогодишни работници отнасят със себе си любовта към храма, след като бъдат освободени, за да могат други да служат.

Преди почти 100 години апостол Джон А. Уитсоу учи: „Имаме нужда от повече работници, за да осъществяваме (това) прекрасно дело. … Нуждаем се от повече хора от всички възрасти със свидетелство за храмовата работа. … Дошло е времето … за активни усилия за извършване на храмова служба от всички хора от всички възрасти. … Храмовата работа е … от голяма полза за младите и активните, а също и за възрастните, за които много от грижите на живота са вече минало. Младият мъж се нуждае да бъде в храма дори повече от своя баща или дядо, които имат богат житейски опит; и навлизащата в живота млада жена се нуждае от Духа, въздействието и напътствието, идващи от участието в храмовите обреди“.¹⁷

Президентите на много храмове приветстват новопризовани и получили своето надаряване мисионери, млади мъже и жени, за кратко да служат като храмови работници, преди да отидат в Центъра за подготовка на мисионери. Тези млади хора са не само благословени чрез служба, но „подсилват красотата и духовните преживявания за всички, служещи в храма“¹⁸.

Помолих няколко млади мъже и жени, които са служили като храмови работници преди и след своите мисии, да споделят своите чувства. Те използваха следните изрази, за да опишат преживяванията си в храма:

Когато служа в храма,

се „чувствам по-близо до моя Отец и Спасителя“;
изпитвам „пълен мир и щастие“;
се чувствам сякаш „съм у дома“;
получавам „святост, мощ и сила“;
усещам „важността на сключените от мен свещени завети“;
„храмът става част от мен“;
„сякаш духовете на тези, за които извършвам обреди, са близо до мен“;
„това ми дава сили да устоявам на изкушенията“ и
„храмът променя живота ми завинаги“¹⁹.

Службата в храма е ценно и въздействащо преживяване за хора от всяка възраст. Дори някои млади двойки служат заедно. Президент Нелсън учи: „Службата в храма … е една възвишена работа за семейството“²⁰. Като храмови работници можете не само да участвате в обреди за своите предци, но и да отслужвате тези обреди за тях.

Както казва Президент Уилфорд Уудръф:

„Какво по-велико призование може да има един мъж (или жена) на тази земя от това да държи в ръцете си силата и властта да отиде и да отслужва спасителните обреди? …

… Вие ставате оръдие в ръцете Божии за спасението на тази душа. Нищо, дадено на чедата човешки, не може да се сравни с това“²¹.

Той също казва:

„Ще (ви) бъдат давани тихи нашепвания от Светия Дух, а също небесни съкровища и общение с ангелите ще ви се прибавят от време на време“²².

„За това си струва да пожертвате всичко (през) кратките години на смъртността“²³.

Президент Томас С. Монсън наскоро ни припомни, че „благословиите на храма са безценни“²⁴. „Няма жертва, която да е твърде голяма“²⁵.

Идвайте в храма. Идвайте често. Идвайте със семействата си и заради тях. Идвайте и помагайте на други също да идват.

„Тези, облечени в бели дрехи, кои са?“ Мои братя и сестри, вие сте тези - вие, които сте получили храмовите обреди, които спазвате заветите, дори с цената на жертви; вие, които помагате на семействата си да откриват благословиите от службата в храма и междувременно сте помагали и на други хора. Благодаря ви за вашата служба. Свидетелствам, че всеки храм е Божият свещен, свят дом и че там всеки един от нас може да изучава и опознава силите на божествеността, в името на Исус Христос, амин.