2010 – 2019
Убежище от бурята


Убежище от бурята

Този период не определя същността на бежанците, но нашият отговор ще покаже нашата.

„Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;

гол бях и Ме облякохте; …

… Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“1.

Изчислено е, че има 60 милиона бежанци в света днес, което означава, че „1 от всеки 122 души … е бил принуден да напусне своя дом“2, а половината от тях са деца3. Шокиращо е да мислим за колко хора става дума и да обмисляме какво означава това за всеки от тях. Настоящото ми назначение е в Европа, където през изминалата година са пристигнали милион двеста и петдесет хиляди бежанци от разтърсвани от войни части на Близкия Изток и Африка4. Виждаме как много от тях идват само с дрехите на гърба си и каквото носят в малка чанта. Голяма част от тях са добре образовани и всички е трябвало да изоставят домовете, училищата и работните си места.

Под ръководството на Първото президентство, Църквата работи съвместно със 75 организации в 17 европейски държави. Сред тези организации има големи международни институции, както и малки обществени инициативи, от правителствени служби до религиозни и светски благотворителни фондации. Имаме щастието да работим с тях и да се учим от други, които са работили с бежанци по света в продължение на много години.

Като членове на Църквата и като група хора, не трябва да се връщаме много назад в историята ни до времето, когато самите ние сме били бежанци, насилствено гонени от домовете и фермите ни отново и отново. Говорейки за бежанците, миналата седмица сестра Линда Бъртън помоли жените в Църквата да си зададат следния въпрос: „Ами, ако тяхната история беше моята история?”5. Преди не много години тяхната история е била нашата история.

Между правителствата и сред обществото има разгорещени обсъждания какво са бежанците и с какво трябва да се помага на бежанците. Бележките ми не целят по никакъв начин да са част от тези обсъждания, нито да са коментар върху имиграционната политика, а по-скоро да са съсредоточени върху хората, които са били прогонени от домовете и страните си от войни, които някой друг е започнал.

Спасителят знае какво е да си бежанец, Той е бил такъв. Когато бил дете, Исус и семейството Му избягали в Египет от погубващия меч на Ирод. Много пъти по време на служението Си, Исус бил заплашван и животът Му бил в опасност, докато накрая бил предаден на зли хора, които заговорничели да го умъртвят. Може би най-изумителното за нас е, че тогава Той не спирал да ни учи да се обичаме един друг, да обичаме както Той обича, да обичаме ближния си както себе си. Наистина „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им“6 и да „се грижат за бедните и нуждаещите се, и (да) служат за тяхното облекчение, тъй че да не страдат“7.

Беше вдъхновяващо да гледам как членове на Църквата по света даряваха щедро, за да помагат на тези хора и семейства, които са изгубили толкова много. Особено в Европа съм виждал много членове на Църквата, преживяли радостно събуждане и обогатяване на душата, когато са отговорили на това дълбоко вродено желание да подават ръка и да служат на изпадналите в крайна нужда. Църквата е осигурила убежище и медицински грижи. Колове и мисии са събрали хиляди пакети с хигиенни материали. Други колове са осигурили храна и вода, облекло, водонепромукаеми палта, велосипеди, книги, раници, очила за четене и много други.

Хора от Шотландия до Сицилия изпълняват множество различни роли. Лекари и медицински сестри-доброволци служат на местата, където бежанците пристигат мокри, премръзнали и често травмирани от прекосяването на някое море. Когато бежанците започват да се установяват, местни членове им помагат да научат езика на страната домакин, докато други повдигат духа на деца и родители, осигурявайки играчки, материали за рисуване, музика и игри. Някои вземат дарена прежда и куки за плетене и учат млади и възрастни бежанци на умението да плетат.

Опитни членове на Църквата, които са служили и са ръководили с години, заявяват, че това да служат на изпадналите в крайна нужда представлява най-прекрасното и удовлетворяващо преживяване, което са имали в своята служба до сега.

Същността на положението им трябва лично да се види, за да повярва човек. През зимата в един лагер за бежанци, сред много други, срещнах една бременна сирийка, която отчаяно търсеше уверение, че няма да се наложи да роди детето си на студения под на голямата сграда, в която беше настанена. Тя е била преподавател в университет в Сирия. В Гърция говорих с едно семейство, все още мокри, треперещи и уплашени от пътуването от Турция в малка гумена лодка. След като погледнах в очите им и чух историите им, както за насилието, от което са избягали и за опасните им пътувания към място на мир, никога няма да съм същият.

Най-различни отдадени работници, много от които доброволци, предоставят грижа и помощ. Видях в действие една жена, член на Църквата, която в продължение на много месеци работеше през нощта, за да посреща най-належащите нужди на пристигащите в Гърция от Турция. Сред много от начинанията си, тя оказваше първа помощ на тези в критично състояние, осигуряваше грижи за жени и деца, пътуващи сами, прегръщаше тези, изгубили близки по пътя и с ограничените си възможности правеше най-доброто, което можеше, за да помага на безброй хора в нужда. Тя и много други като нея са буквално служещи ангели, чиито дела няма да бъдат забравени от тези, за които се грижат, а също и от Бог, чието дело вършат.

Всички, които са дали от себе си, за да облекчават страданието около себе си, са като народа на Алма: „И тъй, при своето благосъстояние, те не отпращаха никой от тези, които бяха голи, или които бяха гладни, или които бяха жадни, или които бяха болни, или онези, които не бяха нахранени; … те бяха великодушни към всички: и стари, и млади, и роби, и свободни, и мъже, и жени, в църквата или извън църквата, без лицеприятие към нуждаещите се“8.

Трябва да внимаваме, след изчезването на първоначалния шок, новините за трудностите на бежанците да не станат нещо нормално, тъй като войните продължават и семействата продължават да прииждат. Милиони бежанци по света, чиито истории вече не стигат до новините, все още отчаяно се нуждаят от помощ.

Ако се питате: „Какво мога да направя?“, нека първо си спомним, че не трябва да служим и в резултат да пренебрегваме своите семейства и другите си отговорности9 и че не трябва да очакваме ръководителите ни да организират проекти за нас. Но като младежи, мъже, жени и семейства можем да се включим в това мащабно хуманитарно начинание.

В отговор на поканата на Първото президентство да участваме в Христова служба към бежанците по света,10 общите президентства на Обществото за взаимопомощ, Младите жени и Неделното училище за деца организираха инициативата „Странник бях“. Сестра Бъртън я представи на жените от Църквата по време на общата сесия на жените миналата седмица. На IWasAStranger.lds.org се намират много полезни идеи, източници и предложения за служба.

Започнете с молитва на колене. След това помислете какво можете да правите близо до дома си, в собствената си общност, където ще намерите хора, нуждаещи се от помощ при приспособяването с новите обстоятелства. Крайната цел е те отново да могат да се трудят и да разчитат на собствените си сили.

Възможностите пред нас за оказване на помощ и за сприятеляване са безбройни. Можете да помагате на бежанци да учат местния език, да развиват нови умения или как да се явят на интервю за работа. Можете да помагате на семейство или самотна майка да се приспособят към непознатата култура, дори и като само ги придружите до хранителния магазин или училището. Някои райони и колове работят съвместно със заслужаващи доверие организации. Можете да се включите в изключителните хуманитарни усилия на Църквата според възможностите си.

Освен това, всеки един от нас трябва да бъде по-осведомен за събитията в света, които карат тези семейства да напускат домовете си. Трябва да заемаме позиция срещу нетърпимостта и да се застъпваме за уважението и разбирането между културите и традициите. Да се срещате със семействата бежанци и да чувате историите им със собствените си уши, а не на екран или вестник, ще ви промени. Ще се развият истински приятелски взаимоотношения и ще се насърчат състрадание и успешна интеграция.

Господ ни казва, че коловете на Сион трябва да бъдат „отбрана“ и „убежище от бурята“11. Ние сме намерили убежище. Нека излезем от безопасните си места и споделяме с тях от изобилието си, надеждата за по-светло бъдеще, вярата в Бог и в ближните ни и любовта, която, отвъд културните и идеологически различия, съзира славната истина, че всички сме чеда на нашия Небесен Отец.

„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов“12.

Състоянието на бежанец може да е определящ момент в живота на хората, но то не определя тяхната истинска същност. Както и с безбройните други преди тях, това ще бъде период, надяваме се кратък, от техния живот. Някои от тях ще станат Нобелови лауреати, държавни служители, лекари, учени, музиканти, артисти, религиозни ръководители и ще допринасят в своята сфера. Все пак, много от тях са били именно това, преди да изгубят всичко. Този период не определя тяхната същност, но нашият отговор ще покаже нашата.

„Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“13. В името на Исус Христос, амин.

За допълнителна информация, вж. IWasAStranger.lds.org и mormonchannel.org/blog/post/40-ways-to-help-refugees-in-your-community.