Най-добрите ръководители са най-добрите последователи
Ще има моменти, когато пътеката пред вас ще изглежда тъмна, но вие продължавайте да следвате Спасителя. Той знае пътя, всъщност, Той е пътят.
Когато бях на 12 години, баща ми ме заведе на лов в планината. Събудихме се в 3 ч. сутринта, качихме се на конете и се отправихме към гористата планина в пълен мрак. Колкото и да обичах да ходя на лов с баща ми, в този момент се чувствах малко неспокоен. Никога не бях ходил в тази планина и не можех да видя пътеката – или каквото и да е друго, ако трябва да съм честен! Единственото, което виждах, беше слабата светлина от фенера, който баща ми носеше и който осветяваше слабо боровете пред нас. Какво щеше да стане, ако конят ми се спъне и падне – можеше ли въобще да види къде върви? Но следната мисъл ме успокои: „Тате знае къде отива. Ако го следвам, всичко ще бъде наред“.
И всичко беше наред. Накрая слънцето изгря и ние прекарахме чудесен ден заедно. Когато тръгнахме към вкъщи, баща ми посочи към величествения стръмен връх, който се открояваше сред другите. „Това е Уинди Ридж – каза той. – Там е добрият лов“. Незабавно разбрах, че ще поискам някой ден да се върна и да изкача Уинди Ридж.
В следващите години често чувах баща ми да говори за Уинди Ридж, но така и не отидохме пак – докато един ден, 20 години по-късно, аз се обадих на баща ми и казах: „Хайде да отидем до Уинди“. Отново се качихме на конете и се отправихме към планината. Вече бях опитен ездач, към 30 годишен, и въпреки това с учудване усетих същото безпокойство, което усетих като 12 годишно момче. Но баща ми знаеше пътя и аз го следвах.
Накрая стигнахме до връх Уинди. Гледката беше завладяваща и ме обзе поразителното чувство, че искам отново да дойда – този път не за себе си, но за съпругата ми и децата. Исках те да преживеят това, което аз преживях.
През годините имах много възможности да водя синовете ми и други млади мъже по планинските върхове, също както баща ми водеше мен. Тези преживявания ме подтикнаха да размишлявам какво означава да водиш – и какво означава да следваш.
Исус Христос, най-добрият водач и най-добрият последовател
Ако ви попитам: „Кой е най-добрият водач, живял някога?“, какво ще отговорите? Отговорът, разбира се, е Исус Христос. Той дава съвършен пример за всяко възможно ръководно качество.
Но ако ви попитам: „Кой е най-добрият последовател, живял някога?“, отговорът не би ли бил отново Исус Христос? Той е най-великият ръководител защото е най-великият последовател – Той следва Своя Отец съвършено, във всичко.
Светът учи, че ръководителите трябва да са могъщи; Господ казва, че те трябва да са кротки. Светските ръководители печелят сила и влияние чрез своя талант, умения и богатство. Христовите ръководители печелят сила и влияние чрез „убеждаване, … дълготърпение, … благост, кротост и любов нелицемерна“1.
В Божиите очи най-великите ръководители винаги са били най-великите последователи.
Позволете ми да споделя две преживявания от скорошното ми общуване с младите мъже от Църквата, които ме научиха за ръководенето и следването.
Ние всички сме ръководители
Наскоро съпругата ми и аз присъствахме на събрание за причастието далеч от нашия район. Точно преди събранието да започне, млад мъж се приближи към мен и ме попита дали бих помогнал за раздаване на причастието. Отвърнах: „Ще се радвам“.
Заех мястото си до останалите дякони и попитах единия, който седеше до мен: „Каква е моята задача?“ Той ми каза, че аз трябва да започна раздаването от края на залата от средата, а той ще бъде от другата страна на същата част и заедно ще се придвижим напред.
Казах: „Не съм правил това отдавна“.
„Всичко е наред – отвърна той. – Ще се справиш. И аз се чувствах така, когато започнах“.
По-късно, най-младият дякон в кворума, ръкоположен само няколко седмици по-рано, изнесе реч на събранието за причастие. След събранието останалите дякони се събраха около него, за да му кажат, колко се гордеят с него.
По време на моето посещение, открих, че всяка седмица членове на всички Ааронови кворуми в този район се свързваха с други млади мъже и ги канеха да бъдат част от техните кворуми.
Всички тези млади мъже бяха ръщат внимание на чудесните ръководни качества, които показват.
Млади мъже, това е начина, по който Господ гледа на вас. Каня ви да видите себе си по този начин. Ще дойдат моменти в живота ви, когато ще бъдете призовани да водите. И други моменти, когато от вас ще се очаква да следвате. Но моето послание към вас днес е следното: независимо от вашето призование, вие винаги сте водачи, и винаги сте последователи. Ръководството е проява на ученичество – то е просто начин да се помага на околните да идват в Христа – и точно това е нещото, което истинските ученици правят. Ако се стремите да бъдете последователи на Христос, в такъв случай може да помагате на околните да Го следват и може да бъдете добри ръководители.
Вашата способност да ръководите не произлиза от приятелската ви личност, мотивационните умения или дори от таланта ви да говорите пред публика. Тя произлиза от вашата отдаденост при следването на Исус Христос. Тя произлиза от вашето желание да бъдете, както казва Авраам, „по-голям последовател на праведността“2. Ако можете да направите това – дори да не сте съвършени, но се опитвате – тогава вие сте ръководители.
Свещеническото служение е ръководство
При друг случай, бях в Нова Зеландия на посещение в дома на самотна майка с три деца в юношеска възраст. Най-големият син беше на 18 години и бе получил Мелхиседеково свещеничество предишната неделя. Попитах го дали вече е имал възможност да упражнява това свещеничество. Той каза: „Не съм сигурен какво означава това“.
Казах му, че сега той притежава властта да дава свещенически благословии за успокоение или изцеление. Погледнах майка му, която не бе имала носител на Мелхиседеково свещеничество до себе си от години. „Мисля, че ще е чудесно – казах аз – ако благословиш майка си“.
Той отговори: „Не знам как“.
Обясних, че той може да положи ръце на главата на майка си, да произнесе името ѝ, да каже, че дава благословия с властта на Мелхиседековото свещеничество, да произнесе каквото Духа вложи в ума и сърцето му и да завърши с „в името на Исус Христос“.
Следващият ден получих имейл от него. Една част гласи: „Тази вечер благослових моята майка. … Чувствах се много, много нервен и неподготвен, затова дълго се молих, за да съм сигурен, че Духът ще бъде с мен, тъй като не можех да дам благословия без него. Когато започнах, напълно забравих за себе си и моите слабости. … Не очаквах огромната духовна и емоционална сила, които усетих. … След това духът на любовта ме завладя толкова силно, че не можех да сдържам емоциите си, затова прегърнах майка ми и плаках като бебе. … Дори в момента, докато пиша това, (усещам) Духа (толкова силно), че не желая да съгрешавам отново. … Обичам това Евангелие“3.
Не е ли вдъхновяващо да видим как един привидно обикновен млад мъж може да постигне велики неща чрез свещеническо служение, дори когато се чувства неподготвен? Наскоро научих, че този млад старейшина е получил призование за мисия и ще бъде приет в Центъра за обучение на мисионери следващия месец. Вярвам, че той ще доведе много души при Христос, тъй като е научил как да следва Христос в своето свещеническо служение – като започна от собствения си дом, където примера му има силно влияние върху неговия 14 годишен брат.
Братя, независимо дали осъзнаваме или не, хората ни уважават – наши роднини, приятели, дори непознати. Като носители на свещеничеството не е достатъчно просто да дойдем при Христа; наш дълг е да „каним всички да дойдат при Христа“4. Не можем да сме доволни да получаваме духовни благословии само за себе си; трябва да водим хората, които обичаме, към същите тези благословии – а като ученици на Исус Христос ние трябва да обичаме всички. Заповедта на Спасителя към Петър е заповед и към нас: „И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си“5.
Следвайте Мъжа от Галилея
Ще има моменти, когато пътеката пред вас ще изглежда тъмна, но вие продължавайте да следвате Спасителя. Той знае пътя; всъщност, Той е пътят6. Колкото по-искрено идвате при Христа, толкова по-силно ще желаете да помагате на околните да преживеят това, което вие сте изпитали. Друга дума за това чувство е „милосърдие“, „с което (Отец) надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“7. Тогава ще откриете, че чрез самото действие на следване на Христос вие също водите вашите околни при Него. Както казва президент Томас С. Монсън: „Като следваме онзи Мъж от Галилея, тъкмо Господ Исус Христос, нашето лично влияние ще действа за добро, където и да сме, каквито и да са нашите призования“8.
Свидетелствам, че това е истинната Църква на Исус Христос. Ръководи ни Божи пророк, президент Монсън – велик водач, който е също така и истински последовател на Спасителя. В името на Исус Христос, амин.