Глава 3

Култивиране на щастливо отношение и оптимистичен дух

„Бъдете вярващи. Бъдеше щастливи. Не се обезсърчавайте. Нещата ще се подредят“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Майката на президент Гордън Б. Хинкли, Ейда Битнър Хинкли, често казва: „щастливото отношение и усмихнатото лице могат да прекарат човек през почти всяка беда“ и „всеки човек е отговорен за собственото си щастие“¹. Неговият баща, Брайънт С. Хинкли, също има „вродено позитивен светоглед“². Президент Хинкли си спомня: „Като млад мъж, когато бях склонен да говоря критично, моят баща казваше: „Циниците нямат принос, скептиците не създават, съмняващите се не постигат“³. Повлиян от напътствията и примера на своите родители, младият Гордън Хинкли се научава да гледа на живота с оптимизъм и вяра.

Като мисионер в Англия, старейшина Хинкли работи усилено да следва напътствията на своите родители. Той и колегите му всяка сутрин си стискат ръцете и си казват един на друг: „Животът е добър“⁴. Почти 70 години по-късно той предлага на група мисионери във Филипините да правят същото. „Вчера беше един страхотен ден – казва им той. – Всеки ден в моя живот е страхотен. Надявам се всеки ден в живота ви да е страхотен – на всеки един от вас. Надявам се, че всяка сутрин ще можете да се подготвите, да стиснете ръка на колегата си и да кажете: „Братко (Сестро), животът е добър. Нека излезем и прекараме един добър ден“. И когато се прибирате вечер, надявам се да можете да си кажете един на друг: „Беше един добър ден. Прекарахме добре. Помогнахме на еди кой си. … Ще продължим да работим с тях, да се молим и се надяваме, че ще дойдат в Църквата“. На мисия всеки един ден трябва да бъде добър“⁵.

Това напътствие е пример за начина, по който президент Хинкли гледа на живота. Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следните наблюдения за президент Хинкли и неговата съпруга Марджъри: „Те не губят време в размишления за миналото или тревоги за бъдещето. Също така устояват сред противопоставянето“⁶. Старейшина Джефри Р. Холанд, също от Кворума на дванадесетте апостоли, коментира: „Нещата ще се подредят“ е може би най-повтаряното насърчение на президент Хинкли към роднини, приятели и сътрудници. „Продължавайте да се опитвате – казва той. – Бъдете вярващи. Бъдеше щастливи. Не се обезсърчавайте. Нещата ще се подредят“⁷.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Дори когато мнозина са негативно и песимистично настроени, ние можем да култивираме щастлив и оптимистичен дух.

По света се шири ужасната болест на песимизма. Той е почти ендемичен. Непрекъснато сме хранени с изобилна и горчива диета от очерняне, изтъкване на недостатъци и злословене. …

Идвам … с молба да спрем да търсим бурите и да се наслаждаваме по-пълноценно на слънцето. Предлагам да наблягаме на положителното. Моля ви да гледаме малко по-надълбоко за доброто, в гласовете ни да няма обиди и сарказъм, по-щедро да възхваляваме добродетелта и усилието.

Не ви моля да не отправяте никаква критика. Растежът е резултат на поправяне. Силата произлиза от покаяние. Мъдри са мъжът и жената, които допускат посочени от околните грешки, след което променят своя курс. Не казвам, че само мед трябва да капе от устните ни. Разумният начин на изразяване, искрен и честен, е умение, което трябва да търсим и култивираме. Предлагам и ви моля да отхвърлим негативизма, който така се е просмукал в нашето общество, и да търсим необикновеното добро сред нас, на времената, в които живеем, да говорим за добродетелите на хората повече, отколкото за техните грешки, така че оптимизмът да замести песимизма. Нека нашата вяра замести страховете ни⁸.

Има причини да чувстваме оптимизъм в този свят. Да, има трагедии. Да, проблемите са навсякъде. Но … с песимизъм и цинизъм не може, няма как да градим. Гради се с оптимизъм, работи се с вяра – така се случват нещата⁹.

Не се отчайвайте. Не се отказвайте. Търсете слънчевата светлина отвъд облаците. С течение на времето ще ви се дават възможности. Не позволявайте на пророците на унинието да ограничават вашите възможности¹⁰.

Култивирайте щастливо отношение. Култивирайте оптимистичен дух. Вървете с вяра, радвайте се на красотите на природата, на добрината в обичните ви хора, на свидетелството, което носите в сърцето си за божествените неща¹¹.

Господният план е план на щастие. Ако култивираме дух на щастие, пътят ще бъде по-лек, грижите – по-малко, сблъсъците – не така трудни¹².

Вместо да се съсредоточаваме върху проблемите си, може да позволим на един дух на благодарност да ни води и благославя.

Колко изобилно сме благославяни! Колко благодарни трябва да бъдем! … Култивирайте дух на благодарност за благословиите на този живот и за удивителните дарове и привилегии, на които се радва всеки един от нас. Господ е казал, че кротките ще наследят земята. (Вж. Мат. 5:5.) Не мога да избегна интерпретацията, че кротостта предполага дух на благодарност, а не отношение на самодостатъчност, признаване на по-висша сила отвъд нас самите, признаване на Бог и приемане на Неговите заповеди. Така се ражда мъдростта. Живейте с благодарност към Този, Който ни е дал живота и всеки добър дар¹³.

Никога не е имало по-добър период в историята на земята, в която живеем. Колко благодарен трябва да се чувства всеки от нас за това, че живее в този прекрасен период, изпълнен с удивителните благословии, на които се радваме¹⁴.

Когато мисля за чудесата, които се случиха по време на моя живот – а те са повече от всички чудеса на цялата световна история – чувствам благоговение и благодарност. Мисля за автомобила и самолета, за компютъра, за факса, имейла и Интернет. Всички те са толкова чудни и прекрасни. Мисля за огромния напредък в медицината и хигиената. … И заедно с всичко това ни е дадено възстановяването на чистото Евангелие на Исус Христос. Вие и аз сме част от чудото и великолепието на това велико дело и царство, което напредва по света и благославя живота на хората. Чувствам такава дълбока благодарност¹⁵.

Живеем в пълнотата на времената. Помислете върху този израз. Помислете върху думата пълнота. Тя обхваща цялото добро, събрано от миналото и възстановено на земята в тази заключителна диспенсация.

Сърцето ми … е изпълнено с благодарност към Всемогъщия Бог. Чрез дара на Неговия Син, Който е Богът на този свят, ние сме така изобилно благословени. Сърцето ми се радва от следните слова на нашия химн: „Брой благословиите си ред по ред и ще видиш Бог подкрепя те навред“ (Химни, № 152)¹⁶.

С благодарност в сърцата ни, нека не се съсредоточаваме върху проблемите си. Нека вместо това броим благословиите си и в силен дух на благодарност, мотивирани от повече вяра, вървим напред в изграждането на Божието царство на земята¹⁷.

Нека духът на благодарност ви води и благославя вашите дни и нощи. Работете върху това. Ще видите, че резултатите ще са чудесни¹⁸.

Евангелието на Исус Христос ни дава причина за радост.

Господ казва: „Затова издигни сърцето си и ликувай, и се придържай към заветите, които си сключила“ (У. и З. 25:13). Вярвам, че Той казва на всеки от нас да бъде щастлив. Същността на Евангелието е радостта. То ни дава причини да ликуваме¹⁹.

Никога не забравяйте кои сте. … В самата си същност, вие сте чедо на Бог. … Той е ваш Вечен Отец. Обича ви. … Той желае Неговите синове и дъщери да бъдат щастливи. Грехът никога не е бил щастие. Прегрешението никога не е било щастие. Неподчинението никога не е било щастие. Пътят на щастието може да бъде намерен в плана на нашия Отец в Небесата и чрез подчинение на заповедите на Неговия Възлюбен Син, Господ Исус Христос²⁰.

Независимо от начина, по който сте вършили нещата в миналото, аз ви давам следната покана: … подредете живота си съгласно ученията на Евангелието, отнасяйте се към тази Църква с обич, уважение и благодарност, защото тя е майка на вярата ви, живейте живота си така, че той да бъде пример как Евангелието на Исус Христос дава щастие на човека²¹.

„Забавлявайте се и се смейте, докато живеете живота си. Докато устояваме, ние можем да имаме и радост“.

Покаянието е един от първите принципи на Евангелието. Прошката е признак за божественост. Има надежда за вас. Живота ви предстои и може да го изпълните с щастие, дори ако миналото е било опетнено от грях. В това дело ние спасяваме и помагаме на хората в техните проблеми. Това е целта на Евангелието²².

Срещам толкова много хора, които постоянно се оплакват от бремето на отговорностите си. Разбира се, напрежението е голямо. Има толкова много, което да свършим. Към напрежението има и финансови утежнения и с всичко това имаме склонността да се оплакваме, редовно у дома и често сред хората. Променете начина си на мислене. Евангелието е блага вест. Човеците са, за да могат да имат радост (вж. 2 Нефи 2:25). Бъдете щастливи! Нека това щастие сияе на лицата ви и говори чрез свидетелствата ви. Очаквайте проблеми. Понякога ще ви сполетят и трагедии. Но сред всичко това Господ ви умолява:

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“. (Матей 11:28–30.)

Обичам следните думи на Дженкинс Лойд Джоунс, които изрязах от колонка на Deseret News преди няколко години. Предавам ги и на вас. … Той казва:

„Всеки, който си въобразява, че блаженството е нещо нормално, ще загуби много време, тичайки наоколо и крещейки, че е бил ограбен.

Повечето удари при голфа не попадат в дупката. Повечето говеждо е жилаво. Повечето деца порастват, за да станат обикновени хора. Повечето успешни бракове изискват висока степен на взаимна толерантност. Повечето професии са доста еднообразни, а не интересни. …

Животът е като едновремешните пътувания с влак – закъснения, престои на резервен коловоз, пушек, прах, сажди и друсане, разнообразени тук-там с прекрасни изгледи и вълнуващи скоростни отсечки.

Тайната е в това да благодарите на Господ, че изобщо пътувате“ (Deseret News, 12 юни 1973 г.)

Повтарям, мои братя и сестри, тайната е в това да благодарите на Господ, че изобщо пътувате; и когато се замислите, не е ли това едно удивително пътуване? Наслаждавайте му се! Смейте се! Пейте! Помнете словата, написани в Притчи:

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“. (Притчи 17:22.)²³

Нека в живота ви има и леки тонове. Нека да има забавление и щастие, чувство за хумор, бъдете способни често да се смеете на забавните неща²⁴.

Забавлявайте се и се смейте, докато живеете живота си. Докато устояваме, ние можем да имаме и радост²⁵.

Евангелието е едно триумфално послание, което да се приема с ентусиазъм, обич и оптимизъм.

Днес стоя пред вас като оптимист по отношение на Господното дело. Не мога да повярвам, че Бог е започнал Своето дело на земята, за да се провали. Не мога да повярвам, че то отслабва. Знам, че то става все по-силно. … Имам простата и ясна вяра, че доброто ще възтържествува и че истината ще победи²⁶.

Разказът на Халев и Исус Навин и останалите съгледвачи на Израил винаги ме е заинтригувала. Моисей извежда чедата Израилеви в пустинята. През втората година на тяхното скитане, от всяко от дванадесетте племена те избират представители, които да огледат Ханаанската земя и да дадат отчет за нейните ресурси и жители. Халев представлява племето Юда, а Исус Навин племето Ефрем. Дванадесетимата пътуват из Ханаанската земя. Виждат, че е плодородна. Отсъстват четиридесет дни. Донасят със себе си „от плодовете на земята“ като доказателства за нейната плодовитост (Чис. 13:20).

Те идват пред Моисей, Аарон и пред всички събрали се чеда на Израил и казват за Ханаанската земя: „И наистина там текат мляко и мед; ето и плода ѝ“ (ст. 27).

Но десетима от съгледвачите стават жертва на своите собствени съмнения и страх. Те дават негативен отчет за броя и ръста на ханаанските жители. Завършват, с думите: „онзи народ … е по-силен от нас“ (ст. 31). Сравняват себе си със скакалци пред високите мъже на земята. Стават жертва на своята собствена боязливост.

След това Исус Навин и Халев застават пред хората и казват: „Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра.

Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.

Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от народа на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях“ (14:7–9).

Но хората имат повече желание да вярват на десетимата съмняващи се, отколкото на Халев и Исус Навин.

И така Господ постановява чедата Израилеви да се скитат из пустинята в продължение на четиридесет години, докато поколението на съмняващите и страхуващите се измрат. В Писанията пише как „тези мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.

А Исус … и Халев … останаха живи измежду онези мъже, които отидоха да съгледат земята“ (ст. 37–38). Единствено те от цялата група оцеляват през четирите десетилетия на скитане и имат привилегията да влязат в обетованата земя, за която дават един положителен отчет.

Има хора около нас, които са безразлични към бъдещето на това дело, които са апатични, които говорят за ограничения, които изразяват страхове, които прекарват времето си в издирване на привидни слабости и писане за тях, а те реално нямат значение. Съмнявайки се в миналото на това дело, те нямат поглед към неговото бъдеще.

Добре са го казали в древността: „Където няма пророческо видение, народът (загива)“ (Прит. 29:18). В това дело няма място за хората, които вярват само в Евангелието на гибелта и мрака. Евангелието е блага вест. То е едно триумфално послание. То е кауза, която да бъде реализирана с ентусиазъм.

Господ никога не е казвал, че няма да има проблеми. Нашите люде са познавали всякакви страдания, когато противниците на това дело са ги угнетявали. Но вярата ги е извеждала през всички тези скърби. От своето начало, това дело е вървяло постоянно напред, не е отстъпвало назад. …

… Това е делото на Всемогъщия. Нашият индивидуален напредък зависи от нас самите. Но Църквата никога няма да спре своя напредък. …

Когато Господ взима Моисей при Себе Си, Той казва на Исус Навин: „Бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“ (Ис. Н. 1:9). Това е Неговото дело. Никога не забравяйте това. Приемайте го с ентусиазъм и обич²⁷.

Със знанието, че сме Божии чеда, ние можем да полагаме малко повече усилия, да се издигаме малко по-високо и да бъдем малко по-добри.

В света днес наблюдаваме тъжна тенденция – хората безжалостно се критикуват едни други. Някога осъзнавали ли сте, че не нужен кой знае колко разум, за да се отправят забележки, които могат да наранят друг човек. Опитайте точно обратното. Правете комплименти. …

В нашето общество също се наблюдава друга тенденция – много от нас се чувстват малоценни. Други хора може да ни изглеждат сигурни в себе си, но истината е, че повечето от нас имат някакви чувства на малоценност. Важното е да не си ги втълпявате. … Важното е да правим най-доброто с дадените ни възможности.

Не губете време да се самосъжалявате. Не се подценявайте. Никога не забравяйте, че сте чеда Божии. Имате божествено потекло. Част от самото Божие естество е във вас²⁸.

Пеем „Чедо на Бога съм“ (Химни, № 186). Това не е просто поетична измислица, фантазия – това е самата истина. Във всеки от нас има божественост, която има нужда от култивиране, има нужда да изплува на повърхността, има нужда да намери израз. Вие, майки и бащи, учете децата си, че те в напълно буквален смисъл са Божии синове и дъщери. Няма по-велика истина от тази в целия свят от следната – в нас има божественост²⁹.

Вярвайте в себе си. Вярвайте във вашата способност да вършите велики и добри дела. Вярвайте, че никоя планина не е толкова висока, че да не можете да я изкачите. Вярвайте, че никоя буря не е толкова тежка, че да не можете да я преминете. … Вие сте чедо на Бог с безпределни способности³⁰.

Полагайте малко повече усилия, издигайте се малко по-високо и бъдете малко по-добри. Давайте повече от себе си. Така ще бъдете по-щастливи. Ще опознаете нов вид удовлетвореност, нова радост в сърцето си³¹.

Разбира се, че по пътя ще срещате някои проблеми. Ще има трудности за преодоляване. Но те не траят вечно. (Бог) няма да ви изостави. …

Бъдете оптимисти. Знайте, че Той се грижи за вас, че чува молитвите ви и ще им отговоря, че ви обича и ще проявява Своята обич³².

Има толкова много добри, стойностни и красиви неща, върху които да градим. Ние участваме в Евангелието на Исус Христос. Думата Евангелие означава „блага вест“. Господното послание е послание на надежда и спасение! Гласът Господен е глас на радост! Делото Господно е дело на славни постижения!

В тежък и угрижен час Господ казва на обичните Си апостоли: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“. (Йоан 14:27.)

Тези даващи увереност думи са маяк за всеки от нас. Именно в Него можем да намерим упора. Защото Неговите обещания със сигурност ще се изпълнят³³.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Помислете върху напътствията на президент Хинкли „да гледаме малко по-надълбоко за доброто“ и „да култивираме щастлив и оптимистичен дух“ (раздел 1). Защо имаме нужда от тези напътствия днес? Как можем да култивираме щастливо отношение?
Президент Хинкли казва, че ще пожънем „чудесни резултати“, когато „позволим на един дух на благодарност да ни води“ (раздел 2). Защо според вас ще дойдат тези „чудесни резултати“? Как сте благославяни, когато имате дух на благодарност?
Какво мислите за сравнението на живота с „едновремешните пътувания с влак“? (Вж. раздел 3.) Как „благата вест“ на Евангелието влияе на начина, по който подхождате към това пътуване?
Как според вас разказът за Халев и Исус Навин намира приложение в живота ни? (Вж. раздел 4.) Кога сте виждали хора да приемат Евангелието с ентусиазъм? Ако се чувстваме обезсърчени, как можем да възвърнем своя оптимизъм? Кои преживявания са увеличили вашия оптимизъм за Господното дело?
Защо според вас съществува тенденцията да подценяваме себе си и околните? Как можем да преодоляваме тази тенденция? Какво можем да правим като отделни хора и семейства, за да помагаме на околните да полагат „малко повече усилия“ и да бъдат „малко по-добри“? (Вж. раздел 5.)

Свързани с темата стихове:

Йоан 16:33; Филипяните 4:13; Мосия 2:41; Алма 34:38; Етер 12:4; У. и З. 19:38–39; 128:19–23

Помощни материали за изучаване

„Като прилагате наученото от вас, вие ще придобивате допълнително и трайно разбиране (вж. Йоан 7:17)“ (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 21). Бихте могли да помислите как да прилагате евангелските учения у дома, на работа и във вашите църковни отговорности.