Глава 12

Подчинение: просто живейте според Евангелието

„Пътят на Евангелието е съвсем ясен. … Смирявайте се и ходете в подчинение“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Когато Гордън Б. Хинкли е на около 14 години, в Табернакъла на Солт Лейк му се случва нещо, което го кара да вземе важно решение. По-късно той си спомня:

„Чух президент Хибър Дж. Грант да разказва как е прочел Книгата на Мормон като момче. Разказа за Нефи и за голямото влияние, което той е имал в живота му. След което, с изпълнен с убеждение глас, който никога няма да забравя, той цитира следните слова на Нефи: „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“ (1 Не. 3:7).

Тогава в младото ми сърце се зароди решителността да полагам усилия да върша това, което Господ е заповядвал“¹.

Гордън Б. Хинкли винаги е чувствал тази решителност в сърцето си. Години по-късно, когато вече е президент на Църквата, неговите учения се връщат към тази реч, чута от него като млад мъж. Говорейки на група светии от последните дни на регионална конференция, той казва:

„Бил съм интервюиран от много репортери. Те често питат следното: „Каква ще е основната тема на вашето президентство?“ И аз просто отговарям: „Същата тема, повтаряна в тази Църква от президентите и апостолите, която съм слушал откакто се помня: Просто живейте според Евангелието и всеки, който прави това, ще получи в сърцето си убеденост за истинността на следваните от него принципи“².

На своята първа обща конференция като президент на Църквата, президент Хинкли призовава всички членове да полагат повече усилия да живеят според Евангелието:

„Сега, мои братя и сестри, настъпил е моментът да полагаме малко повече усилия, да вдигнем поглед и да разширим умовете си и по-задълбочено да разберем великата хилядолетна мисия на тази Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Днес трябва да бъдем силни. Настъпил е моментът да вървим напред без колебания, напълно запознати със значението, обхвата и важността на нашата мисия. Настъпил е моментът да вършим правилното, независимо от последиците. Настъпил е моментът да спазваме Божиите заповеди. Време е да помагаме с доброта и обич на страдащите и на изгубените из дебрите на тъмнината и болката. Настъпил е моментът да бъдем внимателни и добри, порядъчни и мили един към друг във всичките си взаимоотношения. С други думи, трябва да бъдем по-подобни на Христос“³.

Президент Хинкли продължава да набляга върху това. Десет години по-късно той повтаря тези думи на обща конференция и казва: „Вие трябва да отсъдите докъде сме стигнали в изпълнението на тази покана, отправена преди 10 години“⁴.

Подчинението на Нефи вдъхновява младия Гордън Б. Хинкли

Учения на Гордън Б. Хинкли

Ние сме заветен народ и големи са задълженията към този завет.

Ние сме заветен народ и това е много сериозен въпрос. При възстановяването на това дело Господ излага целите на това възстановяване и казва, че една от целите му е Неговият вечен завет да бъде подновен. Това е заветът … сключен между Авраам и Йехова, с който великият Йехова дава велико и важно обещание на Авраам. Той казва, че неговото потомство ще бъде многобройно като песъчинките по морския бряг и че всички народи ще бъдат благословени чрез него. Той сключва този завет с него, за да действа като Бог на Авраам и потомството му и те да бъдат Негов народ. … Така започват взаимоотношения, които имат вечни последици във вечния живот на всички, които сключат този завет. Прекрасни са резултатите на тези взаимоотношения: ако действаме както следва да действат Божиите чеда, Той ще бъде наш Бог и ще ни благославя, обича, напътства и ще ни помага.

Сега, в тази диспенсация, този вечен завет е подновен. Ние всъщност сключваме този завет при своето кръщение. Ние ставаме част от Неговото божествено семейство, така да се каже. Всички Божии чеда са част Неговото семейство, но по един отделен и прекрасен начин съществува специална връзка между Бог и чедата на Неговия завет. Когато сме дошли в Църквата, … ние сме се присъединили към заветния народ и всеки път, когато вземем от причастието, ние правим това не само като възпоменание на жертвата на Сина Божий, Който е дал живота Си за всеки от нас, но също така взимаме върху си името на Исус Христос и обещаваме да спазваме заповедите – при което Той обещава да ни благославя със Своя Свят Дух.

Ние сме заветен народ и големи са задълженията към този завет. Не можем да бъдем обикновени хора. Трябва да се отличаваме от тълпата. Трябва да полагаме малко повече усилия. Трябва да бъдем малко по-добри, малко по-добронамерени, малко по-щедри, малко по-учтиви, малко по-внимателни, да помагаме малко повече на околните⁵.

Ние сме хора, взели върху си в свят завет името на Господ Исус Христос. Нека малко по-усилено се стремим да спазваме заповедите, да живеем по начина, по който Господ иска от нас да живеем⁶.

„Всеки път, когато взимаме от причастието, … ние взимаме върху си името на Исус Христос и обещаваме да спазваме Неговите заповеди“.

Господ очаква във всяко едно отношение да живеем според Евангелието.

Живеем във време на компромиси и примирение. В ежедневните ситуации, в които попадаме, ние знаем кое е правилното, но под натиска на околните и подмамващи и убедителни гласове, ние се предаваме. Правим компромис. Примиряваме се. Предаваме се и се срамуваме от себе си. … Трябва да култивираме силата да следваме своите убеждения⁷.

Пътят на Евангелието е съвсем ясен. Някои от изискванията му може да ви изглеждат елементарни и ненужни. Не ги пренебрегвайте. Смирявайте се и ходете в подчинение. Обещавам ви, че последвалите от това резултати ще бъдат прекрасни за наблюдение и удовлетворяващи за преживяване⁸.

Моята искрена молба е всички ние да се опитваме малко повече да живеем достойни за частицата божественост, която е в нас. Можем да се справяме по-добре. Можем да бъдем по-добри. Ако никога не забравяме тези божествени реалности – бащинството на Бог и братството между хората – ще бъдем малко по-толерантни, малко по-добри и ще помагаме малко повече, за да издигаме и подкрепяме хората около нас. Ще бъдем по-малко податливи да се унизяваме с неща, които явно са под нашето достойнство⁹.

Религията, в която участвате, се реализира седем дни в седмицата, не само в неделя. … Това става през цялото време – двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината¹⁰.

Господ очаква да поддържаме живота си в ред, във всяко едно отношение да живеем според Евангелието¹¹.

Бог ще обсипва с благословии хората, които вървят в подчинение на Неговите заповеди.

Господ казва на Илия да отиде и да се скрие при потока Херит, където да пие вода и да бъде хранен от врани. Писанията записват следното просто и ясно изречение за Илия: „И той отиде и постъпи според Господното слово“ (3 Царе 17:5).

Няма спор. Няма извинения. Няма объркване. Илия просто отива и постъпва „според Господното слово“. И е спасен от ужасните бедствия, които застигат тези, които се подиграват, спорят и се съмняват¹².

Основният разказ в Книгата на Мормон е разказ за хора, които преживяват периоди на праведност, когато се покланят на Исус Христос, благоденстват в земята и са богато и изобилно благославяни от Господ; но когато вършат грях, отклоняват се и забравят своя Бог, те изпадат в окаяност, войни и проблеми. Вашата сигурност, вашият мир и просперитет се основават на подчинението на заповедите на Всемогъщия¹³.

„Спазвай заповедите Ми постоянно и корона от праведност ти ще получиш“. (У. и З. 25:15.) Това е обещанието на Господ към Ема Хейл Смит. Това е обещанието на Господ към всеки един от вас. Щастието се основава на спазването на заповедите. За един светия от последните дни … единствено окаяност може да произлезе от нарушаването на заповедите. А на всеки, който ги спазва, се обещава корона … от праведност и вечна истина¹⁴.

Истинската свобода се основава на подчинението на Божиите напътствия. В древността са казали: „Заповедта им е светилник, и наставлението им е светлина“. (Прит. 6:23.)

Евангелието не е един вид репресивна философия, както смятат толкова много хора. То е един план на свобода, който осигурява дисциплина на апетитите и посока на поведението. Неговите плодове са сладки и наградите му са изобилни. …

„И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“. (Гал. 5:1.)

„Където е Господният Дух, там е свобода“. (2 Кор. 3:17)¹⁵.

Нашата сигурност се основава на покаянието. Нашата сила произлиза от подчинението на Божиите заповеди. … Нека бъдем непоклатими срещу злото, както у дома, така и по света. Нека живеем достойно за благословиите на небесата, като, когато е необходимо, правим промени в живота си и гледаме към Бог, Отец на всички ни¹⁶.

Няма от какво да се страхуваме. Бог е на руля. Той ще направлява това дело към добро. Той ще обсипва с благословии хората, които вървят в подчинение на Неговите заповеди. Такова е Неговото обещание. В Неговата способност да спазва това обещание никой от нас не трябва да се съмнява¹⁷.

Ръководителите на Църквата водят по пътя и канят членовете да живеят според Евангелието.

Има хора, които казват: „Църквата няма да ми диктува как да мисля за това, друго, трето, нито как да живея живота си“.

Не, отговарям, Църквата няма да диктува на никого как да мисли и действа. Църквата ще посочи пътя и ще покани всеки член да живее според Евангелието и да се радва на благословиите, които произтичат от такъв живот. Църквата няма да диктува на никого, но ще напътства, убеждава, подтиква и ще очаква лоялност от хората, които изповядват членство в нея.

Когато бях студент в университета, казах веднъж на баща ми, че чувствам как висшите ръководители превишават правомощията си в действията по един въпрос. Той бе много мъдър и добър човек. Каза ми: „Президентът на Църквата ни даде напътствия и аз го подкрепям като пророк, гледач и откровител и възнамерявам да последвам съвета му“.

Вече служа в ръководните органи на тази Църква от (много) години. … Искам да ви дам свидетелството си, че макар и да съм бил буквално на хиляди събрания, на които са се обсъждали политиката и програмите на Църквата, не е имало нито едно, при което не сме се молили за напътствие от Господ, нито е било изразявано каквото и да било желание от който и да е присъстващ да препоръчва или върши действие, което може да се сметне за вредно или принудително спрямо когото и да било¹⁸.

Казвам на всеки и пред всички, че ние (във висшите съвети на Църквата) не прокарваме лични цели и интереси. Работим единствено за Господните цели и интереси. Има хора, които ни критикуват, когато дадем изявление, напътствие или предупреждение. Моля, знайте, че нашите думи не се мотивират от егоистични желания. Моля, знайте, че в нашите предупреждения има съдържание и смисъл. Моля, знайте, че решенията да говорим по съответните теми се взимат след размисъл, обсъждане и молитва. Моля, знайте, че нашата единствена цел е да помагаме на всеки от вас с вашите проблеми, трудности, семейства и живота ви като цяло. … Нямаме желание да казваме нещо, което Господ не би казал. …

Наша е следната описана от Йезекиил отговорност: „Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна“. (Йез. 3:17).

Ние нямаме егоистични желания в това дело, желаем единствено нашите братя и сестри да бъдат щастливи, мир и обич да царят в домовете им, да бъдат благославяни със силата на Всевишния в различните им праведни начинания¹⁹.

По Свой начин Господ непрекъснато изявява волята Си за Неговия народ. Давам ви моето свидетелство, че ръководителите на тази Църква никога няма да поискат от нас нещо, което не можем да изпълним с Господната помощ. Може да се чувстваме неспособни. Това, което са ни поканили да направим, може да не ни харесва или да не пасва на нашия светоглед. Но ако полагаме усилия с вяра, молитва и решителност, можем да го постигнем.

Давам ви моето свидетелство, че щастието на светиите от последните дни, мирът на светиите от последните дни, развитието на светиите от последните дни, просперитетът на светиите от последните дни и вечното спасение и възвисяване на тези хора се основават на подчинението на напътствията на Божиите свещеници²⁰.

Малките решения могат да имат големи последствия.

Мога да опиша един принцип, … който, ако се следва, значително ще увеличи вероятността нашите решения да бъдат правилни и в последствие нашето развитие и щастие в живота безмерно ще се увеличат. Този принцип е следния: останете верни. …

Не мога да ви кажа как да решите всеки проблем. Но мога да ви обещая, че ако вземате решения според стандартите на Евангелието и ученията на Църквата и ако останете верни, животът ви ще даде много добър плод, ще имате щастие и ще постигнете много²¹.

Преди много години работех за една железница. … Това бе по времето, когато почти всички се возеха в пътнически влакове. Една сутрин ми се обади човекът, който изпълняваше същата длъжност в Нюарк, Ню Джърси. Той каза: „Един от влаковете е пристигнал, но без багажен вагон. Триста пътници са загубили своя багаж някъде по пътя и са много ядосани“.

Веднага се захванах за работа, за да открия къде може да е отишъл багажният вагон. Разбрах, че е бил натоварен и закачен по надлежния ред в Оуклънд, Калифорния. Той бил преместен на нашата линия в Солт Лейк Сити (и накрая пристигнал в) Сейнт Луис. Там той трябвало да бъде поет от друга железопътна компания, която да го закара в Нюарк, Ню Джърси. Някой стрелочник в Сейнт Луис, без да мисли, преместил парченцето стомана само на 7,5 см. до мястото за прикачване към друг влак, след това дръпнал лоста, за да откачи вагона. Открихме, че багажният вагон, който трябваше да е в Нюарк, Ню Джърси, всъщност беше в Ню Орлиънс, Луизиана – на 2 400 километра от своето предназначение. Преместването със 7,5 см. на пластината за прехвърляне на вагона от невнимателен служител беше изпратило вагона в грешна посока и разстоянието до местоназначението му се беше увеличило драстично. Така е и с нашия живот. Вместо да поддържаме постоянен курс, ние биваме дърпани в друга посока от някоя погрешна идея. Отклонението от нашия първоначален курс може да е малко, но ако продължи, то се превръща в голяма пропаст и ние се озоваваме далеч от мястото, където сме имали намерение да отидем. … Животът се върти именно около малките неща, чрез които настъпват големи промени²².

Един ден се озовах пред голяма порта на една ферма. Вдигнах резето и отворих портата. Движението при пантите бе толкова малко, че едва се забелязваше. Но от другата страна портата образуваше окръжност с радиус пет метра. Ако човек гледа само пантите, няма да може да си представи, че от така незначително движение се получава толкова мащабно преместване.

Така е и с решенията в живота ни. Някоя малка мисъл, някоя малка дума, някое малко действие могат да имат огромни последствия²³.

Президент Хинкли сравнява нашите решения с панти на порта.

Като живеем според Евангелието, ние укрепваме Църквата и помагаме в растежа на Божието дело по земята.

Вие можете да укрепвате (Църквата) чрез начина, по който живеете. Нека Евангелието бъде ваш меч и щит. …

… Колко величествено ще е бъдещето, тъй като Всемогъщият придвижва напред Своето славно дело, като променя към добро живота на всички, които приемат Неговото Евангелие и живеят според него²⁴.

Виждам едно прекрасно бъдеще в един много несигурен свят. Ако се придържаме към нашите ценности, ако доизграждаме нашето наследство, ако вървим в послушание пред Господ, ако просто живеем според Евангелието, ще бъдем благославяни по един великолепен и чудесен начин. На нас ще гледат като на особен народ, който е намерил ключа към едно особено щастие²⁵.

Нека всеки мъж, всяка жена и всяко дете вземе неотменно решение да направи делото Господно по-добро, по-силно и по-велико от когато и да било преди. Качеството на нашия живот ще има най-голям принос в тази насока. Нашата воля да живеем според Евангелието реализира този принос. Това е личен въпрос. Ако всички се молим, Църквата ще става все по-силна. И така е с всеки принцип на Евангелието. Нека участваме в това велико дело, което все повече се разраства по цялата земя. Не можем да стоим на едно място; трябва да вървим напред. Заповядано ни е да правим това. Личната убеденост, която живее във всяко едно от вашите сърца, представлява истинската сила на Църквата. Без нея, не ни остава много; с нея, имаме всичко²⁶.

Каня всеки един от вас, където и да се намирате като членове на тази Църква, да се вдигнете на крак и с песен в сърцето да продължите напред, като живеете според Евангелието, обичате Господ и изграждате царството. Заедно ние ще поддържаме курса и ще подхранваме своята вяра, като Всемогъщият ще бъде наша сила²⁷.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Защо е важно ние, като Господния заветен народ, да не сме „обикновени хора“? (Вж. раздел 1.) По какви начини сключените от вас завети с Бог влияят на всекидневния ви живот?
Президент Хинкли учи, че „трябва да култивираме силата да следваме своите убеждения“ (раздел 2). Как понякога правим компромис със своите убеждения? Как можем да усилваме себе си, за да устояваме на изкушенията?
Как се отнася за нас разказаната от президент Хинкли история за Илия? (Вж. раздел 3.) Какво бихте казали на човек, който смята, че заповедите са твърде ограничаващи? По какви начини сте виждали подчинението на заповедите да дава свобода, сигурност и мир?
Прегледайте обяснението на президент Хинкли за начина, по който църковните ръководители дават напътствия и предупреждения (вж. раздел 4). Как сте били благославяни от следването на напътствията на църковни ръководители?
Какво можем да научим от разказаната от президент Хинкли история за изгубения багажен вагон? (Вж. раздел 5.) Защо малките решения и действия имат такова голямо влияние в живота ни? Кое малко решение е имало голямо влияние във вашия живот? Как можем по-добре да разпознаваме малките решения, които могат да ни отклонят от Божията пътека?
Как живеенето според Евангелието може да ни помага да се справяме с несигурността в света? (Вж. раздел 6.) Как живеенето според Евангелието опростява живота ни? Помислете как можете да укрепвате Църквата и помагате в растежа на Божието дело по земята.

Свързани с темата стихове:

Второзаконие 4:39–40; Евреите 5:8–9; У. и З. 64:33–34; 93:26–28; 98:22; Авраам 3:24–26; Символът на вярата 1:3

Помощни материали за изучаване

„Четенето, изучаването и размишляването не са едно и също нещо. Ние четем думи и може да получаваме идеи. Изучаваме и може да откриваме модели и връзки в Писанията. Но когато размишляваме, ние каним откровението на Духа. За мен размишляването се състои в обмислянето и молитвата, които се случват след като внимателно чета и изучавам Писанията“ (Хенри Б. Айринг, „Служете с Духа“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 60).