Глава 11

Домът – основа на праведния живот

„Колкото по-сигурно отглеждате децата си според принципите на Евангелието на Исус Христос, с обич и високи очаквания, толкова по-вероятно е да има мир в живота им“.

Из живота на Гордън Б. Хинкли

Към края на 1973 г., Гордън и Марджъри с нежелание решават да се преместят от своя дом в Мил Крийк, Юта, за да могат да живеят по-близо до Централата на Църквата в Солт Лейк Сити, Юта. Президент Хинкли, който тогава е член на Кворума на дванадесетте апостоли, през новогодишната нощ отделя време, за да опише своя дом. Думите му разкриват неговите чувства към мястото, но по-важното е, че показва отношението му към любящото семейство.

„Колко сантиментално и тъжно е нашето преместване“ – пише той. Описва семейните усилия да построят къщата и да облагородят заобикалящата я земя. След това мислите му се насочват към семейните взаимоотношения и връзката с Бог:

„Тук играхме заедно, докато растяха децата, тук се молихме заедно. Тук ние и децата ни опознахме нашия Небесен Отец, как Той живее, как ни слуша, как дава отговори.

Мога да напиша книга … не за пред света, а за тези пет деца, техните брачни партньори и потомци. И ако мога да разкажа с думи историята на този дом, ще има сълзи и смях и един силен и тих дух, който ще обхване сърцата на читателите, защото хората, които живяха и пораснаха тук, са се обичали взаимно, обичали са ближните си, обичали са Бог и Господ Исус Христос“¹.

По време на своето служение, президент Хинкли свидетелства колко важни са верните и обичащи се семейства. Под негово ръководство, Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли издават „Семейството: прокламация към света“, която старейшина М. Ръсел Балард от Дванадесетте описва като „ясен призив за защита и укрепване на семействата“². След като прочита прокламацията на общо събрание на Обществото за взаимопомощ на общата конференция през септември 1995 г., президент Хинкли казва: „Силата на всяка нация е вкоренена в стените на домовете ѝ. Увещаваме нашите членове навсякъде да укрепват своите семейства в съответствие с тези устояли на времето принципи“³.

„Призоваваме родителите да полагат най-добрите си усилия в обучението и възпитанието на техните деца“.

Учения на Гордън Б. Хинкли

Семейните връзки са по-свети от всички други взаимоотношения.

Семейството е божествено. Установено е от нашия Небесен Отец. То обхваща най-свещената от всички връзки. Единствено чрез тази организация могат да се осъществят целите на Господ⁴.

Ние сме църква, която дава свидетелство за важността на семейството – от баща, майка и деца – и факта, че всички ние сме чеда на Бог, нашия Вечен Отец. Родителите, които довеждат деца в света, имат отговорността да обичат тези деца, да се грижат за тях и да ги възпитават, да ги учат на ценностите, които така ще благословят живота им, че те да станат добри граждани. … Искам да наблегна на нещо, което вече ви е познато, и това е отговорността да обединяваме семействата си с обич и доброта, с благодарност и уважение, с преподаване на пътеките Господни – за да могат децата ви да израстват в праведност и да избегнат трагедиите, които надделяват над толкова много семейства по света⁵.

Абсолютно наложително е да не пренебрегвате семействата си. Нямате нищо по-ценно от тях⁶.

Бащите и майките имат привилегията да се грижат за децата си и да ги учат на Евангелието на Исус Христос.

Ние призоваваме родителите да посвещават максимално усилията си да учат и отглеждат децата си съгласно евангелските принципи, които ще ги задържат близо до Църквата. Домът е основата на праведния живот и нищо друго не може да заеме мястото му или да изпълни неговите функции при изпълнението на тази божествено постановена отговорност⁷.

Уверен съм, че нищо не довежда до по-голям успех в рискованото начинание на родителството от семейния живот, основан на прекрасните учения на Евангелието: бащата в дома да е носител на Божието свещеничество; да има привилегията и задължението да бъде настойник на чедата на нашия Небесен Отец и да се грижи за нуждите им; да ръководи дома в духа на свещеническото служение „чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна“ (У. и З. 121:41–42); майката в дома да е Божия дъщеря, душа интелигентна, отдадена и любяща, изпълнена с Духа Божий; да има привилегията и задължението да се грижи за чедата на нашия Небесен Отец и да посреща всекидневните им нужди; да може, заедно със своя съпруг, да учи децата си „да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце … (и) да се молят и да ходят праведно пред Господа“. (У. и З. 68:25, 28.)

В такъв дом родителите са обичани и уважавани, децата не се страхуват от тях. И на децата се гледа като на Господни дарове, които да бъдат подхранвани, обгрижвани, насърчавани и напътствани.

От време на време може да има липса на съгласие, леки спречквания. Но ако семейството се ръководи с молитва, обич и мисъл за другия, ще се чувства изобилие от любов, която вечно ще сплотява, и преданост, която винаги ще ръководи⁸.

Сега да кажа нещо и на самотните родители. … (Вие) носите изтощителния товар и на двата фронта – отглеждането на децата и осигуряването на техните нужди. Това е самотно задължение. Но не е нужно да вършите това изцяло сами. Има толкова много, наистина много хора в тази Църква, които ще ви помагат с деликатност и разбиране. Те не желаят да се месят там, където не са желани. Но те имат искрен интерес да ви помагат и, като благославят живота ви и този на вашите деца, ще обогатяват собствения си живот. Приемайте тяхната помощ. Нужно е те да я отдават за тяхно добро и за ваше.

Има хиляди добри епископи в Църквата. Имаме хиляди добри служители в кворуми. Имаме хиляди прекрасни сестри от Обществото за взаимопомощ. Имаме домашни учители и посещаващи учителки. Те са ваши приятели и Господ им е дал задачата да отдават своята сила, за да ви помагат. И никога не забравяйте, че сам Господ е източник на най-голямата сила, която можете да получите. Веднъж бях разчустван от един разказ … на самотна майка, която отглежда седем деца, и която умолява нейния Отец в Небесата да отиде при Него, само за една нощ, за да може да получи утеха и сила за изпитанията на следващия ден. Тя получава следния грижлив отговор почти като откровение: „Ти не можеш да дойдеш при мен, Аз ще дойда при теб“⁹.

Колкото по-сигурно отглеждате децата си според принципите на Евангелието на Исус Христос, с обич и високи очаквания, толкова по-вероятно е да има мир в живота им¹⁰.

Чрез семейна молитва, децата израстват с вяра в живия Бог.

Грижете се за децата си. Молете се с тях. Молете се за тях и ги благославяйте. Светът, в който навлизат, е един сложен и труден свят. Те ще се натъкват на множество несгоди. Ще имат нужда от цялата сила и цялата вяра, която можете да им дадете, докато сте близо до тях. Също така ще имат нужда от повече сила, която се дава свише. Ще се наложи да направят повече от това просто да живеят с това, което вече са получили. Те трябва да въздигнат този свят и единствените лостове, с които разполагат, са примера на собствения им живот и силата да черпят от своите свидетелства и знание на Божиите неща. Те ще имат нужда от Господната помощ. Докато са млади, молете се с тях, за да могат да опознаят с източника на сила, който винаги ще бъде на тяхно разположение във всеки момент на нужда¹¹.

Колениченето като семейство в молитва – не познавам друга практика, която да има толкова благоприятен ефект върху живота ви. Само думите „Отче наш Небесни“ имат огромна сила. Няма как да ги изговорите с искреност и знание за тяхното значение, без да почувствате някаква степен на отговорност пред Бог. …

Вашите всекидневни разговори с Него ще носят мир в сърцата ви и радост в живота ви, които не могат да дойдат по никой друг начин. … Любовта помежду ви ще укрепва. Ще нараства и благодарността ви един към друг.

Децата ви ще бъдат благославяни с чувство на сигурност, което произлиза от живеенето в дом, където обитава Духът Божий. Те ще познават и обичат родители, които се уважават, и този дух на уважение ще израства и в собствените им сърца. Ще чувстват сигурността на тихо изговаряните думи на доброта. Ще бъдат предпазвани от баща и майка, които живеят почтено един към друг и своите ближни, защото живеят почтено към Бог. Ще растат с чувство на благодарност, защото чуват своите родители в молитва да изразяват благодарност за получените малки и големи благословии. Те ще растат с вяра в живия Бог¹².

Семейната домашна вечер може да обединява родители и деца чрез изучаване на Господните пътеки.

Помня как, когато бях малко момче на пет години, президент Джозеф Ф. Смит обяви пред цялата Църква, че следва да събират семействата си за семейна домашна вечер. Моят баща каза: „Президентът на Църквата е поискал от нас да правим това и ние ще го правим“.

И така всички се събирахме за семейна домашна вечер. Беше забавно. Той каза: „Ще изпеем песен“. Ние не бяхме големи певци. … Опитвахме се да пеем и се смеехме един на друг. Така се получи и с много други дейности. Но от това преживяване постепенно произлезе нещо прекрасно – тази дейност ни помогна, тя ни обедини като семейство, укрепи ни и в сърцата ни израсна убеждението колко ценна е семейната домашна вечер¹³.

Благодарен съм, че основна част от църковната програма е провеждането на семейна домашна вечер. Много важно е в нашето забързано ежедневие хиляди семейства по света да полагат усилието да посвещават една вечер през седмицата, за да пеят заедно, да се напътстват в Господните пътеки, да коленичат заедно в молитва и така да благодарят на Господ за Неговите милости и да призовават благословията Му над живота ни, над домовете ни, над усилията ни и над земята ни. Мисля, че не осъзнаваме напълно колко много добро произлиза от тази програма¹⁴.

Ако се съмнявате в ползите на семейната домашна вечер, пробвайте да я провеждате. Събирайте децата си, учете ги, давайте им свидетелство, четете Писанията заедно и си прекарвайте добре като семейство¹⁵.

Родителите следва да започнат да учат децата си, когато са много малки.

Скоро след като се оженихме построихме първия си дом. Нямахме много пари и затова сам свърших голяма част от работата. Дворът бе изцяло моя отговорност. Първото от многото дървета, които посадих, бе рожково дърво и очаквах деня, когато неговата сянка щеше да помага през лятото къщата да е по-хладна. Засадих го на място, където вятърът от каньона на изток духаше най-силно. Изкопах дупка, сложих голите корени, засипах ги с почва, изсипах вода и почти забравих за това растение. Беше почти вейка с диаметър около 2 сантиметра. Бе толкова гъвкава, че можех лесно да я огъна във всяка посока. През годините ѝ обръщах много малко внимание. След време, през зимата, когато на дървото нямаше листа, докато гледах през прозореца, погледът ми попадна на него. Забелязах, че се бе наклонило на запад, изкривено и небалансирано. Не можех да повярвам. Излязох и го хванах с ръце, за да го изправя. Но стволът вече бе станал почти тридесет сантиметра. Силата ми нищо не можеше да направи. От бараката взех въже с тресчотка и закрепих единия край за дървото, а другия за добре захванат стълб. Започнах да затягам. Механизмът се затегна само малко и стволът на дървото съвсем леко помръдна. И това беше всичко. Изглежда ми казваше: „Не можеш да ме изправиш. Твърде късно е. Израснах така заради твоята небрежност и няма да се огъна“.

Накрая в безизходицата си взех триона и отрязах основния голям клон от западната му страна. Пристъпих и погледах резултата. Бях изрязал основна част от дървото, оставяйки огромен белег от около 20 сантиметра и само един малък клон насочен към небето.

… Неотдавна пак погледнах това дърво. Вече е голямо, формата му е по-добра и наистина придава към красотата на дома. Но каква травма само му причиних, когато беше още младо и какви болезнени мерки предприех, за да го изправя! Когато го засадих, една връв бе достатъчна да го държи на мястото му срещу силните ветрове. Трябваше да използвам тази връв, чието слагане щеше да бъде така лесно, но не го направих. И то се огъна под силите, които му противостояха.

Децата са като дървета. Докато са млади, животът им може да бъде оформян и напътстван, обикновено с минимално усилие. В Притчи се казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6). Това възпитание се извършва в дома¹⁶.

„Събирайте децата си, учете ги, давайте им свидетелство, четете Писанията заедно и си прекарвайте добре като семейство“.

Исайя казва: „И всичките ти синове ще бъдат научени от Господа; и голям ще бъде мирът на синовете ти“ (Иса. 54:13).

Водете така вашите синове и дъщери, така ги напътствайте и наставлявайте още от много малки, учете ги така в пътищата Господни, че мирът да бъде техен спътник през целия им живот¹⁷.

Ако децата се бунтуват, родителите следва да продължат да се молят за тях, да ги обичат и да им помагат.

Осъзнавам, че има родители, които, въпреки проявената обич и усърдно положеното усилие да възпитат децата, гледат как те растат по противоположен на ученията им начин и ридаят, докато техните своеволни синове и дъщери по собствена воля предприемат действия с трагични последици. Към тези родители изпитвам силно съчувствие и за тях искам да цитирам следните слова на Йезекиил: „Синът няма да понесе наказанието за бащиното беззаконие, нито бащата ще понесе наказанието за синовното беззаконие“ (Йезекиил 18:20)¹⁸.

От време на време, въпреки всички усилия на родителите, има деца, които се бунтуват. Но вие продължавайте да полагате усилия. Никога не се отказвайте. Поражението идва чак когато спрете да полагате усилия. Просто продължете¹⁹.

Ако имате дете или обичан човек в това състояние (на бунт), не се отказвайте. Молете се за него, обичайте го, подавайте му ръка и му помагайте²⁰.

Понякога може да е твърде късно. … И все пак, спомнете си за моето рожково дърво (вж. с 177–178). Хирургическата намеса и страданието дадоха като резултат нещо прекрасно, като зрелият живот на това дърво осигурява сянка срещу жегата на деня²¹.

Семействата ни се укрепват, когато търсим небесна подкрепа и подхранваме дух на обич и уважение един към друг.

(Семейното начинание) може да не е лесно. Може да бъде изпълнено с разочарования и трудности. Може да са необходими смелост и търпение. … Обичта е факторът с истинско значение – обич, щедро отдавана през детството и помагаща през трудните младежки години. Тя ще направи неща с децата, които изобилните пари никога няма да могат да направят.

Прибавете към обичта търпение, с ограничаване на езика и контрол над гнева. …

Прибавете и насърчение, което бързо прави комплименти и се въздържа от критика.

Приложението им, заедно с молитвата, ще върши чудеса. Няма начин да се справите сами. Нужна ви е помощта на небесата, за да отгледате дете на небесата – вашето дете, което е също дете на Небесния Отец²².

Всяко дете, с някои изключения, е продукт на дом – добър, лош или посредствено неутрален. Докато децата растат, те в голяма степен се превръщат в отражение на излаганите в семейството ценности. Ако има грубост, обиди, неконтролиран гняв, невярност, плодовете им ще станат съвсем явни и по всяка вероятност тези тенденции ще се повторят в следващото поколение. От друга страна, ако има въздържание, прошка, уважение, обсъждане, взаимно внимание, милост и състрадание, плодовете им пак ще станат явни и ще имат вечна награда. Ще бъдат положителни, сладки и възнаграждаващи. И когато милостта се предлага и учи от страна на родителите, тя ще се повтаря в живота и действията на следващото поколение.

Обръщам се към бащите и майките навсякъде с молба да изоставим грубостта, да контролираме гнева си, да понижим гласовете си и да се отнасяме с милост, обич и уважение един към друг в домовете си²³.

В древността е казано: „Мек отговор отклонява от ярост“. (Прит. 15:1.) Рядко изниква проблем, когато говорим тихо. Само когато повишим тон, искрите се разхвърчават и малките къртичини се превръщат в планини на раздора. … Гласът на небесата е един тих и нежен глас (вж. 3 Царете 19:11–12); по същия начин, гласът на домашния мир е тих глас²⁴.

Разбира се, в семействата има нужда от дисциплина. Но строгата, жестока дисциплина неизбежно води не до подобрение, а до обида и горчивина. Тя не облекчава, а задълбочава проблема. Тя погубва нещото, което се опитва да опази²⁵.

Не може да има по-добра дисциплина от дисциплината на обичта. Тя има своя собствена сила²⁶.

Нека с постоянство работим за укрепване на нашите семейства. Нека съпрузи и съпруги култивират дух на пълна вярност един към друг. Нека не приемаме другия за даденост, а непрекъснато работим за подхранването на дух на обич и уважение един към друг²⁷.

О, Боже, наш Вечни Отче, молим Те, благослови родителите с обич, търпение и насърчение да възпитават най-ценните, децата, които са дошли от Твоето присъствие, за да могат заедно те да бъдат пазени и напътствани към доброто и със своето израстване да благославят света, в който ще имат роля²⁸.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Хинкли учи, че семейството „обхваща най-свещената от всички връзки“ (раздел 1). Как тази истина влияе на нашите взаимоотношения с членовете на нашето семейство? Как може да влияе на начина, по който разпределяме времето си, и на избраните от нас дейности?
Защо родителите следва да „посвещават максимално усилията си да учат и отглеждат децата си съгласно евангелските принципи“? (Вж. раздел 2.) Как преподаването на Евангелието във вашия дом е благословило семейството ви? Как родителите могат да подобряват своите усилия да помагат на децата си да живеят според Евангелието?
Прегледайте ученията на президент Хинкли за благословиите на семейната молитва (вж. раздел 3). Защо според вас семейната молитва осигурява благословии? Какви благословии сте получили от редовната семейна молитва? Какво губим, когато пренебрегваме семейната молитва?
Какво можем да научим от преживяванията на Гордън Б. Хинкли със семейната домашна вечер като малко момче? (Вж. раздел 4.) Как семейството ви е било благословено чрез семейната домашна вечер?
Прегледайте разказа на президент Хинкли за рожковото дърво (вж. раздел 5). Какво приложение има този разказ за вас?
Как ученията на президент Хинкли в раздел 6 могат да помогнат на родители, чието дете се е отклонило? По какви начини родителите и други хора могат да помагат с обич?
Защо е важно родителите да дисциплинират децата си с обич, а не с гняв? Какви неща могат да правят родителите, за да дисциплинират с обич? Как членовете на семейството могат да се грижат един за друг в дух на обич и уважение? (Вж. раздел 7.)

Свързани с темата стихове:

Второзаконие 11:19; Енос 1:1–5; Мосия 4:14–15; Алма 56:45–48; 3 Нефи 18:21; вж. също „Семейството: прокламация към света“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129.

Помощ в преподаването

„Може да чувствате, че ви липсва разбиране за принципа, за който се подготвяте да преподавате. Ако обаче го изучавате с молитва, стремите се да живеете според него и се подготвите да преподавате за него, след което го споделите, вашето собствено свидетелство ще бъде подсилено и задълбочено“ (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 19).