Април 1972 г. – ноември 1978 г.

Семейство Мартинс

В очакване на Господните благословии

Елвесио Мартинс шофирал към дома си след работа в Рио де Жанейро, Бразилия. Имало такова задръстване, че колите не можели да помръднат. Елвесио се замислил за живота си. Той имал добра работа. Обичал съпругата си Руда и двете си деца Маркус и Мариса. Но усещал, че нещо липсва.

Saints, том 4, с. 229–230

Елвесио излязъл от колата и започнал да се моли. „Боже мой – казал той – знам, че си някъде там, но не знам точно къде.“ Елвесио споделил с Небесния Отец, че семейството му е в търсене на нещо и има нужда от Неговата помощ. След това се качил обратно в колата и потеглил към дома си.

Saints, том 4, с. 230

По-късно Господ изпратил мисионери от Съединените щати. Те посетили семейство Мартинс. Елвесио забелязал, че мисионерите внесли дух на мир в дома му. Той знаел, че по онова време в Съединените щати често не се отнасяли добре към тъмнокожите. Той попитал: „Как се отнася вашата религия към чернокожите?“.

Saints, том 4, с. 230–231

Мисионерите обяснили, че всички Божии чеда могат да бъдат кръстени. Но по онова време чернокожите с предци от Африка не можели да бъдат носители на свещеничеството или да получават повечето храмови благословии. Елвесио и Руда имали още много въпроси. Мисионерите дали най-доброто от себе си, за да им отговорят.

Saints, том 4, с. 231

В продължение на много години пророците се молили, за да узнаят кога свещеничеството и храмовите благословии могат да бъдат давани на всички хора.

Saints, том 4, с. 71

Елвесио и Руда решили да опитат да ходят на църква. Светиите там били много любящи и мили. Семейство Мартинс харесвали това, което научавали в Църквата.

Saints, том 4, с. 231–232

Един ден, на връщане от църква, Маркус споделил с близките си, че е забелязал, че изглеждат по-щастливи. „Знам коя е причината – казал Маркус. – Евангелието на Исус Христос.“ Останалите от семейството знаели, че Маркус има право. Те решили да бъдат кръстени и потвърдени.

Saints, том 4, с. 232

Години по-късно светиите в Бразилия били заети да построят храм. Семейство Мартинс били развълнувани, но също и тъжни. Те нямало да могат да влизат в храма, след като бъде осветен. „Не се притеснявай – казал Елвесио на Руда. – Господ знае всичко.“

Saints, том 4, с. 293–294

Не било лесно да останат верни. Хората се подигравали на семейство Мартинс. Дори приятелите им не можели да разберат защо стоят в Църквата. Но Елвесио и семейството му знаели, че това е Църквата на Исус Христос.

Saints, том 4, с. 251–252

Един ден, когато Елвесио се прибрал от работа, Руда възкликнала: „Имам новини, невероятни новини!“. След много пост и молитви, пророкът, президент Спенсър У. Кимбъл, получил откровение. Бог му казал, че всеки, независимо от цвета на кожата си, може да получи всички благословии на свещеничеството и храма.

Официално изявление 2; Saints, том 4, с. 318–319

Семейство Мартинс и мнозина други били чакали много дълго. Сега чакането било свършило! Елвесио и Маркус получили свещеничеството. Елвесио, Руда и децата им били запечатани като семейство в храма. Те вече можели да получат всички благословии на Евангелието.

Saints, том 4, с. 319–321