Юни 1989 г. – ноември 1990 г.

„Замразяване“ в Гана

Светиите остават верни, докато не могат да се събират

Алис Джонсън била мисионерка, която служела в родната си страна, Гана. Тя обичала да споделя свидетелството си за Исус Христос и да помага за растежа на Църквата.

Saints, том 4, с. 416–417

Един ден Алис получила разстройващи новини. Правителството на Гана обявило, че повече няма да има църковни събрания. Мисионерите вече не можели да преподават.

Saints, том 4, с. 417

Полицейските служители накарали мисионерите да напуснат апартаментите си и взели велосипедите им. Някои членове на Църквата били хвърлени в затвора. Войници заключили сградите на Църквата и не допускали никого да влиза. Хората нарекли това „Замразяването“.

Saints, том 4, с. 417–418

Мисионерите трябвало да се приберат у дома. Алис отишла да живее при своя приятелка в друг град. Тя се притеснявала, че никога няма да довърши мисията си.

Saints, том 4, с. 418

Светиите в Гана били объркани, тъжни и уплашени. Чудели се къде са сгрешили. Дали някога отново ще могат да ходят на църква?

Saints, том 4, с. 418

Въпреки че не можели да се събират с районите си, светиите все още обичали Господ и искали да Му се покланят. Те провеждали събранията за причастие в домовете си. Членовете на семейството, които били носители на свещеничеството, благославяли хляба и водата и ги раздавали на своите близки.

Учение и завети 6:32; Saints, том 4, с. 419

Замразяването продължавало месец след месец. Светиите пеели химни и си преподавали един на друг Евангелието в домовете си. Те се посещавали взаимно, за да поддържат вярата си силна. Отделяли десятъка си, за да го платят, когато отново започнат да ходят на църква. Молили се и постили замразяването да бъде прекратено.

Saints, том 4, с. 436–437

Накрая, след 18 месеца, правителството решило, че в Църквата може отново да се провеждат събрания. Един нов президент на мисия поискал да говори с Алис, която вече била студентка в колеж. „Искаш ли да се върнеш и да отслужиш мисия, след като завършиш?“ – попитал я той. „Не – отговорила Алис. – Искам да служа веднага!“

Saints, том 4, с. 437–439

Алис и другите светии били много щастливи, че отново било възможно да ходят на църква! Първата неделя след замразяването, събранието за причастие продължило два часа, защото твърде много хора искали да споделят свидетелствата си. Те споделяли помежду си как Господ ги е благословил и им е помогнал да запазят вярата си силна.

Учение и завети 20:75; Saints, том 4, с. 438