Рут и Ноемин

Където идеш ти, от Санди Фрекълтон Гейгън

6–12 юни

Рут, 1 Царе 1–3

„Развесели се сърцето ми в Господа“

Важно е да бъдете подготвени да преподавате, но се уверете, че вашите планове включват даването на възможност на членовете да споделят какво са научили.

Записвайте своите впечатления

икона за споделяне

Насърчавайте споделянето

За да насърчите членовете на класа да споделят какво са научили през седмицата, бихте могли да ги поканите да напишат на дъската думи или изрази от Рут 1–4 или 1 Царе 1–3, които са ги вдъхновили по време на тяхното лично или семейно изучаване. Прочетете някои от тях на глас, като попитате как тези думи и изрази са ги вдъхновили.

икона за преподаване

Преподавайте учението

Рут, 1 Царе 1–2

Христос може да превърне трагедията в триумф.

• Въпреки че членовете на класа може да имат различни изпитания от тези на Рут и Анна, те могат да се поучат от начините, по които тези верни жени откликват на загубата и болката. За да им помогнете да направят това, бихте могли да разделите класа на малки групи и да поканите всяка група да прочете глава от Рут 1–4 или 1 Царе 1. На дъската може да напишете въпроси, подобни на: През какви изпитания преминава Рут или Анна? Как те изразяват упованието си в Господ по време на изпитанията си? Групите биха могли да потърсят отговори на един или повече от въпросите и да споделят какво са открили. Какво научаваме от тези разкази за това как Господ може да ни помага в нашите изпитания?

  Анна и Самуил

  За това дете се молех, от Елспет Йънг

• Не всеки, който се моли за дете, получава дете, и не всеки, чийто брачен партньор почине, отново сключва брак. Но нашите лични проблеми, независимо какви са те, могат да бъдат възможности да се обръщаме към Спасителя и да укрепваме вярата си в Него. Бихте могли да поканите присъстващите в урока да прочетат Рут 2:11–12 и 1 Царе 1:9–11 и да обсъдите как изпитанията на Рут и Анна влияят на техните взаимоотношения с Господ. Членовете на класа също така може да споделят как тяхната вяра е била укрепвана, когато са се обръщали към Исус Христос в моменти на изпитания.

  За да проведете по-добре обсъждането, бихте могли да поканите един или няколко от членовете да се подготвят предварително да споделят прозрения от следните материали: посланието на сестра Рейна И. Абурто „В слънчев и в мрачен ден до мен бъди!“ (Лиахона, ноем. 2019 г., с. 57–60), разделът със заглавие „Радостта да преодоляваме трудностите чрез Христос“ от посланието на старейшина Д. Тод Кристоферсън „Радостта на светиите“ (Лиахона, ноем. 2019 г., с. 16–17) или словата на президент Илейн Ш. Долтън в „Допълнителни източници“. Поканете членовете на класа да споделят какво са научили за това как нашите изпитания могат да бъдат възможности за придобиване на по-силна вяра в Исус Христос.

1 Царе 2:18–36, 3

Следва да се вслушваме в гласа на Господ и да му се подчиняваме.

• В класа ви може да има хора, които, подобно на Самуил, да са чували гласа на Господ, но да не са го разпознавали като Негов. Бихте могли да поканите членовете на класа да прегледат 1 Царе 3, като потърсят какво прави Самуил, което може да ни помага в нашите усилия да чуваме Господния глас и да му се подчиняваме. Също така може да поканите двама членове на класа да разиграят сценка със случилото се между Самуил и Илий.

• Понякога попадаме в ситуация като тази на Илий – дава ни се възможност да помогнем на някого да разпознае Господния глас. Членовете на класа биха могли да споделят как са правили това за приятели, членове на семейството си или други хора. Кои стихове или какви преживявания сме споделяли, за да помогнем на другите да разберат как Господ общува с нас? (Например вж. Учение и завети 6:22–23, 8:2–3, 9:7–9.)

картинка за допълнителни източници

Допълнителни източници

Никога не сме сами.

Президент Илейн Ш. Долтън учи:

„Житейският ни път понякога ни отвежда по неочаквани пътеки. Има завои и изненади по пътя, които никой от нас не може да предвиди. Но с всеки завой и изненада ни се дава и възможност – възможност да изберем своята реакция и да съставим план за действие. Житейските трудности могат да бъдат възможности, които да ни помагат да се доближаваме все повече до Спасителя и да се уповаваме в по-пълна степен на Него. И когато всеки ден живеем все по-близо до Него, ние развиваме Христови качества и ценности. …

Подобно на Рут и Анна, всички ние преживяваме противопоставяне. Може не винаги да разбираме какъв план има Господ за живота ни, но ви давам свидетелство, че никога не сме сами. Той е винаги с нас и ни обещава: „Вие не може да съзрете засега с вашите природни очи замисъла на вашия Бог относно тези неща, които ще дойдат по-нататък, и славата, която ще последва след много изпитания“ (Учение и завети 58:3)“ (“Lessons from Ruth and Hannah,” Ensign, Apr. 2006, 35, 37).

Вж. също Мосия 14:18, Алма 38:5.

Как да подобряваме начина, по който преподаваме

Нормално е да казвате: „Не знам“. Макар че трябва да се стараете да отговаряте на въпросите, които членовете на класа ви имат, Господ не очаква от вас да знаете всичко. Когато не знаете как да отговорите, кажете го и дайте искрено свидетелство за това, което знаете. (Вж. 1 Нефи 11:16–17, Да преподаваме като Спасителя, с. 24.)