Въведение към Алма
Защо да изучаваме тази книга?
Изучавайки книгата на Алма, вие ще научите за Исус Христос и необходимостта от Неговото Единение и Възкресение в плана за спасение на Небесния Отец. Също така, ще научите как силата Божия побеждава свещеническите лукавства, лъжливите учения, греха, омразата и вероотстъпничеството и как тя помага на хората да почувстват голяма промяна в сърцата си и да бъдат родени отново. Ще бъдете поучавани, докато четете за мисионерските усилия на синовете на Мосия, както и за обръщането във вярата и последвалата преданост на народа на Амон, известни още като анти-нефити-лехити. Освен това, докато изучавате главите, описващи войните между нефитите и ламанитите, ще научавате принципи, които ще ви напътстват в трудните времена, в които живеете, и ще ви помагат да побеждавате в личните си битки с врага.
Кой написва тази книга?
Мормон събира и съкращава летописи от Големите плочи на Нефи, за да състави книгата на Алма. Книгата е наречена на Алма, който, бидейки синът на Алма, често е наричан Алма-младши. Когато цар Мосия въвежда управлението на съдиите сред нефитите, Алма-младши става първият върховен съдия и наследява баща си като висш свещеник в Църквата (вж. Мосия 29:42). В последствие той се отказва да бъде върховен съдия, за да се отдаде „изцяло на висшето свещеничество” и „да предава на людете словото Божие” по цялата нефитска земя (Алма 4:20; 5:1). Мормон използва летописите за служението на Алма (вж. Алма 1–44) и писанията на неговите синове Еламан (Алма 45–62) и Сивелон (Алма 63 ), за да състави книгата на Алма.
Кога и къде е написана книгата?
Първоначалните летописи, използвани като източник за книгата на Алма, вероятно са написани между 91 г. пр. Хр. и 52 г. пр. Хр. Мормон съкращава тези летописи някъде между 45 г.сл. Хр. и 385 г. сл. Хр. Мормон не записва къде се намира, когато съставя тази книга.