И те искаха да видят Кой е Исус

Старейшина Джеймс У. Макконки III

От Седемдесетте

Свидетелствам, че Исус е жив, че ни познава и има силата да ни изцелява, преобразява и да ни прощава.

Братя, сестри и приятели, през 2013 г. аз и съпругата ми Лоръл бяхме призовани да служим като ръководители на мисия Чехия и Словакия. Нашите четири деца бяха с нас.¹ Бяхме благословени като семейство с чудесни мисионери, както и от забележителните светии от последните дни в Чехия и Словакия. Обичаме ги.

В началото на нашата мисия като семейство си спомнихме изказване на старейшина Джозеф Б. Уъртлин. В реч, озаглавена „Голямата заповед“, старейшина Уъртлин пита: „Обичате ли Господ?“. Към онези от нас, които биха отговорили положително, той отправя простичкия и изпълнен с прозорливост съвет: „Прекарвайте време с Него. Размишлявайте върху Неговите думи. Вземете върху си Неговото иго. Стремете се да разбирате и да се подчинявате“.² След това старейшина Уъртлин обещава преобразяващи благословии за онези, които имат желанието да отделят време за Исус Христос и да намират място за Него³.

Ние приехме присърце съвета и обещанието на старейшина Уъртлин. Заедно с нашите мисионери прекарвахме значително време с Исус, като изучавахме евангелията на Матей, Марк, Лука и Йоан от Новия завет, както и 3 Нефи от Книгата на Мормон. В края на всяко събрание на мисионерите, ние отново се връщахме към „Петте Евангелия“, както ги наричахме⁴, четяхме, обсъждахме, обмисляхме и учехме за Исус.

За мен, Лоръл и нашите мисионери прекараното с Исус време посредством Писанията промени всичко. Развихме по-дълбоко чувство на благодарност за това Кой е Той и какво е важно за Него. Заедно размишлявахме над много неща: как преподава, на какво учи, как проявява любов, какво прави, за да благославя другите и да им служи, Неговите чудеса, как реагира, когато бива предаван, как се справя с трудни човешки емоции, какви са Неговите звания и имена, как изслушва, как се справя с конфликти, в какъв свят живее, притчите Му, как насърчава единството и добротата, Неговата способност да прощава и да изцелява, Неговите проповеди, молитви, единителната Му жертва, Възкресението Му и Неговото Евангелие.

Често се чувствахме като „нис(кия) на ръст“ Закхей, който изтичва да се покачи на една смокиня, докато Исус минава през Йерихон, защото, както пише Лука, „иск(а) да види Кой е Исус“.⁵ Да види не този Исус, очакван или създаден в представите ни, а по-скоро Исус в истинската Му същност⁶. Точно както обещава старейшина Уъртлин, ние разбрахме по един много реален начин, че „Евангелието на Исус Христос е евангелие на промяната. То ни взема като мъже и жени от света и ни пречиства в мъже и жени за вечността“⁷.

Онези дни бяха специални. Започнахме да се убеждаваме, че „за Бога няма нищо невъзможно“⁸. Свещените следобеди в Прага, Братислава или Бърно, когато ставахме свидетели на силата и реалността на Исус, все още отекват в живота на всеки от нас.

Често изучавахме Марк 2:1–12. Историята там е завладяваща. Бих искал да прочета част от нея директно от Марк и да споделя как аз я разбирам, след като съм я изучавал обстойно и съм я обсъждал с нашите мисионери и други хора⁹.

„След известно време (Исус) пак влезе в Капернаум; и разчу се, че бил в къщата.

И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.

Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.

И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете“.

След като си разменят реплики с тълпата¹⁰, Исус поглежда към болния от парализа човек и го изцелява физически, като казва:

„На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.

И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо“¹¹.

Сега ето как аз разбирам историята: В началото на земното Си служение Исус се завръща в Капернаум – малко рибарско селце, разположено на северния бряг на Галилейското езеро¹². Наскоро е извършил редица чудеса, като е изцелявал болните и е прогонвал зли духове¹³. Нетърпеливи да чуят и видят мъжа на име Исус, хората от селото се събират в дома, в който, според мълвата, е отседнал¹⁴. Докато са там, Исус започва да преподава¹⁵.

По онова време домовете в Капернаум били едноетажни, с плоски покриви и скупчени един до друг¹⁶. Покривът и стените били смесица от камък, греди, глина и слама, като до покрива се стигало по простички стъпала отстрани на дома¹⁷. Тълпата бързо изпълва къщата, най-вече стаята, в която преподава Исус, като хората стигат чак до улицата¹⁸.

Историята се съсредоточава върху болния от парализа мъж и неговите четирима приятели¹⁹. Парализата е състояние, често придружено от слабост и тремор²⁰. Представям си как един от четиримата казва на останалите: „Исус е в нашето село. Всички знаем какви чудеса е извършвал и колко хора е изцелил. Ако само успеем да занесем приятеля си при Исус, може би ще може да изцели и него“.

И така, всеки от тях хваща по едно ъгълче от постелката (или леглото) на своя приятел и започват да го пренасят през криволичещите, тесни и прашни улици на Капернаум²¹. Вече отмалели, те се появяват зад ъгъла, само за да открият, че тълпата или както се казва в стиховете „народ(ът)“, или събралите се да слушат, са толкова много, че е невъзможно да пренесат приятеля си през вратата до Исус²². Изпълнени с обич и вяра, четиримата не се отказват. Вместо това те се качват по стълбите до плоския покрив, внимателно вдигат постелката на своя приятел, пробиват покрива към стаята, в която преподава Исус, и спускат приятеля си²³.

Представете си как посред сериозен момент на обучение, Исус чува шум, поглежда нагоре и вижда увеличаваща се дупка на тавана, докато прах и слама падат в стаята. След това един паралитик е спуснат с постелката си до пода. Удивително е как Исус разбира, че тук не става въпрос за хора, нарушаващи реда, а по-скоро за нещо важно. Той поглежда към мъжа на постелката, на всеослушание му прощава греховете и го изцелява физически²⁴.

С представянето на Марк 2 по този начин, няколко важни истини стават ясни относно ролята на Исус като Христос. Първо, когато се опитваме да помагаме на обичан от нас човек да дойде при Христос, можем да го правим с увереността, че Той има способността да повдига товара на греха и да прощава. Второ, като идваме при Христос с физическа, емоционална или друг вид болка, трябва да знаем, че Той има силата да изцелява и утешава. Трето, когато полагаме усилия, подобно на четиримата, да водим другите при Христос, можем да го правим с увереността, че Той вижда истинските ни намерения и ще ги посреща подобаващо.

Не забравяйте, че докато Исус преподава, Той бива прекъснат от появата на дупка в тавана. Но вместо да смъмри или да отпрати извършителите за стореното, от стиховете научаваме, че Исус вижда вярата им²⁵. Онези, които стават свидетели на чудото, се „сма(йват) и прослав(ят) Бога, Който (е) дал такава власт на човеците“²⁶.

Братя и сестри, нека завърша с две допълнителни впечатления. Независимо дали сме мисионери, служители, президенти в Обществото за взаимопомощ, епископи, учители, родители, братя и сестри или приятели, като ученици светии от последните дни, всички сме част от делото по довеждане на другите при Христос. Проявените от четиримата приятели качества са достойни за обмисляне и подражание²⁷. Те се приспособяват към ситуацията, смели са, устойчиви, креативни, гъвкави, устремени, верни, изпълнени с надежда и оптимизъм, смирени и издръжливи.

Освен това четиримата наблягат на духовната важност на наличието на общност и приятелство²⁸. За да отнесат приятеля си при Христос, всеки от тях трябва да носи своята част. Ако един се беше отказал, нещата щяха да станат сложни. Ако двама се бяха отказали, задачата буквално щеше да стане невъзможна. Всеки от нас има роля в Божието царство²⁹. Като изпълняваме тази роля и правим зависещото от нас, ние хващаме своя ъгъл. Независимо дали сме в Аржентина, Виетнам, Акра или Бризбейн, в клон или район, в семейство или мисионерска двойка, всеки от нас има ъгълче, което да хване. Като правим това и ако го правим, Господ ще благославя всички ни. Така както Той вижда тяхната вяра, ще вижда и нашата и ще ни благославя като народ.

В различни моменти аз съм държал своето ъгълче от постелката, в други случаи съм бил носен върху нея. Част от въздействието на тази забележителна история за Исус е, че тя ни напомня колко много се нуждаем един от друг като братя и сестри, за да дойдем при Христос и да бъдем преобразени.

Това са някои от нещата, които съм научил, прекарвайки време с Христос в Марк 2.

„Нека Бог ни помага да (хванем своя ъгъл), да не се отказваме, да не се страхуваме, а да бъдем силни във вярата си, и целеустремени в нашето дело, за да изпълним целите Господни“³⁰.

Свидетелствам, че Исус е жив, че ни познава и има силата да ни изцелява, преобразява и да ни прощава. В името на Исус Христос, амин.