2022 г.
Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко
Ноември 2022 г.


Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко

Нека си спомняме, че всеки човек на тази земя е чедо на Бог и че Той обича всички.

Има една история за човек на име Джак, който имал любимо ловджийско куче Каси. Джак толкова се гордеел с Каси и често се хвалел за това колко умело куче е тя. За да го докаже, Джак поканил няколко приятели да видят Каси в действие. След като пристигнал в ловджийския клуб, Джак пуснал Каси да потича наоколо, а той влязъл, за да се регистрира.

Когато дошъл момента да започне, Джак се вълнувал да се похвали с удивителните умения на Каси. Обаче Каси се държала странно. Тя не се подчинила на нито една от командите на Джак, а обикновено го правела с желание. Тя само искала да стои до него.

Джак бил разочарован, засрамен и ядосан на Каси. Скоро решил да си тръгнат. Каси дори не скочила в колата, затова Джак нетърпеливо я взел и напъхал в клетката. През целия път той се ядосвал на онези, които му се подигравали заради поведението на кучето му. Джак не можел да разбере защо Каси не го слушала. Тя била добре обучена и до този момент желаела само да му угажда и да му служи.

След като се прибрал вкъщи, Джак започнал както винаги да преглежда Каси за рани, осили или кърлежи. Когато сложил ръка на гърдите ѝ, почувствал нещо мокро и видял, че ръката му е в кръв. За негов срам и ужас, той открил, че Каси имала дълга и дълбока рана, достигаща до гръдната ѝ кост. Открил и друга на дясната предна лапа, пак до костта.

Джак взел Каси в ръцете си и започнал да плаче. Срамувал се от това как я бил осъдил и как се държал с нея. Каси се държала необичайно по-рано този ден, защото била ранена. Поведението ѝ било повлияно от болката, страданието и раните ѝ. Нямало изобщо връзка с нежелание да се подчинява на Джак или липса на обич към него1.

Чух тази история преди години и никога не я забравих. Колко наранени хора има сред нас? Колко често осъждаме другите въз основата на външността или действията им, или на бездействието им, когато, ако напълно ги бяхме разбрали, щяхме да действаме със състрадание и желание да помогнем, а не да утежняваме товара им с нашата критика?

Много пъти съм била виновна за това, но Господ търпеливо ме е учил чрез лични преживявания и като се вслушвах в опита на много други хора. Започнах все повече да ценя примера на нашия скъп Спасител, Който прекарва толкова много от Своето време да служи с любов на другите.

В живота на най-малката ми дъщеря от ранно детство има много проблеми с емоционалното здраве. Имаше много случаи в живота ѝ, когато тя чувстваше, че просто не може да продължи. Винаги ще сме благодарни за земните ангели, които бяха там в тези моменти: като седяха до нея, изслушваха я, плакаха с нея и споделяха заедно с нея уникални дарби, духовно разбиране и взаимна обич. При такива любящи обстоятелства бремето често олекваше и от двете страни.

Старейшина Джозеф Б. Уъртлин, цитирайки 1 Коринтяните, казва: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка“2.

Той продължава:

„Посланието на Павел към тези нови светии е просто и прямо: нищо, което правите, не е от голямо значение, ако нямате милосърдие. Може да говорите на езици, да имате дара за пророчество, да разбирате всички тайнства и притежавате всяко знание – дори ако имате вяра да премествате планини, без милосърдие това изобщо няма да ви е от полза.

„Mилосърдието е чистата любов Христова“ (Мороний 7:47). Спасителят е пример за тази любов“3.

В Йоан четем: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си4.

Има много речи от църковни ръководители относно милосърдието, единството, любовта, добротата, състраданието, прошката и милостта. Считам, че Спасителят ни кани да живеем по един по-висш и по-свят начин5Неговия начин да обичаме, при който всички могат да чувстват, че наистина принадлежат и са необходими.

Заповядано ни е да обичаме другите6, а не да ги съдим7. Нека свалим това тежко бреме, не е наша работа да го носим8. Вместо това можем да поемем игото на Спасителя, което е обич и състрадание.

„Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

Вземете Моето иго върху себе си, и се научете се от Мене; …

Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“9.

Спасителят не оправдава греха, но ни предлага Своята любов и ни дава прошка, когато се покайваме. Той казва на жената, хваната в прелюбодеяние: „И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“10. Хората, които Той докосвал, почувствали Неговата любов и тя ги изцелила и преобразила. Неговата любов ги вдъхновила да желаят да променят живота си. Животът по Неговия начин носи радост и мир, а Той кани и другите към този начин на живот с нежност, доброта и обич.

Старейшина Гари Е. Стивънсън казва: „Когато ни връхлитат ветровете и бурите на живота, болестите и нараняванията, Господ, нашият Пастир, Полагащият грижи ще ни подхранва с любов и доброта. Той ще изцелява сърцата ни и ще възстановява душите ни“11. Като последователи на Исус Христос не трябва ли и ние да правим така?

Спасителят ни моли да се учим от Него12 и да вършим нещата, които сме виждали да върши Той13. Той е въплъщението на милосърдието, на чистата любов. Докато постепенно се учим да вършим това, което Той желае от нас, не по задължение или дори заради евентуалните благословии, но изцяло от любов към Него и нашия Небесен Отец14, ще бъдем посредници за Неговата любов към другите и тя ще прави всичко, което Той иска от нас, не просто възможно, а и много по-лесно и леко15, както и по-радостно, отколкото можем да си представим. Ще се искат усилия, може да отнеме години, както беше при мен, но ако желаем любовта да бъде мотивиращият ни фактор, Той може да вземе това желание16, това семе и накрая да го превърне в прекрасно дърво, изобилстващо на най-сладки плодове17.

В един от любимите ни химни пеем: „Кой съм аз да съдя други, щом съм тъй несъвършен? Във сърцето си аз нося тежка мъка, скрита в мен“18. Кой сред нас може да има скрита мъка? Привидно бунтуващото се дете или тийнейджър, децата на разведени родители, самотният родител, хората с физически или психически проблеми, хората, които се съмняват във вярата си, тези, които са обект на расови или културни предразсъдъци, тези, които се чувстват самотни, тези, които копнеят да сключат брак, хората с нежелани пристрастявания и многото други, които се борят с различни трудности в живота, често даже хората, чиито живот отстрани изглежда идеален.

Никой от нас няма идеален живот или идеално семейство, аз определено нямам. Когато се стремим да съчувстваме на другите, които също имат трудности и несъвършенства, това може да им помага да чувстват, че не са сами в проблемите си. Всеки има нужда да чувства, че наистина принадлежи и е необходим в Христовото тяло19. Най-голямото желание на Сатана е да разделя Божиите чеда и има голям успех в това, но толкова много сила се крие в единството20. Толкова се нуждаем да вървим хванати за ръце по време на това трудно пътуване в земния живот!

Нашият пророк, президент Ръсел М. Нелсън, казва: „Всяка форма на насилие или предразсъдък към друг човек заради националност, раса, сексуална ориентация, пол, степен на образование, култура или други значими идентификатори, е обида за нашия Създател! Подобно грубо отношение ни кара да живеем под стойността си като Негови заветни синове и дъщери!“21

Президент Нелсън кани всички да стъпим и останем на заветната пътека, която води обратно към нашия Отец в небесата, но също така ни дава и следния съвет: „Ако приятели и роднини се отделят от Църквата, продължавайте да ги обичате. Не сте вие тези, които да съдите избора на друг човек, дори и да бъдете критикувани за това, че сте останали верни“22.

Приятели, нека си спомняме, че всеки човек на тази земя е чедо на Бог23 и че Той обича всички24. Има ли хора по пътя ви, които сте склонни да съдите? Ако отговорът ви е „Да“, помнете, че това са ценни възможности за нас да се упражняваме да обичаме като Спасителя25. Като следваме Неговия пример, можем да бъдем впрегнати с Него и да насърчаваме усещането за обич и принадлежност в сърцата на всички чеда на нашия Небесен Отец.

„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“26. Когато сме изпълнени с любовта на Спасителя, Неговото иго наистина може да бъде леко, а Неговото бреме може да се усеща леко27. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.