Ден за ден

От Кейси Пол Грифитс, Юта, САЩ

Благодарни сме на нашите прекрасни членове от района, които ни помогнаха с нашия син, който има аутизъм.

Джош по време на скорошно пътуване до храма.

Когато синът ни Джошуа беше на 18 месеца, забелязахме странни неща в поведението му. Джош можеше да изрецитира почти дума по дума песничките от телевизионните предавания, които гледаше, но закъсняваше в способността си да говори. Един ден моята тъща каза, че Джош проявява признаци на аутизъм. Специалисти ни казаха същото.

Съпругата ми Елизабет усилено започна да изучава литература относно аутизма. Също така записа Джош в програми, които да му помогнат. Беше решена той да има най-добрия възможен старт в живота, който можем да му дадем.

В дните, в които се тревожех за бъдещето, Елизабет ме успокояваше. Казваше ми, че трябва да действаме по въпроса ден за ден.

„Трябва да ценим всяко ново нещо, което научава Джош, а не да се съсредоточаваме върху всички променливи в бъдещето“ – казваше тя.

Докато растеше, Джош се държеше буйно в църквата. За да не му позволяваме да нарушава уроците в Неделното училище за деца или да наранява другите деца, аз го държах в скута си. Той се бореше, дращеше и се дърпаше, докато беше в мен, през трите часа от събранията. Често се прибирах у дома насинен и изтощен.

„Защо просто не го оставяме вкъщи, да не ходи на църква и ще се редуваме да го гледаме?“ – предложих аз.

„Ако не продължим да го водим – отвърна Елизабет, – той ще се научи, че ако се държи зле, може да си тръгва от събранията“. Знаех, че е права.

Един ден майката на дете с аутизъм от друго семейство ми каза: „Когато Джош навърши осем години и получи Светия Дух, ще стане доста по-мил!“.

Усъмних се в думите ѝ, но когато навърши осем, той получи Светия Дух и наистина стана малко по-мил.

Когато Джош порасна, той получи свещеничеството. Раздаваше причастието и научи важността от службата. Членове от неговия кворум на свещеничеството заедно с Джош научиха танц от музикален видеоклип от 80-те години и го представиха на партито на района.

Районът ни се държеше прекрасно с Джош. Членовете му се усмихваха, докато той разнасяше причастието, правейки движения от танца.

Джош вече е на 17 години. Той е талантлив музикант, който пише песни. Обича актьорството и участва редовно в училищния и градски театър.

Благодарни сме да бъдем негови родители и да сме част от неговото пътуване. Не сме сигурни какво ще донесе бъдещето, но сме изцяло решени да живеем пълноценно с него всеки ден.