Старейшина Езра Тафт Бенсън посещава светиите в Полша

По възложение от Първото президентство, старейшина Бенсън от Кворума на дванадесетте апостоли отговаря за дейностите на Църквата за подпомагане в Европа след Втората световна война. През 11-те месеца, прекарани там, той пропътувал повече от 96 000 км. Зад него се намират руините на Варшава, Полша.

През една прохладна неделна вечер през лятото на 1946 г. Езра Тафт Бенсън и други двама спътници пътували през зловещо тихите улици на Зелваги, Полша. Неравни пътища и проливни дъждове затруднявали пътниците цял ден, но лошото време най-накрая се оправило и мъжете стигнали своята дестинация.

Зелваги бил част от Германия по-рано и бил известен като Зелбонген. След войната обаче, държавните граници били променени и голяма част от Централна и Източна Европа попаднали под влиянието на Съветския съюз. През 1929 г. процъфтяващият клон Зелбонген построил първата сграда за събрания в Германия. Но след шест години война, светиите в селото едва оцелявали¹.

Фактът, че старейшина Бенсън бил в Полша изобщо, бил истинско чудо. Без действащи телефонни линии в Полша, той и неговите спътници се затруднявали да се свържат с държавни служители, които да им помогнат с документи да влязат в страната. Само след множество молитви и повторни опити за връзка с полското правителство, апостолът успял да получи нужните визи².

Докато джипът приближавал старата сграда за събрания в Зелваги, повечето от хората по улиците се разбягали и се скрили. Старейшина Бенсън и спътниците му спрели превозното средство пред сградата и слезли от колата. Те се представили на една намираща се наблизо жена и попитали дали това е сградата за събрания на светиите от последните дни. Очите на жената се насълзили от облекчение. „Братята са тук!“ – извикала тя на немски език.

Веднага хората наизлези от затворените врати, като плакали и се смеели от щастие. Членовете от Зелваги били изгубили контакт с висшите ръководители на Църквата в продължение на три години, а същата сутрин много от тях постили и се молили за посещение от някой мисионер или от ръководител на Църквата. В рамките на няколко часа около стотина светии се събрали, за да чуят апостола да говори.

Докато старейшина Бенсън говорил на светиите, двама въоръжени полски войници влезли в сградата. Конгрегацията изтръпнала от страх, но апостолът дал знак на войниците да седнат по-отпред. В речта си той наблегнал на важността на свободата. Войниците слушали внимателно, останали по местата си до закриващата песен и си тръгнали без сцени. След това старейшина Бенсън се срещнал с президента на клон и оставил храна и пари за светиите, като ги уверил, че ще получат допълнителна помощ³.

Малко след това старейшина Бенсън писал до Първото президентство. Той бил обнадежден от това, че помощите стигали до светиите в Европа, но се притеснявал за трудностите, които те все още изпитвали.

„Може би множеството ползи от прекрасната програма по благосъстояние на Църквата за тези и други светии в Европа никога няма да станат известни – пише той, – но със сигурност животът на много хора е бил спасен, а вярата и смелостта на много от нашите светии са били богато укрепени“⁴.