Сградите за събрания – места за благоговение и поклонение
От епископ Дийн М. Дейвийс
Първи съветник в Председателстващото епископство
Духът Господен се усеща в нашите сгради за събрания и ще ни вдъхновява, когато сме благоговейни пред Него.
Един отдаден мой колега веднъж сподели с мен свое преживяване, което имал, докато изпълнявал задачата да прибере столовете и да подреди след една конференция на кол. След като 30 минути изпълнявал тази задача, той осъзнал, че е последният човек в сградата. Вместо да се почувства сам и да побърза да си тръгне, той забелязал, че изпитва същото приятно усещане на мир, което чувствал по време на конференцията, като то дори се усилвало.
Докато приключвал и излизал от сградата, той срещнал друг член, който явно внимателно го бил наблюдавал. Знаейки каква работа е свършил моя приятел, този член му стиснал ръката и казал: „Братко, Господ вижда тези малки неща, които правиш за Него, и се радва за тях“.
Години по-късно, когато служил като епископ, същият този мой приятел отново останал сам в сградата за събрания на своя район. След като изключил осветлението на залата за събрания, той се спрял за момент, докато лунната светлина преминавала през прозорците и осветявала амвона.
Той отново усетил познатото чувство на мир, седнал в предната част на залата и се замислил върху множеството свещени моменти, преживени в нея – многото пъти, когато е наблюдавал как свещениците разчупват хляба на масата за причастие, случаите, когато е усещал спътничеството на Светия Дух по време на своя реч на конференция на района, проведените от него служби за кръщение, прекрасните хорови изпълнения, които е чул, и безбройните свидетелства от членовете на района, които толкова дълбоко са го вълнували. Седейки сам в тъмната зала, той осъзнал колко голямо е съвкупното влияние на тези преживявания в живота му и в живота на членовете на неговия район и преклонил глава в дълбока благодарност.
Мъдро и правилно моят приятел учил хората, че най-свещените места на земята са храмовете и нашите домове, но чрез описаните две преживявания, той също така осъзнал святото естество на нашите сгради за събрания. Тъй като са осветени чрез свещеническа власт, тези сгради стават места, на които Господ излива откровения за Своя народ, и в които „е видна силата на божествеността“, чрез извършваните в тях обреди (вж. Учение и завети 84:20).
Сградата за събрания, заедно с нашия дом, е среда за обещаните радости, които светиите могат да чувстват през Господния ден. Тя става място, на което общото поклонение на светиите кара сърцата им да бъдат „обвързани в единство и в любов един към друг“ (Мосия 18:21) и към Спасителя. За да изразяваме своята благодарност за изливането на духовни благословии в нашите сгради за събрания и уважението си към тях, ние трябва да влизаме в тези места за поклонение с дълбоко и искрено благоговение.
Същността на благоговението
Според съвременната църковна култура, думата благоговение е станала синоним на тишина. Макар тихото общуване определено да е подходящо за нашите сгради за събрания, тази ограничена идея не успява да обхване същността на думата. Благоговение произлиза от латинската дума revereri, която означава „стоя удивен и възхитен“1. Можем ли да открием друг така красноречив израз на чувствата на душата ни, когато наистина се замислим върху това, което Спасителят е направил за всеки от нас?
Спомням си красивите думи на химна, който пеем на нашите събрания: „Така удивен съм от неземната любов, с която Исус ми дари своя благослов“2. Тези дълбоки чувства на благодарност, възхвала и удивление са същността на благоговението и затова трябва да избягваме всички думи или поведение, които ограничават тези чувства в нас самите и в другите.
Фотография на жена на амвона от Тифани Майлоан Тонг
Сградите за събрания и Господният ден
От съвременно откровение знаем, че основна част от нашето неделно поклонение е да отидем в „молитвения дом и (да) принес(ем) в жертва свещенодействията си на (Господния) свят ден“ (Учение и завети 59:9). „Молитвените домове“, в които се събираме на Господния ден са нашите свети сгради за събрания.
Президент Ръсел М. Нелсън ни е помагал да разберем по-добре връзката между нашето благоговение към Спасителя и отношението ни към Господния ден. Споделяйки свое собствено преживяване при освещаване на Господния ден, президент Нелсън разказва: „По-късно научих от Писанията, че поведението и отношението ми в Господния ден представлява един вид израз на взаимоотношенията между мен и Небесния ми Отец“3.
Точно както нашето поведение и отношение през Господния ден са израз на нашата отдаденост към Господ, така и нашето поведение, отношение и дори начина ни на обличане в Неговия молитвен дом показват степента на благоговението, което чувстваме към Спасителя.
Сгради за събрания и обреди
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли разширява нашето разбиране на тази идея, като заявява:
„Освен че осигуряват време за по-съсредоточено върху дома изучаване на Евангелието, промените в неделните събрания… наблягат на това, че причастието на Господната вечеря е свещеният и явен фокус на седмичното ни поклонение. Следва да си спомняме по възможно най-личен начин, че Христос е умрял от сърце, съкрушено от това, че съвсем Сам е понесъл върху Си греховете и печалта на целия човешки род.
Тъй като и ние сме допринесли за това непоносимо бреме, този момент изисква почитта ни“4.
Важно е да помним, че мястото, определено за този върховен момент на уважение към Спасителя, е залата за събрания. В допълнение към благоговението, което чувстваме по време на седмичния обред на причастието, нашите благоговейни чувства на уважение се усилват, когато мислим за другите обреди и благословии на свещеничеството, изпълнявани в сградите за събрания, включително даването на име и благославянето на деца, кръщенията и потвърждаванията, ръкополаганията и отделянията за призования. Всеки един от тези и всяка една от тези благословии може да ни осигури изливане на Светия Дух, ако участващите и присъстващите са благоговейни.
Фотография от Джеймс Айлиф Джефри
Сгради за събрания и богослужение
Господният ден ни дава възможност да се покланяме на Господ по време на изучаването си у дома и като конгрегация по време на нашето събрание за причастие и другите ни събрания. От най-ранните дни на Църквата, светиите с радост са се събирали заедно, за да общуват и да изграждат взаимоотношения на братство и сестринство. Нашите сгради за събрания дори имат помещения за дейности с такава цел, които се провеждат през седмицата. Но все пак никога не трябва да забравяме основната цел на сградите – да бъдат място за поклонение.
Поклонението и благоговението са тясно свързани. „Когато се покланяме на Бог, ние се обръщаме към Него с почтителна обич, смирение и обожание. Ние Го признаваме и приемаме като наш върховен Цар, Създателят на вселената, наш възлюбен и безмерно любящ Отец“5.
Затова тази основна цел на поклонението трябва да влияе на поведението ни в сградите за събрания, дори когато участваме в социални или развлекателни дейности. При църковни дейности, с голяма грижа трябва да се намалят до минимум безредието, отпадъците или увреждането на сградата и всичко в нея, като навременно трябва да се предприемат действия за почистване или ремонт, в случай на нужда.
Децата и младежите трябва да бъдат учени, че благоговението и грижата за сградите за събрания не се случват само в неделя. Участието на членовете в почистването на сградата – особено общото участие на родители и деца – е прекрасен начин да се развива чувство на благоговение за свещените ни сгради. Както се вижда от преживяването на моя приятел при подреждането на коловия център след конференция, самата грижа за сградата е вид поклонение и кани Духа Господен.
Фотография на застанали на открито членове от Масимо Крисионе
Сгради за събрания и Спасителят
Под пророческото напътствие на президент Нелсън се полагат значителни усилия, с които се грижим името на Исус Христос никога да не се изключва, когато говорим за Неговата Църква. По подобен начин, никога не трябва да позволяваме Спасителят да бъде изместен от фокуса на нашето поклонение, включително в нашите сгради за поклонение.
Свикнали сме да наричаме храмовете домове на Господ, което е съвсем точно и важно. Но понякога може лесно да забравим, че всяка от нашите сгради за събрания е осветена чрез свещеническа власт да бъде място, където да обитава Духът Господен и където Божиите чеда – в Църквата и извън нея – да „стиг(ат) до знанието за своя Изкупител“ (Мосия 18:30).
Наскоро обявената инициатива допълнително да се украсят нашите сгради за събрания с картини, които уважително изобразяват Спасителя и божествените събития от Неговия земен живот и живота Му след смъртта, има за цел да насочва умовете и сърцата ни към Него. С обич ви каним, когато влизате в тези молитвени домове за събрания и дейности, да спирате, да разглеждате картините и да размишлявате над тях, да ги показвате на децата си и да позволявате картините да задълбочават вашите чувства на поклонение и благоговение пред Бог.
Старозаветният пророк Авакум заявява: „Но Господ е в светия Си храм; млъкни пред Него, цяла земьо“ (Авакум 2:20). Нека по подобен начин помним, че Духът Господен е в нашите сгради за събрания и че ще навлиза в нашите сърца в степента, в която сме благоговейни пред Него.