Първо любов, а след това какво?
назад напред


Послание на Първото президентство, СЕПТЕМВРИ 2016 г.

Първо любов, а след това какво?

Нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън учи, че „любовта е самата същност на Евангелието“1.

Любовта е толкова важна, че Исус Христос я свързва с „първата и велика заповед“ и казва, че всяка друга точка от закона и пророците се крепят на нея2.

Любовта е основната причина за всичко, което правим в Църквата. Всяка програма, събрание и действие, в което участваме като последователи на Исус Христос, трябва да бъдат въз основа на това качество – защото без милосърдието, „чистата любов Христова“, ние сме нищо3.

След като сме разбрали това със сърцето и ума си и сме заявили своята любов към Бог и нашите ближни, какво следва?

Достатъчно ли е да изпитваме състрадание и любов към другите? Дали това да заявяваме любовта си към Бог и ближните ни е достатъчно, за да изпълним своя дълг към Бог?

Притчата за двамата сина

В храма в Ерусалим юдейските първосвещеници и старейшини разпитват Исус, за да го уловят в думите Му. Спасителят, обаче, осуетява плановете им, като им разказва една история.

Той започва: „Един човек имаше двама сина“. Бащата се обърнал към първия и го помолил да отиде да работи в лозето. Но синът отказал. По-късно този син „се покаял и отишъл“.

След това бащата се обърнал към втория си син и го помолил да отиде да работи в лозето. Този син го уверил, че ще отиде, но така и не отишъл.

Тогава Спасителят се обръща към свещениците и старейшините и ги пита: „Кой от двамата изпълни волята на баща си?“

Те не могат да не признаят, че това е направил първият син, този, който казва, че няма да отиде, но след това се разкайва и отива да работи в лозето4.

Чрез тази история Спасителят обръща внимание на един важен принцип – тези, които спазват заповедите, наистина обичат Бог.

Може би заради това Исус моли хората да се вслушват и да следват думите на фарисеите и книжниците, но да не постъпват според делата им5. Тези учители по религия не действали според думите си. Те обичали да говорят за религия, но за съжаление не разбирали същността ѝ.

Нашите действия и спасение

По време на едно от последните Си поучения към учениците Си, Спасителят говори за последния съд. Нечестивите ще бъдат отделени от праведните. Праведните ще наследят вечен живот, а нечестивите ще бъдат предадени на вечно наказание.

Каква е разликата между тези две групи хора?

Тези, които показват любовта си чрез действия, биват спасени. Тези, които не правят това, са осъдени6. Истинското обръщане в Евангелието на Исус Христос, неговите ценности и принципи е видно чрез ежедневните ни действия.

В крайна сметка, само да заявим, че обичаме Бог и ближните си, няма да ни направи достойни за възвисяване. Защото, както учи Исус: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“7

Какво следва след любовта?

Отговорът на въпроса „Първо любов, а след това какво?“ може да бъде прост и ясен. Ако истински обичаме Спасителя, ние обръщаме сърцата си към Него и след това вървим по пътя на ученичеството. Когато обичаме Бог, ние се стремим да спазваме заповедите Му8.

Ако истински обичаме ближните си, ние протягаме ръка за помощ към „бедните и нуждаещите се, болните и огорчените“9. Защото хората, които вършат тези безкористни действия на състрадание и служба,10 са истински последователи на Исус Христос.

Това следва след любовта.

Това е самата същност на Евангелието на Исус Христос.

Преподаване от това послание

Президент Ухтдорф определя истинските последователи на Исус Христос като хората, които чрез действията си показват любовта си към Него и другите. Той ни учи, че „ако истински обичаме Спасителя, ние обръщаме сърцата си към Него и след това вървим по пътя на ученичеството“. Помислете дали да не попитате тези, на които преподавате, по какви начини любовта ги е подтиквала да вървят по пътя на ученичеството. Можете също така да споделите собствени преживявания. Можете да ги помолите да се молят за повече милосърдие и сила да действат, водени от любовта.