Останете на лодката и се дръжте!
От старейшина М. Ръсел Балард
От Кворума на дванадесетте апостоли
Ако останем съсредоточени върху Господ, ни се обещава неописуема благословия.
Неотдавна един мой приятел заведе сина си на едно пътуване по течението на река Колорадо, през каньона Катаракт, разположен в южна Юта. Този каньон е известен с 23-километровите бързеи, които могат да бъдат особено опасни.
В подготовка за това приключение, те внимателно прегледали интернет страницата на Националната паркова служба, която съдържа важна информация за личната подготовка и честите скрити опасности.
В началото на спускането един опитен речен инструктор преговорил важните мерки за безопасност, наблягайки върху три правила, които гарантират безопасното преминаване на групата през бързеите. „Правило номер едно: стойте в лодката! Правило номер две: винаги носете осигурителна жилетка! Правило номер три: винаги се дръжте с две ръце!“ След което казал отново с още по-голямо наблягане: „И най-вече, помнете правило номер едно: стойте в лодката!“
Това приключение ми напомня за нашето земно пътуване. Повечето от нас изживяват периоди в живота си, през които можем да се радваме на спокойни води. През други периоди се натъкваме на запенени бързеи, които метафорично можем да сравним на 23-километровия преход през каньона Катаракт – трудности, които могат да включват физически и умствени здравословни проблеми, смърт на обичан човек, разбити мечти и надежди и, при някои хора, дори криза на вярата, която следва да устои на проблемите, въпросите и съмненията на живота.
В Своята добрина Господ ни е осигурил лодка, основни материали, като осигурителни жилетки, и речни инструктори, които предлагат напътствие и инструкции за безопасност, които да ни помагат да преминем през реката на живота и да достигнем крайната си цел.
Нека помислим върху правило номер едно: „Стойте в лодката!“
Президент Бригъм Йънг често метафорично нарича Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни „стария кораб Сион“.
Веднъж той казва: „Намираме се сред океана. Задава се буря и, както казват моряците, тя ще бъде тежка. „Аз няма да остана тук – казва някой – не вярвам, че това е „корабът Сион“. „Но ние сме насред океана“. „Не ме интересува, аз няма да остана тук“. И ето, сваля си палтото и скача през борда. Няма ли да се удави? Ще се удави. Така става с хората, които напускат тази Църква. Това е „старият кораб Сион“, нека останем на него“1.
При друг случай, президент Йънг споделя своята тревога за хората, които губят пътя, когато биват благославяни – когато животът е добър с тях: „При спокойно време, когато старият кораб Сион плава с приятния бриз и когато всичко на палубата е спокойно, някои от братята искат да се прекачат по китоловните кораби и да … поплават малко; така едни се давят, някои се отклоняват, а други отново се връщат на кораба. Нека останем на стария кораб, той ще ни отведе безопасно в пристанището, За това не се тревожете“2.
И накрая, президент Йънг напомня на светиите: „Ние сме на стария кораб Сион. … (Бог) е на щурвала и там ще остане. … Всички е наред, пейте алелуя, защото Господ е с нас. Той ръководи, насочва и направлява. Ако хората имат пълно доверие в техния Бог, никога не оставят своите завети с техния Бог, Той ще ни води напред“3.
Предвид трудностите, които срещаме днес, как оставаме на стария кораб Сион?
Ето как. Нужно е да преживяваме продължаващо обръщане във вярата, като увеличаваме вярата си в Исус Христос своята преданост на Неговото Евангелие през целия си живот – не само веднъж, а редовно. Алма пита: „И сега, ето, аз ви казвам, братя (и сестри) мои, че ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, бих ви попитал, можете ли да се почувствате така и сега?“4
Опитните речни инструктори днес могат да се сравнят с пророците, апостолите и вдъхновените ръководители на свещеничеството и помощните организации в Църквата. Те ни помагат да достигнем в безопасност крайната си цел.
Неотдавна говорих на семинар за новопризовани президенти на мисия и ги посъветвах:
Нека погледът на всички под ваше ръководство бъде отправен към ръководителите на Църквата. … Ние няма и … не можем да ви поведем по грешен път.
И учете мисионерите да съсредоточат погледа си върху нас, учете ги никога да не следват хората, които смятат, че знаят повече за ръководството на Църквата … от Небесния Отец и Исус Христос“ и ръководителите, държащи ключовете да председателстват.
По време на моето служение съм разбрал, че хората, които се губят и объркват, обикновено преди това … са забравили, че когато Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте говорят единно, това е гласът Господен за дадения момент. Господ ни напомня: „Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“ (У. и З. 1:38)“5.
Казано иначе, те напускат стария кораб Сион – те отпадат, стават вероотстъпници. Трагичното е, те че често страдат от краткосрочните и дългосрочните последици, не само за тях самите, но и за техните семейства.
Нашите местни църковни ръководители, подобно на опитните речни инструктори, са били учени от своите житейски преживявания, били са обучавани и водени от апостоли и пророци и други служители в Църквата. Най-важното: те са били учени от Самия Господ.
При друг случай тази година се обърнах към младежите в Църквата на излъчването на ОСЦ през месец май. Тогава казах:
„Чувал съм, че някои хора мислят, че църковните ръководители живеят изолирано. Те забравят, че ние сме мъже и жени с опит и сме живели на много места и сме работили с хора от всякакъв произход. Нашите сегашни назначения буквално ни отвеждат навсякъде по света, където ние се срещаме с политически, религиозни, бизнес и хуманитарни ръководители на света. Макар че сме посещавали (ръководители) Белия дом в столицата Вашингтон и ръководителите на нации (и религии) по света, ние сме посещавали и най-бедните (семейства и хора) на земята. …
Ако се замислите над нашия живот и служба най-вероятно ще се съгласите, че виждаме и преживяваме света по начин, по който малцина могат. Ще установите, че ние в по-малка степен от повечето хора сме изолирани. …
… Въпреки това, има нещо в индивидуалната и обединената мъдрост на (църковните ръководители), която би трябвало да ви успокои донякъде. Ние сме преживели всичко, включително последствията от различните държавни закони и политики, разочарования, трагедии и смърт в нашите семейства. Разбираме какво се случва в живота ви“6.
Заедно с правило номер едно, не забравяйте правила номер две и три: винаги носете жилетка и дръжте се с две ръце. Словата Господни са изложени в Писанията и ученията на апостолите и пророците. Те ни дават съвет и напътствие, които, ако се следват, ще действат като духовна осигурителна жилетка и ще ни помагат да знаем как да се държим с двете ръце.
Трябва да станем като синовете на Мосия, „които бяха станали силни в знанието за истината“. Можем да станем мъже и жени „с правилно разбиране“. Това може да се постигне като „изследва(ме) усърдно светите писания, за да има(ме) познание за словото Божие“7.
При изследването на Писанията и словата на минали и настоящи апостоли и пророци, ние следва да се съсредоточаваме върху изучаването на Хростовото учение, живота според него и това доколко го обичаме.
Освен развиването на навик на лично изучаване на Писанията, ние следва да бъдем като синовете на Мосия и да се отдаваме „на много молитви и пост“8.
Изглежда именно нещата, които не се измерват лесно, са най-важни. Останете съсредоточени върху тези прости неща и не се разсейвайте.
Познавам хора, които не са останали в лодката и не са се държали с две ръце в моменти на изпитания и проблеми, както и такива, които не са оставали на лодката и в моменти на относително спокойствие. Виждал съм как много от тях са губили поглед от вечните истини на Евангелието – причината изобщо да се присъединят към Църквата, да са били напълно отдадени и активни в живота според евангелските стандарти и благославянето на околните чрез отдадена служба и как Църквата е била в живота им „място на голямо духовно подхранване и растеж“9.
Джозеф Смит проповядва следната важна истина: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, … за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнение към това“10.
Ако останем съсредоточени върху Господ, на нас ни се обещава следната неописуема благословия: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот“11.
Понякога верни светии от последните дни и искрени проучватели започват да се съсредоточават върху „допълненията“, вместо върху основните принципи. Сатана се опитва да ни изкуши да отвърнем поглед от простото и ясно послание на възстановеното Евангелие. Така разсеяните хора често се отказват да взимат от причастието, защото са се съсредоточили и загрижили за по-маловажни практики или учения.
Други се съсредоточават върху въпроси и съмнения, които занимават ума им. Разбира се, да имаш въпроси и съмнения не е несъвместимо с отдаденото ученичество. Неотдавна, Съветът на първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли отбелязаха: „Ясно е, че от време на време членовете на Църквата ще имат въпроси относно ученията, историята и практиките на Църквата. Членовете се насърчават да задават такива въпроси и усърдно да търсят по-задълбочено разбиране“12.
Помнете, сам Джозеф Смит имал въпроси, от които последвало Възстановяването. Той търсел истината и подобно на Авраам намерил отговори на най-важните житейски въпроси.
Важните въпроси се съсредоточават върху най-значимото нещо – плана на Небесния Отец и Единението на Спасителя. Нашето търсене следва да ни прави добри, внимателни, обичащи, прощаващи, търпеливи и отдадени ученици на Исус Христос. Ние трябва, както учи Павел, „един другиму теготите си (да носим), и така (да изпълняваме) Христовия закон“13.
Да носим един другиму теготите си включва да помагаме, подкрепяме и разбираме всеки човек, включително болните, страдащите, бедните, търсещите истината и угнетените, както и други Христови ученици – включително ръководители на Църквата, призовани да служат за известно време.
Братя и сестри, останете в лодката, използвайте жилетките си и се дръжте с две ръце. И не се разсейвайте! И ако някой от вас е изпаднал от лодката, ние ще ви търсим, намерим и ще ви служим, като ви издърпаме обратно на стария кораб Сион, който се управлява от Бог, нашият Отец, и Господ Исус Христос и плава в правилната посока, за което смирено свидетелствам в името на Исус Христос, амин.