2014 г.
Подготвителното свещеничество
Ноември 2014


Подготвителното свещеничество

В подготовката за свещеничеството, „покажи ми“ има много по-голям смисъл от „кажи ми“.

Благодарен съм да бъда заедно с Божиите свещеници, които са се събрали по целия свят. Оценявам вашата вяра, службата ви и вашите молитви.

Посланието ми тази вечер е относно Аароновото свещеничество. Това послание е също за всички нас, които помагаме за изпълнението на Господните благословии за носителите на„по-низшето свещеничество“, според написаното в Писанията1. То бива наричано също и подготвителното свещеничество. Тази вечер ще говоря именно за тази славна подготовка.

Господният план относно Неговото дело е изпълнен с подготовка. Той е подготвил земята за нас, за да бъдем подложени на изпитанията и възможностите на смъртността. Докато сме тук, ние се намираме в така нареченото в Писанията „подготвително състояние“2.

Пророкът Алма описва съществената важност на тази подготовка за вечен живот, където ще можем да живеем завинаги в семейства с Бог Отец и Исус Христос.

Той обяснява нуждата за подготовка по следния начин: „И ние виждаме, че смъртта идва за цялото човечество, да, смъртта, за която Амулик говори, която е телесната смърт; при все това на човека бе дадено време, през което той да може да се покае; ето защо, този живот стана състояние на изпитание; време да се подготвим да срещнем Бога; да се подготвим за онова безкрайно състояние, за което ние говорихме, което е след възкресението на мъртвите“3.

Подобно на времето, дадено ни да живеем в смъртността, за да се подготвим да срещнем Бог, времето дадено ни да служим в Аароновото свещеничество е възможност за нас да се подготвим да се научим как да оказваме важна помощ на околните. Тъй както Господ ни предоставя нужната помощ, за да преминаваме през изпитанията на смъртния живот, така също Той ни изпраща помощ в подготовката ни за свещеничеството.

Моето послание е както за хората, които Господ изпраща да помагат в подготовката, така и за носителите на Аароновото свещеничество. Говоря на бащите. Говоря на епископите. Говоря и на онези носители на Мелхиседековото свещеничество, на които им е гласувано доверие да бъдат приятели и учители на младите мъже, подготвящи се за свещеничеството.

Говоря с възхвала и благодарност на толкова много от вас по целия свят, когато и да получите това послание.

Би било неуважително от моя страна да не поговоря за един президент на клон и епископ от младостта ми. Станах дякон на 12-годишна възраст в малък клон в източните Съединени щати. Клонът беше толкова малък, че моят по-голям брат и аз бяхме единствените Ааронови свещеници, докато нашият баща, който беше президент на клона, не покани един мъж на средна възраст да се присъедини към Църквата.

Новопокръстилият се член получи Аароновото свещеничество и заедно с него призование да се грижи за това свещеничество в клона. Все още си спомням, сякаш беше вчера. Спомням си красивите есенни листа, докато брат ми и аз отивахме при една вдовица, за да свършим нещо за нея, придружавани от новопокръстилия се член. Не си спомням същността на тази дейност, но си спомням чувството, че силата на свещеничеството се е присъединила в делото, което всички трябва да вършим, за да могат да ни бъдат простени греховете и така да се подготвим да се срещнем със Спасителя.

Връщайки се назад във времето, изпитвам благодарност към президента на клон, който призова един новопокръстил се член да помогне на Господ в подготовката на две момчета, които на свой ред един ден щяха да станат епископи, призовани да се грижат за бедните и нуждаещите се и също да председателстват над подготвителното свещеничество.

Бях все още дякон, когато семейството ми се премести в по-голям район в Юта. За първи път почувствах силата на пълен кворум на Аароновото свещеничество. Всъщност, за първи път виждах такъв. По-късно за първи път почувствах силата и благословията от председателстващия епископ в кворума на свещениците.

Той ме призова като първи помощник в кворума на свещениците. Спомням си, че той самият преподаваше на кворума – колкото и зает да беше и дори да имаше други надарени мъже, които можеше да призове да ни преподават. Беше подредил столовете в стаята под формата на кръг. Покани ме да седна на стола вдясно от него.

Можех да надникна над рамото му докато преподаваше. От време на време той поглеждаше внимателно напечатаните си бележки в малка кожена папка на едното коляно, както и в доста протърканите и белязани свои Писания, разтворени на другото му коляно. Спомням си неговото вълнение, докато разказваше истории за смелост от книгата на Даниил и свидетелстваше за Спасителя, Господ Исус Христос.

Винаги ще помня как Господ призовава внимателно подбрани спътници за подготвящите се носители на свещеничеството.

Моят епископ разполагаше със силни съветници, и поради причини, които не разбирах тогава, не веднъж той ме търсеше по телефона, казвайки: „Хал, ще си ми нужен да ме придружиш като мой колега за няколко посещения“. Веднъж той ме взе за посещение на вдовица, живееща сама и останала без никаква храна. На път за вкъщи, тоя спря колата си, отвори Писанията и ми обясни защо се е отнесъл към тази вдовица така, като че ли тя не само имаше силата да се погрижи за себе си, но и в един бъдещ момент – да е способна да помага и на други хора.

Друго посещение бе на човек, дълго отсъствал от събрания. Моят епископ го покани да се върне при светиите. Почувствах любовта на моя епископ към човек, който, в моите очи, бе труден за обичане и бунтуващ се враг.

При друг случай посетихме дома на две малки момиченца, които бяха изпратени на вратата от своите родители алкохолици. Малките момиченца казаха през мрежата на вратата, че майка им и баща им спят. Епископът продължи да говори с тях, усмихвайки се и величаейки тяхната добрина и смелост, в продължение на 10 минути или повече, или поне така ми изглеждаше. Докато си тръгвахме, той ми каза тихичко: „Това беше хубаво посещение. Тези малки момиченца никога няма да забравят, че дойдохме“.

Две от благословиите, които по-възрастен колега носител на свещеничеството може да даде, са доверие и пример на загриженост. Станах свидетел на това, когато на моя син му бе зачислен колега за домашни посещения, който имаше много по-голям опит в свещеничеството от него. Старшият му колега бе служил като президент на мисия два пъти, както и бе служил в други ръководни длъжности.

Преди да посетят едно от обозначените им семейства, този свещенически ръководител с богат опит помоли да посети предварително сина ми в нашия дом. Позволиха ми да слушам. Старшият колега започна с молитва, призовавайки за помощ. След което каза на сина ми нещо такова: „Смятам, че трябва да изнесем урок, който да прозвучи като призив за покаяние към това семейство. Мисля, че от мен няма да го възприемат много добре. Ще приемат по-охотно това послание от теб. Какво ще кажеш за това?“

Помня ужасът в очите на сина ми. Все още чувствам радостта на момента, в който синът ми прие задачата.

Не беше случайно от страна на епископа да обедини тези мъже в дружба. Подготвяйки се внимателно, старшият колега бе научил за чувствата на семейството, на което трябваше да преподават. Посредством вдъхновение, той бе почувствал нуждата да направи крачка назад, да се довери на един неопитен младеж да призове Божиите чеда към покаяние и безопасност.

Не съм наясно с резултата от посещението, но знам, че един епископ, един носител на свещеничеството на Мелхиседек и Господ подготвяха едно момче да стане свещеник и един ден епископ.

Днес подобни истории на успех от подготовката за свещеничеството са ви известни от това, което сте виждали и преживели в собствения си живот. Познавали сте и сте били такива епископи, колеги и родители. Виждали сте Господната ръка в подготовката за свещеническите отговорности, които Той е знаел, че ви предстоят.

Всички ние в свещеничеството имаме задължението да помагаме на Господ да подготвя останалите хора. Има някои неща, които можем да направим и които са най-значими. Много по-силни от думите при преподаване на учението са нашите примери за живот според него.

От първостепенно значение в нашата свещеническа служба е да каним хората да дойдат в Христа чрез вяра, покаяние, кръщение и получаване на Светия Дух. Президент Томас С. Монсън, например, е изнасял речи с цел да развълнува сърцето относно всички тези учения. Но знанието за постъпките му към хора, мисионери и приятели на Църквата, докато е председателствал над мисията в Торонто, е това, което ме мотивира към действие.

В подготовката за свещеничеството, „покажи ми“ има много по-голям смисъл от „кажи ми“.

Затова Писанията са от съществено значение в подготовката ни за свещеничеството. Те са изпълнени с примери. Чувствам се така, като че ли мога да видя Алма, следващ заповедта на ангела и след това бързащ да преподава на нечестивите хора от Амония, които са го отхвърлили4. Мога да почувствам студа в килията на пророка Джозеф, когато Бог му казва да има смелост и че Той се грижи за него5. Представяйки си описаното в тези стихове, ние можем да се подготвим да издържим в служба, когато тя ни се струва непосилна.

Баща, епископ или по-възрастен колега–домашен учител, засвидетелстващ доверие на един млад носител на свещеничеството, може да промени живота му. Веднъж баща ми бе помолен от член от Кворума на дванадесетте апостоли да напише кратък доклад на тема наука и религия. Моят баща бе известен учен и също така верен носител на свещеничеството. Все още си спомням мига, в който той ми връчи написания от него доклад и заяви: „Заповядай, бих желал да го прочетеш преди да го изпратя на Дванадесетте. Ти ще знаеш дали е правилно“. Той беше 32 години по-възрастен от мен и несравнимо по-мъдър и интелигентен.

Все още бивам усилван от това доверие на един великолепен баща и носител на свещеничеството. Знаех, че доверието му не беше в мен, а в това че Бог можеше и щеше да ми каже какво е истинно. Вие, колеги с богат опит, можете да благославяте младите носители на свещеничеството, намиращи се в подготовка, всеки път, когато им засвидетелствате подобно доверие. Това ще им помогне да се доверят на нежното чувство на вдъхновение, когато един ден то достига до тях, полагайки ръцете си да запечатат благословия за болно дете, което според докторите си отива. Това доверие ми е помагало неведнъж.

Успехът ни в подготовката на другите за свещеничеството ще приижда според предела на нашата любов към тях. Това ще е наистина така, когато се налага да ги коригираме. Спомнете си за случай, когато носител на Аароновото свещеничество, може би на масата за причастие, е допуснал грешка при извършването на даден обряд. Това е сериозен въпрос. Понякога грешката изисква поправка на всеослушание с вероятността от обида, чувство на унижение или дори на отхвърляне.

Помнете Господния съвет: „Укорявайки понякога с острота, когато сте подтикнати от Светия Дух, като след това се покаже повече любов към този, който сте укорили, да не би той да ви сметне за свой враг“6.

Думата повече е от особено значение в подготовката на носители на свещеничеството, когато се нуждаят от поправка. Тук става дума за любов, която вече съществува. Нарастването се отнася за степента на изява. Онези от нас, които подготвят носители на свещеничеството, определено ще видят как те допускат грешки. Преди да бъдат коригирани, те трябва да са почувствали тази ранна и последователна любов от ваша страна. Те трябва да чувстват вашата искрена похвала преди да приемат поправката ви.

Самият Господ се отнася към хората с по-низшето свещеничество с уважение, почитащо техния потенциал и ценността им в Неговите очи. Чуйте думите, които изговаря Иоан Кръстител, когато възстановява Аароновото свещеничество: „На вас, съслужители мои, в името на Месията, аз предавам Свещеничеството на Аарон, което държи ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; и то никога вече няма да бъде отнето от земята, докато синовете на Левий не принесат отново приношение на Господ в праведност“7.

Свещеничеството на Аарон е едно допълнение към по-висшето свещеничество на Мелхиседек8. Като президент на цялото свещеничество, президентът на Църквата председателства също и над подготвителното свещеничество. Посланията му през годините за оказването на помощ съвършено отговарят на заповедта Евангелието на покаянието и кръщението да бъде отнасяно в живота на другите хора.

Кворуми на дякони, учители и свещеници редовно се съветват, за да приближат всеки член на кворума към Господ. Президентствата възлагат на членовете да откликват с вяра и любов. Дяконите раздават причастието с почитание и вярата, че членовете ще усетят резултата на Единението и ще се посветят в спазването на заповедите, вземайки от свещените символи.

Учители и свещеници се молят с колегите си да изпълнят задачата да се грижат за Църквата, за всеки човек поотделно. И тези братства се молят заедно, научавайки както за нуждите, така и за надеждите на главата на всяко семейство. Правейки това, те се подготвят за великия ден, когато като бащи ще стоят предано начело на свое собствено семейство.

Свидетелствам, че всички, които служат заедно в свещеничеството, подготвят хората за пришествието на Господ в Неговата Църква. Бог Отец е жив. Знам, наистина знам, че Исус е Христос и че ни обича. Президент Томас С. Монсън е живият Господен пророк днес. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.