Да нямаш други богове

От старейшина Далин Х. Оукс

От Кворума на Дванадесетте апостоли

Изображение

Дали служим на приоритети или богове, вместо на Бога, Когото твърдим, че почитаме?

Десетте заповеди са основополагащи за християнството и юдаизма. Бидейки дадени от Бог на чедата Израилеви чрез пророка Моисей, първите две от тези заповеди дават насока за нашето поклонение и приоритети. В първата Господ заповядва: „Да нямаш други богове освен мене” (Изход 20:3). Векове по-късно, когато на Исус задават въпроса: „Коя е голямата заповед в закона?”, Той отговаря: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум” (Матея 22:36–37).

Втората от десетте Божи заповеди пояснява указанието да нямаме други богове и посочва каква трябва да е крайната цел в живота ни като Негови чеда. „Не си прави кумир, или каквото и да било подобие на нещо” на небето или земята (Изход 20:4). Заповедта продължава: „да не им се кланяш нито да им служиш” (Изход 20:5). Вместо просто да забрани физическите идоли, тя заявява основен приоритет за всички времена. Иехова обяснява: „защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, … показвам милости върху … ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди” (Изход 20:5–6). Значението на думата ревнив е ключово. Значението на думата на иврит е „притежаващ деликатни и дълбоки чувства” (Изход 20:5, бележка под линия b, в Писанията на английски език). Затова обиждаме Бог, когато „служим” на други богове – когато поставяме други приоритети над Него¹.

I.

На кои други приоритети „служат” вместо на Бог хората – дори религиозните – в днешно време? Помислете за следните възможности, всяка от които често срещана в нашия свят:

Културни и семейни традиции
Политическа коректност
Стремеж към кариера
Материални притежания
Развлекателни дейности
Власт, известност и престиж

Ако нито едно от тези не изглежда да се отнася за нас, най-вероятно можем да предложим други, които се отнасят за нас. Принципът е по-важен от отделните примери. Въпросът не е дали имаме други приоритети. Въпросът, зададен от втората заповед е: „Кой е най-важният ни приоритет?” Дали служим на приоритети или богове, вместо на Бога, Когото твърдим, че почитаме? Забравили ли сме да следваме Спасителя, Който ни учи, че ако Го обичаме, ще спазваме заповедите Му? (вж. Иоана 14:15). Ако е така, приоритетите ни са обърнати наопаки поради духовната апатия и неконтролираните апетити, така разпространени днес.

II.

За светиите от последните дни Божиите заповеди са базирани на Божия план за Неговите чеда и са неделима част от него – великия план на спасение. Този план, понякога наричан „великия план на щастието” (Алма 42:8), обяснява нашия произход и съдбата ни като чеда на Бог – откъде сме дошли, защо сме тук и къде отиваме. Планът на спасение обяснява целта на сътворението и условията на смъртността, включително Божиите заповеди, необходимостта от Спасител и важната роля на земните и вечните семейства. Ако ние, светиите от последните дни, на които е дадено това познание, не подредим приоритетите си съгласно този план, има опасност да служим на други богове.

Познанието за плана на Бог за Неговите чеда дава на светиите от последните дни уникален поглед към брака и семейството. Ние правилно сме известни като семейно ориентирана църква. Нашата теология започва с небесни родители и най-висшата ни цел е да постигнем пълнотата на вечното възвисяване. Знаем, че това е възможно само в семейните взаимоотношения. Ние знаем, че бракът между мъж и жена е необходим за осъществяването на Божия план. Само този брак ще осигури одобрената среда за физическото раждане и ще подготви членовете на семейството за вечен живот. Ние гледаме на брака, раждането и отглеждането на деца като на част от Божия план и като на свещено задължение на хората, на които е предоставена възможността направят това. Ние вярваме, че най-важните съкровища на земята и в небесата са нашите деца и нашето потомство.

III.

Поради разбирането ни за потенциално вечната роля на семейството, ние скърбим за рязко намаляващия брой раждания и бракове в много западни страни, чиито историческа култура се основава на Християнството и Юдаизма. Надеждни източници докладват следното:

САЩ в момента има най-ниската раждаемост в историята си², а в много страни от Европейския съюз и други развити страни раждаемостта е под нивото, необходимо за поддържането на населението им³. Tова застрашава оцеляването на култури и дори нации.
В Америка процентът на младите възрастни между 18 и 29 г., които са сключили брак, е спаднал от 59% през 1960 г. на 20% през 2010 г.⁴. Средната възраст за сключване на първи брак сега е на най-високото си ниво в историята: 26 г. за жените и почти 29 за мъжете⁵.
В много страни и култури (1) традиционното семейство със сключили брак майка и баща, както и деца, се превръща по-скоро в изключение, отколкото в правило, (2) преследването на кариера, вместо на брак и отглеждане на деца, бива избирано от все по-нарастващ брой млади жени и (3) ролята и приетата необходимост от бащи намалява.

Посред всички тези тревожни тенденции, ние също така знаем, че планът на Бог е за всички Негови чеда и че Бог обича всички Свои чеда, навсякъде⁶. Първата глава на Книгата на Мормон заявява, че Божията „сила, и добрина, и милост са над всички жители на земята” (1 Нефи 1:14). Една следваща глава заявява, че „Той е дал (Неговото спасение) даром на всички човеци” и че „всички човеци са облагодетелствани, едните като другите, и никому не е забранено” (2 Нефи 26:27–28). Също така, Писанията ни учат, че имаме отговорността да бъдем състрадателни и милосърдни (любящи) към всички хора (вж. 1 Солунците 3:12; 1 Иоаново 3:17; У. и З. 121:45).

IV.

Ние също така уважаваме религиозните убеждения на всички хора, включително на нарастващия брой хора, които казват, че не вярват в Бог. Знаем, че чрез дадената ни от Бог сила да избираме, мнозина ще имат убеждения, противни на нашите, но се надяваме, че и другите ще проявят също толкова уважение към нашите религиозни убеждения и ще разберат, че нашите вярвания ни подтикват да избираме и действаме по различен начин. Например, ние вярваме, че Бог е установил един вечен стандарт като важна част от Своя план за спасение, който гласи, че сексуалните взаимоотношения трябва да се осъществяват само между мъж и жена, които са сключили брак.

Силата да се създава смъртен живот е най-възвишената сила, която Бог е дал на Своите деца. Нейната употреба е постановена чрез първата заповед на Бог към Адам и Ева (вж. Битие 1:28), но са дадени други важни заповеди, които забраняват неправилното й използване (вж. Изход 20:14; 1 Солунците 4:3). Важността, която придаваме на закона за целомъдрието се обяснява чрез нашето разбиране за целите на нашите сили за създаване на потомство при изпълнението на Божия план. Извън брачната връзка между един мъж и една жена, всяко използване на силите за създаване на потомство е до една или друга степен греховно и противно на плана на Бог за възвисяването на Неговите деца.

Важността, която придаваме на закона на целомъдрието, обяснява нашата отдаденост на модела за брак, който е започнал с Адам и Ева и е продължил през вековете като Божия модел на връзка за създаване на потомство между Неговите синове и дъщери и за изхранването на децата Му. За щастие, много хора, свързани с други деноминации или организации, са съгласни с нас за естеството и важността на брака, някои въз основата на религиозни учения, а други, въз основа на това, което считат за най-добро за обществото.

Нашето знание за плана на Бог за Неговите деца⁷ обяснява защо сме притеснени, че все повече деца се раждат извън брака – в момента 41% от всички раждания в САЩ⁸ – и че броят на двойките, които съжителстват без брак е нараснал драстично през изминалия половин век. Преди пет десетилетия само малък процент от първите бракове бе предшестван от съжителство. Сега съжителството предшества 60% от браковете⁹. И това се приема във все по-голяма степен, особено сред тийнейджърите. Скорошно проучване сочи, че около 50% от тийнейджърите заявяват, че раждането на деца извън брака е „начин на живот, който си струва”¹⁰.

V.

Наблюдава се сериозен политически и социален натиск за законови промени, които да установят поведение, противно на Божиите заповеди относно сексуалната моралност и противно на вечното естество и целите на брака и раждането на деца. Този натиск вече е позволил еднополови бракове в много щати и страни. Друг вид натиск обърква половете или хомогенизира онези различия между мъжете и жените, които са важни за осъществяването на Божия план на щастието.

Нашето разбиране за Божия план и Неговото учение ни дава вечна перспектива, която не ни позволява да пренебрегнем такова поведение или да намерим оправдание в законите, които го позволяват. И за разлика от други организации, които могат да променят политиката си и дори ученията си, нашите правила на действие се определят от истините, които Бог е посочил като неизменни.

Дванадесетата точка на Символа на вярата гласи, че вярваме в това да се подчиняваме на държавната власт и в „подчинението, уважението и подкрепянето на закона”. Но човешките закони не могат да направят морално нещо, което Бог е обявил за неморално. Отдадеността ни към най-важния ни приоритет – да обичаме и служим на Бог – изисква да гледаме на Неговия закон като на стандарт за поведението ни. Например, ние оставаме подвластни на божествения закон да не извършваме прелюбодеяние или изневяра, дори и когато тези действия вече не се считат за престъпление съгласно законите на щатите или страните, в които живеем. Също така, законите, легализиращи т. нар. „еднополови бракове”, не променят Божия закон за брака или Неговите заповеди и нашите стандарти относно него. Ние все още сме под завет да обичаме Бог и да спазваме заповедите Му и да се въздържаме от служене на други богове и приоритети – дори и на онези, които стават популярни в наше време и на мястото, където живеем.

Възможно е да останем неразбрани в тази си решителност и да си навлечем обвинения за фанатизъм, да търпим дискриминация или да бъдем подложени на опити за ограничаване на нашата свобода да упражняваме религията си. Ако това стане, мисля, че трябва да си спомним първия си приоритет – да служим на Бог – и подобно на нашите предци пионери, да бутаме личните си ръчни колички напред със същата сила на духа, която са проявили и те.

Едно учение на президент Томас С. Монсън е приложимо за това обстоятелство: На тази конференция преди 27 години той смело заяви: „Нека имаме смелостта да се борим с общоприетото, смелостта да държим на принципа. Смелостта, не компромиса, е това, което носи усмивката на Божието одобрение. Смелостта става ценна и значима добродетел, когато се счита не толкова като готовност да умрем мъжествено, колкото като решителност да живеем благоприлично. Моралният страхливец е този, който се бои да върши това, което мисли, че е правилно, защото другите няма да го одобрят или ще му се присмиват. Помнете, всички хора имат своите страхове, но онези, които побеждават страховете си с достойнство, имат и смелост”¹¹.

Моля се да не позволяваме на временните изпитания на смъртността да ни накарат да забравим великите заповеди и приоритети, които са ни дадени от нашия Творец и Спасител. Не трябва нашите сърца да ни теглят толкова много към нещата от света и така да се стремим към почестите човешки (вж. У. и З. 121:35), че да спрем да полагаме усилия да реализираме вечната си съдба. Ние, които знаем плана на Бог за чедата Му – ние, които сме сключили завети, за да участваме в него – имаме ясна отговорност. Никога не трябва да се отклоняваме от огромното си желание да получим вечен живот¹². Никога не трябва да пренебрегваме най-важния си приоритет – да не почитаме други богове и да не служим на други приоритети, които да поставим над Бог Отец и Неговия Син, нашия Спасител Исус Христос.

Нека Бог ни помогне да разберем този приоритет и да бъдем разбирани от другите, докато се опитваме да го следваме по мъдър и любящ начин, за това се моля в името на Исус Христос, амин.