Истински пастири

От президент Томас С. Монсън

Изображение

Чрез домашното обучение се отговаря на много молитви и ни се позволява да видим промените, които могат да настъпят в живота на хората.

Тази вечер в Центъра за конференции в Солт Лейк Сити, в далечни и близки места са се събрали носителите на Божието свещеничество. Вие наистина сте „царско свещенство”, именно „избран род”, както заявява апостол Петър¹. За мен е чест да имам привилегията да се обърна към вас.

Когато бях момче, всяко лято нашето семейство отиваше в каньона Прово, около 72 км южно и малко на изток от Солт Лейк Сити, където отсядахме в семейната хижа за няколко седмици. Ние, момчетата, нямахме търпение да се захванем с риболова или да плуваме и все повтаряхме на татко да кара малко по-бързо. В онези дни баща ми караше Олдсмобил от 1928 г. Ако вдигнеше над 56 км/ч, майка казваше: „Намали! Намали!” Аз казвах: „Карай по-бързо, тате! Карай по-бързо!”

Татко караше с около 56 км/ч чак до каньона Прово или докато на някой завой пътуването ни биваше прекъсвано от стадо овце. Гледахме как стотици овце минават покрай нас, привидно без пастир, и няколко кучета лаеха подире им, докато се движеха. Най-отзад виждахме пастира, яхнал кон – на него нямаше юзда, а въже около шията. Понякога се отпускаше на седлото си да подремне, понеже конят знаеше пътя, а кучетата вършеха цялата работа.

Сравнете това със случката, на която станах свидетел в Мюнхен, Германия, преди много години. Беше една слънчева неделна сутрин и бяхме на път за мисионерска конференция. Гледайки през прозореца на колата на президента на мисия, аз видях един пастир да води овцете с гега в ръка. Те го следваха, накъдето и да идеше. Ако тръгнеше наляво, те го следваха наляво. Ако тръгнеше надясно, те го следваха в същата посока. Направих съпоставка между истинския пастир, който водеше своите овце, и овчаря, който небрежно яздеше зад своите овце.

Исус казва: „Аз Съм добрият пастир и познавам Моите Си”². Той ни дава съвършен пример какъв трябва да бъде истинският пастир.

Братя, като носители на Божието свещеничество, ние имаме отговорността да бъдем пастири. В Своята мъдрост Господ ни е дал указания, чрез които можем да бъдем пастири на семействата в Църквата, можем да им служим, можем да им преподаваме и можем да им свидетелстваме. Това се нарича домашно обучение и за това бих желал да ви говоря тази вечер.

Епископът на всеки район в Църквата отговаря за назначаването на носители на свещеничеството като домашни учители, които посещават домовете на членовете на Църквата всеки месец. Те ги посещават по двойки. При възможност, млад мъж, който е свещеник или учител в Аароновото свещеничество, придружава възрастен Мелхиседеков свещеник. Когато посещават домовете на определените им семейства, Аароновият свещеник трябва да участва в провежданото обучение. Тази задача помага на младите мъже да се подготвят за мисия, както и за продължаваща цял живот свещеническа служба.

Програмата за домашните учители е отговор на съвременно откровение, възлагащо на ръкоположения в свещеничеството „да поучава, увещава, кръщава… и да посещава домовете на всички членове и да ги увещава да се молят на глас и в тайно и да изпълняват всички семейни задължения… да бди винаги над Църквата и да бъде с членовете, и да ги подсилва; и да гледа да няма беззаконие в Църквата, нито грубост един към друг, нито лъжа, одумване или злословене”³.

Президент Дейвид O. Маккей учи: „Домашното обучение е една от най-важите и възнаграждаващи възможности да подхранваме и насърчаваме, да съветваме и ръководим децата на нашия Отец … (То) е една божествена служба, едно божествено призование. Наше задължение като домашни учители е да донесем … духа във всеки дом и сърце. Ако обичаме работата и правим всичко по силите си, резултатът ще бъде безкраен мир, радост и удовлетворение за благородния и отдаден учител на чедата Божии”⁴.

В Книгата на Мормон четем, че Алма „посвети всичките им свещеници и всичките им учители, и никой не беше посвещаван, ако не беше праведен човек.

Ето защо, те бдяха над людете си и ги подхранваха с неща, принадлежащи на праведността”⁵.

Изпълнявайки нашите отговорности относно домашното обучение, ще бъдем мъдри, ако осъзнаем и разберем трудностите на хората във всяко семейство, за да можем ефективно да ги учим и да предоставяме необходимата помощ.

Посещенията за домашно обучение най-вероятно ще имат повече успех, ако се уговарят предварително. За да илюстрирам това, нека споделя с вас едно мое преживяване отреди няколко години. Тогава Изпълнителният комитет за мисионерите се състоеше от Спенсър У. Кимбъл, Гордън Б. Хинкли и Томас С. Монсън. Една вечер брат и сестра Хинкли поканиха членовете на комитета и техните съпруги на вечеря в своя дом. Тъкмо бяхме приключили с чудесната храна и някой почука на вратата. Президент Хинкли отвори вратата и там стоеше един от неговите домашни учители. Домашният учител каза: „Знам, че нямаме уговорена среща, моят колега не е с мен, но почувствах, че трябва да дойда тази вечер. Не знаех, че ще имате гости”.

Президент Хинкли учтиво покани домашния учител да влезе, да седне и да преподава на трима апостоли и нашите съпруги относно задълженията ни като членове. С известна доза безпокойство домашният учител направи всичко по силите си. Президент Хинкли му благодари за посещението и той набързо излезе.

Ще спомена още един пример как не следва да протича домашното обучение. Президент Марион Г. Ромни, който беше съветник в Първото Президентство преди няколко години, все разказваше за своя домашен учител, който веднъж посетил дома на семейство Ромни в една студена зимна нощ. Той държал шапката си в ръка и се притеснявал, когато го поканили да седне и да сподели своето послание. Докато стоял прав, казал: „Ами, да ви кажа, брат Ромни, навън е студено и оставих двигателя включен, за да не спре. Дойдох, за да мога да кажа на епископа, че съм изпълнил посещенията си”⁶.

Президент Езра Тафт Бенсън, след като разказа преживяването на президент Ромни в събрание на носители на свещеничеството, заяви: „Можем по-добре от това, братя, много по-добре!”⁷ Съгласен съм.

Домашното посещение е нещо повече от механично посещение веднъж на месец. Наша е отговорността да учим, вдъхновяваме, мотивираме и, при посещенията на неактивни, да активираме и доведем до възвисяване синовете и дъщерите Божии.

За да помогна с нашите усилия, ще споделя един мъдър съвет, който определено се отнася за домашните учители. Той се съдържа в следните думи на Ейбрахам Линкълн: „Ако искате да спечелите даден човек към вашата кауза, първо го убедете, че сте негов истински приятел”⁸. Президент Езра Тафт Бенсън увещава: „Преди всичко, бъдете истински приятел на хората и семействата, които обучавате. … Приятелят прави повече от това просто да ви посещава по задължение всеки месец. Приятелят е по-загрижен да помага на хората, отколкото да отбелязва точки. Приятелят проявява загриженост. Приятелят (проявява любов). Приятелят слуша, приятелят предлага помощ”⁹.

Пример за това е Дик Хамър, който дошъл в Юта с Корпуса за гражданска охрана по време на Голямата депресия. Той срещнал и се оженил за млада жена светия от последните дни. Отворил Dick’s Café в Сейнт Джордж, Юта, което се превърнало в известно място за срещи.

Един мой приятел, Уилърд Милн, бе определен за домашен учител на семейство Хамър. Аз също познавах Дик Хамър, тъй като бях отпечатал менютата за неговото кафене, и винаги питах моя приятел, брат Милн, когато посещавах Сейнт Джордж: „Как напредва в Евангелието нашият приятел Дик Хамър?”

По принцип, отговорът беше: „Напредва, но бавно”.

Когато Уилърд Милн и неговият колега посещавали семейство Хамър всеки месец, те винаги успявали да споделят евангелско послание и своите свидетелства пред Дик и семейството му.

Минаха години и един ден Уилърд ми звънна и ме зарадва с добри новини. „Брат Монсън – започна той – Дик Хамър се обърна във вярата и ще се кръсти. Той е на 90 години и цял живот сме приятели. Неговото решение ме прави безкрайно щастлив. От дълги години съм неговият домашен учител”. В гласа на Уилърд се долавяше вълнение, докато ми споделяше радостните новини.

Брат Хамър се кръсти и година по-късно посети красивия храм в Сейнт Джордж и получи своето надаряване и запечатване.

Попитах Уилърд: „Някога за всичките тези години отчая ли се като негов домашен учител?”

Той отвърна: „Не, струваше си усилията. Виждайки радостта, която членовете на семейство Хамър изпитват, сърцето ми се изпълва с благодарност за благословиите, които Евангелието е донесло в техния живот и за привилегията, която имах, да помогна по някакъв начин. Аз съм щастлив човек”.

Братя, през годините ще имаме привилегията да посещаваме и обучаваме много различни хора – слабо активни и изцяло отдадени членове. Ако съвестно изпълняваме призованието си, ще имаме множество възможности да благославяме живота им. Вашите посещения при хора, които са се отдалечили от Църквата, могат да бъдат ключът, който в крайна сметка ще отвори вратата към тяхното завръщане.

Спомняйки си за тези думи, нека помогнем на хората, за които сме отговорни, и ги доведем до трапезата на Господ да се угощават с Неговото слово и да се наслаждават на спътничеството на Неговия Дух и да „не (са) вече странници и пришълци, а съграждани на светиите и членове на Божието семейство”¹⁰.

Ако някой от вас е започнал да се отнася небрежно към своите посещения за домашно обучение, нека ви кажа, че сега е времето да се посветите отново на изпълнението на вашите задължения като домашни учители. Решете сега да положите нужните усилия да се свържете с хората, спрямо които са ви възложени отговорности. Понякога ще се налага да насърчавате малко повече вашия колега за домашно обучение, за да отдели време да ви придружава, но ако постоянствате, ще имате успех.

Братя, нашите усилия по отношение на домашното обучение са нещо постоянно. Работата никога няма да приключи, докато нашият Господ и Учител не каже: „Приключихме”. Имаме да даваме светлина в живота на хората. Имаме да докосваме сърца. Имаме да спасяваме души. Имаме свещената привилегия да ободряваме, докосваме и спасяваме скъпоценните души, поверени на нашите грижи. Трябва ревностно да правим това със сърца, изпълнени с радост.

В заключение, ще дам един конкретен пример, за да опиша какви домашни учители трябва да бъдем. Има един Учител, чийто живот засенчва живота на всички останали. Той учил за живота и смъртта, за дълга и съдбата. Той живял не да Му служат, а да служи; не да получава, а да дава; не да спаси живота Си, а да го жертва за другите. Той описал любов, по-красива от похотта; бедност, по-скъпоценна от съкровище. За този Учител се казва, че Той проповядвал с власт, а не като книжниците¹¹. Неговите закони не били написани на камък, а в сърцата на хората.

Говоря за Великия Учител, именно Исус Христос, Сина Божий, Спасителя и Изкупителя на цялото човечество. В Библията за Него пише, че Той „обикаляше да прави благодеяния”¹² . С Него като наш неотменен ръководител и пример, ние ставаме достойни да получим Неговата божествена помощ при нашето домашно обучение. Животът на хората ще бъдат благославян. Сърца ще бъдат утешавани. Души ще бъдат спасявани. Ние ще станем истински пастири. Моля се това да бъде така, в името на великия Пастир Исус Христос, амин.