Силата да устоиш
Нашата способност да устояваме до края в праведност ще е пропорционална на силата на нашето свидетелство и дълбочината на нашето обръщане във вярата.
Всяка сутрин, когато се събудим, ние посрещаме нов ден, изпълнен с предизвикателствата на живота. Тези предизвикателства се появяват под различна форма: физически несгоди, финансови трудности, проблеми във взаимоотношенията, емоционални изпитания, дори трудности с вярата ни.
Много от предизвикателствата, пред които се изправяме в живота, могат да бъдат решени и преодолени; обаче някои могат да бъдат трудни за разбиране и невъзможни за преодоляване и ще бъдат с нас, докато не преминем в следващия живот. Докато временно се справяме с предизвикателствата, с които можем да се справим, и продължаваме да търпим онези, с които не можем, е важно да запомним, че духовната сила, която развиваме, ще ни помогне да понесем успешно всички предизвикателства, пред които се изправим през живота.
Братя и сестри, ние имаме любящ Небесен Отец, който е създал нашето земно съществуване така, че всеки от нас да научи необходимите уроци, за да се подготви за вечен живот в Неговото присъствие.
Една случка от живота на пророка Джозеф Смит илюстрира този принцип. Пророка и няколко спътници били затворници в Либърти, Мисури, от месеци. Докато страдали в затвора, Пророка Джозеф помолил Бог в скромна молитва светиите да бъдат облекчени от настоящото страдание. Бог отговорил на Пророка Джозеф с обяснението, което важи и за нас: предизвикателствата, с които се сблъскваме, ако ги изтърпим успешно, ще бъдат за наше добро. Ето Господният отговор на молбата на Джозеф:
„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе”1.
Небесният Отец е подготвил нашето пътуване през живота така, че да бъде изпитание за нашия характер. Ние сме изложени и на добро, и на лошо влияние, и ни е дадена моралната свобода да изберем сами по кой път ще поемем. Както древния пророк от Книгата на Мормон Самуил учи: „Вие сте свободни, разрешено ви е да действате за самите себе си; защото ето, Бог ви е дал знание и ви е направил сводобни”2.
Небесният Отец също знае, че, поради смъртното ни състояние, ние не винаги правим правилния или праведния избор. Тъй като не сме съвършени и допускаме грешки, ние имаме нужда от помощ, за да се върнем в Неговото присъствие. Необходимата помощ е дадена чрез ученията, примера и единителната жертва на Исус Христос. Единителната жертва на Спасителя прави възможно нашето бъдещо спасение и възвисяване чрез принципа покаяние. Ако ние честно и искрено се покайваме, Единението може да ни прави чисти, да променя природата ни и да ни помага успешно да се справяме с предизвикателствата пред нас.
Устояването е важен принцип в учението на Исус Христос. То е важно, защото качеството на вечното ни бъдеще е пропорционално на нашата способност да устояваме в праведност.
Във 2 Нефи 31 пророкът Нефи ни учи, че след като приемем спасителния обред кръщение, както направил Исус Христос, след което получим дара на Светия дух, ние трябва „да бърза(ме) напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: (Ние) ще има(ме) вечен живот”3.
Затова, за да получим най-голямата от всички благословии на нашия Небесен Отец – вечен живот, ние трябва да извършим правилните обреди и след това да продължим да спазваме свързаните с тях завети. С други думи, ние трябва успешно да устоим.
Нашата способност да устояваме до края в праведност ще е пропорционална на силата на нашето свидетелство и дълбочината на нашето обръщане във вярата. Когато нашите свидетелства са силни и ние сме наистина обърнати в Евангелието на Исус Христос, изборите, които правим, ще бъдат вдъхновявани от Светия дух, ще бъдат съсредоточени върху Христос и ще укрепват желанието ни да устояваме в праведност. Ако свидетелствата ни са слаби и нашето обръщане е повърхностно, рискът да бъдем съблазнени от лъжливите традиции на света и да вземем лошо решение е по-голям.
Искам да споделя едно преживяване, което показва усилието, необходимо за физическо устояване, след което да го сравня с усилието, необходимо за духовно устояване. След завръщането ми от мисия, имах възможност да играя баскетбол за един уважаван треньор от университет в Калифорния. Този треньор беше много сериозен към играчите си, които трябваше да са във форма за началото на баскетболния сезон. Едно от упражненията му за тренировка, преди който и да е от нас дори да докосне топката, беше бягане през пресечена местност в хълмовете близо до училището за трудно за постигане време. Помня първия си опит да изпълня тази тренировка веднага след завръщането си от мисия: мислех, че ще умра.
Отне ми седмици сериозна подготовка, за да мога да спазя времето, което треньорът беше определил. Чувството, че не само си успял да изпълниш упражнението, но и да увеличиш скоростта си при финалната права, беше невероятно.
За да играеш баскетбол, трябва да влезеш в добра форма. А добрата форма си има цена: отдаденост, постоянство и самодисциплина. Духовното устояване също има цена. Тя е същата: отдаденост, постоянство и самодисциплина.
Свидетелството, подобно на вашето тяло, трябва да е във форма, за да устои. И така, как поддържаме свидетелствата си във форма? Няма начин телата ни да бъдат във форма за баскетбол, ако само гледаме баскетбол по телевизията. По същия начин не може нашите свидетелства да бъдат във форма, ако само гледаме общата конференция на телевизора. Ние трябва да изучаваме и да познаваме основните принципи на Евангелието на Исус Христос, а след това трябва да направим всичко по силите си да живеем според тях. Така ние ставаме ученици на Исус Христос, така ние изграждаме трайно свидетелство.
Когато изпитваме трудности в живота и имаме желанието да подражаваме на Исус Христос, най-важното е да бъдем духовно подготвени. Да сме подготвени духовно означава да развием духовна устойчивост или сила – тогава ще бъдем в добра духовна форма. Ще бъдем в толкова добра духовна форма, че винаги ще избираме правилното. Ще станем непоклатими в желанието си и способността си да живеем според Евангелието. Както един неизвестен автор е казал: „Трябва да се превърнете в скалата, която реката не може да отмести”.
И тъй като сме изправени пред предизвикателства всеки ден, важно е да работим над духовната си устойчивост всеки ден. Когато развием духовна устойчивост, лъжливите традиции на света, а и нашите ежедневни предизвикателства, ще имат малко негативно въздействие над способността ни да устояваме в праведност.
Чудесни примери за духовна устойчивост има в нашите семейни истории. Сред многото истории от нашите предци ние можем да открием примери, които показват позитивните качества на устояването.
История от моето семейство показва този принцип. Моят прадядо Джозеф Уотсън Мейнз е роден през 1856 г. в Хул, Йоркшир, Англия. Неговото семейство се присъединило към църквата в Англия, а след това отишли в Солт Лейк Сити. Оженил се за Емили Кийп през 1883 г., с която имали осем деца. Джозеф бил призован да отслужи пълновременна мисия през юни 1910 г., когато е на 53 години. С подкрепата на жена си и осемте си деца, той се връща в родна Англия, за да отслужи мисия.
След като служил вярно близо две години, той карал колело заедно със своя колега на път за служба в Неделното училище в Глостър, Англия, когато спукал гума. Слязъл от колелото, за да види пораженията. Когато видял, че е сериозно и че ще отнеме време да се поправи, той казал на колегата си да тръгва и да започва неделната служба, а той щял да се присъедини по-късно. Точно довършвал изречението си, когато паднал на земята. Умрял внезапно от сърдечен удар.
Джозеф Уотсън Мейнз никога повече не видял съпругата си и осемте си деца в този живот. Те успели да транспортират тялото му до Солт Лейк Сити и да отслужат погребалната служба в старата зала Ватерло. Словото, произнесено на погребението от старейшина Антъни У. Айвинс от Кворума на дванадесетте апостоли, ни дава много важен урок за живота, смъртта и устояването: „Точно това ни дава Евангелието – не имунитет от смъртта, а победа над нея чрез надеждата, която имаме за славно възкръсване. … Това се отнася за (Джозеф Мейнз). … Можем да чувстваме удовлетворение и радост когато знаем, че хората умират в праведност, във вяра, предани на вярата”4.
Тази семейна история ме вдъхнови да направя всичко по силите си да следвам примера на издръжливост и духовна устояване, даден ми от моя прадядо. Вдъхновен съм и от вярата на съпругата му Емили, чиито живот след смъртта на Джозеф е бил тежко бреме за носене. Нейното свидетелство е силно и обръщането й пълно, тъй като тя прекарва остатъка от живота си предана на вярата, докато се грижи за осемте си деца сама.
Апостол Павел казва: „Нека отхвърлим всяка тегоба, и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще”5. Трасето пред нас на тази земя е пълно с препятствия и изисква издръжливост. Всеки ден се събуждаме с тези препятствия. Ние сме тук на земята, за да пробягаме това трасе, за да упражняваме своята морална свобода на избор, като избираме между правилно и грешно. С цел да завършим състезанието успешно и с достойнство и да се върнем при нашия Небесен Отец, ние трябва да платим нужната цена: отдаденост, постоянство и самодисциплина. Трябва да влезем в духовна форма. Трябва да развием духовна издръжливост. Имаме нужда от силни свидетелства, които ще ни отведат към истинско обръщане във вярата, а резултатът ще открием в себе си – вътрешен мир и сила, необходими ни да се справим с всяко едно предизвикателство.
Затова, независимо какви предизвикателства ви очакват всяка сутрин, помнете, че с духовната сила, която развивате, и с помощта на Бог, на края на състезанието ще можете да се радвате на увереността, която апостол Павел изразява със следните думи:
„Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава.
Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;
отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден”6.
Давам ви моето свидетелство за реалното съществуване на нашия любящ Небесен Отец и Неговия велик и вечен план за щастие, според който сме тук на тази земя в това време. Нека Духа Божий вдъхновява всички ни да развиваме вътрешна сила да устояваме. В името на Исус Христос, амин.