Пиене от извора

От Аарон Л. Уест

Редактор, Църковни издателски услуги

Исус Христос е изворът на жива вода.

Когато говорим за красотата на храмовете, обикновено споменаваме кули, прозорци и стенописи. Говорим почтително за басейни за кръщения, зали за надаряване, зали за запечатване и селестиални зали.

Но когато пророкът освети някой храм на Господа, той освещава цялата сграда, не само красивите части, които всички забелязват. В молитвата за освещаването на храма Канзас Сити Мисури, Президент Томас С. Монсън казва: „Освещаваме земята, на която стои този храм. Освещаваме всяка част от тази красива структура, от скритите основи, до величествената фигура на Мороний, украсяваща най-високата й част”¹. Когато Президент Джоузеф Фийлдинг Смит произнася молитвата за освещаването на храма Огдън Юта, той освещава „основите, стените, подовете, таваните, кулата и всички части на сградата,” и се моли за защитата на “всички механични части, осветителните скрити кабели и инсталации, вентилационната система и асансьорите и всички неща, принадлежащи към тази сграда”².

Благодарен съм, че Господ вдъхновява пророците Си да осветят всяка една част от всеки храм. Въпреки че една панта на врата или осветителен кабел определено има по-малка цел от един олтар в зала за запечатвания, тези по-малки частици допринасят за крайната, възвисяваща цел на храма.

Една от тези по-малки частици ми помогна да науча един траен урок. Един ден бях в храма Солт Лейк Сити, подготвяйки се да изляза от съблекалнята, след като бях участвал в обряд за починалите. Поглеждайки към чешмичката, осъзнах, че съм жаден и се наведох за да глътна малко вода. В ума ми дойде едно послание:

Пиеш тази вода в храма, но наистина ли пиеш от живата вода, която е налична тук?

Не беше силно порицание—просто един нежен укор и въпрос, който прониза душата ми.

Отговорът ми на този въпрос бе „не”. Не пиех напълно от живата вода на храма. Трябваше да си призная, че умът ми се беше разсеял преди минути, докато получавах обреди за мъртвите. Въпреки, че бях свършил много добро за хората, които имаха нужда от помощта ми, не бях позволил на себе си да получа всичката помощ, от която се нуждаех.

Сега, всеки път като отида в храма, търся чешмичка и се спирам да пия. Запитвам се, колко дълбоко отпивам от извора на жива вода. Отговорът ми: Все още не достатъчно дълбоко. Но жаждата ми нараства.