2013 г.
Мисията и служението на Исус Христос
Април 2013


Мисията и служението на Исус Христос

Откъс от духовно послание, отправено в университета “Бригъм Йънг” на 18 август 1998 г. За пълния текст на английски език, отидете на speeches.byu.edu.

Изображение
Старейшина Ръсел М. Нелсън

Най-доброто доказателство за нашето преклонение пред Исус е нашето ревностно подражание на Него.

Бидейки един от “специалните свидетели за името Христово по целия свят” (У. и З. 107:23), аз вярвам, че служа най-добре като преподавам и свидетелствам за Него. Първо, бих искал да задам същите въпроси, които Той някога е задал на фарисеите: „Какво мислите за Христа? Чий Син е?” (Матея 22:42).

Тези въпроси често ми идват на ума, когато се срещам с ръководители на правителства и различни религиозни деноминации. Някои признават: „Исус бе велик учител”. Други казват: „Той бе пророк”. Други просто не Го познават. Не трябва да сме много изненадани от това. Все пак, сравнително малко хора разполагат с истините на възстановеното Евангелие като нас. Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са малобройно малцинство сред тези, които заявяват, че са християни.

Обстоятелствата ни днес са били предречени преди векове от Нефи:

“И стана така, че аз погледнах църквата на Агнеца Божий и броят на членовете й беше малък … ; въпреки това аз видях, че църквата на Агнеца, които бяха светиите Божии, бяха също по лицето на цялата земя; и нейните владения по лицето на земята бяха малки. …

И стана така, че аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който бе пръснат по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава” (1 Нефи 14:12, 14).

Тази праведност, тази сила и тази слава—действително, всичките ни многобройни благословии—произлизат от знанието ни за Господ Исус Христос, подчинението ни на Него и благодарността и любовта ни към Него.

По време на сравнително краткия Си смъртен живот, Спасителят постигнал две всеобхватни цели. Една от тях е Неговото “дело и слава—да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:39). Другата я излага съвсем просто: “Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас” (Иоана 13:15).

Първата Му цел познаваме като Единението. Това е величествената Му мисия в земния живот. Към хората в древна Америка, възкресеният Господ казва в какво се състои мисията Му:

„Аз дойдох в света, за да върша волята на Моя Отец, защото Моят Отец Ме изпрати.

И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене” (3 Нефи 27:13–14).

По-нататък в проповедта си, Той разкрива втората Си цел—да бъде наш пример: “Вие познавате нещата, които трябва да вършите … ; защото делата, които сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също” (3 Нефи 27:21).

Първата Му цел съм определил като Неговата мисия. Втората Му цел бих искал да определя като Неговото служение. Нека разгледаме тези два компонента от живота Му—Неговата мисия и Неговото служение.

Мисията на Исус Христос—Единението

Мисията Му е била Единението. Тази мисия е била само Негова. Бидейки роден от смъртна майка и безсмъртен Баща, Той е бил единственият способен доброволно да даде живота Си и да Си го вземе отново (вж. Иоана 10:14–18). Славните последици от Неговото Единение са безкрайни и вечни. Той отнема жилото на смъртта и прави временна скръбта от гроба (вж. 1 Коринтяните 15:54–55). Неговата отговорност за Единението била известна дори преди Сътворението и Падението. То има за цел не само да осигури възкресение и безсмъртие на цялото човечество, но и да може да бъдат простени греховете ни—съгласно условията, определени от Него. Така Единението отваря пътя, по който можем завинаги да живеем отново с Него и с нашите семейства. Тази възможност представлява вечния живот за нас—най-великият Божий дар за хората (вж. У. и З. 14:7).

Никой друг не би могъл да осъществи Единението. Нито един човек, дори и най-богатият и най-силният, не би могъл да спаси и една душа—дори своята собствена (вж. Матея 19:24–26). И от никой друг не би се изискало или би му било позволено да пролее кръвта си за вечното спасение на друго човешко същество. Исус го е направил “еднаж за винаги” (Евреите 10:10).

Въпреки че Единението е било осъществено през новозаветни времена, събития от Стария завет често предричали неговата важност. На Адам и Ева е било заповядано да принесат жертви по “подобие на жертвата на Единородния на Отца” (Моисей 5:7). Как? Чрез проливането на кръв. От собствения си опит те потвърдили стиха, че “животът на тялото е в кръвта” (Левит 17:11).

Лекарите знаят, че, когато кръвта спре да достига до някой орган, започват проблеми. Ако спре притокът на кръв до някой крак, може да последва гангрена. Ако спре притокът на кръв до мозъка, може да се стигне до инсулт. Ако кръвта спре да се движи нормално през коронарна артерия, може да се стигне до сърдечен удар. А ако има неконтролируем кръвоизлив, се стига до смърт.

Адам, Ева и поколенията след тях научили, че, когато пролеели кръвта на някое животно, неговият живот свършвал. За техните жертвени ритуали не е било достатъчно просто което и да е животно. Трябвало е то да е първородното на стадото и да е без несъвършенства (вж. например Изход 12:5). Тези изисквания са били също така символ на по-нататъшната жертва на безгрешния Агнец Божий.

На Адам и Ева е била дадена заповед: “Затова ти ще вършиш всичко, което вършиш, в името на Сина и ще се покайваш и ще призоваваш Бога в името на Сина навеки” (Моисей 5:8). Оттогава до средата на времето, жертвоприношенията на животни продължили да са символ на по-нататъшното Единение на Сина Божий.

Когато било извършено Единението, тази велика и последна жертва изпълнила закона на Моисей (вж. Алма 34:13–14) и преустановила практикуването на животински жертвоприношения, при които се учело, че “животът на тялото е в кръвта” (Левит 17:11). Исус обяснил как елементите на древната жертва са включени в Единението и се възпоменават символично чрез причастието. Обърнете внимание на казаното за живота, плътта и кръвта:

„Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Иоана 6:53–54).

Поради Единението на Исус Христос, цялото човечество—толкова, колкото поискат—ще бъдат изкупени. Спасителят започнал да пролива кръвта Си за цялото човечество не на кръста, а в Гетсиманската градина. Там Той поел върху Си тежестта на греховете на всички, които някога ще се родят. Под тази огромна тежест, Той кървял от всяка пора (вж. У. и З. 19:18). Агонията на Единението била довършена на кръста на Голгота.

Значимостта на Единението се обобщава от Пророка Джозеф Смит. Той казва: “Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Христос за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна в небесата; и всички други неща, които принадлежат на нашата религия, са само допълнение към него”1.

С тази власт и с огромна благодарност аз казвам това и свидетелствам за Него.

Служението на Исус Христос—Примерът

Следващата цел на Господ по време на земния живот е да Ни служи за пример. Примерният Му живот се съдържа в Неговото земно служение. То включва ученията, притчите и проповедите Му. Включва чудесата Му, Неговата любяща милост и дълготърпението Му към децата човешки (вж. 1 Нефи 19:9). Включва състрадателното Му използване на свещеническата власт. Включва праведното Му негодувание, когато заклеймява греха (вж. Римляните 8:3) и когато разтурва масите на среброменителите (вж. Матея 21:12). Включва и разочарованията Му. Той е презирян, бичуван и отхвърлен от Своя собствен народ (вж. Мосия 15:5)—дори предаден от един ученик и отречен от друг (вж. Иоана 18:2–3, 25–27).

Колкото и прекрасни да са Неговите дела на служба, те не са запазени само за Него. Няма ограничение за това колко хора могат да следват примера на Исус. Подобни действия са били извършвани и от Неговите пророци и апостоли, а също и от други Негови овластени служители. Мнозина са били преследвани заради Него (вж. Матея 5:10; 3 Нефи 12:10). В днешно време вие познавате братя и сестри, които искрено са се стремили—дори и на ужасна цена—да следват Господния пример.

Така и трябва да бъде. Такава е Неговата надежда за нас. Господ е поискал от нас да следваме примера Му. Призивът Му е ясен:

  • “Какви човеци трябва да бъдете вие? … Тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27; вж. също 3 Нефи 12:48).

  • “Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матея 4:19).

  • “Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас” (Иоана 13:15; вж. също Иоана 14:6).

Тези и други подобни стихове не са били написани като предложения. Това са божествени заповеди! Ние трябва да следваме примера Му!

За да улесним желанието си да Го следваме, нека обърнем внимание на пет аспекта на Неговия живот, на които да подражаваме.

Обич

Ако попитам коя черта от живота Му бихте посочили първо, мисля, че бихте назовали Неговата способност да обича. Това би включило Неговото състрадание, доброта, милосърдие, отдаденост, прошка, милост, справедливост и така нататък. Исус е обичал Своя Отец и Своята майка (вж. Иоана 19:25–27). Той е обичал семейството Си и светиите (вж. Иоана 13:1; 2 Солунците 2:16). Той е обичал грешника без да го извинява за греха (вж. Матея 9:2; У. и З. 24:2). И ни е учил как да показваме любовта си към Него. Той казва: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15). Тогава, за да подчертае, че любовта Му не е безусловна, Той добавя: “Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми; както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (Иоана 15:10; вж. също У. и З. 95:12; 124:87).

Друг израз на любовта на Спасителя е Неговата служба. Той е служил на Отца Си, служил е на хората, с които е живял и работил. Ние трябва да следваме примера Му и по двата начина. Ние трябва да служим на Бог, “да ходи(м) във всичките Му пътища, да Го люби(м)” (Второзаконие 10:12; вж. също 11:13; Исус Навиев 22:5; У. и З. 20:31; 59:5). И трябва да обичаме ближните си като им служим (вж. Галатяните 5:13; Мосия 4:15–16). Трябва да започнем със семействата си. Силната любов, която обвързва родителите към децата им, се изгражда чрез службата им към тях по време на периода на пълната им зависимост. По-късно в живота децата може да имат възможността да се отблагодарят за тази любов, когато служат на възрастните си родители.

Обреди

Един друг аспект на примерния живот на Спасителя е Неговото наблягане на свещени обреди. По време на смъртното Си служение, Той демонстрира колко са важни спасителните обреди. Кръстен е от Иоан Кръстител в река Иордан. Дори Иоан Го пита: „Защо?”

Исус обяснява: „Защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право” (Матея 3:15; курсивът е добавен). Не само обредът е важен, но и примерът, даден от Исус и Иоан е важен.

По-късно Господ установява обряда на причастието. Той обяснява символизма на причастието и раздава неговите свещени символи на учениците Си (вж. Матея 26:26–28; Марка 14:22–24; Лука 24:30).

Небесният ни Отец също е дал инструкции относно обредите. Той казва: “Трябва да бъдете родени отново в небесното царство от вода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се радвате на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава” (Моисей 6:59).

По времето на служението на Господ след смъртта Му, били разкрити по-висшите обреди за възвисяване (У. и З. 124:40–42). Той е осигурил условия за изпълнение на тези обреди в Неговите свети храмове. В днешно време умивания, помазвания и надарявания се получават от тези, които са надлежно подготвени за това (вж. У. и З. 105:12, 18, 33; 110:9; 124:39). В храма хората могат да бъдат запечатани за съпруг или съпруга, за предците и потомството си (вж. У. и З. 132:19). Господ е Бог на закона и реда (вж. У. и З. 132:18). Неговото наблягане на обредите е важна част от примера Му за нас.

Молитва

Трети аспект на Господния пример за служение е молитвата. Исус се молил на Отца Си в небесата и е учил и нас как да се молим. Ние трябва да се молим на Бог, Вечният Отец, в името на Неговия Син, Исус Христос, чрез силата на Светия Дух (вж. Матея 6:9–13; 3 Нефи 13:9–13; Превода на Джозеф Смит, Матея 6:9–15). Обичам великата застъпническа молитва, казана от Господ и записана в Иоана, глава 17. В нея Синът общува свободно с Отца Си от името на учениците Си, които обича. Това е пример за ефективна и състрадателна молитва.

Знание

Четвърти аспект на Господния пример е използването на Неговото божествено знание. Както споменах по-нагоре, много нехристияни признават, че Исус е бил велик учител. Наистина е бил. Но какво наистина отличавало начина Му на преподаване? Бил ли е Той умел инструктор по инженерство, математика или науки? Като Създател на този и други светове (вж. Мойсей 1:33), Той определено би могъл да е. Или като Автор на Свети писания, Той би могъл да преподава как да пишем.

Това, което отличавало Неговото преподаване от всички други учители, било, че Той преподавал истини с вечно значение. Само Той би могъл да разкрие нашата цел в живота. Само чрез Него бихме могли да научим за нашето доземно съществуване и нашия потенциал след смъртта.

Един път Главният Учител казал на скептичните си слушатели, че са имали трима свидетели за Него:

  • Иоан Кръстител.

  • Делата на Исус.

  • Словото на Бог, Вечният Отец (вж. Иоана 5:33–37).

След това Той предложил четвърти свидетел: “Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене” (Иоана 5:39).

Думата мисля в този израз може да изглежда на пръв поглед не на място. Но е от изключителна важност за значението, което Исус се е опитвал да предаде. Той е знаел, че много от слушателите Му наистина мислели, че вечният живот е в Писанията. Но те са грешали. Само Писанията не могат да ни дарят вечен живот. Разбира се, има сила в писанията, но тази сила идва от Самия Исус. Той е Словото: Логос. Силата на вечния живот е в Него, който “в началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог” (Иоана 1:1; вж. също 2 Нефи 31:20; 32:3). След това, поради упоритостта на скептиците към Него, Исус продължил като ги порицал: “И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате (вечен) живот” (Иоана 5:40).

Господ може да ни съкруши с върховното Си знание, но не Го прави. Той уважава нашия свободен избор. Дава ни радостта да откриваме. Насърчава ни да се покайваме за грешките си. Позволява ни да почувстваме свободата, която идва от нашето съзнателно подчинение на Неговия божествен закон. Да, начинът, по който Той използва знанието Си, ни дава голям пример.

Устояване

Пети аспект на Господното служение е Неговата решимост да издържи до края. Той никога не отстъпил от възложената Му мисия. Въпреки, че преживял страдание, което не можем да проумеем, Той не се отказал. Преминавайки през все по-трудни изпитания, Той издържал до края на задачата Си: да направи Единение за греховете на цялото човечество. Последните Му думи, когато висял на кръста, били: “Свърши се” (Иоана 19:30).

Приложение в живота ни

Тези пет аспекта на Неговото служение могат да бъдат прилагани в живота ни. Най-доброто доказателство за нашето преклонение пред Исус е нашето ревностно подражание на Него.

Когато започнем да осъзнаваме кой е Исус и какво е направил за нас, можем да разберем, до известна степен, логиката на първата и най-велика заповед: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила” (Марка 12:30). С други думи, всичко, което мислим, вършим и казваме, трябва да идва в резултат на нашата любов към Него и Неговия Отец.

Задайте си въпроса: „Има ли някой, когото обичам повече от Господ?” След това сравнете отговора си със следните стандарти, поставени от Господ:

  • „Който люби баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене.

  • И който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Матея 10:37).

Любовта към семейството и приятелите, колкото и да е голяма, е много по-силно изразена, когато е базирана на любовта към Исус Христос. Любовта на родителите към децата има повече смисъл тук и след този живот поради Него. Всички любящи взаимоотношения се въздигат в Него. Любовта на Небесния ни Отец и Исус Христос осигурява светлина, вдъхновение и мотивация да обичаме другите по по-възвишен начин.

Обредите осигуряват насоченост за служба с вечно значение. Родителите трябва да помислят кой е следващия обред, необходим за всяко едно от децата им. Домашните учители трябва да си помислят за подходящ следващ обряд, който е необходим за всяко едно от семействата, на които служат.

Примерът на Спасителя с молитвата ни напомня, че личната молитва, семейната молитва и използването на молитви при изпълнението на задачите ни в Църквата трябва да станат част от живота ни. Знаенето и изпълнението на волята на Отца осигурява голяма духовна сила и увереност (вж. У. и З. 121:45). Искаме да бъдем на страната на Господ.

Познанието “за нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност” (Яков 4:13) ни позволява да действаме въз основата на истинни принципи и учения. Това знание ще подобрява нашето поведение. Деянията, които иначе биха били повлияни от пориви и емоции, ще бъдат заместени от деяния на разум и праведност.

Решението да устоим докрай означава, че няма да искаме да бъдем освободени от призование. Означава, че ще продължим в стремежа си към осъществяването на достойна цел. Означава, че никога няма да се откажем от някой, когото обичаме и се е отклонил. Също така означава, че винаги ще ценим вечните ни семейни взаимоотношения, дори и в трудните дни на болест, инвалидност или смърт.

С цялото си сърце се моля трансформиращото влияние на Господ да променя значително живота ви. Неговата мисия и служение могат да благославят всеки един от нас сега и завинаги.

Бележки

  1. Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 53.

Исус пътува до Витания привечер, от Джеймс Тисът

Жено, виж сина си (Stabat Mater), от Джеймс Тисът © Brooklyn Museum, Бруклин, Ню Йорк; вложка: детайл от В Гетсиманската градина, от Карл Хайнрих Блок

Проповедта на планината, от Джеймс Тисът; вложка: детайл от Христос и богатият млад управител, от Хайнрих Хофман, с разрешението на C. Harrison Conroy Co.

Целият град се събра заедно, от Джеймз Тисът