2013 г.
Как да служим в свещеническите призования
Април 2013


Как да служим в свещеническите призования

Из обръщение на общата конференция през април 1987 г.

Изображение
Президент Томас С. Монсън

Замисляли ли сте се за ценността на човешката душа? Замисляли ли сте се за потенциала във всеки един от нас?

Веднъж присъствах на колова конференция, където моят предишен президент на кол, Пол C. Чайлд, отвори на Учение и Завети 18 и започна да чете: „Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи” (стих 10).

След това президент Чайлд попита: „Каква е стойността на човешката душа?” Той не избра епископ, президент на кол или висш съветник за отговор на въпроса му. Вместо това, избра президента на един кворум на старейшините.

Удивеният човек остана безмълвен като че цяла вечност и след това отговори: “Стойността на човешката душа е нейната способност да стане като Бог”.

Всички присъстващи се замислиха върху този отговор. Президент Чайлд продължи с посланието си, но аз продължих да размишлявам върху този вдъхновен отговор.

Да достигнеш, научиш и докоснеш ценните души, които нашият Отец е подготвил за посланието Си, е монументална задача. Успехът рядко е прост. По принцип е предшестван от сълзи, изпитания, доверие и свидетелство.

Служителите на Бог намират утеха в Господното уверение: “Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на света” (Матея 28:20). Това удивително обещание поддържа вас, братята от Аароновото свещеничество, които сте призовани на ръководни позиции в кворумите на дяконите, учителите и свещениците. То ви насърчава в подготовката ви да служите на мисионерското поле. То ви утешава в моментите на разочарование, през които всички преминават.

„Затова да се не уморявате да вършите добро,” казва Господ, „защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико.

Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум” (У. и З. 64:33–34). Трайната вяра, постоянното упование и силното желание винаги са били характеристиките на хората, които служат на Господ с цялото си сърце.

Ако някой брат, който ме чува сега, се чувства неподготвен, дори неспособен да откликне на призование за служба, да жертва, да благославя живота на другите, нека помни следната истина: “Когото Бог призове, него Бог подготвя”.

Изображение

Фотоилюстрация от Коуди Бел © IRI

Как сте прилагали това?

„Знаейки, че Бог е на моя страна, ми помага да си спомня защо отивам на мисия: да служа на Господ и да доведа други хора при нашия Спасител, Исус Христос. Знам, че няма да се наложи да премина през нищо, с което да не мога да се справя, докато съм на мисия”.

Дилън M., Юта, САЩ